Дарик радио, Седмицата | 2010-03-27
Водещ: Валерия Велева, журналист от в. „Труд” вече е в студиото на „Седмицата” на Дарик радио за скандалното и безпрецедентно писмо на лидера на ДПС Ахмед Доган, за фактите от него и за премълчаното, за това каква тайна крие той и от какво се страхува. Ето за това ще разговаряме с нея. Здравей, Валерия! Нямаш съмнения предполагам, че е писано лично от лидера на ДПС?
Валерия Велева: Не, нямам никакви съмнения. Както и нямам съмнения, че това писмо е адресирано до мен, макар че то е така в един много енигматичен стил, но това е стилът на г-н Доган.
Водещ: Как разбра за него? Пристигна по пощата ли или и ти разбра от електронните сайтове като всички нас?
Валерия Велева: Пристигна на нашия имейл от пресцентъра на ДПС. При нас не беше дошло с платена публикация. Ние разбира се, това беше в мига, в който вестникът почти излизаше за печат. Свалихме една страница и го публикувахме.
Водещ: Получи ли се някакво обаждане от г-н Доган или есемес от него до тебе?
Валерия Велева: Нито очаквам да се получи такова обаждане. Наистина когато тази публикация в неделя вечерта излезе във в. „Труд”, аз се опитах многократно да се свържа с него, за да получа неговото мнение, така както винаги сме правили, тогава когато в дадена информация е визиран даден човек, независимо дали това е…
Водещ: Говориш за твоя материал за…
Валерия Велева: Не, говоря за публикуването на информацията, първата информация. Моят материал дойде три дни по-късно, когато вече цялото ръководство на ДПС беше впрегнато да защитава позицията на г-н Доган и неговата законова реалност да получи този хонорар от 1.5 млн. като компетентен хидролог по даден проект, независимо дали става въпрос за „Цанков камък” или за някакви си други, преместването на водите на река Марица.
Водещ: Да поговорим за фактите, които той пише в писмото. Истина ли са те или не? Вярно ли е например, че ДПС и лично Доган са ти плащали, за да пишеш в тяхна полза? Въпросът всъщност е много важен, защото иначе звучи така, ти платена журналистка ли си?
Валерия Велева: Важно е да отговорим.
Водещ: И дали дълги години си била така в полза на ДПС, вярно ли е, че преди месец си подновила офертата, вярно ли е, че само за ден шест пъти си го търсила?
Валерия Велева: Това е цялата гнусотия на това писмо. Това е цялата клевета, това е цялата… това е водопад от клевети, които си позволи г-н Доган, заради които аз разбира се трябва да се срещна в съда с него, тъй като той трябва да ги докаже. Никога не съм получавала пари нито от г-н Доган, нито от ДПС, нито от която и да е друга политическа партия. Целият ми живот като журналист аз съм получавала само от журналистическата си заплата. И това нещо може да бъде проверено от всякакъв вид институции в България, финансови и каквито и да е. Плащам си редовно данъците и се разписвам единствено върху листа си за заплата. И г-н Доган много добре знае това. Между другото той се е опитал в това писмо да се измъкне. Доколкото знам, последно време и т.н. Има една уклончивост, има дена така…, в която предполагам, че той самият е допускал, че ако аз тръгна да поискам съдебно доказване на данните, той би могъл да се измъкне. Знаете ли…
Водещ: Всъщност кога се видя за последно очи в очи с него? Кога разговаря за последен път?
Валерия Велева: Ами последното ми интервю с него беше по време на изборната кампания, и то е публикувано. Между другото всичките мои срещи с г-н Доган, те след това се превръщат в интервюта. Те са били по повод интервюта или по повод някакъв вид коментари и анализ.
Водещ: Не е имало срещи по други причини?
