в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 2009-12-14

Всеки път, когато започнат промени на закона за радиото и телевизията, съответното правителство има проблем. Всеки път, когато някой реши да пипа в закона за радиото и телевизията, БНТ има голям проблем. Правителството има проблем веднага, защото едни хора почват да му извиват ръцете за едни неща, свързани с медиите. БНТ малко по-късно, защото обикновено плаща сметката. Правителствата нямат памет. Всяко ново правителство настъпва мотиката, защото си мисли, че е по-умно от предишните. БНТ обаче има памет. Знае, че винаги тя плаща сметката.
Да ви кажа какво става в момента, за да не кажете, че не сте знаели. Тези дни парламентът ще приеме на първо четене проект за изменение на закона за радиото и телевизията, внесен от правителството. Нещо там, синхронизира се законът с някакви нови европейски директиви. Рутинна работа. Понеже в проекта не пише да махат СЕМ или генералните директори на БНР и БНТ, вероятно няма да има драма. Драмата ще дойде после. Защото в един параграф, омотан между десетки други, пише, че БНТ “има право” да направи нова телевизионна програма съвместно с друго физическо или юридическо лице. “Ко-програма”. “Има право” на езика на закона значи, че властта казва на БНТ: Нямаме нищо против да направите такава копрограма. Значи има зелена светлина работата да стане.
Като казахме “памет”. Когато през 1995 г. постъпих на работа в БНТ, заварих 27 ко-продукции. Отделни предавания, направени с други физически и юридически лица. Принципът на тези копродукции беше следният. Дошло едно физическо лице с гениална идея за ново предаване. Например токшоу с гости на диванче
Идея, каквато БНТ не може да роди, щото е държавна и като такава – тъпа по дефиниция. Договорите за копродукциите изглеждаха общо взето така: бъдещият копродуцент дава гениалната си идея, която не можеш плати с никакви пари. БНТ дава насреща камери, студиа, коли, бензин, ефирно време и всичко, каквото трябва, за да се направи едно предаване. Бъдещото съвместно предаване ще се излъчва и ще прибира постъпленията от реклама, демек ще печели. Печалбата ще се разпределя между партньорите според участието им. Дяловото участие на копродуцента (гениалната му идея) е безценно, но понеже той е човек, се разбират с ръководството на телевизията да делят 50:50. Телевизията плаща цялата сметка, а копродуцентът прибира 50% от приходите. Най-щедрите копродуценти даже бяха предложили за сметка на своята си част да плащат хонорари на щатните служители на БНТ, ангажирани в копродукциите.
През 1995-а БНТ беше приватизирана отвътре. Всичко читаво работеше за копродукциите. Получаваше заплата от БНТ, за да работи за копродукциите и да получава от тях хонорари. Копродуцентите бяха истинските чорбаджии на БНТ. Вършееха вътре като в Аврамов дом, а генералният директор им сервираше кафе. Наличната техника на БНТ се блъскаше и амортизираше по частни проекти, за да могат няколко души да прибират печалбата, с която да развращават служителите й. Схема за източване като всяка друга в държавата. Със специален бонус – трафик на влияние.
Три години отне на сетнешните ръководства да прекратяват копродуцентските договори и да вадят кърлежи от тялото на телевизията. Това (и това) костваше главите на четирима генерални директори, които бяха сменяни на период от по шест месеца като носни кърпи. Нямате идея каква съпротива беше! Здраве да е, това мина.
Не съм вярвал, че десет години по-късно някой ще иска да върне часовника. Този път обаче не става дума за копродукция, а за копрограма. Няма да си играем вече на предаванийца. Цяла програма. Всичко или нищо! Евала! Не можахме навремето да приватизираме БНТ предаване по предаване, не можахме да приватизираме Ефир 2 изотвътре, затова сега ще я поканим по своя инициатива да направи съвместна програма с лице, което да се имплантира в тялото й. Лицето ще даде гениална идея, то гениални идеи бол: за филмов канал, за детски канал, да не говорим за спортен канал, еха! БНТ вероятно ще дава всичко останало. Рекламата вероятно ще се дели 50:50. Лицето ще плаща хонорарите вече не на един екип, а на половината телевизия. Щото половината БНТ ще му работи ангария. Другата половина ще спре да работи. Това ще е краят на идеята за обществена телевизия в България.
Хора, за Бога, отговорете на следните въпроси. В коя европейска директива пише, че се насърчават обществените медии да правят съвместни програми с частни лица? Впрочем защо законът насърчава само БНТ, а не и БНР? Кое ще е това лице, което може да извади поне на книга ресурс да влезе в съдружие с БНТ за цяла нова програма? То друга телевизия ли ще бъде? Ако е друга телевизия, какво смятат да правят останалите други телевизии? Спокойно ли ще гледат как техен конкурент прави консорциум със субсидираната от държавата БНТ? Как може със закон да тикаш независима обществена медия да влиза в съдружие с частни медии? Ами ако не иска? Всъщност ръководството на БНТ иска ли?
Честно ви казвам, мъка ми е. Мъка ми е, защото винаги съм си мислел, че каквото и да става в тая проклета страна, БНТ трябва да остане. Нека да е скучна, нека да не я гледат, нека да я подиграват, но да остане
Да стои завряна в ъгъла, но да не я закачат. Защото ще дойде ден, в който ще потрябва. Да, ама не. Няма да мирясат, докато не я приватизират. Искам да гледам в очите ръководството на БНТ, когато ни съобщава кой ще е бъдещият частен партньор на БНТ, с който ще се направи най-прекрасната държавно-частна телевизионна програма. Искам да гледам!
Накрая да дадем на правителството, което е вносител на закона, един пример, белким разбере какви ги върши. БНТ е като завода за боклука на София. Кметът, който даде завода на частници, може да си пише оставката. Правителство, което даде БНТ да я яхат частници – също. И то, и следващите правителства. Дайте я. Но да не кажете после, че не сте били предупредени.
стр. 16