Водещ: Една добра новина и умората от чакането на поне още една беляза отминаващата медийна седмица. Еврокомисар епизод втори – се оказа изключително успешно заглавие. Даже имам съмение дали е новина или сбъдната мечта. А пък рецептата как това да продължи да се случва – днес Кристалина Георгиева дава в няколкото интервюта. Ако няма цел – няма го магнита, който да ни тегли напред. Сле дпоредната кръпка закона за радиото и телевизия, този път с марката европромяна, дойде ли му времето да се мисли за един напълно нов закон. Медиите не се ли променят по-бързо от колкото правилата и кой ще гарантира при тази промяна интереса на обществените медии, за които промените носят предимно нови забрани. Синхронизирането на правилата с европейските не стана ли марка за прокарване на нечии интереси. Само свидетели ли ще стават в бъдеще медиите с елементи на реалити. Свободата на словото е едно от най-важните човешки права и именно заради тази свобода е добре да се научим да различаваме в чия полза са даден промени. Добре е и да не бъркаме хроникьорите и разказвачите на истории от (?) мафията с журналистите. На първо време поне. Защото в гражданското общество е недопустимо хора с криминални прояви да бъдат журналисти. Свободни ще можем да бъдем само когато успеем да се разграничим от разказвачите на рейтингови митове и от опасната близост с властта и други икономически интереси. Защото от едната страна с ажурналистите и хората, а от другата – всички други злостови и икономически интереси. В "Клубът на журналистите" днес еврокомисар епизод втори ще коментираме с кореспондента на БНР в Брюксел Диана Чепишева. За медийните правила ще говорим с председателя на медийната парламетнарна комисия г-жа Даниела Петрова и с медийния експерт проф.Нели Огнянова. Защо не бива да слагаме под един знаменател случаите Георги Стоев и Боби Цанков и този на колегата от Дупница Лидия Павлова ще коментираме с Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. Лидия Павлова е журналистката, която отдавна опитва да освободи Дупница от т.нар. братя Галеви. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Българския еврокомисар епизод втори – и такова заглавие ще отива на представянето на Кристалина Георгиева. Точно него ще коментираме сега с кореспондента на БНР в Брюксел Диана Чепишева. Здравей, Диана.
Репортер: Здравей, Ирен. Добър ден и на слушателите ни.
Водещ: Затвори ли се поне временно за един малко по-дълъг период от време случая Румяна Желева, който коментирахме преди 2 седмици май?
Репортер: Бих казала, че всички толкова много искаха филма, независимо в колко епизода, да свърши с някакъв хепи енд, че в момента тук вече не се споменава з арумяна Желева. Но аз си мисля нещо друго. Мисля си, че наистина би било прекрасно ако всички българскид рами свършваха в два епизода и то толкова бързо се превръщаха от трагедия в наистина нещо, което прилючва с хепи енд. Добре беше наистина, че се получи така с Кристалина Георгиева. Да, може много дълго да се питаме защо тя не беше първата българска кандидатура, защо трябваше да преживеем целия предишен резил и т.н. Но факта, че това, мкоето тя направи като представяне, като поведение, като подготовка за този ресор успя доста успешно да измие срама. И понеже огромната част от хората явно предпочитат да не си говорят за лоши, а за хубави неща, в момента всички говорят за Кристалина Георгиева. Говорят добро и може би тези коспиратори, за които си бяхме говорили в предишно наше предаване, че са уплетени в някаква световна мрежа, едв ли не всички големи медии дискредитират Румяна Желева и респективно и България и правителството, някак си останаха без следа. Аз лично нямам обяснение за себе си как се случи това. Но след представнето на Кристалина Георгиева като че ли сме свидетели по-скоро на някаква световна коалиция да се говори добре за нея. Предполагам долагаш иронията в това, което казвам, защото наистина (?) страшно много от тези теории и от търсенето на оправдания къде ли не. И след като сега виждаме, че цялата европейска преса, и не само европейската между другото, информации по темата се появяват навсякъде, пишат толкова позитивно за Кристалина Георгиева,ч е просто няма накъде повече. Сама по себе си ни се показва, че няма начин да се търсят причините там, където те не са. И в крайна сметка медиите отразяват нещата такива, каквито са се случ1или, а не търсят някакви специални конспирации и нямат задни цели, като например да унижат България или да бутнат българското правителство, видите ли. Случая просто не е такъв.
