БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-23

Водещ: Радиото излъчва мечти и реалности. Това е БНР на 75 години. Някога Петър Увалиев беше казал за мечтите днес, знаем всички, и реалностите са важни. Най-важното обаче е да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите. И ние 75 години не се уморяваме да го правим. Какво, как, къде! Какво значат 75 години история? Как радиото се превърна в културна институция, какви са новите предизвикателства пред БНР? Къде може да се чуе и види рожденият ден на националното радио? За това ще говорим днес в „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. И разбира се, за свободата на словото, защото като обществена медия не можем да си позволим да забравяме, че доверието е по-важно от рейтингът. Рейтингът е преходен, а доверието е най-ценното, заради което си заслужава да работим.
Изяде ли кризата традиционния интерес на българина към науката – отговорът ще потърсим по-късно с главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Очаквайте в изданието днес и малка част от предстоящата премиера на най-новия ни (…).
В началото радиото и излъчвало мечти, а днес и реалности – добър ден на генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. 75 години, май, не стигат, за да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите? Това е ежедневна работа. Какво значат 75 години история?
Валери Тодоров: 75 години история (…) всичко – миналото, сегашното и мечтите. Тоест ние сега с вас онова, което си мечтаем за утре, утре то ще е реалност, но важното е ние да успеем да го съхраним, за да разкажем за тази мечта с адрес утрешния ден, която ще могат колегите след нас да разкажат в звук или да опишат като случка. Така че винаги, когато си говорим за радиото, и то за националното радио, аз се опитвам да обясня, че ние не сме едно радио, което е в един апартамент с три стаи и колегите могат да се надвикват един друг и от едната стая може да направите пряко включване към другата. Радиото е много голяма къща. Това са 10 24-часови програми, шест музикални състава, много техника, технология. Ние записваме, съхраняваме, издаваме, тиражирани в ефир всичко най-ценно, което се случва в културния и обществения живот на страната. Никой извън нас не го прави. БНР е най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания. Тази сутрин имаше един прекрасен детски празник. Извън нас няма кой да го направи. Няма кой да покаже тази история на детските предавания, с които всички ние сме израснали. Вие знаете, че ние пристъпихме към осъществяването на един уникален продукт. Анимирахме 15 до този момент от най-популярните детски песнички с DVD и караоки. С това…
Водещ: Това е един от най-търсените продукти на радиото, в интерес на истината.
Валери Тодоров: Само през последните два месеца радиото издаде над 12 диска с различни жанрове – документалистика, музика, ето, детски предавания, DVD. Сред уникалните неща например е DVD диска със записите от мадарската пещера, с всички живи легенди на фолклора, няма да ги изброявам, за да не ги обидя, но първа е Любка Рондова. Така че това е едно богатство, което ние не само съхраняваме, но и възпроизвеждаме. Знаете, че най-популярните детски песнички са написани и записани тук в радиото. Написани са в редакциите, записани са в нашите студиа. Това е история, която никой няма право да отрича. Дори сега, когато говорим за конкуренция. С кого и за какво се конкурираме? Това е история, която не може да бъде конкурирана. Тя е наша, тя не принадлежи само на националното радио, а на страната. Защото когато опира и до издаване на някакъв продукт, за ме не е изключително трогателен този момент, опираме до авторските права. И ето, хора като Леда Милева например, като Христо Недялков, те казват, академик Христо Недялков, диригент, учредител на детския радиохор, те казват: ние нямаме претенции. Това е създадено тук при вас, за вас, за всички нас. Ето, дори едно такова отношение показва силата на институцията, отношението към институцията. Защото националното радио не е нито радио и само радио, то е една огромна институция. Ние имаме програми, които са институция. Ето програма „Хоризонт” е такава една голяма информационна институция. Програма „Христо Ботев” е една голяма културна институция, защото онова, което тя дава в ефир, дори с културните салони, които организирате, вие институционализирате най-значимите процеси в обществото, в културата. Вземете и самия факт, че БНР излъчва на 11 езика за цял свят. Ние имаме фен-клубове на Радио „България” в Латинска Америка, в Африка дори, което е удивително. В тези езикови редакции работят хората, които най-добре познават езиците в съвършенство. Те могат да говорят, да общуват, не само и просто да превеждат. БНР пусна в навечерието на празника и новия си сайт, който е уникален за страната и изобщо за европейската практика – 11 равностойни страници на всички езици, единият от които е арабски. Знаете колко е трудно за нас с арабските правила. Един сайт, която се посещава от над 900 хил. души. Като имате предвид, че през последните две години почти всички наши програми, не просто увеличиха, разшириха аудиторията си, някои удвоиха и аудиторията, и рейтингите си. Вие казахте, че рейтингите са преходни…
Водещ: Е, преходни са, да. Доверието…
Валери Тодоров: И доверието е преходно, но ние успяхме да увеличим доверието към нас. Онова, което успяхме да постигнем е всъщност връщането на интереса към онова, което наричаме обществен формат в радиоизлъчванията. Да, може някой да иска да слуша повече чалга, друг да иска да слуша джаз, рок. Радиата извън нас се форматираха главно в музикалните жанрове. Докато човек, който иска да получи информация, знание, да придобие представа от всички музикални, информационни жанрове, да разбере какво се случва в страната, и в политиката, и културата, той ще си включи програмите на националното радио. Дори да се изкуши да премине от „Христо Ботев” към „Хоризонт” или обратното, но все едно ще получи информация, която ще отговаря на вкуса му и на изискването му.
