Интервю с Румен Петков, член на Националния съвет на БСП, Валентин Вацев, преподавател и Иво Инджев, журналист

БНР, Неделя 150 | 2010-06-06 

Водещ: Продължаваме в следващият план драги слушатели, господин Румен Петков, който е член на Националния съвет на БСП, народен представител, бивш вътрешен министър. Ще говори по теми, които донякъде присъстваха и в разговора до този момент с министърът на отбраната, свързани със сигурността или трафикът на наркотици, престъпността. От друга страна, съвсем от друга страна, Иво Инджев, който написа книгата „Президент на ръба”. Става дума за една книга, която се занимава с потайностите на властта и конкретно с мандата на настоящият президент Георги Първанов. Разбира се, това е една възможност да се говори за технологията на упражняване на тази власт и за някои от публикациите както в пресата, така и в тази книга, ще говорим след малко.
 
Господин Петков, очакваме коментар на чутото по отношение на стратегията за национална сигурност, един въпрос, който ви е занимавал и вас, и който е свързан с това как БСП ще се отнесе към дискусията, за която ви покани господин министърът?
 
Румен Петков: Във всички случаи една такава дискусия е необходима, но първо добър ден на вас и на слушателите на „Неделя 150”. Аз, мисля, че наред с въпросите, които са специфични за българската армия и нейното пряко отношение /…/ информация към националната сигурност. Министър Ангелов постави няколко много важни въпроси и бих започнал с Черноморското партньорство. Там ресурсът на страната ни, а и ресурсът въобще в Черноморския басейн, далеч не се изчерпва само с партньорството между румънските служби. 2006 година в България, с подкрепата на ЕК и малко по-късно и на германското председателство, беше изграден един център за черноморско гранично сътрудничество, който всъщност предоставя информация в реално време във всяка една от /…/ страни от Черноморския басейн. Годишно, шеста, седма, осма година, този център е засичал около 300 кораби нарушители.
Водещ: Вашата функция каква е в този център?
 
Румен Петков: Аз в този център нямам никаква функция. Има българското МВР и на първо място Гранична полиция. Това е център, пак казвам, изграден с подкрепата на ЕК, а по-късно на германското правителство, с финансова подкрепа. Плюсът за нас, като държава, тук е, че той е стациониран постоянно в България. Има други ротиращи се в различни страни центрове, а този е ситуиран постоянно в страната ни и той дава изключително ценна информация. Разбира се, тези 300 кораба, нарушители годишно, стигало се е до 350-360, има кораби, които трафикират контрабандни стоки, има кораби, които извършват незаконен улов на риба, на кораби, които трафикират незаконно хора. Но това е един изключително сериозен ресурс, който трябва да бъде използван сега, защото в него на равноправни начала участват страните-членки на НАТО България, Румъния и Турция. Но участват и останалите страни от Черноморския басейн. Това е много силен инструмент, който може би трябва да бъде използван в една такава силно чувствителна среда, в каквато сме в момента, продиктувано не само от икономическата криза в световен мащаб, но и от някои събития в Близкия Изток. Вторият въпрос е свързан с това, че България получи много висока оценка 2007 г. за борбата си с трафика на наркотици. Ние тогава за първи път бяхме извадени от списъка на Държавния департамент на страни все повече производители на наркотици. И третият въпрос е свързан с това, че, и трите въпроса бяха поставени от министър Ангелов, но ми се иска да се знае какво е постигнала България и на тази база да се върви напред – от държава транзитна за трафика на хора след членството ни в ЕС, заплахата все повече да се превърнем в страна, трайна дестинация на трафик хора, е съвършено реалистична. И тук не става дума само за проституция, за незаконна работна ръка, която ощетява българските работници и синдикатите не случайно многократно са повтаряли този въпрос, а тук става въпрос за това, че ние сме твърде чувствителен регион, ние сме външна граница не само на НАТО, както министър Ангелов отбеляза, но и на ЕС. И то много чувствителна външна граница на ЕС. /…/ между България и Турция, общите анализи в проценти сочат, че голяма част от производството на синтетична дрога се премести на юг от България в периода 2003-2008 г. Границата ни със Сърбия крие своите рискови и чувствителност, Македония – разбира се. И самият факт, че река Дунав минава през България и стига до сърцето на Европа, крие много сериозни опасност не само за наркотиците, но и за стоки с възможно двойна употреба и т.н. Така че без съмнение трябва да бъде направен много сериозен, задълбочен анализ на предлаганата стратегия и аз мисля, че ако се възприеме подходът, за който говори министър Ангелов, тя не само може да бъде до обогатена, но може да срещне и много широка политическа и обществена подкрепа.
Водещ: Разбира се, преди да засегнем и другата тема, която ви води тук, тя е свързана с оценка на един деликатен момент от протокола – до каква степен е бил засегнат политическият проект на Първанов в разговорите с директора на ЦРУ между българския премиер и г-н Панета. По този въпрос бихме искали да чуем и Валентин Вацев, който е преподавател и може да коментира темата – до каква степен това заслужава внимание във вътрешнополитическите разговори, г-н Вацев, от гледна точка на протокола ли е или става дума за завоалирано назоваване на други проблеми?
 
