в. Капитал | 31.08.2013 

- Каква беше ролята на Sanoma в съвместната ви работа?
- Те бяха инвеститор, който ни даде възможност в сравнително кратък период да пуснем много нови списания и така да покрием максимално много сегменти. Помогнаха ни и с контакти с лицензионни партньори, с които не се познавахме. В "Санома" работят професионалисти, от които научихме много. Успяхме съвместно да изградим компанията на база на прозрачност и професионализъм.
- С какво си обяснявате изтеглянето на почти всички чуждестранни инвеститори от пазара на печатни издания?
- Sanoma се оттегля от редица пазари в Източна Европа. Компанията преструктурира цялостно бизнеса си и преосмисля географските си приоритети. В този смисъл сигналът не е спрямо България и спрямо печатните издания, а се отнася до очакванията за медийния бизнес в целия регион. Причината е малкият обем на повечето пазари и слабият ръст, който се очертава пред България и съседните страни през следващите години. Очакванията към региона на Източна и особено на Югоизточна Европа от страна на големите западни компании често бяха много високи. Същевременно и медийният пазар в Западна Европа стана изключително труден. Нормално е това да доведе до фокусиране на усилията на някои компании върху по-важните за тях пазари.
Това, че една компания се изтегля от даден регион, не може да е сигнал за бизнеса като цяло. Аз вярвам, че издаването на списания е бизнес с добра перспектива както в големите, така и в по-малките пазари, и в този смисъл можем да очакваме навлизане на нови играчи през следващите години.
- Кои са основните трудности пред българските издатели?
- Медиите в България никога не са предлагали толкова много различни и интересни възможности за реклама. Ще успеят тези издателства, които докажат на рекламодателите, че рекламата в тях работи. Основният инструмент за това са одити на тиражите. В момента ние сме единственото издателство, което одитира продадените тиражи, и ще продължим да го правим. Силата на списанията е в това, че читателите им са по-заможни от потребителите на повечето други медии и че са по-активни консуматори – търсещи по-модерни и по-нови услуги и продукти. Но въпреки това предимство никое издателство не може да очаква истински успех, без да доказва наистина колко читатели са си купили неговите списания.
- Какви са пораженията, които икономическата криза и свитият рекламен пазар нанесоха на изданията?
- Спад в нивата и на тиражи, и на реклама. Най-засегнати са по-малките и по-периферни издания, които не успяха да си запазят читателските аудитории чрез уникално и привлекателно съдържание. Факт е, че много списания на пазара бяха закрити. Но кризата също така даде възможност на силните и качествени марки да се откроят и да заемат категорични лидерски позиции.
- Каква ще е стратегията ви оттук нататък за развитието на бизнеса ви?
- Продължаваме по същия начин. Целта ни е нашите списания и уебсайтове да са лидери в съответните ниши, като предлагат качествено, а не само "шарено" съдържание, което кара читателите да отварят сайта всеки ден, да купуват списанието всяка седмица или всеки месец. Ще продължим да развиваме успешния си бизнес с организиране на събития. Стратегията ни е да предлагаме комбинирани рекламни решения: преса + интернет + събития за таргет групите, върху които сме се съсредоточили.
- Отказвате ли се от плановете си да пуснете и други лицензни марки на пазара?
- Не сме се отказали. Но сме станали по-предпазливи. Миналата година, която също не може да се определи като "силна" в икономически план, пуснахме българското издание на Men’s Health – най-голямото в света мъжко списание. И то се развива много добре. Имаме планове за няколко нови списания и уебсайтове, но ще ги реализираме, когато икономическото положение се стабилизира.

Стр. 38