Нова телевизия, Карбовски: Директно | 05.11.2011

Водещ: Тошо Тошев, доайен, думата „доайен” харесва ли ти?
Тошо Тошев: Малко тъжно звучи, но ви благодаря!
Водещ: Кога започва новият вестник?
Тошо Тошев: Новият вестник от нова година.
Водещ: От нова година, от 1 януари?
Тошо Тошев: Ами може би, но не по-късно от втори.
Водещ: Няма да ми кажеш как се казва?
Тошо Тошев: Не съм готов още. Тук мога да ти кажа даже нещо любопитно. Понеже няколко пъти се спрягат различни имена, някои от които даже са неизвестни на мен възможност, се намериха предприемчиви млади мъже, които хукнаха да ги регистрират. Доста е любопитно. Показва голям интерес… Няма да ги купувам, ще си измисля име.
Водещ: Това е лесно поне.
Тошо Тошев: Не знам дали е лесно, но не е невъзможно.
Водещ: Мене ще ме поканиш ли?
Тошо Тошев: Като автор да.
Водещ: Като автор?
Тошо Тошев: Ти си автор. Ти си автор и аз с удоволствие бих работил с теб на едни и същи вестникарски страници.
Водещ: Сега ми кажи колко ти е мъчно за „Труд”? Имаш ли какво да кажеш или затваряме тази страница?
Тошо Тошев: Значи ще бъда съвсем кратък. Мене ме напуснаха от „Труд”. Аз не съм напускал „Труд”. Аз работих в този вестник 29 години и 9 месеца.
Водещ: С други думи прецакаха ли те?
Тошо Тошев: Не искам да употребявам подобни думи, не съм от хората, които се жалват, които хленчат. Не, не. Аз обичах „Труд”, аз не съм работил в „Труд”, „Труд” беше моят живот. Не преувеличавам. Мога да се аргументирам, но не е нужно.
Водещ: Виж какво са написали – 30-годишен труд. Колко години откара? 29…
Тошо Тошев: 29 и 9 месеца, точно.
Водещ: Е 30-годишен…
Тошо Тошев: Да, да. 20 години бях негов главен редактор.
Водещ: …кое ти е най-мъчно от „Труд”?
Тошо Тошев: За хората.
Водещ: За журналистите?
Тошо Тошев: за моите колеги.
Водещ: Те остават ли там?
Тошо Тошев: Една част остават, една част идват при мен в новия ми проект.
Водещ: Взимаш си.
Тошо Тошев: Поканих някои, няколко души ми отказаха по различни причини и аз не им се сърдя, това е нормално, но повечето от тези, които поканих, идват при мен. По приятно ми ставаше обаче в случаите, когато сами ми се обаждаха някои от колегите и изразяваха желание да дойдат в новия ми вестник и аз с удоволствие ги взимах.
Водещ: Ами те са си твои, в смисъл повече…
Тошо Тошев: Без изключенвия. Мои, разбира се с известна условност е това понятие. Аз съм ги откривал като репортери, като журналисти, аз съм ги назначавал. Мисля, че на всеки един повече или по-малко съм помагал.
Водещ: Валерия Велева ще бъде ли?
Тошо Тошев: Валерия Велева е зам.-главен редактор. Тя е голямо име.
Водещ: Не си и сърдит за това минало, общото ви минало?
Тошо Тошев: Няма за какво да съм й сърдит. Не, виж, това понятие между сериозни хора сърдит не съществува. В работата какво ли не се случва, някой път някой може да направи стъпка встрани, това нищо не означава. Важното посоката да е точна.
Водещ: Някой път срамувал ли си се от професията журналист? Идва ли такова време? Напоследък не е приятно.
Тошо Тошев: Страхотна е нашата професия. Цивилизацията според мен не е измислила нищо по-добро за обмен на информация между хората от журналистиката. И независимо от технологиите, независимо от това, че много хора вещаят, някак си смехотворно ми звучи едва ли не край на журналистиката. Тя е безкрайна. Как ще си обменят информация хората. Друг въпрос са технологиите. Сега, журналистиката, за да бъде тази, която аз уважавам и която, убеден съм, и хората искат да получават, трябва да бъде почтена. Журналистиката трябва да бъде почтена и коректна. Не лява или дясна. Призванието на журналистиката въобще е да бъде в опозиция на управлението, на управлението на каквато и да било структура, в това число и на държавата.
Водещ: Винаги да им се караме.
