БНР, Преди всички | 2010-02-25 

Водещ: Как изглежда политическият процес в образи, каква е медийната визия за управляващи и опозиция – това е поводът, който събира днес на дискусия експерти по медийните въпроси и политолози. Тя е организирана от клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер”. Председателят на този клуб Първан Симеонов е наш събеседник. Може би го познавате още като политолог или още повече като известен блогър. Добро утро, г-н Симеонов! Кажете като един от организаторите защо решихте, че вече е назрял моментът да се направи подобно медийно обобщение за образите в управление и опозиция?
Първан Симеонов: Преди всичко защото, може би като журналист ще се съгласите, че в момента сме свидетели на едно изключително активно строителство на публични образи, една изключителна динамика на имиджите, едно много, много интензивно политическо говорене, в което в интерес на истината вече за мнозина може би е трудно да поделят, да нанесат отчетлива граница между политическо действие и политическо говорене. Имаме една прекалена, или пък прекрасна, вече зависи от формулировката, която днес ще се даде, диалогичност на управлението. Имаме едно управление, което ни прави свидетели на своя вътрешен диалог, едно управление, което мисли на глас. А това е една дълбоко медийна ситуация, една ситуация, в която производството и публичното възприятие на изградените медийни образи почва да става изключително интересна…
Водещ: Да, обаче интересно е дали управлението мисли на глас, както вие се изразявате, или виждаме един премиер, който мисли на глас? Защото кой друг образ освен този на премиера вие откроявате ярко?
Първан Симеонов: Вижте, едно е сигурно – че публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образци на партията ГЕРБ, а дори от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори и митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно и митологичен, и изключително диалогичен, което означава земен, близък и доста реактивен, доста гъвкав.
Водещ: Смятате ли, че тази дистанция е изиграна, т.е., че това е само за пред медиите?
Първан Симеонов: Не мога да твърдя. Аз не мога да се наема с такава спекулация, нито мога да кажа тук твърдение, под което съм готов да се подпиша. Истината обаче е, че тази дистанция е една от трайните характеристики на това управление. Но негова друга крайна характеристика е това, че в крайна сметка то успява да поддържа големия разказ на възмездието, големия разказ на ревизията. Дали това е изиграно или е съдържателно не може да се каже, но този разказ се поддържа с настойчива честота, с настойчива педантичност. Въпросът сега е докъде ще стигне тази ревизия. Образно казано, ако сме хванали Трактора, дали ще хванем тракториста, образно казано, дали ако хванем тракториста, ще хванем този, който е произвел, пласирал, внесъл трактора, дали ще ревизираме целия преход, дали ще ревизираме собствено натрупването на капитали, икономическата трансформация? Това е големият въпрос, който ще осмисли това управление. Ако това управление успее да отговори на този въпрос, то ще се окаже, че нищо не е изиграно, а всичко е съдържателно в истинския смисъл на думата.
Водещ: Не знам дали ще възприемете като риторичен следващия въпрос. Как според вас се отразява на медийния образ на управлението активността срещу организираната престъпност? Вие сам включихте образа на Трактора преди малко.
Първан Симеонов: Образът на Трактора ще стане може би в доста голяма степен симптоматичен. Как се отразява? Естествено се отразява положително. Това разбира се трябва да се мери на емпирично ниво и в последните дни ние имаме данни, които излязоха в публичното пространство, данни, които безспорно свидетелстват, че тези акции са възприемани добре. Въпросът е, че тези акции задават и голяма опасност за управляващите, и тази опасност се състои във факта, че ако те не бъдат изведени докрай, ако не бъдат изведени до едни резултати в съзвучие с обществената поръчка, с общественото очакване, то тогава те могат да имат, и биха могли да имат, контраефект. Разбира се тук можем само да гадаем, но към момента аз, честно казано, адмирирам откровеността на вътрешния министър Цветан Цветанов, който наскоро заяви, че това е традиционната дейност на МВР да привежда в известност криминалния контингент. Оттам нататък това, че дадени предполагаеми дейци на организираната престъпност могат отново да бъдат пускани всъщност вече е съвсем друг въпрос. Но засега очевидно акциите срещу организираната престъпност привнасят положителни черти към публичния образ на правителството.
