Как да се финансират обществените телевизии?

www.money.bg | Елица ЕЛЕФТЕРОВА I 2010-01-18 

Телевизия 3Поставянето на телевизията по търговски начин е необходимо, за да се изпълнят очакванията на аудиторията. В условия на криза, удачен вариант за постъпване на повече средства е разблокирането на рекламното време.
Това ограничение е било въведено с навлизането на частните медии на пазара, за да могат те да се развиват. В момента обаче държавата няма пари за БНТ и намалява бюджета с 20%. От БНТ искат да бъде дадена възможност на телевизията за компенсиране на това намаление.
Това са част от изводите на проучване на БНТ за обществените нагласи за финансирането на обществените телевизии, както и нуждата от повече реклама в ефира й.
Основната цел на изследването практически е качеството на програмната схема, обясни Таня Стоянова от Агенция за маркетингови изследвания, пишат в анализ от националната телевизия.
БНТ има 15 мин реклама за цял ден-24 часа, от които само 5 могат да бъдат в праймтайма от 19 до 22 ч. Разблокиране в случая означава всички тези 15 минути да могат да се използват в периода от 19 до 22 часа.
Анна Мартинова от същата агенция, разясни, че според изследването БНТ попада в традиционно-публицистичния и традиционен сектор на българските телевизии. БНТ се възприема като по-консервативна заради високия стил, т.е. запазване на чистотата на българския език.
Зрителите не използват тремина "обществена телевизия", но много добре осъзнават какви са функциите й – да информира и да има "леко възпитателна функция", в същото време зрителите не очакват от нея да бъде твърде забавна и определено не я припознават като комерсиална.
Аудиторията, обаче, иска от БНТ забавления и я съпоставя с останалите телевизии от медийния пазар. Високият стил на публицистика и журналистика, обаче е позитивно оценяван.
Към настоящия момент рекламното време на БНТ е на 100% продадено. До септември месец 2009 година телевизията е продавала рекламно време на цени 5 пъти по-високи от тези на частните телевизии и тогава продаваемостта е била 20%.
Каква е практиката за финансиране на обществените телевизии в Европа, САЩ и Канада
Според Стоарт Кокс, продуцент в СВС, съществуват разнообразни модели на финансиране, но основната борба е как да се поддържа стабилността на приходите в обществената телевизия, така че тя да издържа на конкуренцията на частните канали.
Във Франция например продължава дебата за забрана на рекламата в обществената телевизия срещу обещанието, че правителството ще компенсира загубата на приходи, като отпуска по-големи субсидии и наложи нови такси. Контрааргументът е обаче, че с течение на времето правителството няма да успява да изпълнява обещанието си, защото пред него често възникват други приоритети. В Канада моделът е смесен. Издържаме се и от публични средства и от реклами, твърди Кокс.
В Европа обществените медии са традиоционно силни и Европейският съюз за радио и телевизия настоява да се поддържа стабилното им финансиране, независимо от източника на средствата. Единно правило няма. Обществените средства под формата на държавна субсидия или лицензионни такси покриват над 90 на сто от разходите на обществените медии в скандинавските страни и само около 40-50 на сто от разходите им в Полша, Испания, Италия, Австрия, Ирландия.
Тези обществени телевизии допълват бюджета си от реклама и спонсорство, както и от продажба на програми. В Холандия, Белгия и Швейцария рекламите покриват около 20% от бюджета на обществената телевизия. В Румъния и Чехия около 15%, в Германия под 5%.
Разнообразието във финансирането на обществените медии е голямо, но от тях се очаква едно и също: да имат качествени новини и публицистика, да осигуряват достъп до националната и световна култура, да дават платформа за дискусии, да популяризират равенство и толерантност и да са интересни.
Според Стоарт Кокс, между програмирането и финансирането винаги има напрежение. Дори и при британския модел, където всички плащат такси за обществени телевизии. Това означава, че ББС трябва да има широка аудитория, за да оправдае съществуването си. В противен случай хората ще кажат: "Ако не ви гледаме, защо ви плащаме?" Добрата обществена телевизия е и популярна и повечето ми колеги в САЩ и Европа ще се съгласят с мен. У нас казваме така: купуваш лимони, правиш лимонада.
Ние в Канада вярваме, че е наше задължение като обществен оператор да произвеждаме популярни програми, които обаче да държат и високо качество – само така ще изпълним функцията си, защото много от рейтинговите програми в световен мащаб нямат никаква обществена стойност.
Този деликатен баланс е голямо предизвикателство за нас в обществената телевизия – балансът между популярността и обществената значимост. Според мен на този етап, не е реалистично един обществен оператор да оцелее само с държавно финансиране. Това ще го направи зависим.
Ако пък програмите са прекалено елитарни, тогава правителството ще каже: "Никой не ви гледа, защо да хабим пари за вас?". Рекламните приходи осигуряват на обществените медии известна независимост. Но както вече казах най-важен е балансът в програмите – да са едновременно иновативни, интересни, обществено значими и популярни.

Оригинална публикация

Leave a Reply