Тошо Тошев: Ами хайде да не употребяваме думата „караме”, че ми звучи малко махленски, но винаги да им казваме истината, тази, която мислим и като оценка за тяхната работа. Но, извинявай, трябва да бъде коректна. Журналистиката освен опозиционна към управлението задължително трябва да бъде коректна. Това е моето мото, към това съм се стремял. Виж сега, ще ти кажа, ако позволяваш, това е моя любима тема. Журналистът за разлика от локомотивния машинист би трябвало според мен официално да му бъде признато право на грешка. не може да не сбърка един журналист. Виж, един вестник, 40-страничен, започва да се произвежда, да се прави от 12 часа по обед и в 18-18.30 ч той трябва да отиде в печатницата. Обикновено той се прави от млади момичета и момчета.
Водещ: Могат да сбъркат.
Тошо Тошев: Не може да не сбъркат. Всеки ден в е дин вестник от около 40 стр. Има около 250 дописки, заглавия. Няма начин поне в 2, 3, 5 % от тези заглавия да има нещо неточно, нещо сгрешено. Това е простимо. Той трябва да може да се извини вестникът, разбира се, това е задължително. Но кое не е простимо? Не е простимо да си измисля, да се клевети, да се лъже. Това не е простимо. Ето от това понякога ме е срам.
Водещ: А това се прави зловещо в момента и се превръща в…
Тошо Тошев: Искаш ли да ти кажа нещо, не знам дали ще бъде метафорично, във връзка с това, което ти нарече зловещо? Нострадамос, известно като име, бил предрекъл, че жълтата раса през 20-тия век ще завладее Европа.
Водещ: Може би не говори за Китай?
Тошо Тошев: Значи китайците са една симпатична жълта раса, аз ги уважавам, те направиха бум, но това е друга тема, не ни е тема. България е част от Европа. Жълтата медийна раса завладя България. Признавам го, то е факт. И за разни медийни (…) всъщност издевателстват над читателската аудитория, която си купува, плаща със стотинки…
Водещ: За да бъде лъгана.
Тошо Тошев: Възможността да бъде излъгана.
Водещ: Какво означава това?
Тошо Тошев: Никога нищо лошо срещу читателя. Негово право е, негово свещено право е да си купува каквото иска, да му се радва колкото иска и колкото може. Но ето, на фона на всичко това аз мисля, че се създадоха предпоставки за моя проект. Всъщност като че ли читателят, сериозният читател, има такъв интелигентен и умен читател в тази държава, този читател има нужда от един сериозен вестник, който ще се опитва и ще го постига да бъде опозиционен на управлението и да бъде коректен.
Водещ: Може би рискуваш на надцениш малко читателя и потребителя на медия.
Тошо Тошев: Предпочитам така, отколкото да го подценявам.
Водещ: Да го подцениш, със сигурност ще успееш да го подцениш.
Тошо Тошев: Не, не, не искам да го подценявам. Читателят може да прецени кое е добро и кое не е. Ако се излъжа, толкова по-зле за мен обаче.
Водещ: забелязваш ли обаче, че това не е просто да говорим за жълто, появиха се нови жанрове даже, жанрът отмъщение, това е вестникът да почне да ти отмъщава за нещо лично, някой се разсърди на тебе, на мене и започва да пише директно.
Тошо Тошев: Това, за жалост, си прав, твое е откритието, ти го нарече великолепно като жанр. Аз не знам. Ето, скоро в един вестник бяха цапардосали бившата ми съпруга по един отвратителен начин. Вероятно заради мен, за да накажат мен. Дълбоко непочтено, немъжко, подло…
Водещ: Как предпочиташ да говорят за това.
Тошо Тошев: Директно.
Водещ: Те я наказаха толкова обидно, че няма накъде…
Тошо Тошев: Все пак нека да запазим някаква хигиена обаче. Надявам се, че и двамата се имаме за сериозни мъже и за сериозни журналисти! Не искам…
Водещ: Отмъщение ли беше това?
Тошо Тошев: Според мен да.
Водещ: За какво?
Тошо Тошев: Разбрах след това, че сме взели един човек на работа в новия ми вестник, който те имали желание да привлекат при себе си. Доста смешно, да.
Водещ: В този смисъл някой път не ти ли се иска да можеш да сложиш ред, или някой друг да сложи ред в печата? Както има СЕМ, непрекъснато ни мачкат за разни глупости, така и в печата да има един..?
Тошо Тошев: Аз съм бил винаги против понятието закон за печата.
Водещ: Защото?
