“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 20.02.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-20

Водещ: Медиите сменят собствениците си, а хората искат смяна на правилата в т.нар. забавни формати. Кой има по-голям шанс за успех? Разбира се, че собствениците за сега. Независимо от прогнозите на експертите, че от сделките на светло печелят първо зрителите. Немаловажната подробност за сбъдването на тази прогноза е на зрителите да не се гледа само на консуматори на рекламни продукти. За сега обаче техния интерес се фиксира именно по този критерий. Интересно някой дали ще направи проучване за комбинацията между вечерята и да кажем прахът за пране. Или с друг слоган казано – дано се събуждаме не от простатата, а от интереса към случващото се в реалния живот. Защото операциите с морски имена ще си останат само новинарски сюжет без обществен коментар, който да мотивира прокурорски и съдебни решения. Тази седмица БТВ смени собственика си. Дойде ли времето подобни сделки да се правят открито ще покаже само бъдещето. Факт е обаче подписа върху договора. Кой печели и кой губи – според повечето експерти печелят зрителите. За да има подписан договор очевидно и новия собственик смята, че ще спечели. Мърдок се отделя в платените канали на запад, ние сме още в сферата на развитието на безплатните. До кога ще покаже само бъдещето. Добре е обаче, че играчите излизат на светло. Добре е и че гражданските организации открито заявиха позицията си за тези зрелища и за участието на деца в подобни забавления. Иначе инерцията традиционните медии да залагат повече на зрелищата, а блогърите да стават все по-сериозни не губи актуалност. Вчера бе първия полезен петък за блогърите. На къде ще поемат ще разговаряме днес с Богомил Шопов, по-популярен сред блогърските среди като Бого. Какви разследвания правят журналистите в другите балкански държави и какви у нас. какво се слчува след това. Има ли постоянни теми и защо ще коментираме със следващия журналист, Станимир Въгленов. Какво се случва в Хаити, съдбата на държавата през седмиата се оказа, че е в ръцете на две българки. От Хаити се върна Марио Гаврилов от БНТ 1. Какво видя там. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Инерцията традиционните медии да залагат на зрелищата, а блогърите да стават все по-сериозни не губи актуалност. Вчера първия полезен петък за блогърите. На къде ще поемат. Добър ден на Богомил Шопов, по-популярен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: И на къде? Напред към сериозното или завой към свежото, към любопитното?
Богомил Шопов: Ами всякакви блогъри има, но наистина все повече журналисти стават блогъри, за да могат да получат малко независимост от медиите, в които работят. И ставаме свидетели на това, че доста сериозни журналисти стават блогъри, което е една добра тенденция и увеличава качеството на блого сферата.
Водещ: Какво полезно свършихте и защо събитието ви получи името полезен петък?
Богомил Шопов: Свършихме доста работа. Полезен петък беше защото хората, които списвахме блогове си говорехме с хора, които не вписват блогове и успяхме да ги убедим, че това не е чак толкова страшно и че всеки аспект от това да бъдеш блогър си има своите полезни черти и мисля, че успяхме да свършим тази полезна работа.
Водещ: Всъщност най-голямата инвестиция, която правите е във време.
Богомил Шопов: Точно така. времето за всяка професия и за всяко хоби, така да го наречем, от жизнено важно значение. И освен време, разбира се трябват и малко средства, за да може човек да има интернет и да може да си позволи да използва качествен софтуер за този блог. Но наистина най-ценния ресурс е време.
Водещ: И все пак трябва да има какво да бъде казано.
Богомил Шопов: Да.
Водещ: Нека да ви попитам, ако вярваме на рекламистите, най-жив е интереса към зрелищата. Това, че вие залагате на сериозното къде води – към интереса на хората или обратно?
Богомил Шопов: Има всякакви блогове. Най-популярните са точно тези, които залагат и на зрелищата, на жълтините, на ч1алгата ако щете и на всякакви други неща. Но наистина има сериозни блогъри, които имат гражданска позиция по определени въпроси и хубавото е, че до сега хората смятат журналистите за агенти на промяната, докато сега вече блогърите могат да се окичат и те с тази титла, защото доста полезни инициативи, тръгнали именно от блогъри, вече се осъществяват. Дори и на високо ниво, като в парламента, или на някакво ниско ниво, като междусъседски отношения.
