Kaк се прави медия?

Търговски вестник I Иво СИРОМАХОВ I 2010-06-07

Ето няколко разсъждения за това как се прави вестник … Автор е Иво Сиромахов, което прави статията бестселър. Главните редактори да не се самозамайват, защото журналистите невинаги мислят като тях, а и спадът на тиражите показва, че начинът по който се случват нещата в медиите едва ли е правилният :)  Можем да предполагаме, че правилата важат и за електронните медии, за предаването на Шоумените и т.н.? … 

Как се прави вестник ?

Навсякъде по света вестниците са в криза. Тиражите им намаляват, рекламодателите се оттеглят, а журналистите се пропиват.Защо се стигна дотук? … България е ковачницата на истинската журналистика… Професионалната етика повелява да помогнем на задграничните си колеги, изпаднали в беда и да ги светнем на няколко простички правила, на които се дължи успехът на българската преса.

1. Съберете подходящ екип. Критериите, на които трябва да отговаря добрият съвременен журналист, са: да слуша главния редактор; да спазва политиката на издателството (т.е. да слуша главния редактор); да бичува недъзите в обществото (т.е. враговете на главния редактор). Човекът, който отговаря на тези три критерия, е готов за журналист. Други качества не са му нужни. Отделни заблудени експерти във вестникарството смятат, че журналистът трябва да е грамотен, но това са старомодни схващания. В днешно време грамотността е излишен лукс. За какво са ни грамотни репортери, като имаме коректори?

2. Подкрепяйте доброто.Един уважаван вестник винаги трябва да стои на страната на доброто и деликатно да проповядва някакви ценности. Някои заблудени експерти във вестникарството твърдят, че доброто е това, което е добро за максимален брой хора. Това са реакционни схващания. Според модерната българска журналистика добър е този, който е на власт. Всички други са лоши и трябва да бъдат обругани, охулени и заклеймени.

3. Какво да сложим на първа страница. Времената, когато новините продаваха вестника, отдавна са в историята. Сега хората се информират за събитията предимно от телевизията и интернет, така че трудно ще ги изненадаш с нещо. Затова новините не са важни за днешната българска преса. Важното е как ще поднесеш информацията и как ще я наредиш. Тук водещ е принципът: кой ще почерпи. Например: ако в един ден имаш две важни събития – студент, извадил 11 деца от горяща къща и Бойко Борисов, който играл тенис, кое ще сложиш на първа страница? Разбира се, че Бойко Борисов, щото той може и да почерпи, а студентът няма пари. Пък и какво като е спасил 11 деца, голям праз! Аман от популизъм. Пусни му там 10 реда в долния ъгъл на 18-та страница до судокуто и това е.

4. Судокуто е задължително. Малцината бунаци, които продължават да дават всеки ден пари за вестници, са хора, очевидно пристрастени към хазарта. Тях новините не ги интересуват. Но кръстословицата и судокуто са непреодолимо изкушение. Сложете някаква награда за онзи, който правилно е решил судокуто – например – чифт вълнени стелки 48-номер или ароматизатор за тоалетна, за да ги зарибите завинаги.

5. Как да събираме информация. Главната причина за кризата в големите световни вестници е глупостта на издателите да инвестират в заплати на репортери, които ходят да отразяват събитията. Това са грешни пари. За какво ти е да плащаш на хора, за да търчат напред-назад като улави, при положение, че можеш да си сваляш цялата информация от интернет? Отваряш сайтовете, барваш две-три думи, за да не е хептен плагиатство и пълниш вестника.

6. Как да пишем заглавия. Това е висшия пилотаж в българското вестникарство. Заглавието подчертава различността на вестника. Как да отразим например концерта на АC/DC в София? Заглавието: „50 хиляди куфяха с АC/DC”, е слабо. Много по-добро е „Депутати куфяха с АC/DC”… Напишете нещо такова, пък може и да почерпят.

7. Какви интервюта да правим. Интервюто е специфична работа и не бива да се възлага на новобранци. Този жанр е запазен за уморени от репортерстване сдухани журналисти, които чрез интервюта с подходящи хора, могат да си докарат някой дребен рушвет върху мизерната заплата. Най-яко е да правиш интервю с банкер от приближена до властта банка. От това интервю репортерът трябва да извлече следните отговори: че държавата може да изпитва затруднения, но банките са супер; че българският бизнес е загрижен за народа;че високите лихви са в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм; че банките се управляват от високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора. Ако нямате подръка банкер, винаги може да интервюирате някой зажаднял за медийно присъствие министър. От интервюто с министъра читателят трябва да разбере: че държавата може да изпитва затруднения, но правителството е супер и знае как да се справи с проблемите – че правителството е загрижено за народа; че вдигането на данъците е в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм; че в министерствата работят високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора Интервютата се илюстрират с голяма портретна снимка на интервюирания големец със загрижена физиономия. Посланието е: не му е лесно на човека. Целта на интервюто: да почерпи.

8. Как да пишем анализи и коментари. Традициите в българската преса повеляват анализите да бъдат писани от приятели на заместник-главните редактори – най-често това са провалени професори, алкохолизирани общественици и разконспирирани ченгета. Идеята е хуманна – да се даде трибуна на тия лузъри да излеят водопада на дълго сдържаната си глупост и да се почувстват поне за миг важни, че са попаднали в пресата. Важно е тези анализи да са на безопасни теми – бездомните кучета, забраната на тютюнопушенето, представянето ни на Евровизия и т.н. В никакъв случай не трябва да се анализират теми от политиката или бизнеса, за да не обидим случайно някой от приятелите на вестника – политици и бизнесмени, които отвреме-навреме ни черпят. До голямата аналитична статия сложете малка колонка коментар от главния редактор или някой от заместниците му. Този коментар трябва да звучи позитивно и жизнеутвърждаващо и да подкрепя усилията на управляващата партия, каквито и да са те. Подходящи изречения за начало на редакционния коментар: „Похвални са намеренията на правителството да реши проблема с…”, „Прав е министърът на еди-кое си да иска преразглеждане на договорите с еди-кои си…”, „Доживяхме деня, в който управляващите се нагърбиха с дълго отлагания закон за…”.

9. Как да напишем съботен очерк за интересен човек . Първо трябва да дефинираме понятието „интересен човек”. Кои хора са интересни днес? Фолкпевиците, футболистите и политиците. Но за фолкпевиците и футболистите няма смисъл да се пише, защото не е сигурно дали ще почерпят. Най-добре е да се насочите към политиците… 20 години след 10-ти ноември съдбата заварва мъченика на тоталитаризма като управител на крайпътно ханче. „Не се оплаквам”, кротко споделя Груйчев. „Промяната засегна всички. Аз не се плаша от работа, а освен това въведох някои иновации в ресторантьорския бизнес. Аз съм първият, който дръзна да сложи кимион в шкембе-чорбата. И това ми стана запазена марка”.

10. Социологически проучвания и как да ги тълкуваме. Всеки уважаван български вестник пуска сегиз-тогиз по някое социологическо проучване за рейтингите на хората от властта. Цифрите всеки път са различни, но те не са важни. Важно е как ще ги разтълкувате. Най-добре е да ги тълкува социолог от агенцията, направила проучването. Това са основните правила на българската преса. Следвайте ги и успехът няма да закъснее!

Целият текст в afera.bg.

Оригинална публикация

Leave a Reply