Водещ: Аз обаче искам да се върнем отново на темата за баланса между доверието и рейтинга. Има ли рецепта как се пази свободата на словото – ме попита преди време проф. Евгени Дайнов, тогава, когато стана ясно, че по индекс на свободата на словото сме заедно с Того. Да си припомним какво каза тогава проф. Дайнов.
Евгени Дайнов: Това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главните редактори на вестници. Разговорът беше следният. Тогава се изтъпани царят, избраха го хоратра и вестниците с пълно гърло взеха да викат долу двуполюсния модел, долу леви и десни, долу политиците, долу политиката, да живее царят, помните из вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам аз да си приказвам с главни редактори на вестници. Викам, вижте сега, пичове, вестникът като такъв, първата медия, „Лондон Таймс” (?) излиза като политически лист, вие ако извадите политиката, ако продължите да викате из вестниците долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което имах някакъв друг разговор, преди три години, да речем, вече със зам.-главния. Отивам при зам.-главните, уж, по-млади, уж, по-оперени, викам, вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. На мен ми е забранено, примерно на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов. И теглим чертата отдолу по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. Решиха да стават, да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тази снежна топка се омота и рухна, и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво. Защото когато един сериозен т.нар. вестник или телевизия, значи първо са махнали, казали са долу политиката, общо взето са я махнали, второ, са въвели табу спрямо властта, защото си играят с властта. Аз не мога да разбера защо. Ще отиде ръководството на телевизии и вестници да си играят с властта. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват откъм тиражи. Опитът на основните вестници да се жлътнат, но да запазят аудиторията, пожълтя целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха откъм тиражи. Телевизиите пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят, или правят някакви други простотии. Е как да не сме като Того. Не съм бил в Того, може би там има достойни хора, очевидно, щом са по-добре от нас с материала, ама това цялото нещо потъва. Медиите потъват от 2001 г.

Водещ: И така, попита ме тогава проф. Дайнов как опазваме свободата на словото в радиото. Аз се затрудних да му отговоря, вие имате ли отговор?