Водещ: Да, ние сме свикнали все журналистите да са виновни, когато нещо не е наред. Показахме си доброто лице, България показа доброто лице с Кристалина Георгиева. Трудно обаче като че ли ни е да говорим за добрите неща, има го и този монент май.
Репортер: Има го и този момент, определено. И бих казла, че той има две плоскости, поне аз ги виждам така. едното, което е, че ние българите не сме свикнали да си уважаваме политиците. Може би не е имало защо, но е факт, много рядко български политик в последните години е бил заслужавал да бъде уважаван. И обикновено това е ставало в някакъв кратък период от време. След това е някакви ситуации, обсотятелства, изказвания или нещо друго са обръщали нещата. Така че това до някъде емного непознато усещане и изправени пред него ние не знаем точно какд а реагираме. За съжаление то има и медийна среда. Защото за хубавите неща се пише по-трудно. Не съм съгласна, че лошата новина винаги е най-добрата новина. Факт е, че за хубавите неща по-трудно се намират думи и по-трудно се намриат продължения. Вие знаете колко време се точи в медиите сагата Румяна Желева, дори и след като тя вече се беше оттеглила и т.н. Имам чувството, че колкото и голям да беше възторга от Кристалина Георгиева – отмина, изчезна. Като изключим няколко интервюта в бъгларските медии, които последваха това изслушване и нейното представяне, тя изчезна от западната преса. Тя се яви реално с това, че комисията Барозу вече е спасена, можем да бъдем спокойни, няма да има следваща драма, българката се представи великолепно и т.н. И темата вече я няма. Приказката свърши. Общо взето точно като случаит,е където нещата приключват добре и започва друга приказка. Или каквото и да било друго. Но продължение няма. Няма епизод 3, ако се върна към начина, по който ти анонсира разговора.
Водещ: Да, макар че иам заложена такава сюжетна линия в едно от интервютата на кристалиан Георгиева днес в българския седмичник Капитал. Тя казва – това, което мога да правя за странта е да си върша добре работата, за да съм доброто лице на България. Това като че ли…
Репортер: Мисля, че това е нещо, което тепърва ще трябва да се покаже, докаже и т.н., защото нека не забравяме – Кристалина Георгиева идва от много авторитетна позиция, но до голяма степен тя е непозната за нашите сънародници. Те тепърва трябва да я опознават, тепърва много внимателно ще се вглеждаме в нея предвид всичко, което се случи тук. Дано не се окаже, че тя по някакъв начин ще ги притесни с по-различен маниер и по-различната си визия, защото ние българите често сме склонни да съдим за самочувствие,а ако Кристалина Георгиева се представи толкова добре, една от причините е, че на нея страшно много и личи, че се чувства добре в кожата си като човек, като професионалист и като т.н. , самоувереността, която тя излъчваше мисля, че е едно от нещат,а които и спечелиха уважението и добрата оценка на евродепутатите. Не знам как ще изглежда това на българската Политическа сцена, защото се предполага, както самата тя каза, че ще се връща доста често в България, ще се вижда с хора и т.н. Това представя повече пресконференции, повече коментари по различни въпроси. Дано това не с еокаже някакъв препъни камък. Другото, което разбира се допускам, чче може да се случи, до сега (?) някакво повдигане на вежди, че – да, едва ли не, тя е такава, защото тя не е българка, тя вече е американк след този опит там. Между другото обърнахте ли внимание на финала на изслушването на Кристалина Георгиева.
Водещ: О, да, той беше забележителен. Имаше в него и признания, и уважение и обещания даже.
Репортер: Абсолютно. Точно това исках да ви кажа, че в крайна семтка като оставим това, че Кристалин Георгиева просто е една много умна и интелигентна жена и че много добре се е подготвила за ресора си, бих казала, че поне на няколко места по време на това изслушване тя говореше по всички правила на ораторското изкуство, бих казала по най-високите стандарти, така че да има и въздействие на съвсем други пластове, по съвсем други линии от онова, което се казва. Всички си даваме сметка, че за нея въобще не беше нужно да изпозлва високата трибуна на ЕП, за да каже – честит рожден ден мамо. Тук говорим за едни други неща. Но обещанията за френския език според мен е нещо, което искам съвсем накратко да акцентираме върху него. Защо – защото мисля, че с това обещание, че ще научи френски, Кристалина Георгиева искаше да каже и на тези в Европа, каквито приказки се чуха, не непременно с негативен заряд, но имаше такива. Да им каже – не е вярно, не съм повече американка, повече съм европейка и без да направи още нещо, за да подсиля тази си позиция. Другото, което според мен е много силно – вие знаете, сериозните хора, които работят сериозно на сериозни позиции им се налага, така или ианче, ученето да им продължава цял живот. И макар че Кристалина Георгиева показа завидни познания, според мен с тази реплика и с този ангажимент, който пое, тя се опита да покаже на някои от деутатит еименно това – че е готова д аучи цял живот, че е готова да си донаучи нещата, които евентуално и убягват, било за ресора, било за европейските институции и взаимоотношенията между тях и прочие и прочие. Така че естествено националния заряд, темата за майката, включването на Втората световна война и т.н., няма да ги оссъждаме. Но нека пак го кажем – много ми се иска да успявахме поне от втория път с толкова мнгоо други неща.
