в. Труд | 2010-05-19 

Валери ЗАПРЯНОВ, Главен редактор на списание "Тема", зам.-председател на Съюза на издателите

Думите на премиера Борисов, че ще се прави закон за печата, с основание обезпокоиха журналистическата гилдия. Но не това е идеята и не вярвам да се подготвя закон за печата, тъй като медийната общност се саморегулира.
Става въпрос за едно допълнение към съществуващия Закон за депозиране на печатни и други произведения, които да внесат яснота кои са издателите на вестници и списания у нас. Защото в момента сме свидетели на странни явления – в общественото пространство се твърди, че собственик на тиражен вестник е, да речем, депутат. А пък в карето на изданието стоят други имена. Чета, че на семинар за корупцията в печатните медии онзи ден уважаваният от мен Иван Бакалов заявил, че 75% от в. "Уикенд" е собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. На каква база го е казал? Защото така се говори. Защото вестникът фактически се контролирал от Делян Пеевски. Но ако отворите регистрите, фирменото дело, ще се окаже, че Делян Пеевски няма нито 1% от "Уикенд".Крайно време е българският издателски бизнес да излезе от тази анонимност. Да излезе от нелегалния период.
В момента излизат вестници, които нямат собственик, нямат телефони, нямат редакционни карета. Те могат да клеветят безнаказано, защото дори прокуратурата няма къде да им изпрати призовката.
Съюзът на издателите в България е срещу тази анонимност и слободия. Ние сме водени от принципа, че правилата определят свободата. А в България някои искат да избягаме от тези правила, искат да си направят някаква си тяхна медийна среда. Ако може ей така, отдолу под масата да си стиснат ръцете – ти на мене, аз на тебе, ама друг да носи отговорност… Нещо като при циганите дедесари.
Навремето всеки вестник имаше сигнатура, която се даваше от Народната библиотека и която легитимираше редовността на изданието. В момента повечето нови издания нямат такава сигнатура. Искаме да се въведе ред по Закона за задължителното депониране – разпространителят, като погледне изданието и види сигнатурата, да знае, че то е законно. Ако номерът липсва, значи разпространява нещо нелегално. Трябва да се създаде регистър на собствениците (юридически и физически) и на изданията. Както и на взаимовръзките вътре в собствеността. Ние сме против не само офшорни фирми да стават издатели на вестници, но и акционерни фирми с акции на приносител. Защото акциите могат да бъдат на политик, на държавен чиновник или на мафиот и никой да не знае това.
Съюзът на издателите настоява за прозрачност във всичко. Затова и поискахме обществото да разбере къде са депозирани парите на държавните фирми. Ние не обвиняваме никого – нито една или друга банка, нито ръководителите на тези фирми, че там са вложили парите на данъкоплатците – ние искаме прозрачност. Оттук нататък правителството на базата на тази прозрачност трябва да създаде правила. Защото е абсурдно държавата да не проверява своите си фирми.

Стр. 16