www.bulpress.net I 2009-11-21
Сервитьор да ти обяви война! Глупости, той тай-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Това коментира легендата Кеворк Кеворкян пред “ШОУ”, когато го потърсихме по повод на публикация в един новопоявил се седмичник, в който bTV-водещият Николай Бареков обяви за него, че е “изкукал”.
- Г-н Кеворкян, гражданинът Николай Бареков ви обяви война!
- Сериозно? Война? С мен? Ужас!
- Ще го пощадите ли?
- Това винаги е зависело от субстанцията на противника. Когато си имаш работа с течна, тъмнокафява субстанция, все пак трябва да внимаваш да не се изцапаш и ти. Американският писател Джеймс Патерсън казваше, че не бива да се бориш с прасета, понеже и двамата ще се изкаляте. Обаче на прасето това ще му хареса. В подобни случаи аз се задоволявам единствено с квиченето на прасето.
За война и дума не може да става. Обезглавената хлебарка лази още поне 15 дни с откъсната глава и неизменно се насочва към мястото на последната й храна. За обезглавени хлебарки нямам време.
- Във всяка битка защитавате кауза, но това не ви пречи да се забавлявате. Какво забавление предвкусва да преживее К.К. в новообявената му лично от Бареков война?
- Нали току-що ти казах, че този тип изобщо не ме интересува, маркирал съм го в дописките си и в книгата си единствено като пътен знак, след който се навлиза в зоната на непорядъчната, слугинската журналистика. Между другото, в книгата си доста по-сурово критикувам неговия господ Бойко, който обаче не циври по този начин.
Извън това, трудно може да се забавлява човек с несретници. То е все едно да се забавляваш с някой просяк пред „Шератон”. Този човек не е в състояние да води войни – колкото един артелчик от обоза води война. Други, в челото на колоната, се сражават, а
той лапа скришом от тях по-едри залци.
За да водиш война, трябва да имаш характер, поне характер, да не говорим за всичко останало. А характерът му отдавна е ампутиран, ако изобщо го е имал – може би го е изоставил в някоя пловдивска дискотека, когато си е свалял ципа пред разпасаната публика. Навремето видеокадрите от тази дискотека направиха потресаващо впечатление, те бяха свидетелство за абсолютната порочност вече на нашия занаят, в който могат да се подвизават всякакви дудуци. Сваляш си ципа в някоя дискотека, докато примираш с песента „Радка пиратка”, а сетне го правиш и в телевизията, където случайно си се наврял. Спомнете си снимката му с народна носия, като някакъв върлинест сервитьор в западнала провинциална механа – никога Бареков няма да успее да се измъкне от тази образ, той ще го преследва винаги. Сервитьор да ти обяви война? Глупости, той най-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Просто изпълнява някаква поръчка, нищо повече.
- Да изясним веднъж завинаги – съществува ли личностен конфликт К.К. – Н.Б?
- Как си представяш това, след като познаваш средата, която обитавам от десетилетия и която също от десетилетия включва най-забележителните ни съвременници. Там няма място за такива като него, най-много да носи кафетата, макар че и за това не става, понеже е много бъбрив. Знам как свършват подобни напористи приспособленци – омръзнали и изоставени от всички, а той и сега е омръзнал на мнозина заради фалцетните си изпълнения, с вечните си навеждания пред силните на деня. Една мощна дископатия, и още по-мощна забрава – това ще е бъдещето му, нищо повече. Все пак аз не съм лекар и нямам намерение да се грижа за подобни неосъществени хора.
Между другото, тия дни имаше национално представително проучване за 50-годишнината на БНТ – и „Всяка неделя”, и аз отново бяхме начело в предпочитанията на зрителите, години след като изобщо не съм на екран.
Три дни това момче да не врещи небивалици от екрана – и край, отива във фризера, при бракуваното телевизионно месо.
- Никога ли сте нямали лични срещи?
