в. Сега | 2010-01-05
"Ню Йорк таймс"
Въпреки многото приказки никой не посмя да последва Мърдок в кръстоносния му поход срещу свободното четене в интернет
През последните 10 години читателите свикнаха със сладкия, непресъхващ поток от безплатни новини, снимки, видео и музика в интернет. Плащаха само смотаняците и старомодните. Съдържанието – сякаш е див кон, не искаше юзди. Напоследък все повече се говори, че безплатният обяд върви на приключване.
Вестниците, включително и този, обмислят дали да направят поне част от онлайн съдържанието си платено. Някои, като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл Таймс", вече го направиха. В следващите няколко седмици гилдията и анализаторите очакват към тях да се присъединят още издания.
Освен че въведе такса за "Уолстрийт джърнъл", Рупърт Мърдок преговаря за партньорство с една-единствена търсачка, която да му плаща за правото да рови в новините и забавните програми на "Нюз Корпорейшън", вместо да остави всички търсачки да ползват сайтовете му. Сайтът Hulu, който частично също е собственост на австралиеца, обмисля да въведе такса за някои от телевизионните програми, които сега пуска безплатно. Издателите на списания пък междувременно обединиха сили да създадат своя версия на онлайн магазина на "Епъл" iTunes с крайната цел да продават разширени версии на това, което сега предлагат без пари.
Медийни компании от всякакъв калибър изграждаха бизнес моделите си върху постановката, че рекламата ще продължи да се лее щедро към касите им. Днес обаче рекламата едва капе и всички трябва да се свиват, направо да затворят или пък да прехвърлят по-голяма част от производствените разходи към потребителите – същите, които така безметежно привикнаха на безплатното съдържание в интернет.
Та ще остане ли 2010 г. в историята като годината, в която най-сетне онлайн читателите са били принудени да бръкнат в джоба си?
Експертите имат своите съмнения и казват, че платените системи може да проработят, но само донякъде и само за някои сайтове. Издатели, които миналата година звучаха твърдо решени да въведат такси, все още не са предприели този скок. А техните финансисти, които горещо адвокатстваха за промяната, сега са доста по-предпазливи и неясни, като стане дума за това.
Едно нещо със сигурност се е променило – в годината, в която видяхме много вестникарски фалити, всички разбират, че гилдията трябва да опита нещо ново, защото сегашният път води само към повсеместна разруха. Според изпълнителния директор на "Тайм" – издателят на най-тиражното списание на Америка, Ан С. Мур в следващите 2 години ни очакват големи промени. Тя обаче признава, че едва ли поставянето на платена бариера ще е достатъчно.
Медиите всъщност се надяват от години да въведат някаква поносима цена на онлайн съдържанието си или поне някакъв контрол над достъпа до него. Този ден обаче никога не дойде. Единственото, което се променя, е нивото на риска в бранша на фона на най-големия срив в рекламните приходи в историята му.
Още от детската възраст на световната мрежа имаше прогнози, че колкото по-изобилна и достъпна става информацията, толкова цените ще падат. Отначало това сякаш нямаше значение – онлайн рекламата главоломно се увеличаваше, а традиционните медии процъфтяваха. Възходът на интернет обаче наказа повечето средства за масова комуникация, а най-напред беше музикалната индустрия. И тя трябва да ни послужи за урок – защото независимо от успеха на платените сайтове за сваляне на музика пиратството все още се шири необезпокоявано.
Сега най-очевидните жертви на кризата са вестниците и списанията, но дигиталното разпространение е важно и за електронните медии. На практика почти цялото им съдържание е достъпно без пари в интернет, което отнема аудитория и реклама.
Наред са и издателските къщи – "Саймън&Шустър" наскоро отложи пускането на 35 големи заглавия в електронен формат поради опасения, че дигиталните версии, които се продават за 9.99 долара, ще подядат продажбите на книжните издания.
Единствените, които все още държат глава над повърхността, са кабелните телевизии, които оцеляват благодарение на абонаментните такси, но и там има тревоги, че клиентите се отказват от абонаментните си пакети заради възможността да гледат безплатно каквото си поискат в интернет.
И да се върнем на главния проповедник на платената ера – Рупърт Мърдок, който беше казал, че не е далеч денят, когато всички медии под шапката на "Нюз Корпорейшън" (включително новинарската тв "Фокс", лондонският "Таймс" и "Ню Йорк пост") ще въведат такси онлайн. Корпорацията опитва да продава софтуер за онлайн разплащания – засега без успех, с цел да се превърне в пътеводна светлина за останалите издатели. "Качественото съдържание не е безплатно – писа Мърдок в "Уолстрийт джърнъл" на 8 декември. – В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на издателите й да предложат новини и информация, за които читателите са готови да платят."
Хората, които са проучвали този проблем, твърдят, че въвеждането на платено съдържание ще проработи само ако клиентите получат многократно подобрен продукт с възможност за цялостен достъп от всякакви дигитални устройства – това, което стои зад идеята на издателите на списания за консорциум и онлайн магазин. На фона на този стандарт повечето приказки за измъкване на някой и друг лев от читателя в интернет дрънчат на кухо. Тези, които искат заплащане, обикновено предлагат специализирана информация – като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс", или пък са монополисти на регионално ниво. Освен това таксите са твърде ниски, за да влияят съществено на приходите. За разлика от тях останалите медии с новини от общ характер ще трябва да се състезават с безброй безплатни сайтове, предлагащи по същество същата статия.
***
Текст под снимка
Миналата година беше критична за много печатни издания. На 12 октомври "Ивнинг Стандард" стана първият национален ежедневник на Великобритания, който преминава от платено към безплатно издание.
Стр. 14