Водещ: Да. Всъщност можем да добавим и това, че нейното представяне беше един открит урок за българите, имаше страхотна гледаемост на нейното представяне. Мисля, че това бяха едни добри рейтингови моменти.
Репортер: Много силни рейтингови моменти. Аз няма да изненадам никого ако припомня,ч е преди Кристалина Георгиева минаха 25 еврокомисари, които получиха одобрението на ЕП. За никой, обърнете внимание, за нито един от тях не прозвучаха такива силни и положителни оценки от всички части на политическия спектър. Не говорим за социалисти, либерали, зелени и т.н. Имаше, да, имаше силни комисари, които бяха добре оценени, но в такива положителни квалификации нямаше абсолютно никой от другите. Мисля си обаче нещо друго. Мисля си какво би станало ако това беше първоначалната българска кандидатура. Просто сега нямаше да водим този разговор, защото нямаше да предизвика същото впечатление. За съжаление и в медиите и в общественото съзнание нещата се открояват в противопоставяне. Така че ако просто Кристалина Георгиева беше първия бългрски кандидат, да, за нас като нация щеше да е чудесно, нямаше да преминем този срам с предишната кандидатка и т.н. Тя щеше да остави едно приятно впечатление, щеше бързо да си издържи изпита, разбира се, и да бъде одобрена. Никой нямаше да говори за нея.
Водещ: Да. Всъщност може би най-хубавото е да си продължим да си пожелаем този сериал да продължи и това да бъде предизвикателство за журналистите – да можем да се научим да говорим повече за добрите неща, които се случват.
Репортер: Чудесно би било. Чудесно би било също и ако отпаднат причините, дългогодишните причини, които ни карат да сме предпазливи в даването на много положителни оценки на когото и да било, ако става дума за политика, защото аз мисля, че това е главната причина, че след толкова разочарования не е лесно. Дано обърнем и тази матрица.
Водещ: Дано я обърнем. Благодаря ти, Диана. Успешен ден. Диана Чепишева, кореспондент на БНР в Брюксел пред "Клубът на журналистите".
Политици за закуска, реалити за вечеря – ще се счупи ли това медийно клише скоро? Може би това зависи и от правилата. След поредната кръпка в ЗРТ, този път с марката европромяна, дойде ли му времето да мислим и за един напълно нов закон –дали медиите не се променят по-бързо от колкото правилата. Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Дали медиите не се променят наиситна по-бързо от правилата и склонни ли сте вече да мислите за еидн цялостен нов медиен закон?
Даниела Петрова: Действително обществения живот и медиите се развива твърде динамично и към настоящия момент е заявено и в публичното правителство, че ще започва работа по един нов медиен закон, по който трябва да се стартира работа след (?) на работна група в началото на март, до колкото имам предварителна информация. И до края на годианта той да успее да мине и през зала в парламента, за да могат по нов начин да бъдат уредени отношенията. Действително динамиката в техническо отношение, изискванията за цифровизация отварят нови правила и това, което към момента на действащия закон е факт вече не в пълен обем отговаря на новите изисквания.
Водещ: Всъщност няма ли забавяне в графика, употребихте думичката ще. Шегата настрана, разбира се, нека по-рано да се създаде тази работна група.
