в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 31.03.2016
Управляващите наложиха мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа
Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе потвърдена от вицепремиера Томислав Дончев в интервю за БНТ в сряда. По думите му до решението се е стигнало, за да има дискусия, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога", каквото обвинения имало директно изречени само преди месец. "Начинът, по който се купува ефирно време – тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиен комфорт. Това, разбира се, не е истина", категоричен бе той. Но добави, че докато няма консенсус по темата, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи.
Основният проблем при разпределянето на средствата за популяризиране на европроекти е, че Законът за обществените поръчки позволява пряко договаряне с електронни медии. Така министерства и ведомства могат да купуват директно програмно време в радиа и телевизии, без обществена поръчка. В повечето случаи това става по неясни правила и по преценка на съответното министерство. Медната получава пари от оперативните програми срещу пакет отразяване. При това често не само на европроекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Въпреки че скоро бе приет нов Закон за обществените поръчки, тази вратичка остана и в него. Тя не важи за печатните медии, които трябва да участват в конкурси, макар и те да са трудно проследими.
В очакване на нови правила
Решение на правителството е до голяма степен следствие от провелата се миналата седмица среща на премиера с изпълнителните директори на медиите, на която е била обсъждана именно темата за разпределението на средствата. Тя е била по искане на електронните медии, защото реално от края на 2015 г., когато изтекоха сроковете за проекти от стария период, досега няма нито един договор с радио и телевизия. От кабинета на вицепремиера потвърдиха, че съвсем скоро предстои нова среща, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на евро средствата за медийно отразяване.
Дончев обясни, че последните месеци се трупа напрежение именно заради начина, по който електронните медии получават финансиране.
Той отново защити тезата, лансирана и при спирането на поредица поръчки от премиера миналия месец. "Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения."
Кой ще бъде засегнат
Преди кранчето да секне, то е било доста щедро. Пикът на държавното финансиране на медии бе през 2013 г., когато 32 млн. лв. евро средства бяха раздадени за реклама. Сега сумата е почти три пъти по-малка, но не незначителна. За единадесет месеца (1 март
2015 г. – 31 януари 2016 г.) държавата е платила 11.4 млн. лв. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи, показват справки за изпълнение на комуникационните планове по европрограми. Тези пари са за купуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до над 13.2 млн. лв.
Ако за големите телевизии, които са атрактивно място за рекламодатели, този мораториум не е особен проблем, някои от помалките медии разчитат именно на държавни средства – еврофондове или партийни по време на избори.
Например брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., а държавните инвестиции са едва 0.54% от тях. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47%.
За телевизия BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход. Същото важи и за "Канал 3" на Делян Пеевски (от чието окончателно придобиване той наскоро официално се отказа), който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г.
Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например за периода март – декември 2015 г. е получило над 205 хил. лв. Радиото не влиза в мониторинга на Be Media и няма данни за приходите му от реклама за 2015 г., но според отчета в Търговския регистър приходите за 2014 г. са 178 хил. лв. Друг пример е групата на "Фокус" радио и сайтове. Общите приходи на групата за 2014 г. са 3.4 млн. лв. според Търговския регистър. За 2015 г. пък радио "Фокус" е получило 800 хил. лв. по европроекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа е близо 1/4 от общите брутни приходи на групата.
Стр. 6