Валерия Велева: Не, не е имало срещи. Те са били такива, каквито аз съм имала с всички български политици. И в момента разказвам това не за да се оправдавам, аз нямам за какво да се оправдавам. Аз просто искам да обяснявам технологията на взаимоотношенията между журналисти и политик. И странното е, че аз съм била наистина, и продължавам да бъда много критична към българските политици тогава, когато те сгафят, тогава когато те нарушат демократичните норми, законите в страната. Била съм критична към Жан Виденов, към Иван Костов, към Сакскобургготски, била съм критична дори към самия Доган. Всички те са приемали, може да са били недоволни, може да са били ядосани, всички те са приемали правото на журналиста да коментира, да излезе със своите журналистически аргументи по даден проблем. Никой от тях не си позволи такъв тон, никой от тях не си позволи такова лично обръщение, никой от тях не си позволи такова изпадане на ниските страсти, никой не си позволи. Вече би трябвало, и аз знам, че и досега г-н Костов не ми говори заради това, че съм била критична към него. Да, оправдавам това негово поведение, нормално е. Но той никога не си е позволил някакво прекрачване на нормалната човешка рамка на отношенията между двама души. Нещо, което си позволи г-н Доган, което изобщо не му прави чест. Тъй като той винаги е искал да бъде приеман като големия политик, големия демократ, големия мъж. Всъщност това писмо сваля тази маска от него, за съжаление. И понеже много хора ме питат защо, с какво той се промени?
Водещ: Това е важно, защото ти подчертаваш това, че той се е променил, тъй като го познаваш, знаеш през годините развитието му…
Валерия Велева: И аз намерих промяна в него тогава, когато отидох да правя интервюто след смъртта на Ахмед Емин. Аз разказах тогава как стана тази наша среща след смъртта на Ахмед Емин. По същия начин както и сега след тази публикация настоявах за неговото мнение. Настоявах той да говори, да обясни своята теза, своите… Десет дена настоявах докато той на десетия ден се съгласи на този разговор. Тогава с екип на „Труд” посетихме т.нар. сараи, мястото, където се е самоубил Ахмед Емин. И тогава аз направих наистина един много драматичен разговор с него, който беше публикуван във вестника. Аз тогава видях промяната в Ахмед Доган. Промяната първо в неговата стабилност като психика, второ, промяна в неговото светоусещане за отношението към отклоненията на един политик, отклонения по отношение на демократичните принципи и норми. Много силен беше пасажът в този наш разговор, когато аз му казах, че той не може да има такова поведение в обществото – да демонстрира лукс, да демонстрира охолство, да демонстрира богатство, да демонстрира разходки с яхти. И той казва, моят живот си е един, аз както искам така ще си го живея, ако трябва, ще си купя и летяща чиния. Там вече тръгна тази реплика. И аз тогава разбрах, че няма как, той вече е минал другата граница. Той е скочил, дето се казва, на 20 см от земята и вече не стъпва по земята. Не можах да го убедя, че не е прав.
Водещ: Той всъщност точно това намеква в писмото, че този път от управляващите ти е продиктувано тази атака срещу н его.
Валерия Велева: Значи няма този път. Няма политик, който да ми е продиктувал нещо да напиша. Аз съм критична в момента както и към управляващите, и към тяхното поведение, на това, че те в момента се забавят с мерките, че правят някои неща, които не са… да кажем, не ги приемам с позицията си на журналист. Няма нещо, което някой политик, който и да е, да ми е внушил да направя. Няма такъв политик, който да може това нещо да го каже. Той като то не съществува. И той като и самият г-н Догат знае това, той се опитва по този начин някак си да ме атакува с нещо, което знае, че точно в тази посока няма никаква следа. И искам още нещо да ви кажа, което забелязах тогава и което го забелязвам вече в тази година и половина. От този момент със смъртта на Ахмед Емин, Доган започна да говори в стил „ние българите и вие турците”. И това нещо стана материализирано на последната конференция на ДПС. В последните 4-5 години Ахмед Доган беше поставил задача пред ДПС за отваряне на партията. С цел да се реализира тази задача, в партията влязоха много българи. Влязоха български политици, членове, това беше една тенденция, т.е. ДПС да стане национална партия. На последната конференция задачата, която той постави е „върнете се към своята идентичност, върнете се към корените на етноса си”. Тоест това е нещо, с което той отново иска да върне ДПС в основите си, в етноса. Той отново иска да създаде едно ядро на етноса, което би могла при дадени условия да противопостави на останалата част на българската нация. Това е нещо, което аз тогава след конференцията го написах, и този процес засега не виждам в ДПС да се развива и да се задълбочава, но така или иначе това е промяна в позицията и поведението на г-н Доган по отношение развитието на неговата партия.
