в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-14

СДС и ДСБ излязоха с обща кандидатура за кмет на Габрово – авторката на СЕДЕМ Ива Николова

- Как се стигна до кандидатурата ви за кмет на Габрово?

- По най-нормалния път. Седнали са хората от Синята коалиция в Габрово, сред които има мои приятели и съученици, помислили са кой може да им свърши работа в предстоящите частични избори за кмет на града ни и са стигнали до мен. Те имат много ясен и логичен отговор на въпроса защо са се спрели точно на тази кандидатура и съвсем честно споделиха аргументите си. И явно са доста убедителни, защото аз приех. На този етап развоят на събитията потвърждава, че са били прави. И това много сериозно ме стряска, защото оттук нататък отговорността ляга върху мен. Не че се плаша от отговорности, но за съжаление познавам триковете в родните предизборни борби и не храня илюзията, че ще ме подминат. Но тук имам една сила, която няма да си спестя – все пак съм журналист, политически репортер, който 20 години отразява предизборни кампании, и зная какви номера могат да си погаждат опонентите, тъй че екипът ни ще ги следи много изкъсо.

- Какво ви свързва с Габрово?

- Животът ми. Там израснах, там изградиха ценностната ми система, там открих себе си и избрах професията си, там живее майка ми, там баща ми вгради и то съвсем буквално живота си, там отрасна синът ми, там са учителите ми и родителите на приятелите ми и там се връщат и ме връщат най-близките ми хора, с които съм тръгнала още от дете и с които никога не съм се разделяла, макар и те да не живеят официално в Габрово. В момента някои от тях дори не се знае къде прекарват повече време – в София или в Габрово. Изглежда, с възрастта човек все повече започва да цени началото на живота си. Дано не звучи високопарно, но аз имам чувство за дълг. Преди време доскорошният кмет Томислав Дончев, който вече е министър, започна да кани всички разпилени габровци на празника на града и да търси съдействието им за популяризирането му. Може би той също е заложил идеята за подобен ход някъде в мен и тя подсъзнателно ме е тласкала към такова решение. Мога да изброявам още куп обстоятелства, но те се побират в едно – че винаги, когато съм там, аз съм си у дома.

- С какво Габрово е по-различен от останалите български градове?

- Това е уникален град – безкрайно дълъг, много тесен и невероятно стоплящ. Влиза ти под кожата. Всички истински градове на света са строени край река и там Янтра е в сърцето на сърцето на България, защото географският й център се намира на Узана. Там всяка педя земя е свързана не просто с историята на града, а с историята на държавата ни. Това е Балкан. Известна е нашенската поговорка, че морето ражда риби, полето – тикви, а Балканът – хора. И хората му са най-уникалното творение на Балкана в Габрово. Не просто заради прочутото им чувство за хумор, което наистина е в кръвта им – да не кацаш на езика на габровец, страхотни присмехулници са. А затова, че географски и исторически те са можели да изкарват прехраната си само по един начин – с ума и ръцете си, без да разчитат нито на природата, нито на реколтата. Оттук идват и шегите за тяхната пестеливост и дори свидливост. Всъщност това са много широко скроени, високо интелигентни и щедри хора, но с изключително рационално мислене. Те не обичат излишните движения, излишните думи и излишния шум и вярват само на свършените и полезните неща. Това са много горди хора с ненакърнимо чувство за лично достойнство. Благодарна съм им, че са го възпитали и в мен, макар понякога отстояването му да коства доста рани. Но да си балканджия не е произход, а призвание, така че няма къде да се денеш от орисията си.

- Какви са предимствата на Габрово пред София?

- Чист, зелен, спокоен, приветлив и хомогенен. Центърът му е като бижу, а околностите – като в приказките. Накъдето и да мръднеш извън пределите на града и то само на няколко километра, попадаш в рая на Земята – Боженци, Соколския манастир, Узана, Люляците, Скорците, малко по-встрани остава Дряновският манастир, малко по-нагоре е Шипка. Прочетох в една програма, че трябва да се развиват "туристическите атракциони". Смея да нанеса корекция – това са светини. Те наистина трябва да бъдат част от една дългосрочна туристическа стратегия за града, но като исторически паметници с национално и континентално значение. Човек може да се забавлява навсякъде. Но на такива места отива да се възхити и преклони.

