в. Стандарт | 10.08.2010

Нямахме пари за парно, пишехме с ръкавици, живяхме в сауна

Новият етап от живота на вече пълнолетния "Стандарт" започна, както си му е редът, в нов дом. По-голям и по-хубав. От няколко седмици "Стандарт" си има къща. Тя е на улица "Мизия" 23 в София – на крачка от Военната академия. Това е шестият поред дом на вестника ни. Началото положихме преди 18 години в една бяла сграда от сглобени елементи на улица "Буная". На втория етаж бе разположена редакцията ни. Пространството бе толкова тясно, че планьорките се правеха в коридора, а фоторепортерите се бутаха в тясно ъгълче, по-подходящо за метлите на чистачките. Точно там обаче се роди първият брой. Голямото предимство на местоположението ни тогава бе в това, че в съседство се намираше ведомствената сграда на родния генералитет със стол на първия етаж. В онези гладни години, в които магазините бяха абсолютно празни, това си бе чист бонус.
Две години по-късно "Стандарт" смени адреса си. Отиде на ул. "Антим Първи" в някогашна лаборатория на МВР. Къщата обаче не бе топлофицирана. Така се научихме да пишем с ръкавици. И създадохме уникален начин за правене на вестник – на три места едновременно. Материалите се пишеха на "Антим Първи". По електронен път се пращаха на другия край на града – някъде в "Дружба", където се връзваха страниците. На трето място – в ИПК "Родина", пък съвсем независимо от вестника си живееше спортният отдел. И си пишеше своите неща. Колко време продължи това, вече е забравено. Но правеното на вестник на три места си е запазена марка на "Стандарт".
За първи път редакцията ни се събра под един покрив в ИПК "Родина". Офисът ни там бе от западен тип – всички в един нюзрум, разделен с прегради. Но с един малък минус – дневната светлина бе на светлинни години разстояние. Научихме се да живеем на луминесцентни лампи. И да виждаме слънцето само в почивните дни и през отпуските. След това минахме и през Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" – място, правено специално за редакции на вестници. Няма да е честно, ако кажем, че не сме се чувствали добре. Но по ред причини пак сменихме къщата. Отидохме "на покрива на града". Пет години живяхме на последните 4 етажа на бизнес център "Витоша". Лъскава сграда с модерна фасада, посрещахме гостите си на покрива, ходехме по син мокет. Но пълно щастие няма. При строежа някой сбъркал туй-онуй и тъмните стъкла, предназначени да пазят от слънцето и топлината, се оказали от сенчестата страна на сградата. Климатиците не се справяха. През зимата бе лято, през лятото – сахарски ад. Научихме се да живеем в сауна, но пък сменихме целия си гардероб.
Сегашния ни дом е на 5 етажа и си има всичко – просторни стаи, прозорци, които се отварят, врати, които се заключват. И разкошни тераси със зеленина, където да каним гостите си. Скоро на партера ще открием и книжарница. Единствената ни грижа е да щадим асансьора, който е капризен и от време на време отказва. Но пък дневните кросове по стълбите на петте етажа гарантират перфектните фигури на всички репортерки.

Стр. 22