Даниела Петрова: Ами с оглед факта, че правителството започна работа преди така да се каже има няма 7 месеца, точно не мога да кажа дните, но 7 месеца изтекоха. Закон не се работи толкова бързо, толкова текстове, които трябва да се огледат, да се ревизират, да се мине на обществено обсъждане, действително това, което вие нарекохте кръпка в закона – може и така да се каже в кавичКи, но това е едно изискване на ЕС за транспониране на директивата. И действително там се бързаше да се спазят срокове и да се транспонира директивата в тази част. Преглеждайки текст по текст действащото законодателство с изискванията на пазара и със ссамата директива при транспонирането действително се оказа, че има много мъртви текстове, че този закон е правен набързо, без обществено обсъждане, без искане на становищата на радио, телевизия, на медии или тоест искани в много кратък срок, невъзможно те да отреагират със становища и с предложения. За това считаме, че като се формира работната група и като се започне работа би слевало да се получи един проект с добри разумни предложения, които да се представят на обществено обсъждане и сектора съответно медийния да отреагира, защото винаги при едно обществено обсъждане се получават едни добри идеи, едни добри реакции и съответно се прецезиреат текстове.
Водещ: Всъщност ако се обърнем назад във времто ще видим, че всички опити към края на мандата да бъда тпроменени медийните правила са се проваляли. За това е добре да…
Даниела Петрова: Да, да се почне в началото.
Водещ: Не възразявате, предполагам, сега да включим към нашия разгово ри еидн от най-добрите медийни експерти Нели Огнянова. Добър ден, г-жо Огнянова. Как мислите, че трябва да се подходи в този случай?
Нели Огнянова: Радвам се, че сте включили г-жа Петрова. Тя е напълно права, взех бележки от това, което казва, че акцентира върху общественото обсъждане. Няма да мога да се съглася, че действащия закон е работен на бързо, нищо подобно. Близо година той беше обсъждан и аз по-скоро бих обърнала вниманието на слушателите към последните поправки. Последните поправки също минаха през обществено обсъждане, но на второ четене в текста влязоха няколко промени, които са по личното предложение на г-жа Даниела Петрова. Ако разрешите аз бих помолила г-жа Петрова да поеме ангажимент да видим мотивите за поправките, които тя внася по време на второто обсъждане и бих искала да се възползвам от възможността, тъй като тя слуша моите въпроси, да се поинтересувам от някои конкретни мотиви з аконкретни промени, които не са минали през обсъждането тогава, когато се изготвяше проекта. по-специално искам да попитам какви са мотивите да бъдат внесени промени, свързани с включването на възможност една група ит рекламни агенции, рекламодатели да оценява рекламата и след това да се задължава регулатора да налага санкции без регулатора да има право на преценка, това е единия ми въпрос. И втория ми въпрос е какви бяха мотивите на г-жа Петрова да отпадне ограничението рекламни агенции да имат медии и обратно – медии да имат рекламни агенции. Защото смятам, че няма никакво съмнение, за България такъв проблем стои.
Водещ: Да, даже много пъти е коментиран и името на човека, заради когото в България стои този въпрос. Г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Сега, на въпросите за лични предложения – нямам лични предложения. Всички предложения са от участниците в комисията по култура, гражданско общество и медии, така че обвиненията или конкретизирането на името с конкретни поправки не може да се изхожда, че това е мое индивидуално предложение. Това е предложение, което е съгласувано, имало е обсъждане на първо, второ заседание в групата, така че това са текстове, които не са дискутирани, не е имало никакво противопоставяне от нито една от парламентарните групи, членовте на комисията. А предложенията са направени във връзка със съответно развитието на обществените отношения. Към настоящия момент така или иначе (?) са се използвали, няма да получите по-различен отговор от отговора, който съм дала във всички останали медии, защото то действително е така. тъй като се намират законови форми за заобикаляне на закона, за ползване на офшорни фирми, съответно дъщерни фирми по отношение на рекламата, след като правилата са сложени и след като има прозрачност и се прави – аз не виждам абсолютно никакъв проблем. А това,ч е някой иска да го обвърже с конкретни имена – навсякъде действително, и в медиите ако просто видите изказванията и на всички от сектора, никой не реагира и не вижда някакъв проблем по текст, създаден за конркетна медия или за конкретен човек, тъй като действително голяма част от медийния сектор е към частници в мултинационални, чуждестранни компании.
Водещ: Така е, но пък от друга страна в доста медии излезе на преден план името на човека, за когото говорим и понеже той не е тук за това не го споменавам.
Даниела Петрова: Вчера и във в.Пари е имало запитване и до него, може там слушателите да направят справка в една обобщена статия. Не виждам ако конкретни хора или конкретни журналисти виждат някакъв проблем, че това е проблем за медийния пазар. По-скоро тези, които реагират – за тях има някакъв проблем.
Нели Огнянова: Г-жо Петрова, ако разрешите, предложенията носят вашето име. Там пише Даниела Петрова и група народни представители.