Валери Тодоров: Имам отговор разбира се. За да пазиш нещо, то трябва да е застрашено. Аз мисля, че словото при нас никога не е било застрашавано, затова и не е възниквала необходимост да го пазим. Колкото до сравнението с Того, аз съм с много резерви към подобни измервания, но цитирайки едно такова измерване, едно от най-авторитетните изследвания са изследванията на Държавния департамент на САЩ, както знаете, за свободата на словото. Като целта е разбира се да се помага за развитието на демокрацията. Това също не става безкористно, ако трябва да сме откровени като журналисти. Но така или иначе държавният департамент признава, че БНР е един от най-критичният събеседник на властите в България. Това вече четвърта година поред присъства в отчетите. За мен това, макар и косвен, е един критерий за онова, което БНР допринася за свободата на словото у нас. Има медии, в които възможностите за намеса са технологично заложени. Да речем, в печата би могло да се добави в последния момент всичко. В телевизията, ако не е живо предаване. Също това може да се случи и в радио, ако не е живо предаване. Но ето, ние с вас имаме за посредник един микрофон. Той улавя всичко. Той е изключително чувствителен към фалша, към премълчаването, към лъжата. В края на краищата, използвайки онова, което казва проф. Дайнов за клона, ама клонът, на който всички висим е слушателят. И когато почнем да режем този клон, т.е. да подценяваме своята аудитория, ще паднем всички. И много е важно, пак връщайки се към друг израз, кой какво готви, ние не готвим манджи, които да се харесат на някого или за да обслужим нечия трапеца. Ние отразяваме събитията, фактите, явленията във вида, в който съществуват, с критичния поглед. Може понякога да накърним неволно някоя гледна точка, но в рамките на 24 часа ние успяваме да представим всички гледни точки, всички позиции обективно. Ние издаваме в ефир, във всяка от програмите по пет-шест вестника всеки ден. Така че можете да прочетете всичко – и за свободата, и за несвободата, и за Того, и за Салвадор, и между другото и за България. (…) Съветските лагернозатворнически песни, една изключителна личност като писател, като поет, човек, който беше гост и в първо студио на националното радио, документалният запис на тази среща вече е на диск. Но преди това издадохме юбилеен диск с най-доброто от музикалните конкурси музикант на годината на предаването „Алегро виваче”, което навършва 20 години, и което заедно с вас е номинирано за наградите „Сирак Скитник”. Издадохме и диск, и книжка във връзка с конкурса Млади фолклорни таланти. Издадохме един уникален диск с четири детски песнички DVD и караоки и 16 аудио песни, също най-доброто от песните, с които сме израснали. Аз даже в момента се затруднявам да изброя всичко. Казах вече за диска от Мадарската пещера, който е уникален, който е в CD, в DVD вариант българска и английска версия.
Водещ: Сигурно е важно да кажем и за министър-председателите, защото това е едно доказателство как радиото не лъже. Техните думи показват техните дефекти.
Валери Тодоров: Не, радиото не лъже, то предава някои лъжи, които се случват, но ние казваме истината, посредничим за истината. Да, ето дисковете във връзка с обявяването на независимостта на България. Ние издадохме диск с гласовете на всички министър-председатели, уникален диск. Препоръчвам да го слушате. Ако сега извадим един от записите, без да назоваваме името на министър-председателя, и чуете лексиката, няма да повярвате, че се е случило преди примерно 50 години. проблемите са същите – корупцията, безгрижието в държавата и т.н. Едно към едно, дори езикът не се е изменил. Разбира се, сред онези неща, които ние сме издали, бих добавил, издаден е дискът с творбите на Дико Илиев, композитор Дико Илиев, които ние открихме, издадохме покрай фестивала на духовите оркестри, който организирахме. Като разбира се издадохме два сборни диска. Общо пет-шест диска се издадоха само с творчеството на Дико Илиев. В навечерието на юбилея издадохме и химна на независимостта, написан от Георги Шагунов, военен композитор, капелмейстор на Черноморския полк, който на един дъх през 1908 г. написва тази творба. Той е автор на 2500 творби, някои от които са военни химни. Ние издирихме партитурите, записахме, възпроизведохме. Знаете, че ние издирихме във Виена и издадохме примерно валса и марша, който написва Щраум във връзка с годежа и с коронясването на Фердинанд. Така че БНР е един от най-големите, всъщност може би най-големият… В понеделник, когато давахме пресконференция, на една дълга маса извадихме това, което сме издали през последните 7-8 месеца…
Водещ: Не стигна.
Валери Тодоров: Да. И аз пред колегите се учудих, викам, може би ние вече сме най-големият издател на мултимедийна продукция в страната.
Водещ: Изобщо не си заслужава да ви питам и колко голяма е опашката пред Първо студио за записи.
Валери Тодоров: Да, ние създадохме и два нови продуцентски центъра – в Пловдив и в Благоевград – заедно с големия медиен център във Варна. С това ние дадохме възможност в пръстен от около 100 км около София да има алтернативни студийни възможности, за да намалим опашката пред Първо студио. Разбира се, едно голямо наше постижение е и значителното разширяване на предавателната мрежа. Само за година, малко повече от година ние пуснахме в действие 66 FM предаватели. По съвпадение на числата точно толкова е построило радиото през предишната си история на развитие, преди тези предаватели да станат собственост на БТК, и преди тя да стане частна компания. Ние вече имаме мрежа от собствени предаватели, с което компенсирахме една грешка, която държавата извърши с приватизацията на БТК. Ние първи в страната стартирахме цифрово излъчване. Казвам го защото това се случи много преди да започнат дебатите около законодателството, технологиите. Ние дадохме пример как нещо може тихо, скромно, без много шум да се случи, то се случи.
