в. Труд | Соня СПАСОВА | 20.05.2013

Кой да води БНР дружината през следващите 3 години? Този въпрос трябва да решат петима души – членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), тази седмица. Изборът им е сложен по няколко причини.
Първата е политическата обстановка в страната. Избраният нов генерален директор трябва да работи с новата власт. А онези, които ще избират директора, сиреч членовете на СЕМ, определено са хора на … старата власт.
Втората причина за трудния избор е в медийната среда. И цифровизацията е най-малкият проблем, защото и в други държави в Европа дигитализацията на радиоефира все още предстои. По-големите трудности са свързани с очакванията към БНР, заложени от досегашното управление. Държавното радио работи без загуба и дори успява да генерира приходи на фона на общата криза. Освен това е натрупало високо обществено доверие, а програма "Хоризонт" е категоричен информационен лидер.
В същото време радиото все повече се конкурира не само с частните станции, но и с интернет. Затова следващият шеф трябва да изстиска най-доброто от съчетанието на традиционната и новата медия. Основите вече са положени с проекта на БНР – интернет радиото "Бинар".
Новият генерален директор трябва да е и добър еквилибрист. Да може да разпределя все по-намаляващата държавна субсидия сред хората си. И да успява да ги задържи там. Защото текучество от БНР навън няма. Напротив.
Третата причина за сложния избор, който трябва да направи СЕМ, са очакванията в самото радио. Макар че беше преди 12 г. и тогава надзорният орган се наричаше НСРТ, още се помни стачката в БНР срещу Иван Бориславов. И сега хората там са в напрежение кой ще застане начело на радиото и как това ще промени съдбата на повече от 1000 души, които работят там.
Избор
Хвърляме боб и чакаме, пошегува се човек от радиото с обстановката там. Повечето от хората залагат на това да няма драстични промени. Вероятно причината да не са направили своя избор е, че между 12-те кандидати няма нито един изявен фаворит от ранга на досегашния генерален директор Валери Тодоров например.
Все пак някои казват, че най-добре би се приела фигурата на Бойчо Кулински. Той е "радиочовек", познава БНР, а концепцията му е силна, твърдят неговите поддръжници. Кулински е бил и в СЕМ от квотата на президента Георги Първанов (2002-2012), където има хора, с които е работил като Анна Хаджиева и Анюта Асенова. Противниците му обаче смятат, че у него липсват достатъчно силни лидерски качества, така необходими за шеф на голяма медия, особено в криза.
Радослав Янкулов също иска да се върне в БНР. Спортният журналист работеше като пиар в бившата Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), когато начело беше Весела Лечева. За него в БНР почти не си спомнят, защото е работил там отдавна. Слуховете обаче носят, че той също би имал подкрепата на БСП.
За трети мандат в държавното радио се бори и Поля Станчева. За нея в
БНР мненията са полярни. Едни я помнят с това, че не си позволяваше да прави съкращения. У други обаче останаха съмненията за нещо нередно около скандалите с дипломата й, безкрайните ремонти в радиото и скъпите й воаяжи до екзотични дестинации. След като напусна БНР, тя мина през Столичния общински съвет като член на ГЕРБ, после се яви и на кандидатпрезидентската кампания от РЗС.
Като ново лице определят Иво Тодоров. За част от гилдията той е познат и като бившата дясна ръка на Милен Цветков от Нова тв. Мнозина го помнят и от работата му в Дарик радио и бившето вече радио "Нет". Само може да се гадае дали има сили да управлява една консервативна машина като БНР.
Има и такива, които се чудят дали Диана Димитрова, която беше част от политическия кабинет на бившия премиер Бойко Борисов и работеше в екипа на бившия министър по еврофондовете Томислав Дончев, няма да извади заека от шапката – т .е. да се окаже предизвестеният победител.
Росланна Белчева оглавява вътрешния одит в БНР. Заради работата си тя със сигурност знае в детайли структурата на радиото. Сериозен минус обаче е това, че не е позната вън от ,Драган Цанков", а и много от хората там я свързват предимно с татуировките и късите поли, които носи, отколкото с радиожурналистика.
Гергина Дворецка се пробва за втори път на конкурса за генерален директор на БНР. Тя води предаване "Европа без граници" по "Христо Ботев", знае 6 езика и е поетеса. Вероятно е обогатила концепцията и идеите си от преди 3 години. Въпросът обаче и тук е дали добрата журналистка може да бъде и добра мениджърка.
Николай Ангелов също се опитва за втори път да стане шеф на БНР. Преди години той беше уволнен от медията като шеф на радио Благоевград заради финансови нарушения, установени след ревизия. Тогава дори имаше стачна готовност на благоевградските журналисти и вероятно завръщането му в БНР би довело до ново напрежение.
Втори опит да управлява БНР прави и Жени Гаджалова, бивша главна счетоводителка по времето на Поля Станчева. Журналисти в БНР споделят, че Гаджалова е меко казано недиалогичен човек. А в музикалните състави на медията още помнят как преди 3 години обяви, че ако я изберат за шеф, ще извади от щатовете техните членове.
Екзотичен привкус внася кандидатурата на Ванче Бойков, който е преподавател в университета в Ниш. Вероятно иска да разказва на студентите си повече за БНР от първа ръка.
В радиото обаче не го познават.
Най-младият сред кандидатите е 29-годишният Митко Димитров. В момента Димитров е пиар на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов. Младостта не е порок, но и житейският опит е важен. Все пак ще трябва да управлява структура с бюджет от над 40 млн. лв. годишно.
Дори хора от по-възрастното поколение в БНР не си спомнят как точно изглежда Георги Божков, който иначе е работил 18 години в радио "България". С риск да бъдат упрекнати в дискриминация по възраст, бившите му колеги гледат на кандидатурата му по-скоро с ирония.
Рискове
От днес в СЕМ започват изслушванията на 12-те кандидати, а изборът трябва да стане ясен на 23 май.
От Съвета вече отрязаха петима от желаещите да оглавят БНР. Причините бяха липса на поне 5 г. стаж в радио или незаличена собственост във фирми. Част от тях – Кирил Калев, Георги Василски и Стефан Димитров, бяха смятани за А-отбора в конкурса. Вече има обжалвания – Калев и Найден Андреев заведоха жалби във ВАС. Срокът за обжалване изтича днес, така че може да се включат и други. Така СЕМ всъщност ще трябва да избира нов генерален директор на БНР с воденичен камък на шията. Този камък ще тежи поне няколко месеца, докато ВАС се произнесе. Дотогава нито новият генерален директор, нито управителният съвет, който генералният директор трябва да предложи, няма да са сигурни за постовете си.
Затова има и друга възможност – изборът да бъде отложен. Например, ако никой не се представи достатъчно добре и членовете на СЕМ решат, че искат да чуят и други концепции. Това вече се е случвало преди повече от 12 години. Тогавашните надзорници не си харесаха нито един кандидат и обявиха нова процедура.
В такъв случай може да бъде назначен изпълняващ длъжността или сегашният Валери Тодоров да остане като директор. Вече има прецедент – месеци, след като законът за БТА влезе в сила и предишният парламент трябваше да гласува шеф на агенцията с мандат, това не беше сторено. И не беше незаконно, нито се разстрои работата на БТА.
Каквото и да се случи, отговорността е за СЕМ. И петимата там трябва да мислят добре, преди да отсекат…

Стр. 17