Краят на вестниците – до обратното броене остават 12 години

в. Сега | 08.02.2011 

Печатните преси в България обаче ще се въртят поне до 2035 г.
От миналата седмица на пазара е факт първият вестник, създаден специално за iPad. The Daily, естествено, е на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок и, естествено, 48 часа след излизането на първия му брой вече се намираше безплатно в интернет. Не че усилията си заслужаваха или поне така заключиха единодушно медийните у анализатори в англоезичния свят.
Наред със злорадичките критики обаче на дневен ред пак излязоха модните прогнози за края на вестниците такива, каквито ги познаваме. Основания за това няма нужда да се търсят само при новите начинания на Мърдок. По същото време, докато читателите получаваха първия си The Daily, "Ню Йорк Таймс" отчете 26% – спад в приходите за последното тримесечие на 2010 г. предимно благодарение на срива в рекламата за печатното издание. А 80% от приходите на компанията идват от реклами и тираж. От нашата страна на океана пък е факт първият закрит вестник за тази година – в Ирландия. Засега Sunday Tribune спира временно в търсене на инвеститори, след като издаващият го от 30 години миноритарен собственик оттегли финансирането си. Гилдията в Ирландия обаче не е никак оптимистична – според анализи в местната преса 2011 г. ще е поредната свръхкритична година за оцеляването на вестниците.
Ако се вярва на футуролога Рос Досън, Ирландия може да бъде спокойна още поне 16 г. В определени среди Досън се ползва с доверие, понеже е известен с това, че през 2002 г. прогнозира феномена на социалните мрежи и микроблоговете в книгата си Living Networks. От няколко месеца Досън разработва прогностичен модел на вестникарската индустрия. Според него в сегашния си вид вестниците ще престанат да имат значение след 12 години (но всъщност дава различна година за различните страни), а хората ще четат новините в крачка на мобилни четящи устройства.
Самите мобилни устройства пък ще поевтинеят сензационно от днешна гледна точка – от над 600 долара сега до 10 долара след години. Ще ги раздават безплатно, така както сега свикнахме да получаваме телефони към някой договор с мобилен оператор.
"Движим се към медийна индустрия, доминирана от социалните мрежи", казва Рос Досън. В прогнозата му има добра новина и за гилдията – печалбите ще растат, но ще бъдат разпределени все по-неравномерно. Ако искат да участват в този процес обаче, медийните организации ще трябва да се реформират из основи. Журналистиката ще бъде оставена в ръцете на гражданите – "аутсорсната на тълпите", а новините ще се списват от аматьори под надзора на професионалисти. Но аудиторията ще бъде привличана от големите имена в професията.
В прогнозата си Досън работи с огромен набор от фактори – глобални и национални. В глобален план анализира ценовата достъпност на мобилни устройства, таблети и електронни четци, разработката на висококачествени дигитални вестници, промени в производствените разходи за печатните медии, нови форми на електронно разплащане, тенденции в рекламните стратегии и развитие на отворени платформи. В национален мащаб пък се оценяват развитието на технологиите, достъпът и цената на широколентовия интернет и мобилните комуникации, обхват на смартфони и електронни четци, икономическо развитие, растеж, индустриална структура, финансово състояние на водещите ежедневници, демографски особености и пр.
Логично вестниците в сегашната си форма ще престанат да съществуват първо в САЩ през 2017 г. Две години по-късно процесът ще се прехвърли и в Европа, като най-напред ще засегне Великобритания и скандинавските страни. У нас, изглежда, медиите могат да бъдат спокойни още дълго време.
България е сложена в компанията на Чили и Уругвай за 2035 г. Година по-късно кончината на пресата ще застигне и пазара на Русия. Любопитен детайл от тази световна карта е, че Монголия ще изпревари с година Аржентина вероятно благодарение на несъразмерно по-малкото си население. На Балканите пък първа ще прегърне изцяло новите технологии Гърция – през 2028 г. Дори Сърбия ще бъде преди България – през 2034 г.
При изработване на модела Досън взема предвид и типа собственост на медийния пазар. В Австралия например собствеността е силно концентрирана, което ще й даде няколко допълнителни години до 2022 г. В страни като франция и Германия пък влияние оказва склонността на правителството да оказва подкрепа на вестниците.
Вестниците ще изгубят значението си в 52 държави до 2040 г. На тяхно място ще се появят технологии като олекотени, интерактивни дигитални издания, в чието съдържание има и видео. Тук обаче Досън прибавя и нещо интригуващо – според него тези устройства ще могат да се навиват и сгъват точно както днешния вестник. В огромните територии на Африка и части от Южна Америка и Азия обаче хартиеният вестник ще продължи да съществува в пълен блясък.
Прогнозата на Досън му навлича повече омраза, отколкото любов в последните месеци, форумите изобилстват с реакции от типа: "А вие колко хора с таблет видяхте днес в метрото?".
Независимо колко е глупава прогнозата, тя поне предизвиква полемика. Или както казва Ърл Уиткинсън от Международната асоциация на вестникарския маркетинг: "Досън ни напомня, че часовникът тиктака. Няма да ни стигне времето да развием дигитални платформи, не успяваме да смогнем да изградим мултимедийни компании, където печат, интернет, мобилни технологии и iPad да работят едновременно, всяко със своите сили и възможности. По същия начин ни предупреждаваха преди 20 години, че малките обяви ще изчезнат и трябва да бъдем подготвени за това. Сега е моментът да започнем подготовка за едно напълно дигитално бъдеще, независимо дали то ще дойде през 2025, 2050 или 2100 г."

Стр. 14

Leave a Reply