в. Марица, Пловдив | Любомир МИНЧЕВ | 2009-11-17  

Партийните инструкции като аутодафе – лесно и не боли. Ако ровите бързо, отивате на театър!

Случката с колегите от варненските вестници и сайтове е потресаваща. Те решиха да се откажат от журналистиката, и то публично. Онова, което гилдията там измисли, е едно аутодафе под жестокия натиск на групировката ТИМ. Такова масово чудо досега не беше известно, макар че всеки ден около нас бъка от примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи. Дали това изобщо е възможно. Все едно рано сутринта Бареков да натика в миша дупка Бойко Борисов и да изпита огромен кеф от това. Възможно е 20 години след мандата на Борисов. Затова, когато спорят с Кеворкян за достойнство и професионализъм , Бареков не е в изгодна позиция, въпреки че Кеворкян е писал доноси срещу свои колеги в телевизията. Тогава си представете в каква позиция е наистина горкият Бареков. Той изглежда качен на барикада от дунапрен. И винаги се оказва от безопасната страна на победителите. А Кеворкян беше казал за едно друго предаване, че прилича на бръснарница. Влизаш, сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив.
Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница.
А какво направиха тези от Варна? Пуснаха декларация, че повече няма да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката ТИМ и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват. Варненските колеги всъщност подписаха декларация за отказ от журналистика.
Колко лесно било! Харесва им да са на барикади от дунапрен и да се правят на бръснари. Това, разбира се, е тяхна работа. А една друга декларация би имала по-голям ефект. Текстът може да е такъв: "Уважаеми съграждани, тъй като медиите в града са под контрола на ТИМ, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!" Подобна декларация няма да спре агонията на варненската журналистика, но поне ще признае, че се е барикадирала с дунапрен. Всъщност, и истинската декларация на варненските колеги показва същото.
Това, което се случва във Варна, е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те очакват да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност. Освен това, оплакванията на гражданите също са неуместни и банални.
Ако можем да ги подминем или по-кардинално да решим проблема – кракът им не бива да стъпва по редакциите.
Слабата власт сънува подобни декларации. Още не съм получил предложение за масирана атака срещу недоволните граждани, които имат наивността да се бунтуват срещу най-грозните спирки в градската история, срещу организацията на транспорта, срещу дупките на своите тъмни улици. Но чух, че щели сме да получим инструкции отнякъде как да пишем. Не знам дали го е казал заместник-кметът Александър Константинов, но тези дни той се държи така с репортерите ни, сякаш те са на щат в партията му и не са изпълнили партийните заръки. А в партиите много обичат инструкциите – да дават, да получават, пак да дават, пак да получават. Изглежда отнякъде ще дойде инструкция, според която БСП не е толкова лоша, не е банда от негодници и крадци. Очакваме я, господин Константинов! И вие се оглеждайте да не би да я пропуснем. И ако видите отсреща барикада от дунапрен, щурмувайте я! Тя затова е от дунапрен, такава е била инструкцията на партията.
Не очаквах, че ще кажа това точно за господин Александър Константинов, но сигурно такава е била партийната инструкция. Нашата коректност изглежда е минала границата. Да, БСП няма никакъв шанс на кметските избори след две години. Така и го написахме, без да чакаме някакви инструкции. Вероятно трябваше да съгласуваме тази прогноза и да се поклащаме върху барикада от дунапрен. Липсва ми и реакцията на доцент Илия Баташки като лидер на БСП в Пловдив. Да беше минал да изкърти входната врата на редакцията или да пусне инструкция по пощата. Например в северните китайски провинции комунистическата партия напоследък развива сериозна дейност. В провинция Хънън местният клон на партията е провел 480 срещи с граждани да им разяснява, че който пуска еротични SMS-и, отива в затвора. Накрая се разбрали – три SMS-а са равни на 10 дни в килията. Ето, това е инструкция, която заслужава внимание. Можем да се разберем така – гневно обаждане по телефона или псуване по коридорите за два материала, в които партийният секретар или ресорният му кмет е в неудобна поза.
Любители на плюшени барикади са и онези, които източват общинския бюджет под носа ни, но съвсем легално. Чак ми е неудобно да пиша за това, имам чувството, че съм се наврял под чужда спалня. В петък с голямо неудобство публикувахме имената на 25 съветници и общинари, които като бордовици прибират 13 000 лева на месец. Идваше ми да пусна една декларация, че се разграничавам от публикацията, и да отида една седмица за риба. Стана ми още по-чоглаво, като разбрах, че от тези 25-ма бордовици един, един и половина изпитвали и малко срам. Другите обаче се държат като гьонсурати. Да им казвам ли пак имената? Защо, те вече се имат за герои. Пък и кой съм аз, по дяволите, да им броя парите! Освен това се оказа, че не са отметнали и грам работа за тези пари. На всичкото отгоре част от тези пари са и мои. А другите са на недоволните граждани, на които във Варна вече не им обръщат внимание.
Ето, това са хората и подобните около тях, които харесват плюшените барикади. За да могат лесно да ги щурмуват с партийни инструкции в ръце. Не знам дали за такава инструкция е говорил и господин Константинов. Сигурно. Но когато барикадата не е от плюш и дунапрен, разбиваш си главата. Има такива барикади по изборите, издигнати от недоволните граждани. Другите приличат на бръснарници. Всеки си подбира барикадите.
Министър Дянков е като самолет, който носи и пуска учебни бомби. Те не гърмят, но спецовете изследват траекторията им и на каква дълбочина потъват в земята. Вадих една такава в полетата край Безмер и ни обещаха, че ако се справим бързо, цялата рота отиваме на театър.
Бомбата беше потънала на три метра и пропуснахме няколко спектакъла. Оттогава театърът не ме влече. А бомбата на Дянков е като идването на Давид Черни – тества се системата. Той искал да мести земеделското министерство в Пловдив. Пусна бомбата и започнахме да ровим. Ако не сте забравили, градът не можа да осигури място за 10 души от телефон 112 и той отиде в Кърджали. А областният управител Иван Тотев обясни, че може да се търси министерска сграда в района на второто Метро. Професор Георги Марков препоръча на американското юпи да чете историята. Чу се нещо и за пищова на голия тумбак. В крайна сметка – не изтървахме театъра!
Всичко свърши, а дума не съм обелил за кмета Славчо Атанасов. Понякога не мога да се понасям! Изглежда съм погълнат сериозно от срама на съветниците и чиновниците, които доят общинския бюджет, и техните измислени барикади. Чудя се обаче дали господин Атанасов би подписал декларация като варненската, ако му падне случай. За господин Константинов нямам никакви съмнения.

16.11.2009

Стр. 8