Тошо Тошев: Защото това ще развърже ръцете на държавата и на нейните адвокати, а адвокатите на държавата са (…), ще развърже ръцете за саморазправа, за саморазправа с неудобните медии. Не е ясно, не може да вярваме на добрия чичко министър-председател, който и да е той.
Водещ: Как да не може, правим го от доста време?
Тошо Тошев: Ами за сметка на тези, които сами… вярват. Аз съм от тези, които се опитват да мислят. Така че един закон за печата би бил според мен ретрограден. Но достатъчно е просто, виж сега какво е достатъчно, то е доказано, достатъчно е да се спазват законите. В. „Билдцайтунг”, който има милионен, многомилионен тираж в Германия с нашите понятия за жълтата медийна раса всъщност е един жълт вестник…
Водещ: Там измислят ли си?
Тошо Тошев: Те не могат да си позволят да си измислят. Ще им спукат гьона от глоби, от присъди, милиони ще плащат.
Водещ: А ние?
Тошо Тошев: Колегата Слави Трифонов се опита да осъди някакви жълти вестници…
Водещ: Той ги осъди, да.
Тошо Тошев: Да, ама на какво?
Водещ: На малко, на нищо.
Тошо Тошев: На дребни суми, които се изплащат с лекота. Аз съм за абсолютно спазване на закона. За правораздавателна система, която да брани хората от клевети, включително и от медийни клевети. В това отношение не бих допускал компромиси, ако зависи от мен.
Водещ: Не искаш да се регулираш. Между другото преди малко пропуснах този въпрос…
Тошо Тошев: Как да не искам, искам да се регулираме.
Водещ: Може и малко по-строго да бъде, защото то става, защото те в момента продължават…
Тошо Тошев: Нека да не бъркаме нещата! Нека да бъде строго към политиците, които имат реална власт, журналистите нямат власт, журналистите се борят за всяка своя дума. Нека политиците, които примерно издевателстват над закона, издевателстват над хората, които са ги избрали, които са ги назначили на работа, нека към тях да бъде по-строг законът.
Водещ: …трябва ли да вярват на медиите, които пишат тези дни за него? Може ли да се вярва на..?
Тошо Тошев: Аз не бих искал да говоря от името на Бойко Борисов, защото нямам представа дали вярва или не, но аз не мисля, че той е наивен.
Водещ: Иначе как си ти?
Тошо Тошев: В смисъл, добре. Добре съм. Малко съм пресипнал в момента, някакъв грип ме мъчи.
Водещ: На хората крещиш ли, караш ли им се?
Тошо Тошев: Никога. Аз когато съм много ядосан, примерно на планьорка, водил съм в продължение, еди път изчислявах около 4 години пълни, календарни като физическо време години от живота ми съм бил на планьорка. Това е време, в което се планира вестникът. Сметнал съм го да, и сега мога да направя сметка, но ще загубим време, а то е скъпо в една телевизия. Когато съм много ядосан, говоря тихо, едва ме чуват.
Водещ: И всички млъкват в този момент?
Тошо Тошев: Когато говоря всички млъкват, не само в този момент.
Водещ: Колко си опасен, между другото имаш тука много хубав въпрос, опасен човек ли си?
Тошо Тошев: Не, мисля, че съм добър човек.
Водещ: Свестен. Тук има много хубав въпрос.
Тошо Тошев: Така мисля аз.
Водещ: Маргарита Цветкова пита, мислил ли един ден Тошо Тошев да напише книга за всичко, което знае?
Тошо Тошев: Много благодаря на Маргарита! Аз в момента завършвам една книга. Тя се казва „Лъжата”. Това е третата книга от моята поредица „Лъжата”. Всичко, което знам за политиците и се е случвало в последните, това, което не е популярно, това, което не е написано вече във вестниците и показано по телевизиите, и в което аз лично съм участвал по някакъв начин, иначе да преразказвам преживяванията на други хора не е коректно, не е коректно просто, не е мое, в тази книга ще го има. Ще има и много страници за моя личен живот. Сега, какво няма да го има, включително и за политиците? Защото понятието всичко е доста сложно понятие. Личните неща от личния живот, включително и на политиците няма да го има. Аз на някои от тях знам много неща, но това е дълбоко некоректно.
Водещ: А не е ли редно да бръкнем в личния живот на политиците, а не в личния живот на Гълбин Боевски да мачкаме?
Тошо Тошев: Значи личният живот дотолкова, доколкото засяга и останалите хора. Но един политик, дори и да е президент, дори и да е министър-председател, министър, какъвто щете, той има право на своя лична слабост, той има право на личен живот.
Водещ: …незаконен син.
