в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-02-20

В ИНТЕРНЕТ, В ПОЛИТИКАТА, В ИСЛАНДИЯ?

“Мисля, че Милен не разбира основните принципи на журналистиката. За него истината със сигурност беше важна, но неговата истина. Журналистът приема обаждания и кани гости в студиото, за да чуят хората тяхното мнение, да им даде възможност да представят позициите си, а не да ги надвика и да им набие в главите собствената му позиция и истина, а накрая да им обясни колко са тъпи и да им затвори телефона. Е, мисля, че беше по-добре от Бареков – той пък въобще не може да бъде журналист. Никой не понася журналисти ласкатели и подмазвачи. Бареков по никакъв начин не може да представи истината – той иска да я създаде." Това е написано в сайт Unknown под новината, че Милен Цветков стартира нов проект в ИНТЕРНЕТ пространството. Според юзъра Колев от същия форум “Тия ИНТЕРНЕТ проектчета като цяло са много съмнителни… Колкото и Бареков направи нещо интересно…" Потребителят Б.Б. пък е категоричен: “И сайта ще му махна и самия него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам."
Подобни дискусии напоследък не са изключение. Особено след поредния журналистически “трансфер" – от водеща телевизия в необятния свят на ИНТЕРНЕТ. Или пък в света на политиката. Последната отдавна е примамливо уютна за колегията. И то не само за тази част, която има проблеми с цензурата и автоцензурата.

Модните е-"трансфери"

За два месеца e-моделът на мигриращите към ИНТЕРНЕТ водещи разиграха титулярите на сутрешните блокове и на Би Ти Ви, и на Нова тв. Николай Бареков и Милен Цветков слязоха или бяха свалени от ефир изненадващо, гръмотевично, а след това тихо намериха утеха в ИНТЕРНЕТ. Първият направи от блога си собствен сайт, назначи много журналисти (след това бързо поизволни една дузина от тях), даде заявка да отвори още сайтове с различна насоченост и в момента се изживява нещо като издател, само че на онлайн издания. След като Би Ти Ви прекрати договора му, Бареков заяви, че има много предложения за работа. Едно от тях бе да оглави ТВ7, която вече има ефирно покритие. От борда на директорите на телевизията обаче отрекоха. После Бареков замина отвъд Океана, където след важни срещи разбрал, че бъдещето на журналистиката е в ИНТЕРНЕТ. Според последните данни (само че в собствения му сайт) проектът му се посещава от 50 000 потребители дневно.
Милен Цветков пък неотдавна бе дисквалифициран от ефир заради нисък рейтинг. Заговори се, че имало и политически натиск. След това Цветков имаше планове да прави съботно-неделен “Здравей, България". Но от “Нова телевизия" заявиха, че нямало средства за това. Така създателят на сутрешния блок на “Нова тв" за пореден път се разведе с медията. И веднага емигрира във facebook. Само за три дни групата му се увеличила с 800 души. В момента Цветков подготвя откриването на собствен сайт. В него хората щели да могат да се обаждат по телефона, да чатят успоредно или през скайп да коментират различни теми. След това бившият кадър на БНТ искал да пуска най-доброто от сайта всеки ден, например във VBOX7. Нямало да мине и без гости.
Глобалната мрежа – таз пуста чужбина
Емигрирането към ИНТЕРНЕТ всъщност напоследък вече е традиционно явление. Все по-често именити журналисти се изявяват единствено в глобалната мрежа, след като в повечето случаи достъпът им до ефир или печатна медия е бил редуциран недоброволно. След като бе отстранен от екипа на “Здравей, България" в края на 2008-а заради злоупотреба със служебното положение, Георги Коритаров потърси изява в няколко сайта. Преди това акостира в Пловдивска телевизия, но за кратко. Подобно бе поведението и на Иво Инджев, който бе освободен от Би Ти Ви след интервю, засегнало имотите на президента Първанов. Водещият на “В десетката" бързо бе сменен и не намери повече поле за изява пред камерите. Затова избяга в “пустата чужбина – ИНТЕРНЕТ". Има си блог, който “захранва" всекидневно по остри обществено-политически теми. Сред блогърите журналисти е и неговият заместник на екрана Иван Бедров. До неотдавна той се изявяваше в спряната вече Re:TV, но не занемари изявите си в ИНТЕРНЕТ.
Блогърите журналисти, отлюспени заради цензура или автоцензура, поне засега у нас са по-скоро изключение. Те се изкушават от създаването на сайтове, тъй като е икономически по-изгодно да привлекат рекламодатели. Друг е въпросът, че понятието “журналистика" отдавна е видоизменено. Въпреки това вече се долавя тенденцията, че единственото свободно място за словото е ИНТЕРНЕТ. И преобладаващи са блогърите ентусиасти. Все пак те не работят на хонорар, а пишат само това, което ги вълнува. Българският е-медиен модел обаче е специфичен. Първо на редовите потребители на медийни услуги ИНТЕРНЕТ проектите все още им се струват “съмнителни". Препратката е към традиционните медийни модели и начините на финансирането им. Второ – докато на Запад се водят ожесточени дискусии за признаването на блогърите за журналисти и за свободния им достъп до институциите (в САЩ и Германия например са признати ), у нас този казус свенливо тлее някъде из глобалната мрежа. Или пък в основите на т. нар. гражданско общество, което или изобщо не е гражданско общество, или изобщо не му пука дали има гражданска журналистика. На Запад от Трън тя набира все по-голяма скорост и е синоним (в повечето случаи) на обективност, безпристрастност и свободно изразяване. Дори все по-често е основен източник на информация при военни конфликти и природни катаклизми. В ИНТЕРНЕТ никой на никого не затваря телефони, не набива своята истина и не обяснява на събеседника си колко е тъп. Позициите на блогърите, с изключение на тези в Китай, по традиция са нецензурирани. А журналистите ласкатели обикновено се отлюспват, като им се намаляват посещенията в блоговете. Тоест пада им “рейтингът".

