www.e-vestnik.bg | Невена БОРИСОВА | 16.10.2010
Не забелязвате ли, че от април кризата свърши и всички българи тънат в блага, пита сатирикът-сценарист
Един американски сатирик беше казал, че е щастлив човек, защото цялото правителство работи за него. За да си хуморист може би са нужни две условия. Първо – да бъдеш “лекар” или поне “медицинска сестра” на обществото и на политически недъзи. Но лекар-веселяк, от онези, странните, които може да разказват виц, докато гледат рентгеновата ти снимка. И второ – важно е да не вземаш себе си прекалено насериозно. Което като че ли важи за Иво Сиромахов.
Иво Сиромахов е роден е 1971 година. Завършва НАТФИЗ, специалност – театрална режисура. Работи като режисьор в Малък градски театър зад канала и в Театъра на армията. От август 1998 до 2000 г. завежда отдел “Култура” и пише фейлетони във в. “24 часа”.
От 2000 година е отговорен сценарист в “Шоуто на Слави”. Междувременно продължава да пише сатирични текстове, радващи се на добра популярност.
Кое е първо? Хумористичното или критиката? Едва ли на този въпрос се отговоря с едно интервю, но това пък не пречи то да се проведе…
- Турнето на екипа на “Шоуто на Слави” в САЩ и Канада беше скоро? Какво се случи там?
- Случиха се много неща, но най-важното е, че за пръв път българска група прави турне в Съединените щати в концертни зали пред многобройна публика. Защото, когато български изпълнител каже „бях на турне в Щатите”, обикновено става въпрос за обиколка в няколко кръчми, където пее пред 20-30 души. Ние успяхме да излезем от този позорен модел и да направим нещо истинско. Концерти, каквито българската публика в САЩ и Канада заслужава.
- Според вас тези няколко хиляди българи, които дойдоха да ви видят, ще останат ли там? А техните деца ще отидат ли на турнето на Слави Трифонов през, да кажем, 2030 година?
- Според мен ще останат там, защото условията за живот и за работа са несравнимо по-добри. Никой не бяга от хубавото. В Америка, ако си трудолюбив, няма начин да не успееш. Държавата нито ти пречи, нито те рекетира, а хората от властта не говорят постоянно глупости по медиите…
А дали ще има турне през 2030 година и кой ще отиде на него, не мога да гадая. Питайте Симеон Дянков, само на него е дадено да провижда в бъдещето. Той още миналата година каза, че кризата ще свърши през април и позна. Не забелязвате ли, че от април всички българи тънат в блага?
- Като журналист и хуморист, имате мнение по най-различни теми. Какво смятате за отрицателния прираст на българите, най-зле в ЕС? Ще оцелеем ли като нация?
- В отрицателния прираст няма нищо драматично. Исландците са около 300 хиляди, но не страдат от тоя факт. Лихтенщайн има едва 35 хиляди жители, но живеят прекрасно. Така че не виждам причина да изпадаме в общонационално униние, освен ако не сме решили да се явяваме на световното първенство за най-многобройно население.
- Текстове ви за попфолка, за светски личности, са пълни с ирония и издават възмущение…
- Отнасям се с ирония към цялата тая „светска” паплач, която не слиза от страниците на медиите. Това е една прослойка от безсмислени тъпаци, които си плащат, за да бъдат популярни. А за какво им е тая популярност – и те не знаят.
Поне да имахме някоя известна личност богата като Парис Хилтън. А нашите „селебритита” са бедни като гаврошовци – ходят с дрехи под наем и набиват филии с лютеница.
За да станеш известен в България, не е нужно да имаш някакви качества. Достатъчно е да те набият или да те наебат. А най-добре и двете.
- Иронизирали сте личностите, които са на фокус в много медии и списания – попфолк певици, Дим Дуков… Кои хора за вас биха били ценни като обект на внимание в нашето общество и защо не са?
- Хората, които са ценни за обществото, няма как да станат популярни, защото журналистите са прости и не разбират стойността им. Простият човек не може да разбере защо Веско Топалов е по-ценен от Андреа. И защо Борис Христов е по-смислен от Митю Крика.
В повечето медии се работи на принципа: „дайте да пишем глупости, защото повечето хора се интересуват глупости”. Вярно е, че глупците винаги са били мнозинство, но пък те са неграмотни и не четат вестници, така че да се пише за тях е безсмислено. А пък грамотните няма какво да прочетат и затова тиражите се сринаха. Чувам, че няколко вестника са пред фалит. И сами са си виновни.
- Чалгата провокира иронията ви, но в шоуто на Слави дава поне частична подкрепа на развитието на попфолка като музика в България? Това противоречие притеснява ли ви? Какво мислите всъщност за чалгата? Признак на какво е тя?
- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но въпросът ви показва тотално непознаване на българската музикална действителност. Подкрепа за развитието на отделни музикални жанрове имаше по времето на комунизма, когато държавата по неизвестни причини финансираше естрадата. Но от 89-та музикалният пазар е свободен и всеки може да прави каквато си иска музика. Е, някои са по-успешни, други – не, но така е в живота. Неуспешните би трябвало да се сърдят на себе си, а не да плюят по успешните и да се делят на „добри” и „лоши” жанрове. Милчо Левиев казваше, че има два вида музика: талантлива и неталантлива.
Аз осмивам набедените некадърници, каквито има и в попфолка, и в политиката, и във футбола. Иронизирам тия, които пеят на плейбек, но и депутатите в парламента, защото 90 процента от тях гласуват на плейбек.
- Проявявате ли самоирония в същата степен, в която проявявате ирония и към други външни обекти? Какво смешно намирате в себе си?
- Самият факт, че давам това интервю, вече е нещо много смешно.
- Смешно? Съжалявам, ако сте се почувствал некомфортно заради нещо. Защо?
- В думата “смешно” не влагам негативен смисъл. Аз харесвам смешните неща и самият правя смешни текстове. В случая ми е смешна самата ситуация на човек даващ интервю, защото в България интервюта обикновено дават хората, които нямат какво да кажат.
- Като човек, който борави с иронията като инструмент, към кои хора се числите – по-скоро към веселите или към мрачните?
- Предполагам, че съм от веселите.
- Ако живеехте в държава като Германия, която българите винаги възхваляват, щяхте ли да се надсмивате на нещо? На какво?
- Във всяка държава има на какво да се смееш. Но в България има най-много поводи, защото правителството е букет от смешници. В коя друга държава могат да се съберат във властта екземпляри като Бойко Борисов, Божидар Димитров и Вежди Рашидов? Хората гледат новините и се смеят. Весел народ – щастлива държава.
- Кои са жертвите, които сте направили, за да се развивате и да следвате пътя си на пишещ човек? Кога?
- Не съм правил никакви жертви. Всичко стана съвсем безболезнено. Разбира се, трудил съм се много, но аз не смятам труда за жертва, а за необходимост.
- Като пишещ човек, т. е. като човек, който поначало е скрит зад кулисите, харесва ли ви да бъдете в светлината на прожекторите в шоуто? Защо?
- Не, не ми харесва. Зад кулисите е много по-интересно. Някои хора смятат, че като ги дават по телевизията, това им принажда някаква стойност. Няма как да стане. Умният си е умен – със или без камери, а тъпакът си остава тъпак.
- Казвал сте в предишни интервюта, че шоуто е създадено, за да осмива властта. Какви трябва да бъдат критериите, за да спечели една власт на “кастинг” за осмиване?
- Няма такъв кастинг. Те сами доказват всекидневно, че са достойни за осмиване.
- Какво е според вас значението на “Шоуто на Слави” в България? Чувствате ли се един от новите идеолози на предаването, освен Слави Трифонов, разбира се?
- Шоуто е най-гледаното телевизионно предаване в последните 10 години, значи има някакво значение. Разни хора се опитваха да ни конкурират, но опитите им завършиха самотно и тъжно – диджей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей.
Идеолози е много тежка дума, но ако под нея разбирате хората, които създават идеите – да, сценаристите сме хората с идеите.
- Кой е най-вълнуващият проект, който ви предстои – като екип или лично на вас?
- Не зная. Как да преценя дали нещо е вълнуващо, ако още не ми се е случило?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Малко игра на въпроси и отговори:
- Висок ли сте?
- Достатъчно висок, че краката ми да стигат до земята.
- Пътят е постлан с…?
- В България – с дупки.
- Какво се случва винаги?
- Каквото трябва.
- Иво Сиромахов е…?
- Иво Сиромахов е Иво Сиромахов. Това е положението.
- Какво ви привлича в Слави Трифонов?
- Защо трябва да ме привлича? Мен ме привличат жени. Работя със Слави, защото е почтен, добър приятел и защото имаме сходни разбирания за смисъла на професията.
- Големи или малки?
- По-важно е дали са умни или глупави.
- Как?
- По моя начин, my way, както пее Франк Синатра.
- Иво Сиромахов е десет по десетобалната система по отношение на…?
- Когато аз учих, на мода беше шестобалната система. Завърших гимназия с 5.45, а висшето си образование с 5.50. Преизчислете си го колко излиза по десетобалната.
- …А Иво Сиромахов е три, отново по десетобалната система, по отношение на…?
- Приложете горната формула.