Водещ: Каква е гаранцията, че министрите следят написаното от вас? Шегата нека оставим настрана. Абсурдния режим на получаване на покупки, купени чрез интернет предизвика мигновената реакция на финансовия министър и за нула време ходенето по гишетата бе отменено, а Симеон Дянков за по-убедително обяви чрез медиите, че си е получил стока под чуждо име, за да провери новия ред на получаване на пратките. Та каква е гаранцията, че повече министри ще четат написаното сериозно от вас блогърите?
Богомил Шопов: МВР чете блоговете. Това е нещо, което…
Водещ: Това е сигурно.
Богомил Шопов: Да. Министрите няма нужда да четат блогове. Въпроса е, че информацията, която блогърите пишат има начин да достигне до тях, и не само до министрите, а и до НС. Има си канали това да се случва. Въпроса е хората да започнат да пишат, да започнат да определят какви проблеми имат и вече тогава се намира, когато проблема се знае какъв е във всички аспекти, се намира начина за неговото разрешаване.
Водещ: Обаче ако не бяха традиционните медии, които да подхванат написаното в блога, какво щеше да се случи и дали финансовия министър щеше да прочете тази сага, защото това беше една сага, през 14 гишета се минаваше май.
Богомил Шопов: Да. Симбиозата между блогове и медии е задължителна, поне на този етап. Също тя е двустранна симбиоза. Блогърите и традиционните медии, тоест новите и старите медии т.нар. трябва да работят заедно. Това е хубавото нещо. Ето както ние вече вкарваме темата блогове в радиото, също може да вкараме темата радио в блоговете. Така че това е една задача, която и ние и вие трябва да поемем и да вървим заедно напред.
Водещ: А, не. Вие трябва да я поемете, защото блоговете отдавна влязоха в радиото. Ние си говорим доста често с вас.
Богомил Шопов: Да, така е.
Водещ: Така че инициативата е у вас. Може ли да бъде направена една седмична класация на интереса към темите на блогърите?
Богомил Шопов: То има такава класация. Има и на седмична база, и на месечна база и всякаква друга стастистика, на един от … всъщност тя е една-единствена в България. И наистина е доста полезна за всеки, който се интересува какво пишат блогърите, коя да речем е най-често употребяваната ключова дума през изминалата седмица, което може да покаже евентуално какъв интерес има сред блого-сферата.
Водещ: Какво могат гражданите и медиите и в коя група да сложим блогърите?
Богомил Шопов: Ами ние всички сме граждани, така или иначе. Блогърите може би като махнем гражданската част, това са активни граждани, граждани, които имат позиция, каквато и да е тя и намират начин да я споделят. Същото е и с журналистите. Малката разлика е, че на блогърите това е като хоби, на тях не им се плаща да правят това нещо и може би заради това се получава различен тип информация, която излиза.
Водещ: Вие мислили ли сте за приемането на някакъв етичен кодекс на блогърите, знаете, ние отдавна имаме етичен кодекс. До колко той се спазва от всички вече е друг въпрос.
Богомил Шопов: Има различни проекти и мисли по този въпрос. Всъщност такъв етичен кодекс има. Той е международен. Но никой не е длъжен да го спазва, разбира се. Това е едното от нещата в блогосферата, че никой не е длъжен да прави каквото иска. Но пък от друга страна който прави нещо, което не е етично на друго понятие, там се изтласква информацията, слиза по-надолу и така хората не мгоат да я четат. Доброто в блоговете преобладава. Това е един естествен начин на контрол.
Водещ: Най-често с вас в ефира сме си говорили за закона за електронните съобщения. Отстъпките, които направиха депутатите за т.нар. интерфейс, по-популярно като следенето в интернет и по телефона на живо, достатъчна гаранция ли са за свободата на словото и на журналистите и на блогърите и на гмуркащите се и общуващи в мрежата?
