в. Новините днес | Павлина ЖИВКОВА | 2009-12-21 

В два поредни броя вестник НОВИНИТЕ ДНЕС представя коледните изповеди на бизнесмена Красимир Гергов. Темите на тези изповеди са медиите в условията на финансова криза, лоялността, отношението бизнес-политици и греховете, които не може да прости.

-Г-н Гергов, прогнозата на финансистите е, че кризата в България ще продължи най-малко до 2011 г. Как ще се отрази това на рекламния и продуктов пазар?

- Кризата наистина ще продължи най-малко до 2011 г. Въпреки това обаче смятам, че повечето фирми трябва да са оптимисти, че в 2011 г. кризата би трябвало да е приключила. Затова очаквам повишения на рекламния пазар догодина, тъй като много компании имат запазени резерви от тази година. Тя не беше чак толкова лоша, колкото се очакваше по отношение на продажбите за най-масовите продукти. Това ми дава основание да смятам, че компаниите ще инвестират, за да постигнат по-висок пазарен дял. Сигурният начин за успех в тази посока е повишаване на рекламните усилия.

- Каква е перспективата за пазара на луксозни стоки в България?

- Тази перспектива се е отдалечила малко във времето, тъй като и тези, които имат възможност да си позволят луксозни стоки, са в задръжка Винаги на пазара на луксозни стоки обаче остават места за правене на бизнес, които след една-две години, когато ситуацията се промени и най-луксозните клиенти биха се върнали в най-луксозните места за продажба, те ще са заели тези ниши.

- Как ще се отрази на телевизиите изискването за 25% българска продукция, записано в преходните и заключителни разпоредби на Закона за радио и телевизия?

- Тези 25% са нещо измислено, изсмукало от пръстите на неколцина български продуценти. "Шоуто на Слави", примерно, не е сред тях, но така или иначе, този закон обслужва и неговите интереси, т.е. те имат интерес от условието за въпросните 25%. bTV, например, в момента има 45% външна продукция, но не смятам, че подобно изискване би било честно да се постави пред малки телевизионни компании като тв "Европа" и подобни на нея, които ще бъдат в невъзможност да изпълняват тези 25% без повторенията, тъй като това е голяма част от тяхната програма Такова изискване не съществува и никъде в Европа по отношение и на големите телевизии и ако някой може да ми даде пример за повече от 10%, аз съм готов да приема изискването за нормално. В Евро па се държи на това да има 50% европейска продукция, а не на това колко процента да са външна и колко да са собствена продукция на телевизията Това според мен е дискриминативно желание от страна на продуцентите към медиите, които всъщност рискуват и инвестират в този бизнес.

- Бихте ли направили прогноза за развитието на телевизията в България по отношение на формати и програми?

- България е един феномен в момента, тъй като формати като Big Brother, Survivor в останалите страни са доста изчерпани, а тук са едни от най-дълго живеещите формати. Смятам, че те вече са накрая на своя живот и може би сега в България ще се появи някой, който ще произведе за пръв път дълъг и хубав български сериал.

- Във ваше интервю твърдите, че журналистиката е длъжник на инвеститорите. Бихте ли развил тезата си?

- В последните 20 години много хора инвестираха в медии, някои опити бяха успешни, други се оказаха неуспешни, но така или иначе, тези опити продължават. В тази връзка аз не смятам, че журналистите, които са работели в електронните и в печатни медии, са били твърде лоялни към своите работодатели. I Знаете, че това е професията, която може да1 се кандидатира за българските рекорди на Гинес според това колко често журналистите си сменят медиите, съответно и работодателите. Разбира се, има и журналисти, които не са напускали медията, в която са започнали кариерата си. Смятам, че те са по-значими и не само заради лоялността си към работодателите. Те би следвало да имат предвид, че техните работодатели са инвестирали в тях. Зад тази малка на пръв поглед инвестиция стоят много големи усилия, много сериозни бизнес планове и милиони договори, що се касае за национални медии. И би следвало да имат предвид, че трябва да са лоялни към колегите си и към всички проекти. Смятам, че над всичко не стои свободата на словото, а бизнесът на този, който би могъл да създаде свобода на словото. Тъй като свобода на словото може да съществува само ако има приходи от реклама. Това единствено прави журналистиката свободна.

- Това не намалява ли професионализма за сметка на комерсиализацията?

- Има такъв момент, разбира се, и никой не може да го отрече. Но в същото време най-добре е да има баланс. В момент на криза наистина може да има комерсиализация, но това е единственият начин медиите да издържат на кризата и да продължат да съществуват. Считам, че журналистите трябва да бъдат максимално лоялни към медията и да бъдат нетърпими към всяка една журналистическа перверзия, защото съм сигурен, че в журналистическата среда се знае много добре кой какво прави извън правилата

- Как ще коментирате оправданията на наши колеги за агентурното им минало?

- Много ясно трябва да се разбере, че едно е да си бил агент, друго е да си правил доноси, които нямат нищо общо с престъпността в една държава или с нейната сигурност. Така например, аз смятам, че всички агенти на Шести отдел, на Шесто управление, които са разработвали интелигенцията на България, както и всички хора, които са във въпросния отдел на това управление, са се занимавали с типични доноси. Като един агент Димитър, който е писал за интелигенцията по най-зверски начин, намесвал се е в личния живот на тези хора, той е уволнявал и преценявал кой да бъде в предаването му, кой да заема управленски пост в телевизията, кой да пътува в чужбина Тези донесения са постъпвали в Шести отдел, оттам са отивали у човек на прикритие в БНТ и той е вземал мерки срещу журналистите. Това нещо в момента продължава да се случва в българската преса Той си избира хора, които поканва на вечеря, ако не отидат, ги смята за мръсници, следва шамар от неговите доноси във вестниците срещу този журналист. Ако хората случайно се съгласят да отидат на вечеря, той им задава въпроси.
Ако те не отговорят, пак следва шамар. Мога да дам много примери с хора, които са получавали най-лични епитети, и може би ще трябва да се направи анализ, да се съберат всички етикети, които той е давал на журналистите. Да видите какъв списък ще се покаже. Освен това този агент Димитър съди всички по-важни телевизии в България. Няма личност в тези телевизии, която да се е изявила и той да не е завел дело срещу нея. За голямо негово съжаление обаче предишният главен прокурор Филчев вече не е на власт, за да вкара някой и друг журналист в затвора или да го привика в прокуратурата Мога да кажа на всички журналисти и медии, че агент Димитър вече няма съответните връзки в прокуратурата и съда, така че спокойно можете да кажете всичко, което мислите за него.

***

КРАСИМИР ГЕРГОВ е роден на 30 септември 1961 г. в София. Завършва "Спортна журналистика", "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" и специализира World Report в CNN, Атланта и Лондон. Професионалната му кариера се развива в маркетинга, рекламата и консултирането на медии. Гергов инвестира активно и в развитието на туризма в България. Страстен любител на голфа, създава българското голф общество и започва изграждането на най-красивите спортни комплекси в страната.

***

Джазът, още една страст на бизнесмена
Красимир Гергов е прочут с неукротимата си страст към джаза. Има завидна колекция от винилови плочи и дискове. Неговата философия е, че всеки има място под слънцето, т.е. на пазара, който се саморегулира. И че естественият подбор е валиден както за класиката, така и за чалгата. Самият той не слуша попфолк, но не го отрича. Ненавижда думата "забрана", тъй като е наситена с негативни флуиди.

Стр. 7