Как се пуска медийна патица?

в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 05.10.2010

Манипулациите разчитат на наивна аудитория и непрофесионална журналистика

Когато в централните си новини националните телевизионни и радиоканали съобщават, че в бургаски хотел се е настанил инкогнито Джони Деп; когато вестници групово информират, че от руска база в Черно море е избягала опасна бяла акула, която туристи са зърнали край Созопол; когато сериозни медии се надпреварват да разказват как треньорът на севернокорейския отбор по футбол е в концентрационен лагер и всеки момент ще го застрелят; когато малко преди поредната война на САЩ средствата за информация се напълнят с "разкрития" от не па зован източник за всевъзможни кръвожадни престъпления на актуалния враг…
И най-вече когато ежедневно жълтата преса описва как Алисия и Божинов за пореден път са си изневерили, знайте, че пред вас е разперила крила и полетяла медийна патица. Съшита с бели конци или изработена в специални лаборатории за манипулиране, тя разчита на това, че никой от София, Пловдив или Варна няма да се втурне в Бургас, за да търси Деп, нито ще литне до Лондон, за да провери разпаднало ли се е семейство Божинови, а още по-малко пък ще тръгне към обичайните нарочени столици, за да изследва нивото на кръвожадност на местните режими. Творците на патиците залагат на наивитета на аудиторията и на факта, че тя е свикнала да вярва на думите в ефира и най-вече, че не е защитена от лъжата. Не на последно място и на онази група от хора, които сами искат да бъдат лъгани, поради което са верни фенове на жълтата преса.
В повечето случаи стоварването на един куп измислици се извършва грубо и без особено въображение. Но нерядко, особено когато се касае за авторитетни медии, лъжите са изкусни и поднесени с финес
Авторите им са хвърлили огромни сили и средства, за да ги сътворят и резултатът е налице. В тези редове ще разгледаме национални и световни примери и от двете категории.
Началото на всяка съвременна война е трудоемко занимание заради нуждата общественото мнение да е добре подготвено, за да я приеме. Ако някога на Хитлер му е било достатъчно да изманипулира конфликт на границата с Полша, то глобализацията днес налага много повече изисквания към агресора. Врагът трябва да е майсторски очернян в продължение на дълго време и то така, че информациите да изглеждат правдоподобни. През 1992 година британската телевизия Ай Ти Ен излъчва кадри от Косово, които после са подети от почти всички световни новинарски канали. На пръв поглед се вижда нещо, наподобяващо концентрационен лагер, а зад бодлива тел седи човек, за когото авторите на материала твърдят, че е косовар. След като е повъртян няколко дни и си е свършил работата, репортажът влиза в предизборните речи на Бил Клинтън за предстоящия президентски вот. Така е поставена психологическата основа, върху която Клинтън след време ще разработи стратегиите си за нападение на Югославия.
В книгата си "Психологически войни" преподавателят в Мариуполския университет в Украйна Георгий Почепцов описва как точно е бил изработен британският репортаж, фирма, близка до Пентагона, е осигурила спонсорство на екипа от британски журналисти, който се е разходил в Косово. Там намерили селище, около което въобще не е имало бодлива тел. В средата му обаче се издигала къща, опасана с телена ограда. Екипът режисирал обитателите й да застанат зад телта така, че да изглежда сякаш са зад ограждение на концентрационен лагер
Както може и да се предположи, търсенето на гледната точка на сърбите въобще не е било залегнало в задачата пред британския екип. След като материалът бил готов, поръчителите определили две целеви групи за въздействие: мъже и евреи. Изследователи заключили, че именно върху тях би имало най-силен резонанс внушението, че в Европа са се появили нови фашисти – в случая сърбите. В резултат на тази кампания от края на 1992-ра общественото мнение в САЩ и Великобритания вече знае, че на света има "лоши сърби" и "добри албанци".