Богомил Шопов: Със сигурност не са гаранция, все още. Защото съществува това, че се задържат самите данни, което е предпоставка за злоупотреба с тях. но трябва да се оцени факта, че управляващите направиха един доста активен диалог с неправителствени организации, с полицейски партии, с всички, замесени в този проблем и за момента се избра едно що годе добро решение. Но ние продължаваме да работим, за да имаме наистина гаранцията на нашите човешки права.
Водещ: Ако правилно ви разбирам клавиатурите и мишките ще си останат по къщите, няма да излизате с тях на улицата. Така ли?
Богомил Шопов: Все още няма да излизаме, но работим на законодателно ниво, имаме доста инициативи, които скоро ще станат известни.
Водещ: Кое е най-доброто, което може да се направи в този закон, така щото да не попадаме в класациите за свобода на словото до страни като Того.
Богомил Шопов: Ами този закон едва ли ще реши проблема със свободата на словото, но принципно основната идея на такъв тип закони е те да … на всички видове закони, е те да почнат да се прилагат когато човек е виновен. Защото това е закон, който ограничава, така че един свободен гражданин не може и не трябва да бъде ограничаван от който и да е закон, що се касае разбира се до неговите граждански права. Но в момента, в който има данни за извършено престъпление от него или започне следствие срещу него, тогава този закон да влиза в сила, а не на общо основание за всички.
Водещ: Какви по-добри взаимоотношения ви се иска да има между журналистите, работещи в т.нар. традиционни, стари медии и между вас, блогърите?
Богомил Шопов: Ами да има отношения просто, защото вчера имаше такива случаи на използване на информация, примерно от информационни медии на блогъри без да бъдат цитирани… просто да се осъзнае, че всъщност това нещо интернет някой стои зад него, не че всеки може да взема всичко, което си хареса чрез някаква дадена търсачка. Просто да се уважава труда на човека, който е седнал и написал нещо ценно, щом в момента сме опрели до нуждата да използваме тази информация.
Водещ: Е, ние в радиото нямамв такъв проблем, защото както се казва ви даваме направо думата.
Богомил Шопов: Да, благодарим за което.
Водещ: Ами благодаря ви и аз. Аз лично ви желав да си направите свой вариант на етичния кодекс, а не да ползвате международния, просто защото това ще предизвика може би по-сериозна ангажираност от страна на блогърите към един такъв акт.
Богомил Шопов: Възможно е, да.
Водещ: Ами с радост ще отразим създаването на един такъв етичен кодекс. Благодаря ви за това участие. Богомил Шопов, по-известен сред блогърските среди като Бого пред "Клубът на журналистите".

 

 

Стига ли само доброто желание на хората от цял свят да помогнат на Хаити? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ 1.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Като че ли адреса по лична карта напоследък трябва да е Сан Стефано 29.
Марио Гаврилов: Ами така се получава, какво да се прави, правим много напрегнато филма за интересните изживявания, които имахме в Хаити и зрителите на БНТ ще могат да го видят овъв вторник от 20:30.
Водещ: Има ли шанс страната на кашоните преди дъждовния период да се промени с общите усилия на света?
Марио Гаврилов: Лично аз съм определено песимист. Онова, което се случва там в момента е просто да се поддържа някакво статукво, да се поддържа живота на тези хора. Но личното ми мнение е, че не виждам как тази държава ще излезе от състоянието, в което се намира в момента, още повече, че хората там са свикнали години наред да живеят в бедност и в мизерия и сега това допълнително съсипва тяхното битие.
Водещ: Всъщност какво се случва в Хаити?
Марио Гаврилов: В Хаити се случва една зверска ежедневна борба за оцеляване, борбата за това какво да ядеш днес, от къде да намериш поредния стрък захарна тръстика или някаква помощ, дошла от международна организация, за да оцелееш поредния ден и нищо друго. Това там е в манталитета на хората, просто по цял ден те седят и са взрени около живота, който преминава покрай тях, или по-точно който не преминава покрай тях, тъй като покрай тях нищо не се случва, освен да пристигат камиони и самолети с международни помощи.
Водещ: А всъщност какво очакват хората там и какво правим всички ние, които сме съпричастни с тази трагедия?