- Останало ли е нещо от някогашните прочути своеобразия на габровци? Какви са габровци сега?

- Никой не може да избяга от себе си, пък и габровци не искат да го правят. Но в момента са доста притеснени, защото градът е обезлюден. Още преди изобщо да съм мислила по въпроса за кметската кандидатура, с мои приятели си говорихме, че цели квартали са останали тъмни през тази зима. И причината не е пестеливостта, а това, че в тях просто не живее никой. Моето жилище е в самия център на града – зад Дома на културата, и в него през тази зима също не живееше никой. Хората напускат Габрово, защото не виждат перспектива да изкарват прехраната си и да развиват бизнес с далечна опция. А в условията на криза трудно могат да разчитат на външен инвестиционен интерес към град с много специфична достъпност. Твърди се, че в Габрово безработицата е ниска, но истината е, че габровци си намират работа на други места и напускат града. А онези, които живеят там и милеят за него, са изплашени, че хоризонтите му се стесняват още повече. Това е и базата, на която стъпваме, за да създадем условия за разширяване на хоризонта и перспективите пред габровци. Кризата връзва ръцете на всички, но точно тук идва изобретателността на габровци да използват даденостите така, че да ги обърнат в своя полза. И за да не си мислите, че ви говоря общи приказки, веднага ще ви кажа кои са трите стълба на програмата ми за предстоящата година и половина: дългосрочна стратегия (минимум 10-годишна) за развитието на туризма и превръщането на града в основна туристическа дестинация за българи и чужденци с всички помощни елементи на европейските фондове и програми, зелена енергетика и зелена икономика. Това е бъдещето не само на Габрово, но и на целия Европейски съюз, ако имаме уши да чуем какво говорят партньорите ни в Брюксел и ако имаме информация как да въведем всичко това. А ние имаме.

- Всички знаем, че столицата е пренатоварена. Какво според вас трябва да се направи, за да се върнат софиянци по родните си места?

- В глобалното село, в което се е превърнал светът, ми е малко странно да говоря за това кой къде трябва да се върне и да живее. Слава Богу, вече сме свободна държава и сме част от европейската общност без граници, така че ми се струва доста нелепо да оправдаваме неблагополучията в София с притока на хора от други места. Тогава какво да кажат парижани, в чийто град живеят около 11 милиона, или московчани, които наброяват 18 милиона официално? Поначало всички столици са стълпотворение от различни хора и не са най-приятното място за живеене. И ако същите тези хора виждат перспективи за себе си в други градове, бъдете сигурни, че нито миг няма да останат в тази лудница. Това е панацеята и това е и моята амбиция за Габрово – да си върнем хората. Ето, аз се връщам.

- Като станете кмет на Габрово, вече ще бъдете част от онези хора, които досега по-скоро нападахте и критикувахте като "политиците". Как ще разрешите противоречието между борбената журналистка и политика? Какво е общото между политиците и журналистите?

- Нямам намерение да минавам от другата страна на барикадата, както напоследък става ясно, че са направили някои мои колеги. Ако се отнасяш добросъвестно към професията си, между кмета и журналиста няма кой знае каква разлика – и единият, и другият се занимават с проблемите на хората. Журналистите го правят повече в сферата на констатацията, включително и на ниво решение на проблема, а кметът освен това трябва и да реализира решението. Тъй че тук моят занаят ми е най-големият съюзник. И за двете длъжности обаче политиката е база за подход към проблемите и затова има лява, дясна и т.н. политика. Моят подход във всичко, включително и в оценките за политиците, е от десни позиции. Пък и като гледам накъде е тръгнала родната журналистика, мисля, че интересите на обществото могат да бъдат защитени на друго място. Така че аз си оставам гражданин, който брани интересите на обществото.

- Кой е примерът ви за успешен кмет?