Даниела Петрова: Ами да, може да видите внесените предложения, да. Не мога да си определя..
Нели Огнянова: Мисълта мие,ч е вие сте отговорна за тези предложения и аз исках да попитам може ли …
Даниела Петрова: …. персонална отговорност, едва ли личното…
Нели Огнянова: Персонална, защото името ви стои изрично в доклада. И аз бих искалда разбера дали поемате ангажимент да видим публични мотиви точно защо са внесени тези предложения, вие не отговорихте и на втория ми въпрос, не виждате ли проблем от гледна точка на прилагането на директивата в това, че трима души към едно сдружение щ е действат паралелно с регулатора да вземат решения точно обратни на решението на регулатора, което не е уредено в закона съгласно вашите предлОжения.
Даниела Петрова: Визирате кой точно текст от предложенията?
Нели Огнянова: 126 Г. 126 Г казва следното – доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на сдружение Национален съвет за саморегулация, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. Въпроса ми е след като СЕМ има компетентност да следи пазара и след като експертен съвет към сдруцение Национален съвет за саморегулация прави същото и СЕМ е длъжен без право на преценка да наложи санкция от 2000 до 5000 лева, не виждате ли колизия между тези две компетентности и с кого беше обсъдена тази компетентност, вие сама казахте три пъти, че за вас е вабно широкото обществено обсъждане. С кого беше обсъдена тази паралелна компетентност, за да се въведе 126 Г.
Даниела Петрова: Ами значи обсъждаянето стана в комисия, стана и във връзка с постъпилите предложения в комисията от организациите, те са повече от 7-8 предложения, дори точния брой не мога да ви кажа, но са много предложенията, някои с кратки текстове, нкои са по-широки. Това е първа стъпка с този текст с оглед влизането на закона в нова визия и нова така да се каже ново изработване, нов поглед. Тези норми, които са действително, тук няма да има колизия, но трябва да се разпише една процедура, която съответно СЕМ само следва да налага санкцията, наказанията, след като пазара се саморегулира и той може да получи решението, преценката на съответно националното сдружение съобразно неспазване правилата на етичния кодекс, към които са се присъединили отделните доставчици.
Водещ: Дали обаче тук е защитен пък интереса на обществените медии, защото знаем конкуренцията колко е жестока.
Даниела Петрова: Ами вижте сега, значи казахме, че това е една нова норма, която тя може и да не се приложи, защото може да не се консттират нарушения и действително да нямаме практиката, съответно работеща или неработеща е тази норма за краткия срок. Но нека да оставим това на времето и времето да ни покаже, знаете че всяка норма, която е неработеща или съответно иска корекции, винаги може да бъде променена и не виждам тука някакв колизия или някаква борба, че това е записано. Нека да дадем шанс на този текст. Просто при самото обсъждане и от СЕМ не отреагираха, в смисъл, че едва ли не ще бъдат натоварени с допълнителни функции, с допълнителни задължения.
Нели Огнянова: Те ням да бъдат натоварени с допълнителни функции. Напротив, колизията зсъществува, защото два паралелни органа ще работят по една и съща материя. Виждам, че нямате ниакквоп безпокойство от това, че сдружението е с участието на частни радио оператори и телевизии, а не участват БНТ и БНР. Тоест вие въвеждате компетентност на частни радио оператори и телевизии върху целия пазар без участието на БНР и БНТ. Това струва ли ви се коректно?
Даниела Петрова: Те са също обект на контрол по отношение на съдържание.
Нели Огнянова: Те са обект, но не са субект. Сега частните радио оператори и телевизии ще контрлират съдържанието на целия пазар. Вижда ли ви се коректно?
Даниела Петрова: Не, не в този смисъл е разписан текста и не такова е тълкуването на това, което изказахте.
Нели Огнянова: Имам и един последен въпрос, ако има още малко време. С ваше предложение, на Даниела Петрова и група народни представители е променена дефицинията за независим продуцент. Отпаднало е изискването независимите продуценти да предоставят към една телевизия само две предавания.това може да се тълкува като отказ от т.нар. икономическа самостоятелност на външните продуценти, защото това трето изискване охраняваше тъкмо икономическата незаивсимос тна външните продуценти. Не смятате ли, че тази промяна на дефицинията създава проблем от гледна точка на коректно прилагане на директивата?