Водещ: Според вас тези акции помагат ли на вътрешния министър Цветан Цветанов да излезе от ролята на подгласника на Борисов и да изгради свой собствен?
Първан Симеонов: Това е безспорно. Това е безспорно, още от месеците ноември, декември, поне според мен, и съм имал възможност в блога, който поддържаме заедно с моя колега Георги Георгиев, Блог Жоро и Първан, имал съм възможност да отбележа това и преди, че от известно време насам ние имаме една еманципация, едно автономизиране на публичния образ на Цветан Цветанов. Цветан Цветанов, ако и да излъчва професионализъм, или по-скоро експертност, той успява да бъде достатъчно отчетлив публичен образ, даже бих казал ярък, въпреки че в известна степен е трудно да си ярък политически образ, когато си по-скоро професионалист в сферата на вътрешното образование. Пак образно казано, както съм си позволявал и друг път да казвам, Цветан Цветанов доказа едно, че е възможно да си полицейски шеф и да трупаш публични позитиви към образа си, без да си Бойко Борисов. Да, Цветан Цветанов вече е самостоятелен публичен образ, даже бих могъл да кажа, той е самостоятелен политически актьор, или по-скоро има потенциала да се развие като самостоятелен политически актьор.
Водещ: Къде е опозицията в картинката?
Първан Симеонов: Опозицията е в доста деликатно положение, но по-скоро въпросът на последните седмици е започнаха ли вече явни политически заявки по отношение на президентските избори? Защото в последните дни станахме свидетели на две такива явни политически заявки, или бихме казали не толкова явни, но очевидни. От няколко месеца насам, даже вече бих казал, президентът Георги Първанов се опитва да легитимира себе си като не толкова като представител на политическа институция, или по-скоро институция с представителни политически функции, колкото като автор на политики, и то алтернативни политики. И тук вероятно колегите по-късно днес на дискусията, медийните експерти ще кажат, че това е направено с всички възможности да се изстиска потенциала на институцията, която президентът представлява – от стратегически дискусии до класически, това е термин в пиара, дано никой не се обижда, класически псевдосъбития от сорта на Дни на отворените врати. Тоест ние имаме един Георги Първанов, който вече е част от партийния разговор, ако изобщо да не е партиен политически актьор. Имаме разбира се една Меглена Кунева. На този фон въпросът за опозицията става още по-сложен, толкова сложен, че на мене ми се струва, че като че ли не съм в състояние сега да гадая какво се случва там, но аз лично не виждам много полезни ходове в близко бъдеще пред тази опозиция. Колкото до останалите партии едно е сигурно – да останем пак на ниво политическа видимост и публични образи – едно е сигурно, безкрайно разтегнати са, неимоверно разчекнати са границите на допустимото политическо говорене. За никого вече не е изненада, ако двама политици се обвиняват взаимно в хомосексуализъм или се заканват на жените си, на неродените си деца, не дай си боже, и т.н. Тоест имаме едно огрубяване на политическия дискурс, сериозно огрубяване на политическия дискурс.
Водещ: И на какво се дължи според вас това?
Първан Симеонов: Преди всичко се дължи на факта, че имаме ексцес на популизъм в последните години в България. Политическият популизъм е една изключително модерна тема в политическите изследвания, няма да скрия, че това е и тема на моите непосредствени изследвания, с които се занимавам като политолог, но помислете, ние имаме няколко общи избори, на които влиза нов политически актьор изключително и само през популистки дискурс, през антиелитиско говорене, антипартийни сантименти дори. Тоест имаме едни политици, които в известна степен черпят своята политическа енергия, черпят своята политическа състоятелност от кресливостта, от димкаджийството. И в този контекст става ясно, че политическото говорене се огрубява. Както казва проф. Петър Емил-Митев, това е негова теза, той нарича това „опростачване”. Едно опростачване, което в интерес на истината аз поне не си спомням от времената на началото на това, което обикновено сме свикнали да наричаме преход.
Водещ: Самото то по себе си може да бъде знак за много неща и е едно добро поле за разсъждения. Но аз предлагам да спрем дотук, за да оставим финала отворен, така че през деня да добавим още мнения по тази тема от предстоящата дискусия.