сп. Всичко за жената | 28.10.2010 

Кой какво чете: Ива Екимова

Спомням си едно от първите вълшебства, които отвориха вратата на необятния свят на книгите. Беше тежко време, преживявах болезнен период. Тогава се лекувах с "Разкази на Ева Луна" от Изабел Алиенде. Нов свят, който ме откъсна от действителността, от болката и от призраците, стряскащи съня, мислите и спокойствието. После не можех без "Разкази в сепиа", "Къщата на духовете". Прочела съм всички книги, които задължителните списъци налагаха. Сред тях имаше и конюктурни, и такива, които промиваха мозъци, но не съжалявам. Всяка ми е дала мъдрост, познание и незаменимо богатство. Усмихвам се, като се сетя, че руският беше задължителен, усмихвам се на писмата на Татяна и Онегин, които все още помня наизуст. Преоткривам света на книгите от първия списък със задължителните за четене на дъщеря ми Дара. Когато прочетох заглавията, разбрах къде е грешката – В думата "задължителни". Вярвам, че е необходимо да обединим усилията си около това да създадем на децата интерес за книги, а не задължителност. Книгите имат история, различна от тази на вещите. Няма да забравя първата ми "среща" с Кърт Вонегът и неговия "Точен мерник" на созополските скали. Много нощи пазех Новия завет под възглавницата си. Точно преди да се разпадне, разбрах, че е по-важно да пазя вярата в сърцето си. И така книгите започнаха да ме откриват сами. Паулу Куелю, Изабел Алиенде, Хорхе Букай, Елиф Шафак, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Вергиния Захариева, Том Робинз, Елин Пелин, Вилхелм Хауф, Леда Милева, Недялко Недялков, Дамян Дамянов, Шекспир, Никола Вапцаров, Димчо Дебелянов, Астрид Линдгрен, Пушкин, Марк Твен, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Йовков, Антон Дончев, Стефан Цанев, Херман Хесе, Хемингуей, Богдан Русев, Момчил Николов, Ангел Каралийчев. Без тях животът ми нямаше да е същият.

Стр. 6