- Не съм чак толкова щедър, за да се срещам с всеки мераклия. Подобни срещи интелектуално инвалидизират, то е очевидно. Само политиците не го разбират – всъщност може и да се досещат, обаче този тип им е удобен с елементарността си и те го използват с удоволствие. Срещите с него им дават възможност да пробутват измишльотините си, да се героизират, да говорят врели-некипели – както се държат някои хитреци с някое наивно дете. Впрочем
момчето е причина да осъдя бившия премиер Иван Костов…
- Как така?
- Костов каза нещо по мой адрес в един от кафеджийските разговори на въпросния херой. Поисках право на отговор – и храбрецът веднага се покри. Накрая се принудих да заведа дело и вече съм го спечелил на две инстанции. Костов трябва да ми плати и доста пари – да си ги вземе от тоя…
- Може ли да определим този конфликт като битка на две поколения в българската журналистика?
- Абсурд. Какви поколения? Това, което прави той, е от сферата на обслужването, на комунално-битовите услуги, той е най-досадният представител на този отрасъл. В българската журналистика няма по-срамен епизод от онзи, в който момчето тичешком занесе букет гербери чак до Банкя на новия премиер Бойко. Дори комунистическите журналистически подлизурковци не бяха си позволявали подобно нещо. Това е уникален жест на безгръбначие и желание да бъдеш харесан, приласкан от властника. Мисля, че Бойко завинаги е презрял личната си цветарка Бареков. Ако някой ден се направи класация на журналистическите фелацио, цветарката ще заеме едновременно първите три места. Мъж, поне външно, носи гербери на друг мъж и с треперещо гласче му ги връчва в директно предаване. Това е небивал акт на сервилничене, след това вече си способен на всичко. Ти ставаш пластелиновото топче на властта, с което тя ще си играе, когато и както си поиска, както и го прави. Бойко сигурно е бил изумен, освен това и кракът му не беше наред – та не се сети да удари цветарката с букета по главата…
Ето това е този човек – един и същи манталитет, веднъж опакован като Ники Дудука от пловдивска чалга дискотека, в която се кълчи пред пияни
дами на зряла възраст, и сетне – като цветарката от Банкя.
- Извинявайте, ако приемем, че това изобщо е редно – какво би трябвало да се занесе на Бойко онази нощ?
- Трънен венец, разбира се. И понеже не е лесно да се намери – поне букет от магарешки бодили.
- Опитвайки се да формулира проблема, Николай Бареков определи себе си като „боксовия чувал на К.К?!”
- Е, пак добре, че не се е самоопределил като спалния ми дюшек… Цветарката пак се самогероизира. Той далеч не е единственият герой на дописките ми, събрани напоследък в книгата „Тайните на телевизията”. Описал съм – надявам се, с разбиране и тук-там с ирония, поне така казват читателите – десетки герои. Но никой от тях не е достигнал такива висоти на безгръбначната журналистика като въпросната цветарка.
Всъщност той е в състояние да комизира всичко, до което се докосне. Навремето написах дописката „Байърли като Ленин”. Байърли беше тогавашният американски посланик в София. Цветарката представи
госта си по един неподражаем начин, само дето не му целуна лявата обувка. Представи го като генерал-губернатор на България, с треперещ глас съобщи, че от интервюто щял да получи нови сили и пр. дивотии. Подобно нещо не се беше случвало дори в най-мрачните години на тоталитарния режим. Дори тогава поцелуйковците като нашата цветарка спазваха някаква хигиена. Живков е можел да има най-големия си словоблудник, жалко, че са се разминали за няколко години. Макар че той едва ли би го издържал прекалено дълго, все пак спазваше някаква хигиена в тия отношения.
Какъв поколенчески конфликт! А за състезание и дума не може да става. Нека цветарката да си покаже интервюто с посланика, а аз ще покажа интервюто си с друг американец, живия класик на световната литература Гор Видал. Цветарката ще извади пак посланика, понеже няма какво друго – а аз ще покажа интервюто си с Майкъл Бърг, бащата на обезглавения американски заложник в Ирак…И тъй, докато светът се свърши.