Водещ: Макар че нашите срокове са до 2020 г. според повечето експерти.
Валери Тодоров: Да. Ето сега ние залагаме в плановете за цифровизация в законодателството тихо, спокойно цифровизиране на радиото, за да не догонваме сроковете, както се получава с телевизията. По този начин радиото от една изоставаща медия в техническо и технологично отношение, се превърна в лидер в някои от областите. Вие виждате колко и тук в радиото се смениха нещата. Вие сама сега като си говорихме си спомнихте, че преди две години имаше доста пишещи машини „Марица” в програма „Христо Ботев”. Вече няма. Хубаво е да съхраните няколко, защото ще трябват за музея. Вече, примерно една трета от нашите кореспонденти само разполагаха с компютри. Сега всеки от нашите кореспонденти разполага с мобилен интернет, мобилен компютър, записващо устройство. Може да предава от всяка точка на света.
Водещ: Това ли е най-голямото предизвикателство пред радиото, технологията, или има и нещо друго?
Валери Тодоров: Предизвикателствата са две. Едното сме ние, като кадри, като ресурс, а второто е технологията. Първо, идеята е технологията да облекчи максимално общуването и взаимодействието между различните структури. Защото 10 програми, 6 музикални състава, огромните студийни комплекси – това действително е едно солидно съоръжение. Изисква една изключително добра организация, синхрон. Това може да стане само с унифицирането на техниката, технологиите. Но това изисква едно огромно напрежение, защото едновременно с тази реорганизация на ресурса като… имам предвид техническо и технологично, и организационните мерки, които се вземат, изисква се и нов подход към подготовката на всеки от колегите. Трябва да свикнем да работим с новата техника. Стъписването, особено сред колегите с повече опит, е доста голямо. Това променя и философията на работа. Аз наблюдавах, когато ние с висока скорост въведохме в някои структури технологиите, имаше действително напрежение, но идва пък следващия момент, когато вие преодолявате това стъписване, изпитвате удоволствието от леката работа в една нова технологична среда. Ето например, помните старите радиостанции, подвижни радиостанции, които бяха цял автомобил. Помните, че от ужас една колежка беше седнала върху микрофона и затова не можа да се осъществи пряко предаване. А сега новите устройства, които ние внедрихме, те са с размер на кутия от мобилен телефон, с две GSM карти, с ISDM-връзка, предават от всяка точка. Монтирани са в автомобили, може да ги пренесете където си искате. Но най-важното е, че с тези средства нашите кореспонденти, нашите колеги и сътрудници могат да предават от всяка точка не само на страната, но и на света. Старите коли имаха ресурс до 30 мин, после батериите сдаваха, а сега вече нямате ограничения нито във времето, нито в пространството, имате ограничението на слушателския интерес, с който ние май с вас прекаляваме в момента.
Водещ: Всъщност накрая да ви попитам какво могат медии и слушатели заедно? БНР и слушателите какво можем заедно?
Валери Тодоров: Колкото повече искат слушателите, толкова повече ние ще можем. Защото ние можем много, когато от нас се иска повече.
Водещ: Оказва се, май, че слушателите искат повече музика, а пък и колегите вестникари бяха извадили такъв един акцент, че ще има нова програма музикална.
Валери Тодоров: Да, ще има нова програма музикална.
Водещ: Кога?
Валери Тодоров: Нека да не монтираме обратно коня и каруцата. Всичко това ще се случи, ще се случи едновременно с ускореното внедряване на технологиите. Колкото до това какво искат слушателите. Кой е казал, че те искат повече музика? Ами ако ние им говорим повече интересно? Представете си, че сега… сега радио се слуша много в автомобилите и покрай задръстванията, на които много благодарим, не знам на кого точно, може би на организаторите на движението, но представете си, че вие карате или стоите в една дълга опашка от автомобили – какво предпочитате да слушате музика или да ви говорят? Аз лично, знаете ли, колебал съм се какво искам повече. Защото музиката може да не е от тази, която искате да слушате. Но вие няма да си прехвърлите радиостанцията, защото знаете, че тя ще съобщи нещо интересно. Значи, дайте…
Водещ: Да продължим да търсим този баланс…
Валери Тодоров: Не, това е като темата за кокошката и яйцето, кой кого е снесла и изкарал на бял свят. Мисля, че музиката съпровожда говора. Те трябва да бъдат в баланс, защото хората искат и да им се говори, и да им е приятно, и да слушат музика. Когато им говорите приятно и интересно и им пуснете интересна музика, те ще слушат и едното, и другото. Така че мисля, нека да не теглим така чертата, но може би да дадем шанс на музиката.