Валентин Вацев: Г-жо Маринкова, нали не ви разбирам правилно, нали не очаквате от мен да коментирам разговорите между Панета и българския му домакин, аз не бих могъл да знам какво е станало там. Какъв точно е въпросът ви?
 
Водещ: Въпросът е до каква степен това би трябвало да притеснява опозицията?
Валентин Вацев: Кое е това, че г-н Панета е пристигнал в България и е разговарял с отговорни български държавници, това не би трябвало да притеснява, безпокои и дори интересува когото и да било. Шефът на ЦРУ, като една от своите задачи, има да обикаля света. Той е нас добре дошъл гостенин, когато се сети да дойде насам, и би трябвало да се задоволим изцяло с това, което протоколът задължава – българската държава да информира обществото. Разбира се, проблемите на ЦРУ винаги са били чувствителни. Даже не се сещам как можем да обсъждаме това.
 
Водещ: Да, защото се предполага, че е безупречно всичко.
 
Валентин Вацев: Не, не се предполага, че е безупречно. Не би могло всичко да бъде безупречно, но по принцип ЦРУ не коментира и не обсъжда своите работи с когото и да било. Интересът ни към дейността на разузнавателните служби по света би трябвало да бъде свит до разумни граници. Това, което нас като български граждани, би могло да не бъде интересно на първо място, би било работата на българските разузнавателни и контра разузнавателни служби, но както разбирам темата е друга. Аз бих обърнал внимание върху нещо друго, върху бързото вкореняване на езикови практики. От няколко дни се говори за проект Първанов. Вероятно това е смисловият център на разговора?
 
Водещ: Опитайте се да го откриете от гледна точка на реалното положение заради това, че имаше писмо, питане на българския президент, което беше адресирано към правителството – дали той е бил споменаван или неговият проект – и това е една диалогичност, която заслужава внимание, след като наричаният от вас Лео Панета не би могъл да обясни.
 