Водещ: Самоубийството на Ахмед Емин, за което ти заговори, какъв знак беше за него? Той лично как разбра и изтълкува?
Валерия Велева: Много тежко.
Водещ: Оттам ли се пропука първата пукнатина?
Валерия Велева: Да.
Водещ: И той искрен ли беше, когато казваше, че той, Доган, е трябвало да бъде лишен от Ахмед Емин, т.е. да бъде убит?
Валерия Велева: Да. Това интервю, което направих тогава, е абсолютно искрено. Доган беше наистина искрен. Той беше наистина изключително дебалансиран, то си личи в самото интервю, той и днес продължава да смята, че две са били версиите за това самоубийство – или Ахмед Емин да се самоубие пред него, така че той да го направи едва ли не демонстративно, или да убие него. Оттук нататък разбира се, че следствените органи не можаха да докажат мотивите за това обвинение, но дълбоко в себе си г-н Доган смята, че това са били причините. Аз не искам да влизам в подробности и да тълкувам неща, които и органите не можаха да тълкуват. Аз по-скоро искам да се спрем на това защо г-н Доган е взел тези милиони.
Водещ: Аз това щях да питам, какво премълчава в писмото си, коя е тази страшна тайна, от която той е притеснен и заради която така истерично реагира срещу твоите писания? Свързана лие с „Цанков камък” и хонорара от милион и половина лева? Всъщност каква е истината около хонорара му? Доста коментари се появиха, че ставало въпрос за пране на пари. Изобщо той говори много рядко, рядко се появява публично. От какво се страхува в контекста на тези неща?
Валерия Велева: Именно защото той много рядко говори, и защото аз знам, че той не иска да говори с журналисти, затова за мене е необяснимо това писмо, тонът на писмото, начинът на писмото. Явно е, че той просто се е поддал на вътрешните си страхове. Няма съмнение, че… а и той никога не го е криел, напротив, публично е демонстрирал, публично е казвал, че той е богат човек, че той, дето се казва, половината банкери са станали такива само с неговата усмивка. Това, че всяка партия храни около себе си обръч от фирми, които след това на нея й се отблагодаряват. Явно, че проверките, започнатите проверки около него, около имотите, и това, че ние всички знаем, че той не ходи на работа и няма публични доходи, т.е. ние не знаем от какво той си купува хляба и сиренето, е намерил една законова форма да получи този хонорар. И получавайки този хонорар предполагам, че чрез него иска да легитимира останалата част от богатството, което той притежава. Затова се появиха в различни коментари съмнения за пране на пари – нещо, на което лично той трябва да отговори. И не неговите съпартийци, които трябва да обясняват на пресконференции колко законно той е взел тези пари като един велик учен хидролог. Аз бих приела един такъв голям философ и мислител да взима хонорари от лекции пред студенти, пред научни среди и т.н. – нещо, което е нормално. Но да взима пари за това, че той е идеолог на един проект, държавен проект във време, в което той е бил мандатоносител и получава заплатата си от данъкоплатците…
Водещ: За да бъде точно такъв…
Валерия Велева: за да бъде точно такъв, за да бъде идеолог. Нашите политици трябва да бъдат, тогава когато те са на власт, трябва да бъдат идеолози на строителство, на магистрали, на пътища, на хидровъзли и т.н. Но те не могат да взимат пари за това, че са идеолози.
Водещ: Ето вие в „Труд” днес публикувате препечатка, статия и снимка от 2002 г. на италианското списание „Панорама”, където Антоино ди Пиетро, наречен мистър Чисти ръце, е на една маса с покойния Илия Павлов, Ахмед Доган и още двама души. Цитира се негово собствено изявления за обръчите от фирми и думи на евродепутата от „Атака” Димитър Стоянов: „Партията на Доган е политическото лице на мафията”. Така ли е?