Даниела Петрова: Не. Няма такава пречка и към настоящия момент действително отново чрез редовно заобикаяляне на закона външните продуценти, сега наречени независими, а след транспонирането на директивата, представяха по две продукции съответно от различни собствени фирми. Те бяха просто принудени да правят различни юридически лица, които да участват и действително това беше тяхно предложение. При самото обсъждане се прие, ч1е това е разумно и няма нужда да се усложнява гражданския и търовския оборот, за да се заобикаля закона и да се постига целта по непрозрачен начин. Това е, което всъщност е поставено като ново начало.
Водещ: Всъщност по конституция хората имат право да бъдат обективно информирани. Смятате ли, че от тук насетне, понеже винаги така се случва, че националните медии получават при всяка промяна на законодателството повече рестрикции от колкото нещо различно, смятате ли, че трябва да се разшири малко обема от хора, които участват в тези Обсъждания, защото очевидно парламентарната комисия е тесен модел.
Даниела Петрова: РАзбира се. Това е вето и на решение на последното ни заседание в комисията, че ще се търси широкия спектър от експерти. Но по отношение на тази промяна, която се направи в ЗРТ действително имаше работа група, сформирана към МС, от 19 човека до колкото знам. Тя е работила, текстовете са представени още октомври или началото на ноевмври и действително по отношение на правна техника и постъпили предложения между първо и второ четене се работи по текстовете. Такава е идеята сега, започвайки работа евентуално в началото на март, както сме информирани, от сформиране на нова работна група, че ще се даде възможност тези текстове да постъпят твърде рано и да има достатъчно време да се запознаят съответно всички заинтересовани лица и да се сформира един по-широк кръг от експерти към комисията, която да може да направи своите корекции, своите оценки експертни, за да се получи това, което е необходимо, което е необходимо на медийния сектор.
Водещ: И накрая да ви попитам – ще бъде ли счупено медийното клише – политици за закуска, реалити за вечеря?
Даниела Петрова: Нека да оставим времето да прецени това.
Водещ: Благодаря ви за този отговор. Проф.Нели Огнянова, и вас ще ви помоля да кажете нещо за това доста безсмъртно клише в нашата медийна реалност.
Нели Огнянова: Аз не виждам някакви съществени промени, години наред отноешниет между власт, законодателство и медии поддържа някакво статукво. Г-жа Петрова е права, действително има работни групи с по-широко или по-тясно представителство, но продължава практиката в последния момент, защото тези предложения, за които днес говорихме са внесени в последния момент, да се променя и логиката и баланса в проектите.
Водещ: Просто трябва да има повече обсъждания, очевидно, и в по-широк формат, от колкото вървят досегашните, за да няма последен момент и да няма предложения, за които по-късно се появяват съмнения, че могат да бъдат назовани и поименно спечелилите от тези предложения.
Нели Огнянова: Да се надяваме, че ще бъде така.
Водещ: Благодаря за този оптимистичен финал на проф.Нели Огнянова.
Добър ден казвам сега на Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: До сега говорихме за начина, по който в последните години се променят медийните правила и за това, че има една почти безсмъртна телевизионна схема, политици на закуска, реалити на вечеря. Успоредно към тази схема, към това клише можем да добавим, че всяка една проямна в медийните правила винаги са в ущърб на обществените медии. Дали това може да се промени по някакъв начин?
Огнян Златев: Според мен би могло да се промени, ако всяка една промяна на медийните правила е плод на широко обсъждане със специалисти сред представители на обществеността. За съжаление в последните години това не се случва. Някак си обществеността, пък и самите медии научавт за предстоящи промени или направо за станали вече промени от новините, което според мен не е правилния подход. Да не говорим,ч е с нашия закон за радиото и телевизията, приет 1998, както прочетох, той вече е променян 28 пъти. Тоест очевидно е не само е назрял, ами е според мен крайно време просто да приемем един чисто нов закон.
Водещ: В който да е ясно защо опредлени правила и рестиркции се налагат и кой има интерес от тях.
Огнян Златев: Точно така. вече сме … по-рано или да кажем до преди 2-3 години имаше оправданието, че трябва постепенно да си напасваме законодателството с изискванията във връзка с нашето членство в ЕС, но ето – ок, вече сме членове на ЕС, според мен най-радикалния и за това в конкретния случай правилен подход би бил този. Ето вече сме членове, каквот е било било, просто се приема един чисто нов закон, който е абсолютно съобразен на 100% със съществуващите правила в ЕС и толкова.