Тошо Тошев: Какво значи незаконен син?
Водещ: Нищо не значи.
Тошо Тошев: Няма такова понятие.
Водещ: Това е понятие от вестниците, на колегите…
Тошо Тошев: Ами този, който го е написал може да е незаконен журналист. Няма незаконен син.
Водещ: Това е супер яко, незаконни журналисти да работят в медиите.
Тошо Тошев: Некоректният, измислящият, фалшивициращият истината човек може да бъде само незаконен журналист, той не е журналист.
Водещ: А не ли вредно примерно журналист и политик да са приятели?
Тошо Тошев: Не, защо? Те са колеги. Виж, и журналистът, особено политическият, пък и не само политическият, се занимават с политика. И политикът, професионалният политик какво прави друго освен политика?
Водещ: Понякога и журналистика.
Тошо Тошев: А понякога и журналистика. Сега, понятието конфликт на интереси е сложно понятие. Но това би означавало и политиците помежду си да не могат да бъдат приятели, и журналистите помежду си да не могат да бъдат приятели. Сложно е, но не виждам нищо осъдително. Достатъчно е да се спазват някои почтени принципи.
Водещ: Все пак някой трябва да дефинира хигиена може би вече в тези отношения, защото се поучихамного…
Тошо Тошев: Няма нужда да се дефинира нещо, което е дълбоко ясно. Виж, не трябва да се лъже, казах го вече, да не стане банално…
Водещ: Те са свикнали заради „Труд”, прочитат вестника и казват, във вестника го пише. После взимат жълтия вестник и казват, в другия вестник пише. За тях и това е вестник, и това е вестник. Ти разбираш ли кое те убива тебе?
Тошо Тошев: Защото и двете са на хартиен носител.
Водещ: Ей затова. Казват във вестника го пише, ама кой вестник е това?
Тошо Тошев: Зависи от хората. Хората трябва да бъдат по-взискателни. Тези, които си дават стотинките, трябва да знаят за какво ги дават. И ако взимат вестника като семки за забавление и плюят така да се каже настрани мръсотията, което не е много културно и естетично, тяхно право е разбира се. но нека да внимават какво купуват и за какво го използват.
Водещ: Ще има ли Черноризец Храбър тази година?
Тошо Тошев: Трябва да има Черноризец Храбър…
Водещ: Иначе аз ще бъде един от последните носители, нали?
Тошо Тошев: Ти си един от носителите и се надявам, че това ти харесва!
Водещ: Благодарение на „Стандарт”.
Тошо Тошев: Да, ти си автор там постоянен и аз там те чета. Тук те гледам по някой път, а там те чета.
Водещ: Тази година какво ще стане?
Тошо Тошев: Тази година ще има Черноризец Храбър независимо, и тази година ще има, за догодина не знам, независимо от бойкота прави най-голямата пресгрупа, няма да я назова, без да искам, няма да я назова.
Водещ: Аз се сещам коя е.
Тошо Тошев: Да, сещаш се…
Водещ: Добре, защо не можа да се разбереш… ти си се разбирал с толкова правителства, не можа да се разбереш с твои партньори?
Тошо Тошев: Те не са ми партньори.
Водещ: Е не ти ли бяха, какви бяха?
Тошо Тошев: Никога не са ми били партньори.
Водещ: Просто купиха вестника?
Тошо Тошев: Просто купиха вестника, купиха вестниците.
Водещ: А да не би са унищожаваме една хубава награда, тази награда беше изключителна?
Тошо Тошев: Надявам се това да не се случи. Тази година, независимо че номинациите са на около 40 души, за жалост между номинираните и между номиниращите се няма да има журналисти, които като че ли бяха заставени, като чели казвам, заставени да оттеглят своите материали, пратени да бъдат евентуално номинирани и наградени от някои от най-популярните български вестници, заставайки поради някакви странни съображения, битката е за власт, колкото и смешно да е това.
Водещ: Не, това е просто някой я дефинира тази награда като твоя награда в голяма степен, затова иска да си направи негова.
Тошо Тошев: Моята скромна заслуга е, че аз я измислих, но истината е, че това е дело на Съюза на издателите, не е мое дело. И ако това е заслуга в продължение на 10 години, на 11 всъщност почти, аз съм председател на Съюза на издателите, отдавна исках да бъда сменен, идваше ми в повече, да си призная, отказваха ми колегите по най-различни съображения, примерно да не се разпаднел съюзът, сега г-н Павлов иска да стане, Любомир Павлов да стане председател на Съюза на издателите, знам, че води масирана предизборна кампания, ще има скоро отчетно-изборно събрание, аз вероятно ще…
Водещ: Ще се оттеглиш?
