сп. Тема | 2010-02-21
Г-н Воденичаров, фактът, че едно от известните лица на поп музиката като Вас е директор на телевизия "Балканика", означава ли, че попфолкът окончателно подчини останалите музикални жанрове?
- Появата на музикалните телевизии преди петнайсетина години бе един от най-романтичните моменти в историята на новите български електронни медии. В тях имаше много душа, много страст. Но още когато преговарях за продажбата на ММ през 2006-а, забелязах, че ситуацията вече се е променила. Данните от изследванията показваха как най-младите – тийнейджърите и тези около 20-те, вече не се интересуват коя музика е поп и коя фолк. Те просто искат парчетата да ги вълнуват и да ги карат да танцуват. Младите са готови да отидат в един и същ ден и на хевиметъл концерт, и на хауспарти, и в попфолк клуб. Те нямат предразсъдъците, които имаме ние, хората около 40-те. Защо се съгласих да работя за "Балканика"? Телевизията има добра дистрибуция – не само у нас, но най-вече в страните от бивша Югославия – Македония, Сърбия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Стъпила е също в Румъния, Гърция и Турция, където дори чисто математически възможностите за развитие са големи, философията й ни позволява да изграждаме връзки между балканските продуценти, което намирам за изключително интересна възможност. Защото за мен няма съмнение, че бъдещето на балканската музика е в специфичния поп стил, който в момента създадоха страни като Гърция, Румъния, Хърватска – с характерните за тях народни инструменти, с неравноделните ритми, но интерпретирани модерно и облечени в добра визия. В тези страни Вече никой не говори за попфолк и никой не дели стиловете. Всеки търси качествена музика, която докосва публиката и изглежда добре, конвертируемо. Делене все още се среща само у нас и до известна степен в Сърбия. Само ние още като че ли не сме готови да признаем, че сме балканци, които имат своето специфично усещане към звука и ритъма. Мисля, че дискусията за лошата чалга и добрия поп принадлежи на 90-те години на миналия век, не на този. Всички Виждаме, че попфолк продуцентите се развиха и че техните изпълнители всъщност са по-близо до шлагера, до лесната за запомняне и запяване песен, отколкото поп музикантите. Част от тях се капсулираха в алтернативното звучене, в чисто клубното присъствие и по този начин изгубиха голяма част от публиката си.
Всички сме съгласни, че попфолкът се разви. Защо тогава отново често ставаме свидетели на турбофолк, на противна чалга с характерните за нея брутални сексуални намеци, на неуместни полуголи и направо голи визии и т.н. За пример ще дам певици, които след дълго отсъствие се върнаха на сцената. Вероятно по тази причина те вече минаха всякакви граници…
- Факт е, има го и това. Разочароващо е, защото интелигентният човек може да преглътне много неща, но не и когато му се излезе с такъв номер. Това са решения и подходи на хората от офисите, които седят и мислят как най-бързо да съживят кариерата на една певица и как най-бързо да си възвърнат парите, вложени в нея.
Изпълнителите и продуцентите все още печелят най-много от участия, факт е, че по кръчмите продължава най-много да се котира бруталният фолк. Той най-лесно качва хората по масите и вади парите им от джобовете. Затова продуцентите насърчават изпълнителите да пеят песни като тези, за които говорите. Сметката е проста: с няколко нови турбофолк парчета си осигуряваш 25 участия за месеца с по 3000 лв. хонорар – общо 75 000 лв. С балади и лирични песни участията ти ще са само 3. Защо тогава да пишем балади? Ако публиката иска марципан, а аз продавам тонове от него, защо да правя млечен шоколад с трюфел?
Заради работата си добре познавате ситуацията в Румъния. Защо техните изпълнители стигнаха европейската сцена, след като преди време Румъния не бе нищо особено в музикално отношение?
- Румънските продуценти и изпълнители имат добри позиции на пазарите във Франция, Германия и Швейцария. В сравнение с нас те са с много крачки напред там. А ако си представим и 22-милионния румънски пазар, нещата започват да си идват на мястото. Да не говорим, че румънската държава създаде истински рестрикции спрямо бруталното източване на интелектуален труд през интернет. Говоря съвсем сериозно. Например хърватите не могат да постват свободно защитени от авторски права клипове в Youtube. Давам пример – през декември бях на промоция на сръбския певец Желко Йоксимович. За да ме разберете, той е нещо като Орлин Горанов у нас. След промоцията спонсорите се
похвалиха, че за 3 седмици са свършили това, което са очаквали да направят за 2 месеца – продали над 330 000 CD-ma при средна печалба 3 евро. Знаеш ли колко време ще обикаля България някой български изпълнител, за да стигне тези пари? В колко села и паланки трябва да влезе и в колко кръчми да пее? Защото у
нас средните тиражи на дисковете са по 5000. За сметка на това обаче например моето парче с ,Дийп зоун" "Ела, изгрей" от 2002-а досега е даунлодвано над 440 000 пъти. Теоретично това би могло да са 440 000 непродадени сингъла. Давам пример със себе си, защото не е коректно да говоря за мои колеги.
Стр. 56 – 57
