в. Галерия | Кристина ПАТРАШКОВА | 21.09.2011

Писанията за кандидатите за властта отблъскват с елементарното си слагачество

Наближат ли избори, полудяваме, отбеляза в типичния си стил тези дни премиерът Борисов.
Част от тази лудост е дъното, до което стига традиционно журналистиката ни в такива периоди. Почти всички медии ни заливат със захаросани и обидно елементарни очерци и репортажи за житие-битието на "правилните" кандидати и техните качества на свръхчовеци.
Най-вероятно това се прави, защото атакуващите властта са си платили. Без значение кой колко е дал, най-фалшиви и отблъскващи със слага-чеството си са текстовете за управляващите. Като ги четеш, направо да се чудиш как има такива съвършени хора, а народът ни все не случва на политици вече 22 години.
Връх в славословенето в тази кампания постигат кандидатите на ГЕРБ.
Ето например кой е Росен Плевнелиев според появили се тези дни писания в саморекламиращи се като авторитетни всекидневници. Разбираме, че Росен като абитуриент е писал в тефтерчето лексикон на учителката си по математика Веска Иванова. Нещо повече, правил й е серенада с китара в ръка
На свои ред тя го хвали: "Точен, толерантен и прецизен във всичко, с което се захване – такъв беше като гимназист. Сега, като го гледам непрекъснато по телевизията, се убеждавам колко важно е семейното възпитание като основа, а училището -като надграждане на характера".
Не остава по-назад и учителят му по физкултура, който обяснява, че Росен е практикувал всеки спорт с топка в двора на училището.
Бъдещият кандидат-президент дори не спял. Будел се посред нощ, за да решава задачи по математика, сякаш оттогава е предвиждал с колко важни държавни дела ще му се наложи да се захване след години.
През уикенда Роско, както сам нарече себе си кандидатът, прекара 3 часа в родния си Гоце Делчев, информират ни същите издания, сякаш това събитие е от съдбовно значение за бъдещето на страната
А може и да е, защото репортерите тържествуват, че Роско е "заредил батерии с много любов" в местното кафене "Матрицата", където бил в компанията на 5-имата си първи братовчеди, любимата си другарка Катюша Кирилова и 10-ина съученици. "Роската е много по-хубав от Стефан Данаилов, а на всичкото отгоре е и умен", направила на срещата ключово изказване кака му Валя.
Не по-малко съвършена е Маргарита Попова. Тя е скромна и не обича да парадира с качествата си, свидетелства дежурна в такива случаи съученичка. Омъжва се скоро след абитуриентския си бал и до днес живее със своя съученик Йордан Попов.
"Учехме по цял ден. Пишехме безкрайни домашни наизустявахме думи и цели текстове. Нямахме никакво време за развлечения", разказва съученичката, която се казва Фидана.
От нея неизненадващо разбираме, че Маргарита е била отлична ученичка. Не обичала да й казват Марго, затова всички се обръщали към нея с умалителното Гита.
"Като заговори, не можеше да не я слушаш. Въпреки това никога не е афиширала лидерски качества, макар че безспорно ги имаше’, спомня си друга нейна приятелка от онези години.
Макар и по-скромно описани, кандидатите на опозицията също са представени като перфектни личности.
Домът на Ивайло Калфин, естествено, е отрупан с книги. Томовете са дори по пода, а библиотеката заема цяла стена в хола. Някак случайно погледът на репортера се спира върху книгата "Седемте стълба на мъдростта", чийто автор е известният британски пътешественик и радетел за независимостта на арабските държави Томас Лорънс, известен като Лорънс Арабски. Внушението е, че тъкмо този автор е истинският и мъдър съветник в живота на Калфин
Остава всички вкупом да си сложат калпаци и да се облекат в народни носии, както направи преди време Цветан Цветанов, за да се приближи до сърцата на електората. Ние пък да се умилим от тази простосърдечност и дилемата за кого да гласуваме да стане още по-тежка.
Навсякъде по света избирателите искат да знаят цялата истина за кандидатите за власт, включително и за личния им живот. Никъде по света обаче не се появяват чак такива фалшиви писания, сякаш сътворени от третокласници, на които е поръчано да разкажат за своите родители. И децата, естествено, ги представят наивно, идеализирано и елементарно.
Страшно е тъпо, когато някой у нас трябва да бъде славословен, журналистите веднага да тичат при майка му, баща му, баба му и дядо му, съседи и съученици. От които никой не очаква да си спомнят поне една пакост или дори минимална издънка на днешния герой, за да ни накарат да го възприемем като реален човек. Това го няма и в турските сериали. Сякаш живеем във времето на социалистическия реализъм, когато изкуството, в случая журналистиката, трябва да обслужва партийни цели.
Сълзливото и захаросано описание на политиците съвсем не е толкова безобидна дейност
То създава напълно погрешна представа за тези, които евентуално утре ще вземат властта. Манипулира истината и внушава на хората напразни надежди. Да не говорим, че и дума не става за програми и идеи за управлението. Ако кандидатите въобще имат такива.
Може би и за журналистиката днес важи правилото, което уж се отнасяше само за политиката: "Ако не ги лъжем, кой ще ни повярва?".
Точно в това е драмата – от години позволяваме масово и всички да ни лъжат
Най-страшното е, че нямаме нищо против това да продължава до днес.
След което не спираме да се оплакваме поне 4 години. За да започне всичко отначало в живота ни, който обикновено определяме като безсмислен.

Стр. 19