Валерия Велева: Ами вижте, така аз не искам коментирам думите на депутата от „Атака”. Това че напоследък, в последните години ДПС се свързва именно с такива критики, партията ДПС се свързва именно с такива критики като нерегламентирано получаване на пари, като свързване, мръсното свързване на бизнеса с политиката – нещо, което ние като европейци трябва да бъдем изключително да се противопоставяме на това явление. Това не го казват само от „Атака”. Въпросът е, че днес се сезираха органите, че днес тръгнаха тези проверки. Подозирам, че това е извадило от равновесие г-н Доган. Аз наистина се опитвам да разбера защо той реагира по този начин. Това е необяснимо. Значи има нещо, което го е извадило от равновесие. Да, наистина моят коментар е изключително критичен, изключително критичен е, няма съмнение за това. В този коментар има нещо, което може би прекалено много го е засегнало. Това, че си позволявам днес да кажа, че заради тези свои действия той продължава да прави партията си мишена на общественото недоволство. И че след като иска тази партия да бъде обновена, да стане част от демократичния процес в България, редно е, така както обнови нейния втори етаж, дето се казва под него смени всички, може да би да освободи и себе си. С цел… нека да прави бизнес, няма нищо лошо в това да прави бизнес. Но не може да вървят двете неща по този начин в едно такова, дето се казва, съвкупление.
Водещ: Всъщност какви са отношенията му с ръководството на ДПС в последно време? Истината ли говори той, когато на два пъти намекна публично, че е дошло време скоро да се раздели с рожбата си ДПС под някаква форма и ще посочи ли свой наследник според тебе и ще направи ли опит… или пък ДПС ще направи опит да се разграничи по някакъв начин? Изобщо ще посмееш ли да направиш прогноза за бъдещето на ДПС и на Ахмед Доган?
Валерия Велева: Не, ръководството на партията няма да се разграничи от него, нито партията му ще се разграничи от него. Това е абсурдно разбира се. Всички ще чакат до мига, в който той прецени, че трябва да слезе от върха. В тази партия нещата така се слагат и така вървят нещата. Там неговата дума е закон. Никой от тях няма да посмее да каже: да, време ти е може би да си тръгнеш. Между другото аз и не виждам в момента друг човек в ДПС с такава власт и с такъв авторитет, какъвто продължава да има той. Затова смятам, че докато той сам не прецени да освободи партийния връх, никой друг няма да му каже това.
Водещ: „Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!” Това са последните думи, много страшно звучат. Чувстваш ли се заплашена?
Валерия Велева: Ами да, това е опит за заплаха. Това е директен опит за заплаха. Да кажа, че ми е много приятно, не ми е приятно. Но това са рисковете на нашата професия. Аз го приемам като риск и човек, който е тръгнал да върви по ръба на бръснача, ще получава и такива заплахи.
Валерия Велева: Не, нямам никакви съмнения. Както и нямам съмнения, че това писмо е адресирано до мен, макар че то е така в един много енигматичен стил, но това е стилът на г-н Доган.
Водещ: Как разбра за него? Пристигна по пощата ли или и ти разбра от електронните сайтове като всички нас?
Валерия Велева: Пристигна на нашия имейл от пресцентъра на ДПС. При нас не беше дошло с платена публикация. Ние разбира се, това беше в мига, в който вестникът почти излизаше за печат. Свалихме една страница и го публикувахме.
Водещ: Получи ли се някакво обаждане от г-н Доган или есемес от него до тебе?
Валерия Велева: Нито очаквам да се получи такова обаждане. Наистина когато тази публикация в неделя вечерта излезе във в. „Труд”, аз се опитах многократно да се свържа с него, за да получа неговото мнение, така както винаги сме правили, тогава когато в дадена информация е визиран даден човек, независимо дали това е…
Водещ: Говориш за твоя материал за…
Валерия Велева: Не, говоря за публикуването на информацията, първата информация. Моят материал дойде три дни по-късно, когато вече цялото ръководство на ДПС беше впрегнато да защитава позицията на г-н Доган и неговата законова реалност да получи този хонорар от 1.5 млн. като компетентен хидролог по даден проект, независимо дали става въпрос за „Цанков камък” или за някакви си други, преместването на водите на река Марица.
Водещ: Да поговорим за фактите, които той пише в писмото. Истина ли са те или не? Вярно ли е например, че ДПС и лично Доган са ти плащали, за да пишеш в тяхна полза? Въпросът всъщност е много важен, защото иначе звучи така, ти платена журналистка ли си?
Валерия Велева: Важно е да отговорим.
Водещ: И дали дълги години си била така в полза на ДПС, вярно ли е, че преди месец си подновила офертата, вярно ли е, че само за ден шест пъти си го търсила?