Валентин Вацев: Панета вероятно би могъл да обясни, но не би трябвалода обяснява, защото той ще трябва да спазва държавната дисциплина на своята държава. Не виждам никакъв смислен начин българските проблеми в българския политически етаж да бъдат обвързани с пътуванията, на който и да било шеф, на която и да било тайна служба по света. Това е фалшив ход. По-интересното е, че между българския президент и българското правителство се води някаква епистоларна преписка, в която те се занимават с намеци. А според мен би трябвало да може да се говори открито. Според мен смисловият център на сюжета е какво ще прави президентът Първанов след края на втория му мандат. Това вече би могло за определени хора в определен смисъл да бъде интересно. И според мен опитът да се придърпа за ушите Панета в този сюжет е смехотворен и малко несръчен. Сериозният проблем, разбира се, за отделни хора, а не за цялото общество, е какво би правил президентът Първанов след края на мандата. Всъщност, още по-сериозният смисъл, още по-сериозният въпрос е дори не въпросът за личните намерения на личността Първанов, а за структурата, животът и посоките на развитие на българския политически живот и в частност на БСП, която както и да се отнасяме към нея, ако уважаваме действителността и фактите, трябва да признаем, че все пак е може би действителна партия в България, от друга страна много болна партия и в много тежко състояние. Предполагам, че другият ваш събеседник – Румен Петков – няма да оспори тази моя последна преценка. БСП не е в добро състояние. И големият проблем е, има ли някакъв начин действащият днес президент, когато престане да действа като президент, по някакъв начин да влезе в политически отношения с БСП.
 
Водещ: Благодаря, помагате ми г-н Вацев, можете да останете на телефона и да участвате и малко по-късно с вашите идеи. Разбира се, направи впечатление, че още вестник „Дума” от 29 май написа една бележка, която се нарича „По-тайна вечеря” и в нея се поставя въпросът за прекалената показност на визитата на представител на американските тайни служби и липсата на дипломатическа дискретност. Търсенето на натрапваща се съпоставка, излиза, че, цитирам – „Ровенето в мръсното бельо, когато е с адрес отвъд океана, е достойно за уважение и преклонение и пищни вечери в центъра на София. Разбира се, явно трябваше шефът на ЦРУ на дойде, та Борисов да седне на вечеря с родните началници на спецслужби, извън тези в МВР и ДАНС, които са вече от друг сой. Сигурно е било неизбежно”. Чета тази бележка, за да се опитам да дефинирам интереса към по-тайната вечеря, тъй като това е ваша тема г-н Петков, а когато поставяте въпрос, че нещо е казано и това е неприлично, сигурно разполагате с някакви доказателства. Винаги в такива случаи от някъде излиза нещо написано, някаква стенограма или подаден текст, така ли е в случая, на какво се основавате?
 
Румен Петков: Във вестник „Труд” се появи публикация, в която става дума, че на разговора на министър-председателя с директора на ЦРУ е обсъждан евентуален проект Първанов. За такъв проект Първанов, министър-председателят говори вече повече от месец, ако не греша, без да съм от тези, които следят ежеминутните му изяви в средствата за масова информация. Въпросът можеше да бъде приключен много чевръсто. Във вторник с колегата Петър Корумбашев ние отправихме актуален въпрос, /…/, дискутиран ли е такъв проект Първанов, ако е дискутиран, по чия инициатива и в какъв контекст. Аз много исках да чуя и го казвам искрено.
 
Водещ: В парламента при това.
 
Румен Петков: Да, в парламента да чуя, че такъв проект въобще в българския политически живот, не е обсъждан на среща с директора на ЦРУ. Защото вие самите разбирате, че ако сме я докарали до там, политическият ни живот да бъде обсъждан от министър-председателя, от министри, президента с шефове на специални служби, това ни поставя в едно много по-различно качество от това, за което сме се борили и постигнали на 1 януари онази паметна година. Второ – отказът да се отговори на този въпрос, буди недоумение, защото пак казвам, въпросът можеше да приключи много чевръсто – не, такъв проект не е коментирам – въпреки, че аз не виждам как щяхме да получим такъв отговор, след като още на следващия ден вестник „Труд” обяви, че вярва на своя източник. Няма да навлизаме в темата кой е източникът, но …
 
Водещ: Стига да е достоверен този източник, да навлезем.
 
Румен Петков: Тука могат да бъдат /…/ вашите колеги от вестник „Труд”. Аз изцяло се солидаризирам с оценката, която г-н Вацев даде, бих си позволил да до обогатя този жив класик – да се придърпа за ушите Панета, беше един твърде несръчен опит. Аз бих добавил, глуповат и спекулативен.
 
Водещ: От страна на кого?
 