Водещ: Ако обърнем поглед към Европа, за да видим там какво се случва, още преди да бъдат избрани политиците обявяват своите намереняи какво ще променят в медийното законодателство. За пример ще дам за една подгтотвена революция от страна на консерваторите в BBC. Те смятат, че трябва да бъде въведен независим орган в управлението, котйо да защитава интересите на потребителите. Но това е преди избирането заявено намерение. Дали подобни навици ще добият и нашите политици?
Огнян Златев: Можем само да гадаем. За съжаление, пак казвм, подготовката на новите правила, било те като промяна в съществуващия закон или изобщо написването на новия, за съжаление последните състави на парламента не ни дават поводи да мислим… да сме оптимисти, тъй като те се подготвят в един общо взето доста скрит за обществеността начин и метод.
Водещ: Всъщност свободата на словот е едно от най-важните ч1овешки права. Имахме няколко случая, при които някак настана едно объркване между нас самите и оценката на европейските колеги. Добре е на първо време да се научим да различаваме хроникьорите и разказвачите на рейтингови истории от света на мафията от журналистите, нали така?
Огнян Златев: НАпълНо съм съгласен с вас. За съжаление в изминалия месец – месец и половина отново дадохме повод да се пише за България в не особено лицеприятен порядък. И за съжаление отново защото в момента живеем в информационния век, когато бързината е важна, не толкова достоверността на самата информация, за това доста колеги, особено от западните медии се подведоха и на бърза ръка отново ни етикетираха със страна, в която правата на журналистите и свободата на словото е нарушена, което аз съм склонен да оспоря, особено когато неминуемо трябва да правим сравнения с места, където действително това се случва.
Водещ: Защо не бива да слагаме под един знаменател случаите Георги Стоев и Боби Цанков и този на колегата журналист Лидия Павлова. Много наши слушатели са чували за нея, тя отдавна опитва да освободи Дупница от т.нар. братя Галеви, още преди политиците да започнат да се опитват и те да вършат същото.
Огнян Златев: Ами просто защото единия, случая с Лидия, тя е журналист и то изявен. Дори ако за голяма част от слушателите от страната тя не е популярна поради това, че тя е журналист в собствен град…
Водещ: В.Струма.
Огнян Златев: Да, не можме да кажем за съжаление същоъо нито за Боби Цанков, нито за Георги Стоев, Бог да ги прости и двамата, но те са общо взето фигури, направени от жълтата преса. Те не може да се каже, че те са журналисти, защото заниманията, с които те са известни не са нищо общо, свързано с журналистиката. Поне по начина, по който аз я разбирам.
Водещ: Да, но вече влязоха в международното клише и догодина май пак ще има да се чудим защо сме в компаняита на Того по отношение на индекса на свободата на словото.
Огнян Златев: Това е тъжната реалност. Единственото< което можем да направим в случая е да извадим доста повече доказателства за обратното.
Водещ: Да.
Огнян Златев: Тоест все повече и повче журналистически разследвания, все повече и повече хора, които са прекрачили закона и са вкарани в затвора благодарение на журналистическите разследвания, все повее и повече криминални разследвания и съответно съдебни процеси. Такива хора. Това е единствения начин, по който според мен можем да излезем от тази парадигма. Защото слушам от доста хора, които казват – ок, журналистите публикуват журналистически разследвания, показват нявкой политик как е злоупотребил със средства, обаче след това нищо не се случва. И следствието какво е – че самите журналисти се чувстват обезкуражени за това да правят по-добри разследвания< тъй като те виждат, че каквото и да направят най-много да отнесат или бой или да отнесат някоя съдебна процедура срщеу себе си или главния редактор да им се обади и да им каже – повече няма да се занимаваш с такива неща.
Водещ: Да, може би тук е мястото да направим една тъжна констатация, че по този път вероятно ще стигнем до парадокса журналсити да молят да бъдат следени от МВР в интернет. Така щото разследванията им да завършват с прокурорски постановления.
Огнян Златев: Аз съм много доволен за това, че въпрекИ всичко и въпреки общия песимистичен тон, българсдките журналисти, особено тези, кото се занимават със сериозни разследвания, техните неща дават резултат. Естсетвено не в мащаба, в който на нас всички би ни се искало да видим, но ето аз ще ви дам само примера с… ако си спомняте случая със закупените апартаменти на смешно ниски цени по доста странен начин от членове на парламента или правителството от преди няколко години или емблематичния случай за Батко и Братко. Те тръгнаха от журналистически разследвания. Това, че например правителството си правеше оглушки и изобщо властта в България си правеше оглУшки, че случая Батко и Братко не съществува в продължени ена 3 месеца и трябваше от Брюксел да се обадят, за да кажат…
Водещ: Че четат статиите на Иван Михалев..