Валерия Велева: Това е цялата гнусотия на това писмо. Това е цялата клевета, това е цялата… това е водопад от клевети, които си позволи г-н Доган, заради които аз разбира се трябва да се срещна в съда с него, тъй като той трябва да ги докаже. Никога не съм получавала пари нито от г-н Доган, нито от ДПС, нито от която и да е друга политическа партия. Целият ми живот като журналист аз съм получавала само от журналистическата си заплата. И това нещо може да бъде проверено от всякакъв вид институции в България, финансови и каквито и да е. Плащам си редовно данъците и се разписвам единствено върху листа си за заплата. И г-н Доган много добре знае това. Между другото той се е опитал в това писмо да се измъкне. Доколкото знам, последно време и т.н. Има една уклончивост, има дена така…, в която предполагам, че той самият е допускал, че ако аз тръгна да поискам съдебно доказване на данните, той би могъл да се измъкне. Знаете ли…
Водещ: Всъщност кога се видя за последно очи в очи с него? Кога разговаря за последен път?
Валерия Велева: Ами последното ми интервю с него беше по време на изборната кампания, и то е публикувано. Между другото всичките мои срещи с г-н Доган, те след това се превръщат в интервюта. Те са били по повод интервюта или по повод някакъв вид коментари и анализ.
Водещ: Не е имало срещи по други причини?
Валерия Велева: Не, не е имало срещи. Те са били такива, каквито аз съм имала с всички български политици. И в момента разказвам това не за да се оправдавам, аз нямам за какво да се оправдавам. Аз просто искам да обяснявам технологията на взаимоотношенията между журналисти и политик. И странното е, че аз съм била наистина, и продължавам да бъда много критична към българските политици тогава, когато те сгафят, тогава когато те нарушат демократичните норми, законите в страната. Била съм критична към Жан Виденов, към Иван Костов, към Сакскобургготски, била съм критична дори към самия Доган. Всички те са приемали, може да са били недоволни, може да са били ядосани, всички те са приемали правото на журналиста да коментира, да излезе със своите журналистически аргументи по даден проблем. Никой от тях не си позволи такъв тон, никой от тях не си позволи такова лично обръщение, никой от тях не си позволи такова изпадане на ниските страсти, никой не си позволи. Вече би трябвало, и аз знам, че и досега г-н Костов не ми говори заради това, че съм била критична към него. Да, оправдавам това негово поведение, нормално е. Но той никога не си е позволил някакво прекрачване на нормалната човешка рамка на отношенията между двама души. Нещо, което си позволи г-н Доган, което изобщо не му прави чест. Тъй като той винаги е искал да бъде приеман като големия политик, големия демократ, големия мъж. Всъщност това писмо сваля тази маска от него, за съжаление. И понеже много хора ме питат защо, с какво той се промени?
Водещ: Това е важно, защото ти подчертаваш това, че той се е променил, тъй като го познаваш, знаеш през годините развитието му…
Валерия Велева: И аз намерих промяна в него тогава, когато отидох да правя интервюто след смъртта на Ахмед Емин. Аз разказах тогава как стана тази наша среща след смъртта на Ахмед Емин. По същия начин както и сега след тази публикация настоявах за неговото мнение. Настоявах той да говори, да обясни своята теза, своите… Десет дена настоявах докато той на десетия ден се съгласи на този разговор. Тогава с екип на „Труд” посетихме т.нар. сараи, мястото, където се е самоубил Ахмед Емин. И тогава аз направих наистина един много драматичен разговор с него, който беше публикуван във вестника. Аз тогава видях промяната в Ахмед Доган. Промяната първо в неговата стабилност като психика, второ, промяна в неговото светоусещане за отношението към отклоненията на един политик, отклонения по отношение на демократичните принципи и норми. Много силен беше пасажът в този наш разговор, когато аз му казах, че той не може да има такова поведение в обществото – да демонстрира лукс, да демонстрира охолство, да демонстрира богатство, да демонстрира разходки с яхти. И той казва, моят живот си е един, аз както искам така ще си го живея, ако трябва, ще си купя и летяща чиния. Там вече тръгна тази реплика. И аз тогава разбрах, че няма как, той вече е минал другата граница. Той е скочил, дето се казва, на 20 см от земята и вече не стъпва по земята. Не можах да го убедя, че не е прав.
