Живот без телевизия

сп. Всичко за жената | 2009-12-11 

Без телевизияДвижението "живот без телевизия" се заражда в отговор на факта, че хората започват да прекарват все повече време пред малкия екран. Един-два часа на ден гледане на телевизия едва ли биха навредили на някого, но ако става дума за десет часа на ден… Часове изгубено време, в което нито използваме въображението си, нито правим нещо полезно за себе си. Напоследък тв предаванията станаха еднообразни и на зрителите им омръзна да гледат едно и също по всички програми. Обърнахме се към хора, които са ограничили телевизията или дори напълно са се отказали от нея, за да разберем мотивите им.
Все повече хора се отказват от гледането на телевизия. Причините общо взето са свързани с това, че не искат да се оставят да бъдат манипулирани и не могат да си позволят някой друг да влияе върху интересите им.

Виза Недялкова, журналист

Нямаме телевизор… и не сме умрели

Нямаме телевизор Вкъщи от много отдавна. Всъщност имахме в първите години след 10 ноември, защото усетихме, че нещата в България се случваха предимно по и около телевизията, и че именно телевизията създаваше много от хората в страната ни. Но това е изкуствено създаване. Затова се отдадохме на живот без телевизия. И не сме умрели… Даже децата се чувстват много добре от това. За един млад човек най-важното е да е интересен, а така те се чувстват различни. И това е хубава различност! Телевизията създава изкуствено напрежение. Спомням си съвсем ясно последната вечер, когато гледах телевизия. Усетих как тази пластмасова кутия се хвана с моите нерви. Колкото повече аз ставах по-нервна, толкова повече сияеше водещата от екрана. Беше като енергиен вампир. Зрителите са употребени. Това е отвратително. Телевизията не дава нищо на хората, а само взима. Не бива да забравяме, че телевизията се издържа от реклами. Тоест тя кара зрителят да харчи пари, внушава му, че ще е щастлив само ако купува, втълпява му да имитира дадено поведение, хора, начин на живот… Съвсем скоро франция прие закон, според който от 2011 г. държавните медии ще са без реклама, както открай време е в BBC например. Дори и в САЩ има Public TV без реклами. Смятам, че националната телевизия и националното радио дължат на зрителите поне една телевизия и радио без реклами. Мисля, че и двете медии ще спечелят, ако се лишат от рекламодателите и ако се отдадат на по-отговорно програмиране. И започнат да излъчват предавания, от които можем да научим по нещо.

Драго Симеонов, радио и TV водещ

Ограничете я, преди да ви е ограничила тя

В интерес на истината трябва да призная, че телевизията не е напълно изхвърлена от живота ми. Подобно действие би било крайно, фанатично и неразумно. От време на време се случва да гледаме филм или сериал у дома. Предпочитаме това да става не в избраното от програмната схема място, а когато ние решим и каквото ние решим. Което автоматично означава, че не сме изхвърлили телевизора, просто не гледаме телевизия. Напоследък изобщо не си даваме сметка колко се разтегна обществено допустимият лимит за гледане на телевизия. Модерните хора са програмни консуматори от огромен мащаб, медийни джънкита, на които увеличаването на дозата им се струва в реда на нещата. И това ги прави зависими, податливи на внушения и мисловно инертни. Зрителите масово продължават да се заблуждават, че контролират телевизора си. Всъщност е обратното. Дозата прави отровата. Ето защо В умерени количества телевизията не може да вреди. Особено за възрастни индивиди. Откакто се роди синът ми (той е на четири) си давам все по-ясна сметка, че времето, прекарано пред вълшебната кутия, е време, в което не си играем и говорим с децата си. Това важи, разбира се, и за останалите членове на семейството. Още повече е вън от съмнение, че за малките деца телевизията е спирачка в развитието. Така постепенно заедно с жена ми намалихме ежедневното гледане за сметка на други забавления. Слава Богу, родните канали не предлагат кой знае какви изкушения, така че решението ни дойде почти от само себе си. Положителните страни от живота без телевизия са много. Освен да информира и забавлява, телевизията често пъти е източник на отрицателни сугестии. Особено що се отнася до новинарските емисии, пълни с кръв, насилие и свински грип. Няма как психиката на човек да остане незасегната от това. Липсата на телевизия води до усещане за спокойствие и комфорт. Освен това човек открива, че може чудесно да се развлича с книжка в ръка или като си говори с членовете на семейството. Да не забравяме, че телевизорът не е сред тях. Колкото и да е странно, негледането на телевизия е Все по-разпространен феномен. Световната тенденция е в тази посока. Бих искал да добавя, че всеки е свободен сам да взима решенията си, включително и тези, свързани с телевизията. Ефирът у нас обаче възпитава търпимост към лошия вкус; дори зависимост от него. И ако за шепа зрели хора, които умеят да контролират ума, емоциите и интересите си всичко това не е проблем, за мнозинството безконтролното приемане на телевизия е повече от вредно. За неукрепналия мироглед на децата пък е направо пагубно. Ако забелязвате, дори не споменаваме за страничните ефекти, като обездвижването, зомбирането и загубата на Време, което иначе бихме посветили на семейство, спорт или хоби. Телевизията е мощно оръжие, но може да се използва както за охрана на ценности, така и за тяхното тотално унищожаване. След всичко казано дотук, горещо Ви молим час no-скоро да си съставите ефирна диета. Бъдете внимателни какво приемате; така или иначе организмите ни са пълни с лоша телевизия; ограничете я, преди да ви е ограничила тя.