Огнян Златев: Да. Така че малко полека-лека… имаме добри примери за това, че все паК в резултат на журналистически разследвания нещо се случва. Аз съм разговарял със страшно много колеги от цяла Европа, зайде да не кажа от цял свят, но всички те казват, че дори самото появяване на статия по такъв повод моментално, няма дори какво да се чудим дасли трябва да се самосезира прокуратурата или не. След като медията е извадила такъв материал, значи тя очевидно се е отнесла сериозно към своето разследване, всичките факти са проверени, тоест прокуратурата трябва да се захване със своята работа.
Водещ: Тогава къде е повредата, след като самия Иван Михалев в нашето предаване е споменавал, че вече въобще не му се пише за Батко и Братко. Къде е повредата, защото как ние да накараме политиците да им припомняме, че разполагат с това великолепно средство като оставка в джоба.
Огнян Златев: Повредата, според мен, не трябва да се търси в медията по никакъв начин. Повредата може да е всякъде другаде, но не и в медиите. според мен българските медии са достатъчно отговорни, особено пак казвам, журналистите, които дръзват и смеят да се занимават с разследвания са достатъчно отговорни и със гражданско самосъзнание. От там наетне трябва да търсим повредата другаде. Независимо от това, че българските политици за съжаление в последните спокойно мога да кажа 20 години винаги за вискчо са изкарвали виновни медиите, което според мен е грешен подход.
Водещ: Да, и после най-вероятно съжаляват за това, но това е без значение.
Огнян Златев: Не бих казал, че съжаляват, защото пък те си намират след това други начин да оказват влияние върху тях и т.н., но това е тъжната реалност. Медиите са ни виновни за всичко, особено чуждестранните медии, което също според мен е грешен подход.
Водещ: Да, защото фактите са си факти и тяхната интерпретация едва ли променя случващото се, за което става дума в разследващите материали.
Огнян Златев: Точно така. ето, вижте, ако искате вземете случая с неуспешната кандиадтура за еврокомисар на г-жа Желева. Както виждате отново бяха лансирани идеи а някаква свръх конспирация срещу България, как е оказано въздействие върху чиуждите медии и т.н. Изобщо не е така. прочетете медиите, на другияв ден след изслушването на г-жа Кристалина Георгиева и ще видите резултат. Тоест не може да с говори по никакъв начин за заговор срещу страната ни.
Водещ: За международен заговор, на чуждите журналисти, а пък и за нашите може би.
Огнян Златев: Да.
Водещ: Дано… всъщност имате ли някаква прогноза кога ще се счупи упоритото клише – политик за закуска, реалити на вечеря?
Огнян Златев: Ами не съм оптимист, че това ще се случи в близкото бъдеще, за съжаление. Най-малкото докато не се приеме действително един чисто нов закон, котйо да е резултат от някаква широка дискусия и в чиято подготовка да бъдат включени действително специалисти, които са утвърдени. Защото всичките в момента промени, котиос е правят, очевидно се подготвят със съдействието на ексепрти, които може би имат някакво познание какд а се промени заокна, но те не са утвърдени, нито ги познаваме. Нека да ги видим кои са тези хора и това да стане, вече имаме достатъчно силно изградени асоциации на самите медии, това е по някакъв начин също възможно да се включат самите журналисти в обсъждането на закон, който засяга самите тях. така че нека да имаме една широка дискусия, за да излезе хубав закон и тогава вече можем да говорим за счупване на клишета, статукво и т.н.
Водещ: Всъщност може би към пожеланието журналистите да стоят на една ръка разстояние от властта и икономическите субекти трябва да добавим и експертите.
Огнян Златев: Абсолютно. Абсолютно съм съгласен с вас, защото в края на краищата ако експерт в чистия смисъл на думата означава точно това – ти си специалист, тесен специалист точно в твоята област, независимо от това кой ти е поискал мнението – било то политик, който днес е на власт или пък е в опозиция.
Водещ: Ами тук да спрем, за да има оптимистичен, отворен финал. Благодаря ви за този коментар. Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите пред "Клубът на журналистите". Хубаво е повече журналисти и повече експерти да стоим на една ръка разстояние и от властта и от икономическите интереси, за да бъдат правилата ясни, чисти и точни. И за да не се окаже, че разследващите журналисти трябва да спазват старото правило номер 1 – при разследването си първо да оцелеят. Тук се разделяме с пожеланието за хубав следобяд.