Журналистът и писателят Любен Дилов – син: Литературата винаги е била социално понятие

в. Делник, Ямбол | 06.11.2010

Визитка

Любен Дилов – син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008 г). Завършва 32-ра гимназия в столицата и факултета по журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност"Печатни медии". Работи като редактор в няколко издания, като във в. "Поглед", сп. "Литературна академия" и др.
От 1990 г. Дилов – син се занимава със създаването на TV предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Любен Дилов -син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение "Гергьовден", а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на в. "Новинар".
Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание "L’Europeo".
Автор е на книгите "Седнал във въздуха", "Хуйко", "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи", през октомври т. г. излезе най-новата му книга "Фейсбуки", която авторът представи в Ямбол. В нея Дилов – син като истински колекционер и провокатор на настроения събира постинги и реплики от глобалната социална мрежа. Така от една обикновена стена за съобщения, Л. Дилов – син се превръща в любимо място за над 15 000 абоната с 40 000 уникални съобщения дневно, което го провокира да издаде книга.
Разведен, с три деца.

- Г-н Дилов, къде е днес българската литература, къде се намира тя, например сред европейските върхове? Идват ли нови литературни поколения и какво "носят" те?

- Не мисля, че се намира на по-лошо място, където беше вчера. Напротив, аз съм много обнадежден, има цяла плеяда млади автори, които имат своите книги. Издават ги бързо, много издателства работят за това. Те имат фенове, ние в София и Пловдив правим един клуб, който се казва "Спиртен спирит" – едно малко смешно име… Да, той е клуб за твърда литература и твърд алкохол. Мисля, че на ямболлии много ще им хареса (смее се) и той събира по 250-300 души на представление.
А имайте предвид, че представления се правят всяка седмица. Аз например утре (26 октомври, Димитровден – б.р) пътувам в Пловдив за такова представление… Има голямо поколение нови писатели и най-радващото е, че читателите са верни: в смисъл стават все повече и повече и купуват техните книги.

- Социално понятие ли е литературата днес? В живота или "извън" живота е тя? Можем ли да кажем, че тя е мислима без живота в обществото? Какво Ви е мнението по тези въпроси…

- Литературата винаги е била социално понятие, защото тя е немислима без живота в обществото и без последиците, които тя предизвиква именно в обществения живот. Най-големите световни писатели са били изключително социални: и Толстой, и Достоевски… Даже те са попадали в политически битки – до такава степен са социални техните книги. А днес отказът от социалното пак е социална позиция. Така че дори тези, които пишат уж най-неразбираемо, най-противящи се на действителността, всъщност това е някаква оценка на действителността тяхна.

- Вие как живяхте в къщата на известен баща-писател? Можете ли да разкажете най-ярките си спомени?

- Ами като не се задържах много в къщата. Аз бях доста голям хулиган като малък. Баща ми беше много толерантен човек, в никакъв случай нямаше сянка на голям родител над мен И съм много благодарен за това детство, което имах, защото то беше много свободно. Аз можех едновременно да се социализирам и в компанията на литератори – хора на изкуството, и на разбойниците на улицата. Мога да кажа, че миксът не е много лош, поне ме направи подготвен за оцеляване за това време, което дойде после.

- Не смятате ли, че много хора зарязаха литературата днес, просто защото от писането на книги у нас не се живее? През всички времена това е убивало най-силните таланти, аз мога да посоча много примери…

- Ами аз не зная дали е имало време, когато се е живяло^от книги. Знаете, че Йовков е бил принуден да стане дипломатически служител, Елин Пелин е работил в пощата… България е малък пазар и хората, които пишат, няма как да живеят от продажбата на своите книги. Англоезичните пазари, френско-езичните са друго нещо… И това е една орисия. Но знаеш ли колко забавно наблюдавам, че това не отказва графоманите да пишат, напротив, дори те стават повече (смее се…).

- За съжаление или не, точно така е… Считате ли, че днес хората наистина четат? Да повярваме ли в това?

- Аз мисля, че процентно днес четат толкова хора, колкото и преди. Днес обаче няма толкова много свободно време за четене. Но мисля, че големият избор, който днес има вече в книжарниците, а интернет е сериозна конкуренция, дава възможност да усещаме сякаш че са по-малко, но те всъщност не са по-малко.

- Като какъв да определим за българската литература този период от 20 години? Имам предвид разбира се последните 20 години… след 90-та година.