Румен Петков: От страна на автори на твърденията, от страна на тези, които си позволиха да консумират директора на ЦРУ по един твърде циничен начин. Когато се водят разговори с такъв тип хора, трябва много внимателно да се преценява впоследствие какво се пуска в обръщение. Директорите на ЦРУ в България идват от 2001 – 2002 г. по за два, по за три дни. Никога не е имало такава медийна интервенция. Това е въпрос на преценка на домакините, а и вероятно и на гостите. Това не го коментирам.
 
Водещ: Това не е ли обидно за нашия гост, вие смятате, че той доброволно се е подложил да го консумират – едва ли.
 
Румен Петков: Не, не. Аз казва, че опитът на българските домакини да го консумират по такъв циничен начин ще доведе до не добри неща за нашите взаимоотношения със САЩ в перспектива. Аз съм склонен да подозирам, че ключов представител на ЦРУ няма да гостува 10 години в страната. Впрочем, САЩ, ЦРУ, ФБР оказаха огромна помощ не само методична и когато се конструираше ДАНС. Така че, това са едни традиции, които се градят ако не греша от първото посещение на директор на ЦРУ в Българя през 2003 г. Може би и по-рано. Но да се коментира политическият живот на България, това да се казва на вестниците и впоследствие да се премълчава, мисля, че това е обидно за нацията. И пак казвам, спекулация с директорите на една от ключовите световни служби за сигурност с цялата своя специфика, която не е допустима.
 
Водещ: Ако не бяхте получили отрицателен отговор от страна на българския министър-председател в парламента, че това не е било обсъждано, щяхте ли да бъдете доволен?
 
Румен Петков: Щеше да ми бъде много интересно как ще реализират колегите от „Труд”.
 
Водещ: Само за тях ли става дума или вие разполагате с някакво доказателство?
 
Румен Петков: Аз го прочетох във вестник „Труд”, заедно с колегата Корумбашев, го прочетохме, както прочетохме на следващия ден, че „Труд” питае изключително доверие към своя източник и продължава да му вярва.
 
Водещ: Аз пък познавам вашите обичаи, вие сигурно имате някакво доказателство, че това е било споменато?
 
Румен Петков: Не, доказателства нямам, но аз съм склонен …
 
Водещ: Можете да потърсите?
 
Румен Петков: Е, какво значи да търся, как ще го намеря, къде ще го намеря, на главната махала?
Водещ: Има някакъв обичай – по тайните записи, да кажем?
 
Румен Петков: Не, аз не съм убеден, че темата е коментирана, когато /…/
 
Водещ: Чух вашия смях, г-н Вацев, преди малко, как да разбирам това?
 
Валентин Вацев: Сетих се, че на горкият Панета сигурно му пищят или шумят ушите в момента, направихме го на маймуна, горкият човек, ще го подмятат журналисти, анализатори и всякакви политически специалисти за какво ли не. Г-н Петков е напълно прав, леко преувеличава, разбира се, Панета няма да се обиди, той ще дойде когато трябва.
 
Румен Петков: Друг е въпросът, г-н Вацев, каква е същността причина на посещението на г-н Панета в България.
 
Валентин Вацев: Ние можем да се досещаме, но по този въпрос …
 
Водещ: Каква е?
 
Румен Петков: Не мога да коментирам. Ваши колеги от уважавани световни агенции коментират, че посещението е в друг контекст.
 
Валентин Вацев: Да. Всъщност тук има друг сюжет, който е достоен за журналистическо внимание и може би някой път ще стане дума и за него. Но на този етап г-н Панета действително е опит той да се сготви с домашен сос за други цели. Съжалявам, че трябва да го кажа така, но посещенията на такива видни американски функционери винаги са интересни в малко по-друг геополитически и регионален смисъл. Другият сюжет, който като чели произтече от там, някак си не ми харесва и ми звучи много /…/.
Водещ: Благодаря за вашия коментар. Сега, ще пристъпим към един разговор за книгата на Иво Инджев „Президент на ръба”, тъй като това изследване се отнася към начина, към който се упражнява властта на президента и така да кажем, потайностите на властта. Това е важно от гледна точка на темата, която представлява интерес и заради разговора преди малко – политическото бъдеще на Първанов. Какво ви мотивира да напише тази книга, г-н Инджев, и залагате ли така да се каже 100% вашата дума, че фактологията е изяснена?
 
