Милко БОЯДЖИЕВ I 9.02.2014
По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са понастоящем около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което озачава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите за 41-то НС дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно, като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Иначе е необяснимо защо предишните и сегашното правителства не са взели спешни и адекватни мерки, въпреки че не се налага изменение на съществуващата уредба или изготвяне на нов законодателен акт. Нужно е обаче включването в избирните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.
Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати е увеличен почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото обстоятелство. Счита се за уместна промяната в начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като условие за редовността им.