Марио Гаврилов: Хората там нямат особено големи очаквания. Това е в тяхната култура и в техния начин на мислене. Това е държава, която десетки години, десетилетия, ако не и векове, живее в ситуация на политически размирици, на тотална мизерия, на крайна бездност и хората нямат някакви социални перспективи или някакви очаквания за бъдещия си живот, имам предвид поне масовия хаитянин. Разбира се там има и една много малка, но все пак класа от доста богати и състоятелни хора.
Водещ: Но как стои въпроса с образованието, с инвестицията в мислене, нека така го кажем, защото спомена пред медиите напоследък, че там има главно бетон и нищо друго.
Марио Гаврилов: Истината е, че хаитяните дават мило и драго за образование, дават последните си стотинки и хората, които живеят там ми разказват, че преди земетресението е била умилителна гледка, всяка сутрин децата, които са с прекрасни униформи са отивали на училище. Мечтата обаче на образования човек в Хаити е една – как по-бързо да се махне от страната, поради което освен бедността и мизерията, страната определено страда и от липса на … как да го кажа, от липса на мозък, от липса на мозъчен потенциал, тъй като всичките и образовани хора моментално напускат и всеки си търси щастието някъде по света. това,ч е там не е водена далновидна политика, това че политиците в тази дръжава са безкрайно късогледи очевидно просто навсякъде, където още като влезеш в държавата това е очевидно, като погледнеш в един полупустинен пейзаж, особено като излизаш от съседната доминиканска република, в която туризма, икономиката, всичко цъфти. От едната страна е рая на земята, веднага след границата започва ада.
Водещ: Обаче такива територии, в които властва адът знаем, че ако там няма държава, нещата започват да вредят на всички. Достатъчно е да си спомним за Сомалия, това е една територия без държава.
Марио Гаврилов: Не съм ходил в Сомалия. В Хаити държавата е до сега по традиция е държава за частно ползване на поредния сатрап, на поредния човек, който унищожава собствения си народ и собстевната си страна. В момента практически в тази държава няма централна власт. Първо тази централна власт не разполага с финансови ресурси, след това корупцията по традиция е просмукала всички нива на управление в тази държава. Бюрократите в Хаити имат една единствена идея как биха могли да откраднат нещо, поради което е много важно международните помощи, които пристигат в тази държава да не се дават за менажиране, за разпределяне от местните власти, а да продължат да се управляват от международни организации като ООН, като УНИЦЕФ. Просто да не се дават за разпределяне от местните власти, защото те ще изчезнат.
Водещ: Как гледат хаитяните на журналистите и има ли интерес към филма за Хаити, който денонощно, както разбрахме, подготвяш, предварителен интерес има ли към него?
Марио Гаврилов: Да, определено има предварителен интерес, тъй като това е единствения автентичен репортерски поглед. Аз имах щастието, удоволствието за сега да съм единствения български журналист, който е отишъл на място да види какво е положението. Това беше едно изключително екзотично, много интересно преживяване. Хаитяните по принцип са много конктактни хора, децата там още с раждането си придобиват един много интересен манталитет. Те са изключително дружелюбни, веднага протягат ръчички, дори и към непознати хора и същевременно с това обаче първата им мисъл е как нещо да изпросят. Така че хаитяните са изключително добронамерени към външните хора, имам предвид нормалните хаитяни, тъй като това е държава с ужасяващо висока престъпност, а и сега по време на земетресението някои от ванданите паднаха и 600 от най-кървавите главорези в тази държава са в момента на свобода и това е основната грижа на военните от цял свят, които се намират на място.
Водещ: А интереса към филма ти?
Марио Гаврилов: Интереса към филма – до сега много хора се обаждат, интересуват се, какво ще представлява, какво ще видят вътре, следят и страницата на националната телевизия в интернет. Мисля, че интереса е доста сериозен.
Водещ: Имам предвид от външни оператори, дали вече има такъв заявен интерес?
Марио Гаврилов: О, не мога да ти кажа. Първо филма трябва да бъде излъчен, за да може някой ако има интерес от външни телевизионни компании да го закупуват.
Водещ: Най-голямото предизвикателство в Хаити за теб кое беше?