Иво Инджев: Няма как, след като съм се подписал, както казват прокурорите, нося отговорност за фактите и обстоятелствата по делото. Книгата не съдържа само разкрития, неща, които хората ще научат за първи път, такива има доста и аз се надявам читателите сами да ги намерят или пък журналистите, които прочетат книгата, да ги съобщят. Вчера и в Нова телевизия стана дума за някои от тях. В книгата има много неща, които са публично известни или много малко коментирани. Или пък появили се в публичното пространство като проблясък, който твърде малко направи впечатление. Аз съм се по някакъв начин постарал да коментирам, да ги обобщя и да дам моята гледна точка по въпроса. Разбира се, че тя е пристрастна, в смисъл публицистиката е дело на човек с позиция. Всеки желаещ може да изрази своята гледна точка. Това е моята книга, моята гледна точка по въпроса. А иначе какво точно ме мотивира? Две неща са. Първо, намери се издателство, което имаше смелостта дори да ми предложи, казват това за първи път, защото по този начин отговарям на въпроса – защо точно сега – защото за три години и половина моят излаз на сериозна медийна трибуна беше, меко казано, затруднен. За това сега, че се появиха някои нови тенденции в българската политика, се намери едно издателство, което се осмели да ми предложи да напиша тази книга, и аз се възползвах от тази ситуация. А иначе бях вдъхновен от призива на президента Първанов за повече прозрачност в държавата и реших да дам своя принос. Понеже е много лесно да търсиш прозрачност на ниво чиновник в държавата или пък и аз не знам, злоупотреби в съседния магазин, аз съм приел предизвикателството да го направя с най-високото ниво в държавата.
 
Водещ: Това е похвално намерение. Винаги е полезно, тъй като тайните са любим прийом от гледна точка на всеки властник, нали така?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам много повече от това, което съм написал, но съм се постарал всичко, което съм написал, да застана зад него, ако се наложи, по всякакъв начин. Съобщил съм само неща, за които съм сигурен. Разбира се, бих могъл в някои много малко от случаите да съм бил подведен в някакъв аспект от своите свидетели, но все пак аз им вярвам. Показателно е, че страшно много хора се боят да говорят по тази тема. Изключително колеги, които говорих от начало бяха добронамерени, но след това престанаха да ми отговарят на телефонни обаждания, включително на гласова поща, на които аз казах, че ако на още едно обаждане не ми отговарят, това означава, че те не желаят повече да си играят, както се казва на езика на децата, с мен. Такива случаи имах доста и това е много интересно.
 
Водещ: Сега очаквам на свой ред и Първанов да запита главните редактори на медиите – страхуват ли се от него.
 
Иво Инджев: Не. Тук мисля, че можем да поспорим, според мен ходът, който се играе по адрес на моята скромна милост, е, че такъв човек няма, такава книга няма.
 
Водещ: Тази метафора, как да я разбирам? Разбира се, това е една игра с буквите, ясно, но от гледна точка на властта, че властта винаги е по някакъв начин балансирана между доверие и недоверие, между възможности и ограничения с това, което разполагаш?
 
Иво Инджев: В смисъл?
 
Водещ: Какво означава ръбът – освен, че е Република България?
 
Иво Инджев: Република България и съм запазил естетиката на фонетиката. Това съм го обяснил още на капака на книгата, на корицата, че съм решил в тази книга да назовавам нещата с истинските им имена, само на две места споменавам инициали, никъде не подменям имена, а съм споменал десетки. Знам, че напоследък много колеги пишат с подменени имена, с метафори, с езоповски език, аз просто си пожелах да напиша книга, в която това, което мога да си позволя да кажа, заставайки зад него, да бъде с истинските имена. За това си направих и тази игра на думи още в заглавие, защото всеки българин би произнесъл, говоря фонетично, ръба, точно по този начин. Така че това е моята игра на думи, която има двойно дъно.
 