Водещ: Да.

Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден сега ще кажа на главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Изяде ли кризата исконния интерес на българина към науката?
Ганета Сагова: Съдейки по това, че списание „Осем”, което вече повече от година е на пазара и неговият тираж не спира да расте, у мен остава впечатлението, че все пак хората обичат загадките, духовното, новите открития в науката. И донякъде е странен този феномен, защото как така на нас ни расте тиража, а в същото време виждаме, че расте гледаемостта на тези предавания, които са в другата крайност, другия поляритет. Говорим за тези сапунки по екрана, говорим за това, че няма…
Водещ: За едни игри.
Ганета Сагова: да, всякакви игри. Но странен е наистина този поляритет в момента, защото аз имам мои приятели, които започнаха да си изключват телевизорите и да четат основно книги, такива списания, да гледат предавания „Дискавъри” и тип, от които научават от тях нещо.
Водещ: Махалото май се връща обратно?
Ганета Сагова: Да. И явно, че както винаги, знаем източната мъдрост, че винаги има Ин и Ян, т.е. никога не може нещо да бъде изцяло черно или изцяло бяло. И в един момент аз съм сигурно, че нещата ще завият повече откъм бялата страна. Дай боже това са стане по-скоро.
Водещ: Наистина ли в Родопите броди мечият човек?
Ганета Сагова: О, това е една наистина много приятна тема, с която зарадвахме нашите читатели. Историята е много стара, тя е разказана от д-р Светослав Славчев, 22 години зам.-главен редактор на сп. „Космос”. Много е истинска, защото става въпрос за едни фотографии, които са занесени при тях в редакцията, и които показват едни огромни стъпки. След което тези снимки са дадени за експертиза в института по криминалистика в София, и за изненада на всички наши читатели, едно от мненията е, че вероятно става въпрос за т.нар. снежен човек.
Водещ: Всъщност да, защо трябва само популярно да бъде чудовището от Лох Нес?
Ганета Сагова: Да, и искам да спомена, че в следващия ни брой, който излиза на 8-и, ние имаме продължение по темата.
Водещ: И там сигурно има интересни неща?
Ганета Сагова: Невероятна човешка история , в която също става въпрос за среща с мечи човек.
Водещ: Искате да кажете, че има жив човек, който се е срещал с него?
Ганета Сагова: Ами той е починал, тъй като историята също е била доста отдавна, но неговият внук, много добре помни и я разказва от поколения на поколения тази история. И действително читателите ще бъдат изумени.
Водещ: Важно е като че ли да пазим историята си. Ето вие сте продължители на списание „Космос”, което аз помня от детството си. Националното радио в понеделник ще стане на 75…
Ганета Сагова: Използвам случая да ви честитя празника!
Водещ: Благодаря ви! Какво дава този дълъг житейски стаж?
Ганета Сагова: Ами давани една увереност, че каквото и да се случва, говорим за тези странни явления, странни интереси, които в един момент накланят везните в другата посока, това, което преди малко говорехме, в едни момент нещата ще си дойдат на място, и че има преходни явления, но непреходното остава, стремежът да бъде добри, да се развиваме, да прогресираме. И всъщност това е нашият естествен път.
Водещ: Сега ще се хвана за една мисъл. В последния ви брой все пак мистерии има. Цял живот като че ли на човек му харесва да има мистерии. Как обаче трябва да подхождаме към тези мистерии, така щото да не се окаже, че танцуваме едно лято?
Ганета Сагова: Ще използвам случая да перефразирам една фраза, която вчера сподели с мен един издател. Какво е езотерика и мистерии? И той казва, за мен това е което все още науката не е обяснила. Тоест с всяка измината година тази граница между едното и другото се отмества, и отмества, и всъщност разликата е, че хората, които четат и обичат тези неща са малко по-етични и добри, защото познават и другите закони на природата. Това е всъщност голямата разлика. Но ние виждаме, че в момента науката изцяло се е пренасочила към едни такива странни неща, които доскоро бяха научна фантастика. Ние почти във всеки брой имаме интервюта и срещи с известни наши учени, с физици, които казват, че в момента теориите, върху които те работят абсолютно по нищо не се разграничават с научната фантастика, която четяхме преди 5-10 години.