Исландия – новият адрес на свободното слово

Междувременно АП разпространи информация, че Исландия е готова да приюти всички прокудени журналисти. Северната страна разработва проект, с който да се превърне в глобален дом на свободното слово. За целта правителството ще приеме пакет от закони, които гарантират на всички репортери да отърват съдебни присъди, ако направят сериозни разследвания и засегнат нечий интерес. Проектът “Исландска съвременна медийна инициатива" е подкрепен от партии и международни експерти. Журналистите се нуждаят от по-сигурна защита, при положение че опитите на мощни корпорации и частни лица да спрат важна информация със законови заплахи се засилват агресивно. На практика международни издатели и медии могат да се облагодетелстват, като се регистрират в Исландия или събират новините си оттам. ИНТЕРНЕТ медиите също могат да бъдат защитени, като разположат сървърите си в Исландия.

Политиката – добрата мащеха

Преди бума на ИНТЕРНЕТ журналистите емигрираха предимно в политиката. Обикновено доброволно, без намесата на издателите си. Тенденцията не е закърняла и в сегашния парламент – заместник главният редактор на вестник “Атака" Венци Лаков е депутат от същата партия, както и колежката му Калина Крумова, кадър на телевизия СКАТ. Като парламентаристи със спорен успех преди години се изявяваха и водещата на светско предаване Юлияна Дончева, новинарката от БНТ Милена Милотинова и водещата на “Отзвук" по държавната телевизия Диляна Грозданова. И трите зарязаха работата си пред камерата, след като депутатският им мандат изтече. Някои, като Милотинова, която беше и шеф на медийната комисия в Народното събрание, се опитаха да се върнат в бизнеса. Тя оглави екотелевизия, която обаче е в далечните периферии на телевизионния живот у нас. Дончева пък се отдава на светски изяви, разводи и предстоящи женитби. Грозданова и съпругът й Любомир Павлов изградиха медийна групировка, която след това продадоха.
Асен Агов, също бивш кадър на БНТ, още получава заплата от Народното събрание. Колежката му от същата телевизия Илияна Йотова пък се радва на евродепутатски мандат. Списъкът с журналистите политици не е изчерпателен. Ясно е, че политиката е удобно убежище. Поне за време. След като ги изхвърли обаче, единици се връщат към предишната професия. Ако съдим по примерите, тя ги приема по-скоро като мащеха. На този фон изпъкват директните на Бареков и индиректните на Цветков заявки, че биха се включили в политиката. Явно проблемът не е в цензурата, а в автоцензурата. Така думите на потребителя Б. Б.: “И сайта ще му махна, и самият него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам", ще бъдат лайтмотивът на хиляди юзъри. А дали някои ще емигрират в Исландия?

Стр. 45