Водещ: Той всъщност точно това намеква в писмото, че този път от управляващите ти е продиктувано тази атака срещу н его.
Валерия Велева: Значи няма този път. Няма политик, който да ми е продиктувал нещо да напиша. Аз съм критична в момента както и към управляващите, и към тяхното поведение, на това, че те в момента се забавят с мерките, че правят някои неща, които не са… да кажем, не ги приемам с позицията си на журналист. Няма нещо, което някой политик, който и да е, да ми е внушил да направя. Няма такъв политик, който да може това нещо да го каже. Той като то не съществува. И той като и самият г-н Догат знае това, той се опитва по този начин някак си да ме атакува с нещо, което знае, че точно в тази посока няма никаква следа. И искам още нещо да ви кажа, което забелязах тогава и което го забелязвам вече в тази година и половина. От този момент със смъртта на Ахмед Емин, Доган започна да говори в стил „ние българите и вие турците”. И това нещо стана материализирано на последната конференция на ДПС. В последните 4-5 години Ахмед Доган беше поставил задача пред ДПС за отваряне на партията. С цел да се реализира тази задача, в партията влязоха много българи. Влязоха български политици, членове, това беше една тенденция, т.е. ДПС да стане национална партия. На последната конференция задачата, която той постави е „върнете се към своята идентичност, върнете се към корените на етноса си”. Тоест това е нещо, с което той отново иска да върне ДПС в основите си, в етноса. Той отново иска да създаде едно ядро на етноса, което би могла при дадени условия да противопостави на останалата част на българската нация. Това е нещо, което аз тогава след конференцията го написах, и този процес засега не виждам в ДПС да се развива и да се задълбочава, но така или иначе това е промяна в позицията и поведението на г-н Доган по отношение развитието на неговата партия.
Водещ: Самоубийството на Ахмед Емин, за което ти заговори, какъв знак беше за него? Той лично как разбра и изтълкува?
Валерия Велева: Много тежко.
Водещ: Оттам ли се пропука първата пукнатина?
Валерия Велева: Да.
Водещ: И той искрен ли беше, когато казваше, че той, Доган, е трябвало да бъде лишен от Ахмед Емин, т.е. да бъде убит?
Валерия Велева: Да. Това интервю, което направих тогава, е абсолютно искрено. Доган беше наистина искрен. Той беше наистина изключително дебалансиран, то си личи в самото интервю, той и днес продължава да смята, че две са били версиите за това самоубийство – или Ахмед Емин да се самоубие пред него, така че той да го направи едва ли не демонстративно, или да убие него. Оттук нататък разбира се, че следствените органи не можаха да докажат мотивите за това обвинение, но дълбоко в себе си г-н Доган смята, че това са били причините. Аз не искам да влизам в подробности и да тълкувам неща, които и органите не можаха да тълкуват. Аз по-скоро искам да се спрем на това защо г-н Доган е взел тези милиони.
Водещ: Аз това щях да питам, какво премълчава в писмото си, коя е тази страшна тайна, от която той е притеснен и заради която така истерично реагира срещу твоите писания? Свързана лие с „Цанков камък” и хонорара от милион и половина лева? Всъщност каква е истината около хонорара му? Доста коментари се появиха, че ставало въпрос за пране на пари. Изобщо той говори много рядко, рядко се появява публично. От какво се страхува в контекста на тези неща?