Водещ: Има ли политическо бъдеще Първанов, според вас?
 
Иво Инджев: Зависи много доколко ще се даде гласност на истината за него. Хората трябва да направят информиран избор и аз мисля, че много от хората, които са гласували за него, ако прочетат тази книга, ще се замислят за много неща.
 
Водещ: Нека да попитаме за това г-н Румен Петков, тъй като има възможност вие да кажете по-определено това, което и вас ще ви предизвиквам да кажете – какво е политическото бъдеще на БСП, какви структури и от гледна точка на възможността за създаване на някаква нова организация?
 
Румен Петков: Нямаме различия с г-н Вацев, че БСП не е в /…/ позиция и това съм го казвал достатъчно публично още от юли месец на миналата година, както и съм /../ необходимостта от промени както в организацията на работа, така и в публичното ни присъствие, така и като конструкция, в това число управленска, темата очевидно не е актуална, тя ще бъде актуална октомври месец, когато ще бъде последният конгрес. Относно това, което г-н Инджев казва, че концепцията днес е няма такъв човек. Вчера и днес национален ефир и да казваме, че няма такъв човек, ми се струва малко нагличко.
 
Иво Инджев: Започнахме ли с определянията.
 
Румен Петков: Мисля, че ако имаме шансът да се изслушваме, мисля, че ще бъдем полезни на нашите слушатели.
 
Иво Инджев: Вие ме наричате нагъл в ефир, вие, който паднахте от власт по един позорен начин, за среща с оперативно интересни личности. Бъдете така добър да си мерите приказки.
 
Румен Петков: Аз приказките си ги меря, но казвам, че вие имате две дни достъп до един телевизионен канал, който е във всички случаи в тройката на страната и до най-слушаното радио предаване, без разбира се, да съм аз, този човек, който може да направи оценка и да ги подрежда на някаква стълбица, и на това, ако казваме, че няма такъв човек, хайде, най-малкото е да го кажем, че е не коректно, ако съм ви обидил, моля за извинение. Но, не съм чел творбата. Там ви чух, че вие сте ползвали свидетели и на тази база сте градили…
 
Иво Инджев: За някои неща.
 
Румен Петков: А в другите сте личен свидетел, личен участник.
 
Иво Инджев: За много от нещата съм публикувал официално появили се в българското медийно пространство факти. Така че прочетете и тогава коментирайте!
 
Румен Петков: Не, защото аз съм останал с впечатление, в това число и на собствения си гръб, че далеч не винаги появилите се в медийното пространство твърдения са факт. И когато на базата на чул, рекъл, казал се опитваме да формираме определена теза, според мен нерядко допускаме възможността предварително да сбъркаме. Защото вие сам не изключвате някои от хората, които са ви предоставили определена информация, да са злоупотребили или поне да не са били достатъчно изчистени и прецизни в тази информация. Аз също мисля, че е изключително необходимо да бъде изнесена цялата истина около действията на президента Първанов и около политическия му /…/. От това ще спечели той, от това ще спечели обществото и от това ще спечели възможността в България да е ясно, че политика може да се прави и с откровеност, и със съзнанието за държавен и национален интерес преди всичко, в това число преди личния и преди партийния.
 
Водещ: Но защо досега не бяха изяснявани подробности от начина, по който се упражнява властта на президента или пък подробности, които са били обект на тези изследвания и публикации?
 
Иво Инджев: Към кого е този въпрос?
 
Водещ: Към вас, господин Петков.
 