-Бареков публично заяви, че вие сте го превърнали в символ на цяло едно поколение журналисти, чиято работа К.К. подлага на професионална дисекция. Вашите почитатели ви питат гневно – защо употребихте толкова много усилия, за да превърнете Бареков в символ?
- Не ме карай да коментирам всяко налудно твърдение. Символ – обаче на
медийното масажиране. В някаква турска баня, където от парите всеки проблем или факт губи очертанията си, да месиш отпуснатите телеса на политическите пехливани. В новото поколение има предостатъчно способни момчета и особено момичета – например, Даниела Тренчева и Васил Иванов от Нова телевизия, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Стоян Георгиев от Би Ти Ви, също и Спас Кьосев от БНТ, за Карбовски да не говорим, и още мнозина, които не разнасят цветя по властимащите. А ровят в калта на живота, разследванията им са на ръба на поносимото, често и с риск за собствената им сигурност. Това са образите на новото поколение. Те биха ви заплюли, ако им предложите да занесат
на някого букет гербери, и през ум не би им минало, че това вече е необходим аксесоар на днешната „журналистика”, за тях би било непоносимо професията им да се превърне в нещо толкова калташко, а и доходно. Лошото е, че цветарката хвърля сянка върху цялото това поколение. Вероятно до някаква степени ги и обезверява. Жал ми е за тия талантливи хора. Те водят своите битки, а онзи тича коленопреклонно в Дупница при братя Галеви, тях ги заплашват – а онзи пак е при Галеви, взривяват ги, като Васко например, а той е пак там, или при други с дългия си език.
- Смята се, че с книгата си Кеворк Кеворкян е замислил и е пуснал в ход зловеща и целенасочена стратегия срещу цяло поколение тв водещи, чиито най-ярък “символ” е точно Н.Б.?
- Вятър. Книгата ми поощрява десетки хора, но не им и прощавам, разбира се. Единици са се сърдили, надявам се временно, понеже е достатъчно да си припомнят какво представлява „Всяка неделя”, за да излязат набързо от маниакалната си фаза.
- Една фантастична хипотеза. Възможно ли е Бареков да се превърне от боксова круша в истински журналист?
- О, ти искаш прекалено много от Господ, дори той не е в състояние да го направи. Цветарката е удобният човек,
бюрековщината – удобният жанр за политическата класа.
Тя винаги се е нуждаела от подобни хора, но никога досега не е имала толкова безволева медийна придобивка.
- Това ли е причината „лицето” на най-голямата ни телевизия бТВ да няма нито едно интервю, което да надскочи клозетните нужди на времето?!
- И това, разбира се. Годините ще се търкалят някак си, някой ще носи цветя на този или онзи и зад гърба му ще останат инфантилни въпросчета, засъхнали лиги от целувките по бузите на силните на деня, някое и друго безсрамно текстче – като тия, които посвещава на Бойко или на Първанов, нищо друго. Животът ти е свършил, ти се промушваш през собствената си нула и толкова. Освен ако дотогава не се е спасил пак в някаква дискотека. Ти можеш да напуснеш дискотеката, но дискотеката никога няма да те напусне, както казваха за Бронкс. Лицето на американската телевизия са съвсем други хора – от Светла Петрова до Ани Салич, от Венелин Петков до Кристина Баксанова, и още немалко отдадени на занаята хора. Подозирам, че понякога са тъжни, понеже усилията им остават в сянката на нечия шутовщина. Но да бъдат спокойни – шутовете се амортизират лесно, маниакалните им напъни са наказание за самите тях, напоритостта им крие изпепеляваща нужда от утвърждаване и самоуважение, които, уви, никога не ги сполетяват.
- Докъде може да стигне Бареков?
- Очаквам да се появи с риза, щампована с образа на Бойко. Като при удобен случай вероятно ще я замени с друга. И колкото по-грубо се държи Бойко с него, толкова по-любвеобилен става цветарката.