Георги Лозев, автор на "Аз, легионерът"

Без телевизия станах свободомислещ

Майка ми ме отгледа без телевизия. Само "Лека нощ, деца" ми позволяваше и от време на време някое детско, но само в събота и неделя. Бях малък и не съм се противил много, но пък бях хитър и когато имаше нещо наистина
интересно като "Тримата мускетари" или "Черният мустанг", ходех да гледам при приятели, уж отивах да си играя. На Нова година майка ми ме пращаше при прабаба ми в Хасково и там беше пълна свобода. Веднага се лепвах за телевизора и гледах от сутринта до края на програмата. Заболяваше ме главата и повръщах, но продължавах стоически да гледам. Хубавото е, че за разлика от другите деца не възприемах за чиста монета всичко, което даваха по телевизията. А тогава наистина някои възприемаха телевизията като Господ. Но аз нали не гледах и ногато някой твърдеше: "Истина е, казаха го по телевизията", винаги отговарях: "И какво от това". Така че решението на майка ми да ме отгледа без телевизия, ми помогна да остана свободомислещ. Няма какво да се лъжем, телевизията е контрол на подсъзнанието. Днес и аз самият настоявам дъщерите ми да не висят пред телевизора, а да си играят повече навън. Освен това аз живея в Никарагуа, където телевизията е цензурирана единствено от гледна точка на сексуалност, но не и на кръв и насилие. Там по цял ден дават ужасяващи новини, говорят за трупове,изнасилвания и убийства. Показват кървави сцени в близък план, рани и умиращи. И то във време, когато и деца стоят пред телевизорите. Журналистите нямат никакъв такт, ако някой издъхва, те отиват да го снимат в близък план и го разпитват дали му е много тежко, дори има и такива, които бъркат с пръст в раните му. Пълен абсурд е. Така че все пак телевизията в България е на доста по-високо ниво.

В Холивуд също отказват TV

Брад Пит и Анджелина Джоли са привърженици на живота без телевизия. Те ограничават максимално времето, което децата им прекарват пред екрана и много внимателно подбират какво може и какво не може да се гледа. Доводът им е, че прекаленото гледане на телевизия пречи на развитието им и освен това кара малките да искат все повече и повече неща. които виждат на екрана.
Като се подготвя за блестящата си роля във филма на Гюс Ван Сент "Да умреш за…", където играе вманиачена домакиня. Никол Кидман се принуждава да гледа телевизия две седмици без прекъсване, за да влезе в образа. След това споделя: "Това е истинска про-мивка на мозъка. С времето ставаш роб. наркоман и вече нищо не можеш да възприемаш освен проклетия телевизор".
Мадона е известна с педантичността си. По отношение на възпитанието на децата си тя има строги правила и никой не може да спори с нея. Освен здравословните храни, приличното поведение, разтребването на стаята, в дългия списък с правила едно от най-важните е: "никаква телевизия". Дори и мама да я дават на екрана, пак не може да се гледа.