Марио Гаврилов: Трудно ми е да говоря. Просто беше толкова интересно и толкова любопитно, така ти се качва адреналина, че всичко беше безкрайно забавно и безкрайно предизвикателно. Най-голямото предизвикателство, като се замисля в личен план, беше да не се разплача в една американска болница. Тя представлява една огромна палатка и бях застанал в средата и просто се парализирах от мястото на скръб и на болка, в центъра на които се намирах и си казах – Боже господи, не бива да се разплаквам, защото току що бях взел интервю от едно 15-годишно момче без дясна ръка, което по време на цялото интервю се смееше, просто се усмихваше в камерата. Преди това разговарях с едно 18-годишно момиче, което беше без два крака. И си казах – боже, те не плачеха, та аз ли ще плача. Но наистина усещането за безсилието там е ужасяващо. Просто е много негативно действа психически.
Водещ: Всъщност като че ли най-спешната нужда е от болници там. От някакви полеви болници? Освен от храна.
Марио Гаврилов: В момента да. Трябва да имаме предвид, че в момента света осъществява най-мащабната хуманитарна операция изобщо в цялата история. Така че там действително се изсипват милиони долари във вид на храни, във вид на медицинска помощ. Големия въпрос е какво ще правят хаитяните, когато международните организаии, когато света, в края на краищата все някога ще се случи, дали ще е след месец, дали ще е след година, но това ще се случи – какво ще правят след това, какво ще правят инвалидите, които когато излязат от болницата ще бъдат пуснати в една жестока борба за оцеляване. В една държава, в която няма никаква социална инфраструктура, не се полагат никакви грижи и човешкия живот няма особена стойност. Те просто ще бъдат обречени.
Водещ: Да, и това е наистина много сериозно предизвикателство. Ами благодаря ти Марио. Как ще започне филма? Няма да питам как ще свърши, ще питам само как ще започне.
Марио Гаврилов: Филма започва с отбрани изключително силни реплики, просто по 2-3 думи от най-цветистите хора, които заснехме по време на филма, тъй като ние имаме интервюта може бис почти 30 човека и просто колаж от думи от всеки от тях.
Водещ: Благодаря ти. Желая ти спорна работа и до вторник, когато ще можем да видим филма. 20:30, нали така?
Марио Гаврилов: Точно така. веднага след новините.
Водещ: Марио Гаврилов от БНТ 1 пред "Клубът на журналистите".

Какви разследвания правят журналистите в балканските страни и какви ние, има ли разлики, мода, добър ден на разследващия журналист Станимир Въгленов.
Станимир Въгленов: Добър ден на слушателите.
Водещ: Какви разследвания се правят, имат ли мода на балканите сред разследванията, има ли специфичен стил?
Станимир Въгленов: Специфичен стил не бих казал, някъде колегите имат по-добри умения в определена област, в други страни са по-добри в друга област. Темите като цяло са общи. Най-болезнената е естествено организираната престъпност и корупцията. Като (?) е интересно, когато колегите от различните страни имат възможност да общуват помежду си и да открият не само колко общи са проблемите, но и че са пряко свързани. В смисъл, че организираната престъпност много рядко е регионална, в смисъл в една страна или в определен град. Обикновено тя има връзки.
Водещ: Какво носи общуването в тази балканска мрежа от разследващи журналисти?
Станимир Въгленов: Първо сигурност, която е свързана с коректността на материалите. Тогава, когато и самите престъпници виждат, че журналистите просто вършат своята работа, а не (?) на някои от враждуващите групировки, както понякога се случва. Това до голяма степен помага на журналистите да оцелеят – тогава, когато биват възприемани като хора, които вършат работа, а не като войници от някакво сражение.
Водещ: Наистина ли в момента продължава най-важното, което да изпълни един разследващ журналист на балканите е да оцелее.
Станимир Въгленов: Ами аз мисля, че това винаги ще бъде задача номер 1, и в най-развитите общества е така. защото и там колкото и да са регулирани нещата, колкото и да са силни правоохранителните органи, колкото и да е организирано обществото, опасностите остават. За това журналиста трябва да работи със знанието, че най-добре това да продължи възможно най-дълго време. Така самото общество ще има повече…
Водещ: Много вятър има около вас. Да се надяваме, че ще спре за малко, за да можем по-добре да се чуваме. Сега има ли някакъв общ проект, върху който работите?
