в. Сега I 2010-04-13

Дребничкият сайт за разкрития на държавни тайни се записа сред най-опасните врагове на Америка и световната политика

Преди 3 месеца в "Туитър" се появява следното съобщение: "Притежаваме кодиран запис как американски бомби убиват цивилни. Имаме нужда от компютърно време." Призивът за спешна помощ идва от сайта "Уикилийкс". В началото на април става ясно, че по някакъв начин – който отказва да разкрие – "Уикилийкс" се е сдобил с необходимото компютърно време да разбие кодовете на Пентагона и да разшифрова записа. Потресаващите кадри от 2007 г. в Багдад, когато военни убиват 12 души, сред които двама кореспонденти на "Ройтерс" и деца (реплика на един от бойците: "Сами са си виновни, като вкарват деца в боя"), в следващите няколко дни са гледани 2 милиона пъти в YouTube и са извъртени хиляди пъти по новинарските емисии в целия свят.

И така, "Уикилийкс" зае централно място в общественото внимание. За 3 години сайтът има повече удари, отколкото "Вашингтон Поуст" за 30, обявява интернет гуруто Клей Шърки. Американско списание квалифицира "Уикилийкс" като апостоли на "екстремната прозрачност". "Екстремната прозрачност" обхваща всичко – от имейлите на Сара Пейлин до данъчните декларации на Уесли Снайпс. На този адрес цензурата е забранена, а да подминеш теч на информация е все едно да помогнеш на лошите. Дори бастионът на традиционалистите Вашингтон, където иначе си умират за хубавите течове на информация, вече се събужда и заспива с тях.
А доскоро "Уикилийкс" се смяташе за маргинална структура, която има за цел да изобличава политици и корпорации, бранейки строго самоличността на източниците си. Макар че властите в САЩ никога не са приемали сайта за маргинален. Доказателство за това беше дадено през март, когато се разбра, че Пентагонът е записал сайтчето в списъка с враговете, заплашващи сигурността на Америка. Верен на мисията си да публикува материали, които разкриват тайни от всякакъв характер, преди няколко седмици "Уикилийкс" пусна и доклада на военните за самия себе си.

Кои са "Уикилийкс"

Сложен въпрос, тъй като основателите се държат подобаващо конспиративно. Главният човек зад сайта – Джулиън Асандж, е активист и журналист, макар според "Вашингтон Поуст" да е с минало на хакер, което повече му приляга. Родом от Австралия, днес Асандж май пребивава основно в Кения. Основава сайта преди 3 години заедно с група съмишленици, сред които има журналисти, математици, техничари и даже китайски дисиденти. "Уикилийкс" няма централа, но основните му сървъри са в Швеция, а хостингът е на същите хора, които основават "Пайрът бей". Оперира обаче и чрез сървъри в Белгия, САЩ и къде ли не. "Уики" идва от първоначалното намерение сайтът да публикува всякаква информация по подобие на "Уикипедия". Сега всеки материал се преглежда от ядро от неколцина доброволци на пълно работно време, които разчитат на 800 до 1000 души за експертна помощ в области като шифровка, програмиране и писане на новини.
На колко години е Асандж? Трудно е да се каже. Той поне предпочита да си мълчи – "Защо да улеснявам копелетата?" Предпочита телефон пред срещите на живо, освен това, изглежда, никога не ползва един и същи номер повторно. Гласът му често е приглушен, разговорът е набразден с дълги паузи, човек тутакси си представя как непрекъснато поглежда през рамо. Също като него организацията в тази машина за разкрития от ново поколение може да бъде влудяващо непрогледна.