Валерия Велева: Именно защото той много рядко говори, и защото аз знам, че той не иска да говори с журналисти, затова за мене е необяснимо това писмо, тонът на писмото, начинът на писмото. Явно е, че той просто се е поддал на вътрешните си страхове. Няма съмнение, че… а и той никога не го е криел, напротив, публично е демонстрирал, публично е казвал, че той е богат човек, че той, дето се казва, половината банкери са станали такива само с неговата усмивка. Това, че всяка партия храни около себе си обръч от фирми, които след това на нея й се отблагодаряват. Явно, че проверките, започнатите проверки около него, около имотите, и това, че ние всички знаем, че той не ходи на работа и няма публични доходи, т.е. ние не знаем от какво той си купува хляба и сиренето, е намерил една законова форма да получи този хонорар. И получавайки този хонорар предполагам, че чрез него иска да легитимира останалата част от богатството, което той притежава. Затова се появиха в различни коментари съмнения за пране на пари – нещо, на което лично той трябва да отговори. И не неговите съпартийци, които трябва да обясняват на пресконференции колко законно той е взел тези пари като един велик учен хидролог. Аз бих приела един такъв голям философ и мислител да взима хонорари от лекции пред студенти, пред научни среди и т.н. – нещо, което е нормално. Но да взима пари за това, че той е идеолог на един проект, държавен проект във време, в което той е бил мандатоносител и получава заплатата си от данъкоплатците…
Водещ: За да бъде точно такъв…
Валерия Велева: за да бъде точно такъв, за да бъде идеолог. Нашите политици трябва да бъдат, тогава когато те са на власт, трябва да бъдат идеолози на строителство, на магистрали, на пътища, на хидровъзли и т.н. Но те не могат да взимат пари за това, че са идеолози.
Водещ: Ето вие в „Труд” днес публикувате препечатка, статия и снимка от 2002 г. на италианското списание „Панорама”, където Антоино ди Пиетро, наречен мистър Чисти ръце, е на една маса с покойния Илия Павлов, Ахмед Доган и още двама души. Цитира се негово собствено изявления за обръчите от фирми и думи на евродепутата от „Атака” Димитър Стоянов: „Партията на Доган е политическото лице на мафията”. Така ли е?
Валерия Велева: Ами вижте, така аз не искам коментирам думите на депутата от „Атака”. Това че напоследък, в последните години ДПС се свързва именно с такива критики, партията ДПС се свързва именно с такива критики като нерегламентирано получаване на пари, като свързване, мръсното свързване на бизнеса с политиката – нещо, което ние като европейци трябва да бъдем изключително да се противопоставяме на това явление. Това не го казват само от „Атака”. Въпросът е, че днес се сезираха органите, че днес тръгнаха тези проверки. Подозирам, че това е извадило от равновесие г-н Доган. Аз наистина се опитвам да разбера защо той реагира по този начин. Това е необяснимо. Значи има нещо, което го е извадило от равновесие. Да, наистина моят коментар е изключително критичен, изключително критичен е, няма съмнение за това. В този коментар има нещо, което може би прекалено много го е засегнало. Това, че си позволявам днес да кажа, че заради тези свои действия той продължава да прави партията си мишена на общественото недоволство. И че след като иска тази партия да бъде обновена, да стане част от демократичния процес в България, редно е, така както обнови нейния втори етаж, дето се казва под него смени всички, може да би да освободи и себе си. С цел… нека да прави бизнес, няма нищо лошо в това да прави бизнес. Но не може да вървят двете неща по този начин в едно такова, дето се казва, съвкупление.
Водещ: Всъщност какви са отношенията му с ръководството на ДПС в последно време? Истината ли говори той, когато на два пъти намекна публично, че е дошло време скоро да се раздели с рожбата си ДПС под някаква форма и ще посочи ли свой наследник според тебе и ще направи ли опит… или пък ДПС ще направи опит да се разграничи по някакъв начин? Изобщо ще посмееш ли да направиш прогноза за бъдещето на ДПС и на Ахмед Доган?
Валерия Велева: Не, ръководството на партията няма да се разграничи от него, нито партията му ще се разграничи от него. Това е абсурдно разбира се. Всички ще чакат до мига, в който той прецени, че трябва да слезе от върха. В тази партия нещата така се слагат и така вървят нещата. Там неговата дума е закон. Никой от тях няма да посмее да каже: да, време ти е може би да си тръгнеш. Между другото аз и не виждам в момента друг човек в ДПС с такава власт и с такъв авторитет, какъвто продължава да има той. Затова смятам, че докато той сам не прецени да освободи партийния връх, никой друг няма да му каже това.
Водещ: „Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!” Това са последните думи, много страшно звучат. Чувстваш ли се заплашена?
Валерия Велева: Ами да, това е опит за заплаха. Това е директен опит за заплаха. Да кажа, че ми е много приятно, не ми е приятно. Но това са рисковете на нашата професия. Аз го приемам като риск и човек, който е тръгнал да върви по ръба на бръснача, ще получава и такива заплахи.