- Той първо започна с един срамен момент. Наричам го нарочно "срамен", в който единици бяха онези, които извадиха ръкопис от чекмедже. Т.е. оказа се, че единици са били българските писатели, които по време на режима са писали неща, които няма да бъдат публикувани. Тоест, писали са наистина от любов към литературата, към истината, към верността… За мое щастие баща ми беше един от тях, който имаше един голям ръкопис, което го издигна още повече в моите очи. Така че така започна този период – срамно. След това премина бедно и в момента постепенно си идва на местата с няколко поколения литератори, които се съревновават за сърцата на хората. И сред тях може би най-добрият и най успешният млад български писател, който за ваша чест е ямболлия – е Георги Господинов.

- Освен талант, какво още е необходимо, за да се нарече писател един пишещ човек? Можете ли да обясните?

- Необходимо е да се опита да живее от това. След като разбере, че не може, че не се получава, да намери някакъв достоен начин, в който да продължи да бъде и писател, и жив. Защото е много трудно и да си писател в България, и да бъдеш жив, чисто професионално.

- Май че "вървим" към края… Бедни ли са писателите в България, много ли са бедни? Или те са бедни толкова, колкото са бедни и останалите… Ако е така, да ги съжаляваме ли?

- Ами да, бедни са и са различно бедни. Защо! Защото, пак казвам, пазарът е малък и той не ги подкрепя. Но има нещо много интересно. Тази книга, която аз ще представям в момента (Любен Дилов – син бе участник в Ямболските литературни дни "Ямбол чете", организирани съвместно от община Ямбол и читалище "Съгласие" с подкрепата на издателство "Захарий Стоянов"от 25 до 29 октомври; писателят бе представен в Синия салон на читалище "Съгласие", където се провеждаха литературните вечери, на 25 октомври с новата си книга "Фейсбуки" – едно огромно "място", през което минават всекидневно по 250-270 млн. потребители; интервюто бе проведено няколко минути преди да започне представянето – б. ред.), показва, че има една цяла нова среда, в която можеш да твориш много свободно, без да влагаш големи разходи, като печатане. А дори ако я направиш комерсиален проект, блок, можеш да печелиш и пари от реклама. Това е интернет, това е новото поколение на литературата. Това е новото битие на литературата, според мен. И полека-лека става. Не случайно най-големите производители направиха специални устройства, които зареждат книги през интернет с много по-малко трептене, за да можеш да ги четеш спокойно. Те стават все по-популярни. Няма да има вече огромна англоезична библиотека, която да може така да се нарежда, има и огромна руско-езична библиотека. Знам няколко български издателства, които правят вече и български книги.

- Вие се представяте с най-новата си книга "Фейсбуки", каква книга е тя?

- Тази книга, която ще представя тази вечер, е част от експеримент. Фейсбук както знаете е едно огромно място, социална мрежа, през която преминават стотици милиони потребители. Това е първата книга, която е издавана след като е била издадена… Сега съм станал по-внимателен. Трябва да кажа, че "Фейсбуки" е книга, която има къси мисли. Новата ми книга не е никакво литературно явление, събитие. Това е забавление. Много агенти се намесиха, които работят в мрежата. Аз избрах за книгата си некомерсиален вариант. А можеше да се избере и комерсиален вариант. Накратко казано, това е градски фолклор. Искам и още нещо да добавя тук: покрай мен много хора научиха, че Гогол не е гугъл търсач ката в интернет. Книгата е четена от приятелите ми във Фейсбук. Каквото и да правим, за жалост в България пазарът е тесен и не може да промени живота ти – талантът ти за съжаление не може да те направи западна звезда.

- С какво се занимавате сега? Ще изненадате ли своите фенове с нови неща?

- Занимавам се с журналистика. Опитвам се да оцелея. Сега правя два сценария, които са много важни за мен. Както и още един проект, който догодина ще излезе.

- Как се чувствате в Ямбол, харесвате ли ямболската есен?

- Аз не спирам да се обяснявам в любов на Ямбол. Това е град, в който имам вероятно най-много приятели на глава от населението спрямо другите градове. Това е град, който е дал толкова много ярки фигури на България във всяка една област: стопанска, особено литературната, политика и пр. Независимо как ги оценяме, дали ни харесват или не, едно не можем да отречем: че са сред най-шарените хора в България. Есента е такава, много шарена!

- Г-н Дилов, много Ви благодаря за този разговор, който се съгласихте да проведем само 5 минути преди началото на премиерата!

Стр. 5

Leave a Reply