Нова платформа

Извън коментарите с политически заряд видеозаписът от Ирак мобилизира и медийните анализатори, които заговориха за нова ера в разследващата журналистика. "В крайна сметка разузнавателните агенции се занимават точно с това – хай-тек разследваща журналистика", казва пред "Ню Йорк Таймс" Джулиън Асандж. Но прави и стъпка по-нататък – "Крайно време е медиите да се издигнат до същото ниво". "Уикилийкс" не крият амбицията си да променят формата на медийното покритие – нещо, което е напълно по силите им за разлика от традиционните медии. Няколко издания и агенции се опитваха безуспешно да се сдобият със същия запис. Но ако там всеки съдия или засегната страна може да запуши устата на медиите, в дигиталния свят на "Уикилийкс" такива бариери пред информацията не съществуват.
"Най-важното нещо за този запис е, че няколко милиона души можеха да влязат едновременно на една и съща страница в интернет – казва преподавателят по журналистика в университета Конкордия в Монреал Лайза Линч. – Изумително е, че извън конвенционалните средства за информация съществува такава възможност."
А защо това е важно? Да погледнем един друг доклад, докопан от "Уикилийкс". Този път автор е ЦРУ, а темата – как най-добре САЩ могат да манипулират общественото мнение в Германия и Франция, за да осигурят продължаващото участие на двете страни в мисията в Афганистан. "Обществената апатия позволява на лидерите да игнорират избирателите" – така се казва една от главите в доклада. Друга обаче анализира провала на участието на холандците и задава въпроса: "Защо не е достатъчно да разчитаме на апатията?". Тук идват отговорите как САЩ могат да манипулират обществото в другите държави. Във Франция например има симпатия към афганските бежанци, така че може да се използват жените в Афганистан като адвокати на войната. В Германия пък печелившата стратегия би била да се предизвика страх – провалът в Афганистан ще означава, че терористите ще стигнат и до вас. Стряскащо, нали?

В името на свободата на словото

"Ройтерс" опитва от 2 и половина години да получи достъп до записа по силата на закона за свободата на информацията, но без успех. В същото време "Уикилийкс" е едновременно навсякъде и никъде конкретно и на практика е отвъд капаните на всякакви институции и правителства, които биха искали той да замлъкне завинаги. Не че властите не правят непрекъснати опити за това.
Още през 2008 г. опит да се затвори сайтът беше направен в САЩ по искане на швейцарска банка, обвинена в пране на пари, измами и избягване на данъци. Достъпът до него беше спрян за 2 седмици, след което насред протестите на граждански организации банката си оттегли жалбата, а достъпът бе възстановен. Сега във Великобритания вестниците често намират спасение в "Уикилийкс", след като веднъж съдът им е наложил забрана да публикуват определен материал.
Сред враговете на сайта има и такива екзотики като Северна Корея и Тайланд, които също искаха запор от съда и се оплакваха, че на сайта се публикуват критични материали за тях. Когато на страницата му изтича таен черен списък на германското правителство със сайтове, сред които и няколко за детска порнография, студентът, който отговаря за немската версия на "Уикилийкс", е арестуван за разпространение на… детска порнография.
Най-силни взаимни чувства обаче малкото разузнаване има с военните. Интересът на Пентагона е неизбежен, тъй като с годините "Уикилийкс" е публикувал доклади за въоръжение (само за екипировката на частите в Ирак и Афганистан има 2000 страници), численост, операции и "почти цялата военна стратегия" в Ирак и Афганистан. Пак на същия адрес беше пуснато и старо, несекретно копие на "стандартните процедури" във военния затвор в Гуантанамо Бей, Куба.
На този фронт "Уикилийкс" среща съюзник в Исландия. Тук според британската преса сайтът разработва законодателство с местните власти, което ще превърне страната в убежище за разследващи журналисти, като им гарантира най-силната комбинация в света от защита на източниците, свобода на словото и възможности за "клеветнически туризъм".

Живот като на кино

Ето някои от последните съобщения в "Туитър" от името на сайта:
"Ако нещо се случи с нас, вече знаете защо – видеото от 5 април (с въздушната атака в Ирак)".
"Двама под дипломатическо прикритие следят редактора ни в Исландия".
"Наш източник задържан за 22 часа. Компютърът му е иззет".

Кризата

И тук обаче не всичко са шпионски игри и конспирация. Тъй като разчита единствено на дарения, сайтът се бори да се задържи онлайн. Някои традиционни медии – като британския "Гардиън", му оказват морална, но не и финансова подкрепа: "Лошите се страхуват от него, добрите го обичат. Нещо като модерен Робин Худ. Ако искате да четете бъдещето, влезте тук". Въпреки славата и дори някоя и друга награда (за нова медия на "Амнести Интернешънъл" през 2009 г. например), "Уикилийкс" едва не хлопна врати тази година поради пълно разорение. Заради безпаричието сайтът работи и далеч под пълния си капацитет. Според Джулиън Асандж даренията от теоретици на конспирацията, неправителствени организации, борци за човешки права, журналисти и технически маниаци успяват да набавят 2/3 от 600-те хиляди долара, необходими за издръжка през 2010 г. Затова и "Уикилийкс" не публикува всичко, с което разполага. От което сигурно още много правителства по света си плюят в пазвата. Впрочем може би най-забавният детайл от онзи доклад на Пентагона е спекулацията, че "Уикилийкс" е творение на ЦРУ. "Поне да бяха изпратили чек", свива рамене Асандж.

Стр. 14