- Клинт Истууд. Да-да, за актьора говоря. Когато става кмет на малкото селище Кармел бай дъ Сий в Калифорния, това е едно абсолютно нечувано и занемарено място с 4000 жители. В края на мандата му това е най-престижното място за живот с много скъпа земя и сгради, към което се устремяват за трайно пребиваване най-заможните хора на Америка. Мандатът на Истууд е продължил само 2 г. Следващият кмет на Габрово ще разполага с около година и половина. Т.е. няма невъзможни неща, има неоткрити решения.

- Бойко Борисов успешен кмет ли беше?

- В едно – успешен, в друго – не. Няма съвършени хора и още по-малко – управленци. У нас положението по принцип е такова, че е достатъчно да запълниш една дупка на улицата, за да те обявят за успешен кмет. По време на последната кметска кампания в София лично аз бях решила, че ще гласувам за кмет, който обещае поне да надпише улиците в града и да сложи номера на сградите. Никой не го обеща, т.е. никой не забелязва този проблем. А от успешните кметове не остават скрити проблеми.

- Ще търсите ли в предизборната си кампания подкрепата на ГЕРБ?

- В предизборната си кампания ще търся подкрепата на габровци, а те имат най-различни убеждения и различна партийна принадлежност. Честно казано, по време на кампании никога не съм вярвала, че когато ръководството на една партия заяви, че застава зад чужд кандидат, нейните привърженици ще направят същото. В края на краищата политическите съображения са едно, а човешките предпочитания – нещо друго. Пък и габровци не обичат много-много да им казват какво да правят. И разчитам на това, че те ще гласуват по съвест.

- Как според вас ще се отрази на предизборната ви кампания участието ви в различни телевизионни зрелища?

- То май няма угодия: понеже съм поетеса, как ще сляза на нивото на проблема с градските клозети и боклука; а понеже участвам в реалити формати, които стряскат с простотиите си, как ще решавам сериозните въпроси? Ами както реших въпроса с промяната на закона заради загиналите деца в Лим, докато участвах в "Голямата уста" в "Биг Брадър". Ей-така ще ги решавам – паралелно и категорично. Извинявайте, ама кметът все пак не е кабинетен академик по молекулярна микробиология, а човек, който трябва да познава всички пластове на битието и то на практика. Аз съм човек, който може да общува на всякакви нива, и това също съм го научила от журналистическия си занаят. Ако един кмет не е в състояние да прави същото, значи той не е кмет на града си, а на определена прослойка. Сиреч, изобщо не е кмет. А аз се кандидатирам за кмет на Габрово с цялото необозримо многообразие от хора и проблеми.

- Какво е най-голямото ви предимство пред останалите кандидати?

- Не е моя работа да се меря с когото и да било. Това ще го направят избирателите.

- Какви са предизборните ви послания?

- Смисълът е, че една габровка от всички габровци с тяхна помощ и в името на града ни ще се опита да направи Габрово желано място за живот и пребиваване не само за кореняците, но и за други българи, и магнит за всеки чужденец, който стъпи на българска територия. Слогани-те ще ги кажем по-нататък – на старта на кампанията.

- Как ще изглежда Габрово след вашето кметуване?

- Казах ви вече, че сме прагматични хора и докато рибата е в морето, не мога да хабя олио и да амортизирам тигана. Пък и твърдо се придържам към правилото: никога не казвай "Хоп!", преди да скочиш. В момента само загрявам, преди да се засиля за скок.

***

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. Завършила е Националната математическа гимназия "Иван Гюзелев" в Габрово и Литературния институт "A.M. Горки" в Москва със специалност "Поезия". Работила е в печатни и електронни медии, сред които алманахът "Апропо", сп. "Пламък", вестниците "Литературен фронт", "Свободен народ", "Новинар", "Сега", "ТВ Европа", "Политика", "Монитор". Автор на четири стихосбирки и четири публицистични книги за Атанас Москов, за отражението на събитията в Косово у нас, за процесите в българската политика и нейните лица през последните 20 г. Носител на наградата за поезия "Мара Белчева", на международната награда за журналистика "Вяра, надежда, любов" и на наградата на Българската медийна коалиция за авторското тв предаване "Когато гръм удари". Преводач на художествена литература. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Стр. 11

Снимка: Вестник "Дневник"