Кинорекламата – подценен пазар с много възможности

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-08  

Около 2 млн. лв. са инвестициите в този сектор за 2009 г.

Димитър Димитров, Cinema Box OfficeКогато говорим за медиамикс и за разпределянето на рекламните бюджети, най-често медиите, които влизат в схемата, са телевизия, радио, преса, интернет и външна реклама. На тази сцена има и още един играч, който все още е в сянка – кинорекламата. Това е ниша с много потенциал и рекламен канал, който тепърва прохожда в България. На този пазар все още няма отчетност и мониторинг и може би това е една от основните причини той да е на заден план. Пазарът на кинореклама е подценен. Това коментира за в. Пари Димитър Димитров, управител на Cinema Box Office, единствената специализирана агенция за кинореклама в България. Cinema Box Office работи предимно с рекламните агенции, а не директно с рекламодателите. Според Димитров това е по-трудният, но по-добрият избор. Агенцията е партньор на всички мултиплекси и големи кина в България. Киното трябва да се разглежда като част от медиамикса, допълва той. Тази реклама достига до около 400 хил. души на месец. Тя не е и няма да бъде основен рекламен канал, но ще има важна допълваща функция, коментира Димитров.

По света

Кинорекламата търпи бурно развитие след 1990 г. и всичко тръгва в Англия, която е най-развитият пазар в тази област. Кинорекламата е и най-старата аудиовизуална реклама в света, но след появата на комерсиалните телевизии киното остава на заден план. То губи рекламодателите си, но печели много от продажбата на билети. В средата на 90-те години започват да се правят суперпродукциите и да се създават мултиплексите, което вдига пазара на крака. Новата ера в кинорекламата настъпва след 2000 г., казва Димитров. В САЩ тя дълго време е отричана от киносалоните, защото аудиторията се е дразнела от рекламите преди филмите. В България картината е
различна – публиката приема добре спотовете. Проучване на Галъп показва, че едва 2% от зрителите влизат по-късно в салона, за да избегнат рекламите.

Пазар

Оказва се, че кинорекламата в България няма традиции и все още е прохождащ бизнес. Съвременната кинореклама е възможна благодарение на мултиплексите. Те трансформираха този пазар и го направиха място за забавление, където човек прекарва свободното си време. Това неизменно привлича както аудитория, така и рекламодатели, казва Димитров. Кино и забавление на едно място е формулата, по която индустрията успява да привлече приходи и да инвестира в скъпи продукции. Те от своя страна привличат аудитория и рекламодатели и така кръгът се затваря. В кинореклама и съпътстващи активности са инвестирани около 2 млн. лв., коментира Димитров. On screen рекламата, или иначе казано, клиповете преди началото на филма съставляват 70% от тази сума и инвестициите в тях непрекъснато растат. В Англия например 3% от разходите за реклама се инвестират в кинореклама.

Конкуренти

Телевизионната реклама е лидер на този пазар, тя няма да бъде изместена от лидерската позиция. Но ако към нея прибавим и една кинокампания, успехът би бил значително по-голям, твърди Димитров. Интернет е чудесна медия за реклама на банки, застрахователни компании и като цяло за продукти и услуги, с които трябва да се запознаеш по-обстойно. По отношение на бързооборотните стоки интернет рекламата не е най-добрият вариант, казва Димитров.

Предимства

Предимство на кинорекламата е възможността за сегментиране на целевата група. Киноаудиторията е съставена от хора на възраст между 15 и 40 години, активни, работещи и образовани. Или иначе казано, мечтата на всеки рекламодател. Бирата и безалкохолните напитки са продуктите, които са основни рекламодатели на този пазар. Учудващо, но телекомуникационните компании не са основният играч тук.
Киното е изключително добра медия за имиджови и лансиращи кампании. Може би поради тази причина автомобилните компании също са доста активни на този пазар. Факт е, че не достигаш до аудиторията много бързо, но го правиш изключително въздействащо, казва Димитров. Хората, които ходят на кино, са иновативни, имат доходи и в голяма част от случаите са лидери при формирането на мнение. Може би кинорекламата не е подходяща единствено за кампании, които са промоционални и с а валидни за кратък период от време.Прогнози
При кинорекламата има специфични технически процеси – носителят за кинорекламата е аналогов. Това до известна степен оскъпява и забавя процеса. Факт е, че и киното е медия, която върви към дигитализация, и това ще спаси индустрията, коментира Димитров. В България 33% от залите са дигитални. Дори в това отношение страната ни напредва по-бързо от други държави. В САЩ, където мащабите естествено са доста по-големи, едва 12% от залите са дигитални, а в Англия са 15%. В момента имаме около 70 зали на изключително високо ниво, а през следващата година ще бъдат открити около 30 нови киносалона, 14 от които ще са на Арена. 2010 г. ще е по-добра. С увеличаването на дигиталните салони скъпият трансфер от дигитален към аналогов носител ще отпадне. През следващата година ще се открият още 3 мултиплекса – в София, Бургас и Варна. Това означава увеличаване на дистрибуцията и достигане до повече хора.

В цифри

Интересът към индустрията

Киноаудиторията надхвърли 47% от от активното население на шестте най-големи града в България. Редовните кинопосетители харчат средно по 120 лв. на месец за развлечения. 130 млн. GBP са разходите за кинореклама в Англия за периода януари -октомври 2009 г. Най-активните рекламодатели там са телекомите, производителите на мотоциклети, напитки и др. В Топ 10 попада и финансовият сектор, който е похарчил 3.5 млн. GBP. В САЩ разходите за кинореклама за 2008 г. възлизат на 571.4 млн. USD.

Текст под снимка: През следващата година ще се открият още 3 мултиплекса, което ще съживи бизнеса, казва Димитър Димитров

Снимка: Емилия Костадинова

Стр. 21

Leave a Reply