Водещ: Което само по себе си говори страшно много.
Ганета Сагова: Всъщност то говори, че това, което ние наричаме мистерии, то отдавна вече е влязло в лабораториите, върху това се правят научни изследвания, градят се хипотези и съвсем скоро ще имаме крайни доказателства.
Водещ: Крайни ли сме в отношението си към науката? Имайки предвид някои оценки, които напоследък станаха вестникарски заглавия по отношение на възрастта на учените ни.
Ганета Сагова: Ами тъжното е, че голяма част от младите действително предпочитат да заминат на Запад и да работят там в престижни университети, да се занимават с техни програми. И всъщност аз ги разбирам, защото те могат да се реализират там. Факт е, че някои от учените в България, и Лъчезар Филипов го каза неотдавна в едно предаване, действително клатят столове, което не е много подходящо за една малка страна, която ако иска да се развива, би могла да заложи точно на новите технологии, на прогреса, базиран върху новите крачки на науката.
Водещ: Още повече, оказва се, че даже финансовата криза, икономическата криза не е успяла да отучи българина от традиционното му желание да знае повече.
Ганета Сагова: О, за това категорично да, смятам, че е така. Но примерно аз не съм съгласна с едно закриване на института по тракология, за което сега станахме свидетели, тъй като ние знаем, че траките всъщност те носят голямата гордост на това, че ние сме българи, защото са оставили толкова много точно по нашите земи. И в един момент една такава новина мен действително ме шокира, когато я чух. Случват се доста странни неща. Да, ето примерно в последния брой ние пишем генномодифицираните организми, и необяснимо е за мен желанието на нашето правителство да позволи на наша територия да се отглеждат такива храни. Защото…
Водещ: Това е като да изпуснеш духа от бутилката.
Ганета Сагова: Да. Защо го правим, защо не продължим да си произвеждаме чисти храни, които един ден, знам, че ще струват примерно два пъти повече на пазара и ние бихме могли да пробием точно с това, че сме чисти, че до този момент сме се съхранили.
Водещ: Всъщност това е единствената ни полза от това, че имаме някои закъснения в графика на развитието си.
Ганета Сагова: Точно, т.е. понякога това, че ти не си толкова напред в науката и в технологиите може да се окаже предимство. Но просто трябва да има далновидни политици, които да мислят за това.
Водещ: Ето сега ще се опитаме да дадем едно такова доказателство, доказателство в звук. Какво се случва в 12.30 ч през един декемврийски ден на 1901 г. в Сейнт Джон, Нюфаундленд, и как тази случка повлиява живота на земята изобщо. Гласовете на Гилермо Маркони, Петър Увалиев, Николай Джунков, 100-годишната слушателка Ребека Нисим, гласове от 20-те години на ХХ в., от радиостанциите в Литва, Лондон, Кьолн, Загреб и Париж, и гласове от януари 2009 г., звучали по улиците на София са участниците в първия епизод в най-новия ни радиосериал, който ще може да слушате от понеделник, 25 януари, от 10.30 ч. Ето премиерата на една малка част.

Водещ: Не разглобявайте радиото, слушайте го и го оставете да бъде ваш приятел. А ние с Ганета да си поговорим и за това, което си казахме. Добре е да сме консервативни. Защо е добре да сме консервативни?
Ганета Сагова: Ами добре е, защото когато човек си пусне БНР, независимо коя програма, изпитва наистина някакво удоволствие, че може да намери вътре предаване за култура, за душата, за традициите на българите, за култура, една кутия с приятни изненади, която всеки път ти доставя някакво удоволствие, някакво блаженство. Аз лично много обичам да слушам БНР и зная, че и останалите слушатели, голяма част от тях са ваши фенове.
Водещ: А защо пък е важно да сме любознателни? За да не сме изненадани после?
Ганета Сагова: Ами разбира се. Всъщност прогресът на едно общество се гради точно на база на любознателните хора, на тези, които питат, които търсят отговори, а не на готово поднесени решения. Всъщност това е разликата между едно гражданско общество и едно робовладелско или както го наречем, едно заспало общество.
Водещ: Да, в живота няма само жълти истории. Даже жълтите истории са много малка част от живота като че ли и се отнасят до малък кръг от хора.
Ганета Сагова: И това ще мине.
Водещ: Това е много оптимистично и много ми харесва за финал, и това ще мине.