Водещ: Предаването ни продължава под знака на 75-годишнината на БНР. Съвместното ни предаване започна рано тази сутрин. Бяхме в студиото на БНР, чухме какво си говорят и какво коментират слушателите на БНР. Сега в рубриката за култура сме си поканили гости от БНР. Това са Паулина Новакова, директор на програма „Христо Ботев” и Стефан Радованов, програмен директор на БНР. Честит празник! Много се вълнувате през днешния ден, убедена съм! Слушате това, което излъчва радиото, това, което предаваме ние. Подготвяте се за празника довечера?
Стефан Радованов: Точно така, доста интензивен ден ни очаква и вълнението е естествено.
Паулина Новакова: Поканили сме си много гости.
Водещ: Нека само да кажа, че пряко ще се излъчва церемонията и по БНТ от 18.30 ч. и по всички програми на БНР.
Стефан Радованов: Аз мисля, че си заслужава, и това ще бъде едно приятно изживяване и за зрителите на телевизията, и за слушателите на радиото.
Паулина Новакова: И благодарим за партньорството!
Водещ: Убедена съм, че ще бъде вълнуващо. Преди малко в емисията новини се върнахме към началото, преди 75 години, началото на радиото. Представям си как тогава бавно е навлизало радиото във всеки дом, докато в един момент е станало основната медия, единствената връзка със света, когато са се научавали новините бързо само от радиото. Искам да попитам сега, когато има толкова много радиостанции, електронни медии, интернет, конкуренцията на интернет, как БНР успява да запази своята аудитория?
Паулина Новакова: Ами аз бих припомнила на слушателите, които чуха преди малко, че всъщност радиото е започнало с култура. И после са дошли новините.
Стефан Радованов: Точно така. В онези години радиото фактически е било институцията, която е възникнала не само да информира, но и за да забавлява, за да убеждава хората в ценностите именно на културата и изкуството. Да не забравяме, че първият директор на радиото е известен художник, поет, театрален критик. Като че ли в самото си начало радиото е заложено да бъде една културна институция. Разбира се като електронна медия ние сме много силни, много мощни в новините, които даваме и в актуалността на събитията, които отразяваме. Но в крайна сметка културата е пропита във всички наши програми, бих могъл да кажа. Когато ме питате за съвременното измерение на радиото, въпреки своята достолепна възраст, 75 години, мисля, че радиото продължава да бъде една съвременна, актуална, развиваща се медия. Ние много залагаме на мултимедията – едно модерно понятие, но това на практика обединява, включва звук, визия и текст в едно. Чрез интернет и чрез обновения електронен сайт на БНР ние се стремим да направим именно това и да вървим към развитието на радиото като модерна, съвременна мултимедия.
Водещ: Кога тръгна новият сайт? Аз снощи влизах вътре, не разбрах кога е…
Стефан Радованов: Ние работим около година върху новата му визия и новата му структура, но той вече действа от няколко месеца.
Водещ: 11 езика…
Стефан Радованов: Това е уникалното в нашия сайт, че освен всичко останало, той предлага информация на 11 езика, което за рамките на България, пък и за света мисля, че е доста уникален елемент в сайта.
Водещ: Според едно изследване около 34% от българите слушат БНР, програма „Хоризонт”. 20% от тях слушат и програма „Христо Ботев”. Каква е аудиторията на предаванията за култура, постоянна ли е тя?
Паулина Новакова: Тази лоялност на слушателите на БНР означава само едно. Че ние като цяло сме различни и сме разпознаваеми от българската публика. А програмата за култура е уникална и единствена. Общо взето на територията на България няма конкуренция. Ако се сравнява с рейтингите, които имат подобни културни формати на територията на Европа, защото това е една от мисиите на европейските обществени радиа да разпространяват култура, имам много висок рейтинг. Той е между 7,8, и 10,5 стига. Което е много, защото европейските радио имат 3-4 % слушаемост. 7% само за сравнение са четящите хора в Германия. Толкова са и в България. Така че ние с този рейтинг можем да се похвалим с една висококултурна аудитория, която избира програмата за култура на БНР.
Стефан Радованов: Не защото културата я подценяваме, просто защото в този комерсиализиран свят културата може би е малко на по-втори план, и действително постиженията като рейтинги, които имаме на програма „Христо Ботев” са доста високи в сравнение с всички сродни културни програми в европейските страни.
Паулина Новакова: Аз бих казала още, че по време на криза много интересно и парадоксално на пръв поглед, но всъщност съвсем логично, аудиторията на програмата за култура се увеличава, просто защото това е най-широкият достъп до култура по време, когато хората не могат да си го позволят. Ето днес даже сред нашите слушатели, ние също цял ден се вслушваме в техните мнения, оценки и поздравления, особено от страната казват: добре, че ви има, защото ние не можем да ходим, да си позволим театър, но можем да слушаме радиотеатър. Това е също една от причините.
