в. Новините днес | Иво ИНДЖЕВ, www.ivo.bg | 2010-04-07
У нас има разделение на властите, но не и по отношение на т.н.
четвърта. Тя практически се е сляла с властта и само имитира независимост. Доказателство, че това е така, е липсата дори на разговор в медиите по този въпрос. Тук се пише по следния начин за Борисов : "Важното е, че той умее да арестува ". Декларира го в нещо като уводна статия в своя сайт на 4 април колегата Бареков.
Сред великденската суша откъм политически новини отекна като камбанен звън заупокойната истина, изречена от премиера Борисов за медиите като най-важна инстанция в България. Именно в България. Тук е особено. Има свобода на словото, но то бива употребявано за , меко казано, съмнителната кауза за запушване на усти чрез…мълчанието.
Борисов призова медиите да не забелязват провокативното поведение на братя Юзеирови, които се опитват да учредят някаква турска партийка и все не успяват. Напълно основателно Борисов вметна, че Юзеирови са нищо без медиите.
Всеки, които се стреми към публичност, е нищо без катализиращата функция на масовота информация и нейните разпространители. Борисов го знае от личен опит. В този смисъл призива му към медиите да игнорират темата "Юзеирови" е равно на самопризнаие за нещо, което всички знаем.
А иначе е прав за метода, по който може да бъде заглушен апетитът за публичност на Юзеирови. По този въпрос, поне веднъж в съвременната история (по мои наблдения), беше постигнато негласно международно споразумение. Влиятелни световни медии тихомълком се спорязумяха рязко да намалят отразяването на гръмко дефилиращата от години тема за отвлечените в Ливан западни заложници. Това стана началото на края на кризата, защото терористите постепенно загубиха интерес, щом косвеното пропагандиране на целите им пресъхна. Така че медиите наистина могат да бъдат " използвани" за благородни съгласувани каузи, но само с тяхната добра воля, равнопоставено и при извънредни обстоятелства. Останалото е слугинаж.
Много по-ярко обаче беше друго изявление на премиера по темата за отношенията на властта с медиите от последните дни. По повод на изригналото в епистоларна форма възмущение на Доган от "мадам В" Борисов практически взе страната на журналистката. Но между журналистка и журналистика има разлика. Особено в конкретния случай.
Конкртетният съвет към своите Борисов формулира като "навеждаш глава и премълчаваш" , когато имаш сблъсък с журналист. Това, разбира се, е страхотно ласкателно за ухото на българската журналистика – такава, каквато е в момента. Как да не се опияниш от такова признание – Борисов не прекланя глава пред никакъв опонент, дори и да е президент. И защо тъкмо пред журналиста? Ами защото не му е опонент, а съратник, средство, помагало, инструмент за постигане на целите. Потупваш го бащински по егото, то му набъбва и любовта става взаимна!
Само че прелъстените, дори да не са чели Шекспир, трябва да знаят, че ги очаква съдбата да бъдат изоставени. От читателите, зрителите и слушателите си. В т.н. сериозни печатни медии това вече се случи със срива на тиражите, които се преляха в " несериозните". Читателите, който доловиха отдавна фалша, решиха, че е по-добре да си дават стотинките за издания, които поне не претендират да се ментори на морала и порядъчността. Удариха го през просото, така да се каже, като пуберитет, разочарован от развода на родители си. Дали електронните ще си вземат поука в задаващата се конкуренция с интернет медиите?
Колкото и да звучи странно след всичко написано дотук, не упреквам самия Борисов. Видя се, че той умее да се възползва от медиите както никой друг. Играе своята игра и трудно можем да му се сърдим точно в това отношение. Ако щете го наречете суетен, хитър, всякакъв, но е успешен в прокарването на посланията си чрез медиите. Той заплени аудиторията не толкова с демонстрацията на твърдост, колкото на откровеност (най-после един, който не ни лъже, си казаха хората). На това в много голяма степен дължи своята популярност. Забележете – не казвам, че я дължи на медиите, а на способността си да ги впрегне за своята кауза. Но те не се впрягат особено, че ги употребяват, ласкаят се дори.
У нас има разделение на властите, но не и по отношение на т.н. четвърта. Тя практически се е сляла с властта и само имитира независимост. Доказателство, че това е така, е липсата дори на разговор в медиите по този въпрос. Тук се пише по следния начин за Борисов: "Важното е, че той умее да арестува". Декларира го в нещо като уводна статия в своя сайт на 4 април колегата Бареков. По този начин громи "разни всезнайковци", които си позволявали да твърдят, че Борисов не умеел да управлява. Иначе казано, колегата продължава мисълта си от друга подобна статия, в която призоваваше Борисов да праща камионетките и изобщо положението да станело като при Пиночет.
Като давам този пример си давам сметка колко е тъпо спорът да се измести в плоскостта на някво междуличностно пререкание. Пазя се от това, защото от такова кръвопролитие никой няма полза и защото спорът трябва да бъде между медиите и властта. Така е по дефиниция, точно ( или почти) както е предвидено да се случва при опонирането между прократурата и съда. Поне при демокрацията би трябвало да е така.
Стр. 16