Аз сама определям какво u кога да гледам

Няма да ви лъжа – имам телевизор вкъщи, но все по-рядко го използвам по предназначение. Не съм почитател на крайностите в никаква разновидност, затова и не съм се отдала изцяло на живот без телевизия. Все пак живеем във време, когато човек трябва да е информиран за всичко случващо се около него. Но пък съм твърдо убедена, че телевизията в сегашния си вид няма да просъществува още дълго.
Не съм против нито новините, нито предаванията по принцип. Друг е въпросът за качеството им в България. Новините ни са прекалено негативни, търси се и се показва нещастието и страданието и все no-рядко положителните проявления на човешката природа. А предаванията ни са еднакви като скачени съдове. Все едно ги прави един и същи човек (не че не е точно така). Понякога като превключвам, имам чувството, че винаги ме връща на една и съща програма. Истината е, че има интересни предавания, но и тях ги разтягат толкова много, че стават досадни. Затова съм си изградила своя лична система и тя е да гледам телевизия, но не по телевизията. Всъщност следя програмите предимно в интернет, което ми позволява да пропускам рекламите и да превъртам скучните разговори или прекалено провлачените моменти. Така пестя доста много време. Предаване, което е около 2 часа телевизионно време, го поглъщам средно за 30-ина минути, а понякога дори за 5, ако е истинска боза. Така хем съм в крак с телевизионната мода, хем не си промивам мозъка. А що се отнася до филмите и сериалите, всичко може да се свали от интернет, така че просто си подбирам и сама решавам какво и кога да гледам. Отдавна вече не се съобразявам с вкуса и възможностите на програмните директори. Предпочитам да си давам парите за кино и DVD-ma, но нямам нерви да гледам едни и същи филми, и то точно тези, които иначе не бих си пуснала повече от веднъж.
А знаете ли колко свободно време му остава на човек, ако вечер не се лепка пред телевизора. Няма да забравя колко щастливи бяха онези часове, когато имаше режим на тока. Тогава си разказвахме приказки на свещи, играехме карти, редяхме пъзели.
Така че правете си свой собствен режим без телевизия и отделяйте времето на близките си, няма да съжалявате. А и честно казано, нищо няма да пропуснете.

Телевизорът е мой приятел

Какво й е сега на телевизията, че толкова много хора я отричат. Първото нещо, за което обикновено се хващат, са новините. Били негативни. Представете си, ако бяха само позитивни. От една страна, добре, но от друга – няма да са обективни. Ако се случи наводнение или друго неприятно събитие и не се отрази, значи новините вече няма да са новини, а премълчаване, лъжа. Животът не е само цветя и рози. Не може напълно да се отрича нещо, което е необходимо. Как да се информираме за важните събития в живота ни, ако не от телевизията. Някои казват – от интернет. Да, обаче това да търсиш и четеш разни неща изисква повече време. Ако имаш да вършиш нещо у дома, а не искаш да пропускаш новостите от деня, можеш просто да си слушаш телевизора, без да го гледаш. Най-добре е да се слуша анонсът на новините и ако има събитие, което ви интересува, ще изчакате и ще разберете за него в подробности. Ако ли не – вие си знаете къде е бутонът за изключване. Съвсем без телевизия не може. Има толкова много програми и толкова интересни теми, че е безсмислено да отричаме телевизията. Ако се интересуваш от кулинария например, ще гледаш предаване на тази тематика, искаш ли балет – превключваш на канала за изкуство, нужно ли ти е да се разтовариш – пускаш канала с комедийни сериали. Аз самата много пъти съм си оправяла настроението или мрачните мисли още в техния зародиш точно по този начин. Забавните сериалчета са особено здравословни и ги препоръчвам на хора със склонност към черни мисли, такива, които живеят сами и понякога им липсва компания, и на люде със сериозна професия, които не се смеят много през деня. Както знаете, смехът е здраве, така че нека да укрепим здравето си по този начин. Тези сериали са подходящи и за домошарите, които вечер не се виждат с приятели, за да се позабавляват. Това си е вид компенсация. Телевизията е и образователна. Слушайки различни телевизионни програми, можете да си усъвършенствате езика или просто да поддържате ниво. Попитайте няколко съседски деца откъде са научили най-много думи на английски и ще ви кажат – от анимационните филми на Cartoon Network u Foks Kids. Мъжете пък много харесват Animal Planet и National Geographic, a u не само те. От тях можеш да разбереш много любопитни неща за света, дори и да нямаш възможност да пътуваш и видиш всичко с очите си. Да не забравяме и музикалните канали, които са цяло щастие. Те са нещо лекичко, което може да те зареди с положителна енергия, да потанцуваш, да видиш красиви и талантливи хора и песните им да докоснат сърцето ти.
Според мен телевизията е прекрасен компаньон и всеки сам може да избере това, което да му донесе удоволствие. Стига сме отричали всичко.

Стр. 44-45, 46
 

Leave a Reply