Стефан Радованов: Може би и още едно уточнение. Ние имаме специализирана програма за култура, която е програма „Христо Ботев”. Но нека не забравяме,че всичките ни останали девет програми, те излъчват култура, макар и в по-малък формат, под една или друга форма те също излъчват култура. Аз искам само да отбележа, примерно една нова форма, която се роди в най-новото ни радио, Радио София риалити романа. Това е написан роман по радиото с разказвачи на живо. Една уникална форма, много интересна. И за мисля, че тя събра доста аудитория. Да не говорим, че по програма „Христо Ботев” непрекъснато информираме за културни събития, говорим с дейци на изкуството и културата. Така че…
Паулина Новакова: И произвеждаме култура.
Стефан Радованов: Културата е навсякъде, във всичките програми на националното радио.
Водещ: С пожеланието на зрителите, което чухме преди 9 ч. за повече музика, всъщност БНР продуцира и страшно много музикални предавания, и детски предавания.
Стефан Радованов: Да, слушах сутрешния блок и ми направи впечатление отговора на един от слушателите ни. Препоръката за повече българска музика, това е по принцип препоръка. И ние си казваме, да, нека да има повече българска, повече хубава музика. Но тук е моментът да отбележа, че всъщност ние произвеждаме много музика и даваме шанс на българската музика да се изявява в ефира. Аз ще спомена само дени такива традиционни форми като пролетния радиоконкурс на програма „Хоризонт”, който вече 40 години е в ефир. Това е предаване, което, фактически не предаване, то е инициатива, която има за цел да обединява и да стимулира създаването на нова българска поп и рок музика, което не се прави толкова често в страната. Имаме поредица от предавания, които излъчват само българска музика, българските топ 10 песни и т.н. По програма „Христо Ботев” звучи много музика. Звучи много наша музика, създадена от нашия симфоничен оркестър. Така че ние продуцираме българска музика във всичките й жанрове и мисля, че… Да, сигурно някои ще кажат, може и още. Разбира се може и още, но и това, което правим никак не е малко.
Водещ: аз ви пожелавам да задържите този процент, висок процент на слушатели, дори да го увеличавате! Пожелавам в и също така и хубав празник довечера! Не се съмнявам, че той ще бъде наистина такъв. 18.30 ч е началото. Ние ще гледаме, а ви е залата на народен театър „Иван Вазов”. Благодаря ви!

Водещ: По повод 75-годишнината на БНР с нощи пред Първо студио се събраха различни поколения радиослужители. Ето какво видя там нашият екип:
Репортер: Фоайето пред Първо студио е изпълнено с особена емоция и заряд. Една вълнуваща среща на колеги и приятели. Въпреки различните спомени, любов е думата, която ги обединява. И както незабравимият Петър Увалиев е казал, радиото излъчва мечти.
Журналист: Там е мястото, където се научих на този занаят, наречен журналистика и на това изкуство. Най-сантименталният ми спомен от първия миг, в който дойдох досега. И ако съм имала възможност да избирам между радио и телевизия, сигурно щях да избера радиото. Но животът така се стече. Прекрасни хора, приятели, които до ден-днешен уважавам и обичам. Това е радиото за мен.
Журналист: Имах късмета като дойдох през далечната вече, не се притеснявам да кажа, 1978 г. да заваря един екип от и красиви и много способни радиожурналистки. Бях в началото притеснена от тази компания, но те са хората, от които учих репортерство. Защото радиото е любов преди всичко, емоция е. То е и професионализъм, и отговорност, и много други понятия могат да се назоват какво е радио, но преди всичко е любов.
Журналист: Радиото научава на много неща. То научава на екипност, на колегиалност, на бърза реакция, на бързо мислене, на това да си подготвен винаги за всичко, как да пресъздадеш една новина, макар без картина, как слушателят да я чуя, кое ще е интересно на слушателя, в чужбина специално, за това, което ние работехме. Така че радиото е един страхотен учител и не напразно радиото е ковачница за кадри, както казват.
Журналист: Много съм развълнувана, както може да си представите. Това е първото ми работно място, където прекарах 7 години. 7 незабравими години, които практически ме изградиха като човек, като журналист, като ръководител. Съвсем други бяха условията, но това е същото наше любимо радио, пораснало, поразхубавило се. Желая му още много успехи.
Журналист: Човек като е работил толкова години, в сърцето му остава една любов. И аз тази любов към радиото си я съхранявам.
Репортер: БНР не е просто медия, то е институция, културен дом, в който творят различни личности, изграждат свой път и оставят всеки ден по нещо от себе си. Честит празник, колеги!