Той е абсолютно всеяден. Готов е да обсъжда всичко и с всеки, макар че почти винаги е напълно неподготвен дори за елементарни теми. Стига онзи да го хареса и помилва. Всяка сутрин създава един рай на инфантилността, в който дори най-непретенциозният му гост се чувства уютно. И най-тъпият политик, а такива не са малко у нас, изглежда по-подготвен в сравнение с него.
Въпреки длъгнестата си фигура той не вижда нищо по-надалеч от собствения си нос. Не може да схване, че сам си организира самоубийствени акции, макар че уж ги прави за собствения си пиар. А практически напълно се злепоставя пред публиката – както се случи с прословутата му сватба, когато пловдивският митрополит Николай нареди да бият камбаните на всички пловдивски църкви. По този начин владиката се изхрачи върху и без друго не особено красивото лице на българската църква. А цветарката внесе на ръце в ресторант „Пълдин” на покровителя си Георги Гергов съпругата си, като изрева с пълно гърло: „Да живее българската православна църква!” Макар че трябваше да внесе на гърба си митрополит Николай – заради безпрецедентната „услуга”, която владиката си мислеше, че му прави. Това беше епизод, достоен за някои от шедьоврите на Георги Мишев за дивотиите на соца, като „Вилна зона” например – никога не съм виждал нещо по-отблъскващо.
- Извинете ме за наивния въпрос, но вие вярвате ли в митовете, които тв водещият тиражира за себе си – казва, че е бил заплашван с убийство. Най-удобният журналист в България – заплашван?!
-Цветарката от Банкя се опитва да героизира комуналните си
умения. Разбира се, подобна заплаха е направо невъзможна, понеже заради безкрайните си угоднически пируети той не може да си създаде нито един враг. Освен това е доста близък с Братя Галеви, та има кой да го пази.
Подобно угодническо поведение е напълно несъвместимо с журналистическата професия. Желанието да се допре до силните на деня е направо отблъскващо. То издава липса на всякакъв характер. Издава и слугински манталитет, който изобщо не може да бъде прикрит.
Този манталитет е причина да извършва непрекъснато невероятни пируети. Злобно коментира „агентурното” минало на президента Първанов.
А после написва ода за същия Първанов, която би засрамила дори най-възторжените блюдолизци навремето на Тодор Живков.
- Бареков пита: “А какъв е бизнесът на Кеворкян”? Какъв е бизнесът ви, г-н Кеворкян? Защо вашите доходи тревожат толкова някои?
- Издателство „Милениум” издаде с огромен успех последните ми две споменни книги, доста пликове с пари ми донесоха.
- Като говорим за 70-годишни “палачи” и 25-годишни жертви, нека в името на справедливостта припомним какво се разбира под понятието “кеворкирам”?
- Настояваш сам да се хваля. Не.
- Все пак?
- Е, добре, само едно – откакто съществуват телевизия и социологически проучвания, „Всяка неделя” и скромната ми милост винаги са били начело по одобрение.
- Бареков не забравя да отбележи: ” В БНТ е имало хора, които системно са източвали пари от телевизията. Имало злоупотреби за милиони левове.” Бареков призовава разследващите органи да се заемат с хората, които според него са били в БНТ на държавна хранилка – т.е. работили са по ваше време. Как мислите, той визира ли и вас?!
- Едва ли, не е чак толкова екзалтиран. Аз съм осъдил и други хора освен Костов – например един негов депутат Благой Димитров, той беше много устат, веднъж подхвърли, че и аз съм „източвал” телевизията. И досега ми изплаща присъденото ми обезщетение.
Между другото, тия дни неговият временен кумир Бойко изнесе любопитни данни как и досега доста хора са на „държавна хранилка”, и то от частните медии.
- Цветарката се замислял дали да не заведе дело срещу вас?
- Малко е закъснял от разнасяне на букети. От два месеца тече наказателното дело от частен характер срещу него в Софийския районен съд. Ох, ох, миличко герберче ненагледно!
Текст под снимка: Януари 2009 г. Кеворк Кеворкян по време на юбилейното честване на 30-годишнината на предавенето му “Всяка неделя” Снимка: Иван Григоров