В Япония съществуват две организации на корейското малцинство. "Чхонрьон" обединява корейците, симпатизиращи на КНДР и актуалния й велик вожд. "Миндан" пък е на сънародниците им, които са привърженици на Южна Корея. Освен разни обществени дейности основното им занимание ежедневно е да измислят елементарни медийни патици, с които да очернят вражеския лагер. На "Чхонрьон" това трудно се удава, защото медиите в Южна Корея са доста пъргави и лесно могат да опровергаят лъжливи информации. Затова пък "Миндан" е ненадмината. Много от сътворените от нея "новини" попадат в дори най-сериозните западни вестници, а чрез тях и у нас. Последните две са от тази година. Първата бе, че в големите севернокорейски градове е имало улични бунтове срещу властта. Те били организирани от жители, недоволни от паричната реформа, въведена през 2009 г. от севернокорейските власти. Лекомисленият читател вярва, че това наистина е било така. В действителност в КНДР дори само мърморенето под носа срещу правителството може да повлече сериозни неприятности, а за протестни митинги и дума не може да става.
Втората патица е от миналия месец – че треньорът на националния отбор на Северна Корея Ким Йон Хун бил тикнат в концентрационен лагер, където чакал екзекуцията си. Причината – печалното представяне на тима на Световното в ЮАР. "Миндан" пусна новината в няколко вестника в Индия и Пакистан, с които работи отдавна, а те, естествено, не цитираха организацията, а "азиатски информационни агенции". Оттам тя бе подета от Си Ен Ен, Ройтерс, Би Би Си и обиколи целия свят. Докато тромавите държавни средства за информация в КНДР се размърдат, хората вече мислеха, че горкият треньор е екзекутиран. В средата на август дори ФИФА се зае със случая
Да, в КНДР управляват сталинисти, но световната футболна федерация установи, че в случая с Йон Хун истината е друга – той продължава да си е треньор и под негово ръководство премина мачът с Виетнам миналия четвъртък, така ще бъде и при предстоящия с ОАЕ. И двата са от квалификациите за азиатското първенство.
Както се вижда, дори и набързо скалъпените медийни патици изглеждат понякога сериозни, ако попаднат в големи медии. У нас такъв бе случаят с прословутата бяла акула от 1996 година. Историята бе сътворена от сина на известен поет и драматург в компанията на още няколко репортери. В онези години те работеха все в авторитетни всекидневници, а единият бе служител на БТА. В мъртвилото на летните дни националната телеграфна агенция с готовност пусна по телекса новината за кръвожадната риба, с което улесни останалите от сбирката. Щом БТА е поместила нещо, значи е вярно и може да се публикува навсякъде. Така на следващия ден акулата се плезеше от всички национални издания. Дори и от онези, които нямаха репортер на приятелското събиране и следователно не разполагаха със собствена дописка по темата. Те чисто и просто цитираха БТА.
С много повече подготовка премина "визитата" на Джони Деп в Бургас това лято. Организирана от една пиар агенция по поръчка на верига магазини за мобилни телефони, "новината" се промуши не и без помощта на община Бургас. Нейни служители лично прозвъняваха в редакциите на основните медии, за да им "разкрият", че Деп е в града. И че в един сайт за обмен на файлове "случайни потребители" са поместили видео, на което все така случайно запечатали как холивудският актьор влиза във фоайето на местен хотел. Оттам измислицата лавинообразно се понесе през целия медиен небосклон, а пиар агенцията я поддържаше жива, като разпращаше анонимно по редакциите и папарашки снимки, направени уж от туристи. Така сериозни медии като 6ТВ и Нова изпаднаха в конфузната ситуация да твърдят, че "със сигурност" вече можели да потвърдят, че Деп е у нас.
Нито една от тези медийни патици нямаше да бъде така успешна за дълго време, ако репортерите бяха приложили най-важното правило в своята работа – да търсят задължително втори, различен източник. Специално за Джони Деп, например, това можеше да бъде книгата с регистрирани гости на хотела. Но понякога една патица е по-атрактивна от истината.

Стр. 14

Leave a Reply