Тошо Тошев: Ами не искам да влизам в глупави битки, за какво?
Водещ: Може да се окаже, че тази година ще бъде последната година на Черноризец Храбър?
Тошо Тошев: Не искам да е така.
Водещ: И аз не искам да е така. Кого каним сега на награждаването? Политици каним ли, както винаги?
Тошо Тошев: Каним, виж, тук ще те коригирам. Тези, които каним, някои от тях случайно са политици. Защо? Какво искам да кажа? Каним героите на журналистическите дописки.
Водещ: каним нашите персонажи.
Тошо Тошев: Да, нашите персонажи. За кого пишат най-често журналистите?
Водещ: За Бойко.
Тошо Тошев: Ами за Бойко, каним го разбира се, защо да не го поканим? Нещо обидно ли има в това? Не, напротив, той идва. Симеон Сакскобургготски канихме и му връчихме награда Тиква на годината. Той не дойде да я вземе, но Митко Цонев я взе от негово име, който му беше говорител тогава. Имаше такъв един конкурс, не по линия на Съюза на издателите, по линия на вестника, в който работех аз тогава. Какво искам да кажа, политиците уважават журналистите чрез присъствието си там. Те уважават награждаването на журналистите за техните остри материали. Почти няма голяма награда в отделните категории, които да не са свързани с остра критика към различни представители на властта или към цялата власт.
Водещ: Просто те трябва да дойдат, за да присъстват на награждаването на тези, които ги критикуват? Така ли трябва да го дефинираме?
Тошо Тошев: Така е, то е така.
Водещ: Последен въпрос към Тошо Тошев. Успех пожелавам на вестника между другото! Много ще се радвам да има опозиционен, нов, коректен. Свобода на словото има ли? Някога за тебе имало ли е несвобода на словото, имаше ли проблем?
Тошо Тошев: Това е сложен въпрос. Разбира се, че е имало…
Водещ: Кажи за 30 години къде направи компромис по отношение на свободата?
Тошо Тошев: Пазил съм мои приятели. Ако някой ти каже, че никога не е правил никакъв компромис, сигурно ще те излъже… Пазил съм няколко мои приятели. Не съм ги пазил от престъпления, не се е случвало, нямам такива приятели, но от оплюване със сигурност съм пазил всички, които съм могъл да опазя, от оплюване. Думата оплюване, нали, от критика не. Сега, имаме ли време, 2-3 мин. ми трябват?
Водещ: 1 мин. имаме.
Тошо Тошев: За свобода на словото. Има една митология, според която преди 20-21 години е имало тежка цензура в медиите. Това не е съвсем така. Сложно е, сложно е. Имаше ред, който се наричаше партиен ред, имаше партийна линия. Цензура нямаше.
Водещ: А сега?
Тошо Тошев: Сега е по-страшно в някои корпоративни издания. Защо? Защото тогава, ако отделът на ЦК на БКП беше този, който бдеше за чистотата на партийната линия, сега отделът на ЦК е собственикът, който е в коридора и в тоалетната заедно с журналиста.
Водещ: Не, и с политика е в тоалетната.
Тошо Тошев: Той посещава политика. И всъщност кое е водещото в този тип корпоративна журналистика, която е негативна, иначе тя може да бъде почтена, ВАС примерно, който беше доскоро в България, е един почтен издател, той не се интересува да прави пари от изданията, използвайки тяхното влияние, а чрез изданията. Изданията да му носят пари чрез продажба на реклама.
Водещ: Без да продава влияние.
Тошо Тошев: Без да търгува с влияние. Докато издателят, който не иска да прави бизнес, чист бизнес и да печели примерно от вестника, продавайки го и продавайки рекламна площ, а чрез влиянието, което може да изтъргува, всъщност е този нежелан корпоративен тип издател.
Водещ: Последен въпрос, защо не отидеш да почиваш? Вършил си доста за тази държава, направил си доста?
Тошо Тошев: Какво е това, на мен това не ми е ясна, не маниернича?
Водещ: Ти като Лили Иванова…
Тошо Тошев: Не, не съм като Лили Иванова, аз не мога да пея. Мисля, че и тя не може да пише. На мен ми харесва да работя. Аз имам добрият житейски шанс да обичам работата си и моето хоби да е работата ми. И още нещо, и моето семейство да е вестникът ми.
Водещ: Тошо Тошев идва на нова година, така да го обявим.
Тошо Тошев: Много благодаря!