Станимир Въгленов: Да, постоянно работя в общи проекти с колеги от предимно балканските страни. Имаме …
Водещ: Ще опитаме отново да ви наберем, защото очевидно връзката е лоша, а темата е доста интересна и си заслужава да бъде чута.

Разчитаме на по-добра телефонна връзка преди тя да ни изневери преди мъничко. Започнахме да говорим за балканския проект, върху който в момента работите вие, г-н Въгленов. Та сега разчитаме на по-добра връзка и ви слушаме.
Станимир Въгленов: Ами от няколко месеца работим с колеги върху един нов проект, който засяга най-общо охранителните компании на Балканите. Това е една изключително интересна тема, според мен, и от събраните до сега данни от балкански страни се убеждавам, че това е наистина е така. само погледнете ситуацията в момента в България. Имаме министър-председател, който е собственик на една много голяма охранителна фирма и имаме един човек, обявен за голям бос на организираната престъпност, който беше вкаран в ареста миналата седмица, който е от същия бизнес. Просто охранителния бизнес според мен е едно много добро огледало както на обществото в настоящия момент, така и на това, което се случва през последните 20 години. как се развиха събитията, как се формираха определени структури и какъв път извървяха хората, които бяха свързани с тях.
Водещ: А подобни модели има и в съседните балкански страни б езспорно.
Станимир Въгленов: Абсолютно навсякъде. Като има разбира се и специфични особености. Примерно в бивша Югославия страните – там са по-засегнати от войната, самия преход. И бяха образьувани пара военни формирования, доста по-силни от българските. Организираната престъпност и свързаните с тях охранителни структури имат по-специфичен вид. Но до голяма степен много неща са общи. Самите структури имат и доста крепки връзки помежду си, към момента.
Водещ: А как се отнасят тези структури към журналистите? Рискови ли са взаимоотношенията, искам да кажа?
Станимир Въгленов: Ами според мен зависи от поведениет на журналиста. Ако той стане изключително опасен за тях, те общо взето имат методи за решаване на всякакви проблеми. И това не е тайна. Това го виждаме всеки ден, буквално. Имаше колеги, на които чупят краката. За щастие няма убит български журналист и се надявам това поне да не се променя.
Водещ: Какво най-често на Балканите замитаме под килима и само у нас ли е популярно да се бърка журналистиката с епоса, сътворен за подземния свят и това не е ли всъщност генно-модифицирана журналистика?
Станимир Въгленов: Да почнем точно от замитането на проблемите под килима. Ето днес г-н Първанов направи едно много интересно изявление, че той е за отваряне и на икономически досиета от прехода и че той е против точно това – замитането на проблемите. Да кажем – каквото било – било, сега започваме на чисто. Ами не съм сигурен, че той лично ще го направи. Просто ми се иска наистина той както го казва това нещо да поеме инициативата и първи да извади досиетата на всички хора, които по един или друг начин бяха свързани през годините и напоследък с него. Първи той да го направи това нещо, нека и премиера да го направи и да тръгнем от най-високите нива и да слезем до най-ниските. Защото аз съм абослютно съгласен с него – имаме гореща нужда от това нещо и за да започнем наистина на чисто единствения начин е да видим какво всъщност се случи и кои сме ние.
Водещ: И всъщност доста интересни са и какво казвате самите икономически досиета, а не толкова другите за обвързаност с една или друга служба.
Станимир Въгленов: Ами разбира се, защото те са действащи досиета. Те не са нещо, което стои в някакви папки някъде. Това са структури, които са изключително активни. И нещо повече –т е ще бъдат много активни за в бъдеще. Те ще определят нашето бъдеще.
Водещ: Какъв е интереса на западните ни колеги към подобен вид разследвания?
Станимир Въгленов: Интереса е голям. Там тези процеси разбира се са текли в някакъв период от време, някои от тях 30-те години на миналия век, някои по-скоро. Интереса им е голям. Как стоят нещата при нас. защото ние освен друго сме и посткомунистическо или постсоциалистическо или не знам какво пост общество сме. Но си имаме специфичните особености и това е много интересно за тях.
