в. Поглед | 2009-11-06
Качествените издания се състезават по цена с чаша добро кафе
Платен или безплатен? Докато новинарските институции – непрекъснато предизвиквани от Рупърт Мърдок, безкрайно дискутират дали да въведат платени новинарски интернет сайтове, всъщност не забравят от къде си изкарват хляба. Той идва от вестникарските приходи и най-вече от рекламите на първа страница.
Както и от цената на самите вестници. Тази седмица „Дейли телеграф" (The Daily Telegraph) без много да шуми я вдигна на една британска лира. Той последва „Гардиън" (The Guardian), който „скочи" на това ниво през август тази година. Английският „Индипендънт" (The Independent) отдавна се продава за толкова, а пък „Файненшъл таймс" (The Financial TiMes) вече струва два английски паунда.
Повишението на цените на вестниците не беше шумно обявявано – и с надеждата, че в сегмента на качествените издания те няма да срещнат сериозни конкуренти по отношение на избора на купувачите.
Това са надеждите на повечето издатели. Но вдигането на цените на печатните издания е диаметрално противоположно на плана, който предложи новият играч на лондонския вестникарски пазар – руският олигарх Александър Лебедев. Той съобщи, че ще направи местния „Ивнинг стандарт" (Evening Standard) безплатен.
И така постави основния въпрос. С един добре продаващ се вестник – който при това е безплатен и се базира на идеята да привлече много реклами, които да заинтересуват неговата аудитория, какъв е шансът на собствениците на вестниците, които искат да вдигнат цената на изданията си?
Така че малките „допълнителни приходи", които „Телеграф", „Гардиън" и „Файненшъл таймс" получават от новите си цени, са само „скромни победи в голямата битка". Защото финансовите директори отчитат загубите от продажбите на вестниците срещу увеличението на приходите.
В края на миналия век Си-мон Келнер, журналист и главен редактор на „Индипендънт" и „Индипендънт он санди" (Independent On Sunday), прави много интересен коментар за икономическото състояние на вестникарската индустрия и съответно за цената на един брой на „Индипендънт". Според него: „Засега няма никакъв успешен модел за интернет сайт, който да печели пари за един вестник. Затова просто трябва да се вдига цената на хартиеното копие на изданието. Ако в момента ние имахме средства, които да инвестираме, щяхме да го направим в нашия вестник. Може да ме наречете невероятен оптимист, но вярвам, че организация като нашата е точно това, в което трябва да инвестирате".
Според експерта, „Днес е обичайно да се казва, че един ежедневник трябва да е на цената на едно качествено кафе". Келнер напомня, че на будката „Индипендънт" в момента струва една трета от черната напитка, която е три британски лири. Затова той препоръчва всекидневните вестници на Острова да са по един паунд, а седмичните издания – най-малко два. Според него за тази цена вече не трябва да се получава и вестник и ДВД с филм. Келнер смята, че икономическите разчети за предлагането на двата продукта са грешни и няма да донесат добри резултати в бъдеще.
стр. 9
