www.dnevnik.bg I 20.02.2014
Wikipedia е извор на информация за много хора. Свободната енциклопедия се поддържа от доброволци и всеки интернет потребител може да редактира текстовете или да създава нови.Всичко това обаче неизбежно води и до множество злоупотреби от интернет тролове и хора с не особено добри намерения. Ежедневно се правят редакции на хиляди публикации и проследяването на всички тях от редактори е много трудно. Затова Wikipedia има уникална софтуерна система, която проверява всяка редакция, засича проблемите и ги премахва в рамките на минути от тяхното публикуване.
Wikipedia разкрива част от възможностите на своя софтуер пред онлайн изданието The Verge. С увеличаването на популярността на енциклопедията много хора започват да я виждат като място за промотиране, опити са самоизтъкване или дори за манипулация. Една от първите вандалски прояви е през 2006 г. , когато хакер решава да изтрива статии и да подменя текста в тях със снимки на герой от анимационен филм.
Софтуер на помощ
Тогава се ражда и първият AntiVandalBot на Wikipedia. Той използва семпъл набор от правила, за да следи поведението на акаунтите и какво се случва със статиите, които се редактират. Когато ботът засече проблем, директно го отстранява. В случай, че не може да прецени даден казус, го препраща на VandalProof. Програмата сортира проблемите за преглед от редактор.
С разрастването на Wikipedia, ботът става неефикасен и започва да пропуска реалните проблеми и да трие редовни редакции. Затова Джакоби Картър, тогава още ученик в гимназията, създава нов бот – Cluebot, който е много по-ефикасен и за два месеца коригира над 21 хил. прояви на вандализъм в Wikipedia.
През 2010 г. Картър развива нов бот – Cluebot NG. Той е разработен с Крис Бренеман, приятел на Картър. Двамата създават софтуер, който не само е способен да открива проблемите и да ги решава, но и да се самообучава и развива. Вместо правила, програмистите му дават списък с различни редакции в статии, които са определени като правилни и като вандалски. Софтуерът сам се обучава да ги различава и в самата Wikipedia на базата на наличната информация.
Ботът разчита на своеобразна изкуствена невронна мрежа. Всеки елемент има различни познания и разбирания от останалите. Всички заедно могат да изграждат по-пълна картина на случващото се и да преценяват какво трябва да се направи. Освен това може да работи значително по-бързо и непрекъснато. Cluebot NG може да извършва над 9000 редакции в минута и работи почти без да спира от 2010 г. насам. Проучване на Wikipedia е показало, че когато софтуерът не работи, откриването и редактирането на вандализъм в статиите, отнема два пъти повече време.
Око да види, ръка да кликне
Дори и ботът обаче не може да се справи с всичко. Някои хора правят минимални промени в статиите. Например слагат името на актьор като участвал в пародиен филм. Дребни промени, които не могат да се засекат от софтуера, но въпреки това са причина за дезинформация. Такива промени все още се извършват от хора. Редактори-доброволци на Wikipedia, които следят последните промени в статиите и коригират неточностите и премахват злоупотребите. Той разчита на програмата Huggle, която автоматизира показването на новите редакции за по-лесно.
Разбира се, всички тези мерки будят и известно недоволство. Според някои потребители и редактори, софтуерът е твърде неточен и често пречи. Освен това отказва новите потребители, които не са напълно запознати с правилата на Wikipedia и след като написаното от тях бъде изтрито, губят мотивация. Въпреки това основната част от хората, които реализират свободната енциклопедия, смятат, че качеството трябва да е по-важно от количеството. В духа на Wikipedia те са готови и на промени, стига да бъде постигнат консенсус.