Румен Петков: Вижте, аз мисля, че президентът е обект на некоректни атаки от преди да оглави държавата. И на негов гръб прекалено много лъжи, прекалено много клевети, прекалено много неверни неща са изписани. Някои го определят в жълтата преса, други в различни хроники. Какво означава да се направи дисекция на механизмите като властовите механизми, използвани в президентската институция? Аз мисля, че това е много сериозен въпрос и той не може и няма как да бъде обвързан само с личността на Георги Първанов като президент. Той има своите предшественици, той ще има и своите следовници. Тъй че да концентрираме вниманието само върху един обитател на институцията от, хайде да го кажем, 1990 година насам също не мисля, че е много издържано.
 
Водещ: Само кратко, господин Петков. Ще се занимавате ли с, така да се каже, партийното строителство, с което ще бъде ангажиран Първанов занапред?
 
Румен Петков: Аз виждам в последните месеци една много сериозна активност, която засяга управлението на ключови сектори – в здравеопазването, образованието, икономиката, но не виждам политически проект. И ние понякога говорим от нечие име без да сме абсолютно сигурни, че прогнозата ни е автентична.
 
Водещ: Т.е. не потвърждавате засега?
 
Румен Петков: Не. Засега.
 
Водещ: Въздържате се. Господин Инджев, същият въпрос. До каква степен проблемът за начина на осветляване на властта на президента е бил проблем и за предшествениците на Първанов – за Петър Стоянов, за Желев? Дали има заложени неща, които се повтарят?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам, че и тезата, че в Америка бият негрите е много удобен отговор на всички неудобни въпроси. Само че това е мое авторско право. Аз съм се съсредоточил върху една тема. Нямам претенции да направя описание, нито пък това е биографична справка за когото и да било. Книгата говори сама за себе си. Един художник не разказва за картината си, както и един автор за книгата си. тя се чете. Аз мога да кажа за неща около мотивацията, около това как съм решил, въобще защо съм се решил. Но да преразказвам сега самата книга смятам, че това не е работа на автора. Оттук нататък тя е в ръцете на читателите и на хората, които желаят да се произнесат по нея. Аз се надявам, и понеже стана дума за медиите, надявам се, че българските медии наистина ще реагират. Защото това, че съм бил поканен, много благодаря за това благоволение…
 
Водещ: Защо благоволение?
 
Иво Инджев: Ами не, защото така излиза. Че два дни вече съм в ефир и това променя с нещо факта, че аз три години и половина, примерно в „Хоризонт”, съм персона нон грата. Единственото предаване, в което участвах, беше отново при теб на 15 октомври 2006 година – първо и последно.
 
Водещ: Това беше по повод на искането обяснение за кандидат-президентската кампания какво е материалното положение на българския президент от гледна точка на имуществото му.
 
Иво Инджев: Точно така. Да. И в книгата хората ще прочетат някои интересни неща по тези въпроси. Тук има някои отговори на въпросите, които бяха задени тогава. Аз разбирам, че ще бъде много лесно сега да бъда неглижиран като човекът, който едва ли не от някакви реваншистки подбуди се е захванал да прави точно това, а не нещо друго. Но на този въпрос също съм отговорил в книгата. Що се отнася до бъдещето на президента Първанов, връщам се към тази тема, според мен то е тясно свързано отново и отново, ще кажа, с информираността. Защото българските медии през последните 10 години загубиха не просто острота, а загубиха своята достоверност пред читатели, зрители и слушатели. И това беше до голяма степен свързано с неслучайните опити от най-високо място в България, не от едно, разбира се, каквото и да са правили предшествениците, това не е оправдание, и в резултат на което българската публика, българското общество са в състоянието, в което се намират в момента.
 
Водещ: Загуба на достоверност е много силно казано. Възможно е да е пострадала някоя от темите.
 
Иво Инджев: Всички наблюдатели на медийното пространство в България, оставете ме мен, са единодушни в мнението си, че свободата на словото в България се намира в окаяно състояние и в състояние на регрес от години наред.
 
Водещ: Благодаря на Иво Инджев. Това е вашето мнение. 

Leave a Reply