Водещ: До колко застъпена на балканите е еко тематиката? И до колко това е повод за истински разследвания, защото това е безспорно една модерна тема, но там също имат голямо замитане под килима.
Станимир Въгленов: Ами има замитане и според мен основната причина за това е, че обществото не е активно по тези проблеми. То просто не е осъзнало колко сериозни са те и всъщност по-големия проблем е, че има много по-сериозни въпроси, изправени пред него, свързани до голяма степен с неговото оцеляване отново, за да се стигне до екологични промени. Те някак си остават на заден план. Включително глобалното затопляне и неща, които всъщност са изключително важни, но хората просто не могат да ги усетят толкова близки все още. И вие виждате – процесите срещу ГМО, така нареченото, събират 300 човека. Това просто не е сериозно. В 2 млн. София.
Водещ: Това се случва у нас, а в балканските страни? Каква е температурата на гражданското отношение към подобни проблеми?
Станимир Въгленов: Мисля,ч е каквато и при нас, да не кажа и по-ниска. Там другите проблеми са още по-големи. Ние пак сме доста напред, имам предвид България, Румъния, са доста по-напред вече от останалите страни на балканите.
Водещ: Аз мисля, че за чест на българската журналистика, ние направихме доволно много по отношение на ГМО така щото хората да имат отношение към това, коетос е случва, защото безспорно това е една непозната тематика и ако ние журналистите не я обясним на хората, едва ли ще има някой друг.
Станимир Въгленов: Абсолютно съм съгласен. Същото беше и с организираната престъпност, корупцията, когато преди 15 години ние говорехме, тръбяхме и т.н. Тогава тези неща бяха доста далечни за обществото. А сега виждаме, че цялтоо общество вече се ангажира, то просто не иска да живее по този начин. По същия начин ще се получат нещата и с ГМО, с еко проблемите. В един момент хората ще узреят и ще разберат колко са важни. Но те трябва да започнат да мислят, сега общо взето под влияние на чувствата, тласакни от постоянните събития и катаклизми около тях.
Водещ: И накрая да ви попитам – какво могат медии и граждани заедно? Могат ли вече повече? Днес, 2010 г?
Станимир Въгленов: Разбира се, че могат и го правят. Само хора, които примерно са отсъствали от страната не могат да усетят колко големи проблеми всъщност преживяхме. Като цяло посоката е правилан и като цяло постигаме нещата. Тъжното е, че това става твърде бавно. Нямаме време за губене, но нещата се получават.
Водещ: Излязохме ли от ерата на разрешаването на предимно продоволствени проблеми, свързнаи с т.нар. природни монополисти и прочие в общуването си, ние медиите с гражданите?
Станимир Въгленов: Мисля, че и медиите и гражданите вече са доста зрели и мнгоо бързо се разбират. Комуникацията е вече трайна. От тук нататък и медиите има още много какво да научат, да постигнат, и гражданите.
Водещ: Можем ли да очертаем една линия, която никой да не си позволява да преминава. От едната страна да сме ние журналистите и гражданите, от другата страна да са всички с икономически и властови интереси?
Станимир Въгленов: Това със сигурност ще стане. Станало е във всички нормални общества. Но за мен първостепенната задача в момента е да (?) избиваме по улиците. Всъщност това е за съжаление имиджа на България пред света. място, където убиват хора по улиците. Това е. този имидж първо трябва да изчистим.
Водещ: Да, за съжаление обаче този имидж с разследвания не се чисти. Може би трябява да има и други сюжети, с които да подпомагаме този процес на изчистването.
Станимир Въгленов: Аз съм оптимист напоследък. Правоохраснителните органи най-после започнаха да правят това, което трябваше да правят от 20 години насам. Най-после го правят.
Водещ: Ами дано вашия оптимизъм е заразителен и дано успеем някак си наистина да очертаем тази линия, която да не бъде прекрачвана, защото тогава нещата стават лесни за замитане под килима.
Станимир Въгленов: Абсолютно.
Водещ: Благодаря на разследващия журналист Станимир Въгленов.

Водещ: Думите да значат повече и най-вече да казват истината. Това е една оптимистична прогноза, която очертахме днес в "Клубът на журналистите”.

Leave a Reply