в. Всеки ден | Яна ДОНЕВА | 17.02.2012

Когато Инна Симеонова се появеше на екрана на Българската телевизия в средата на 80-те, всички зампъкваха и започваха да слушат мелодичния й глас. Бившата тв говорителка обаче изпадна от борда на медията почти веднага след промените. Същата беше съдбата и на колегите й говорители, превърнали се в емблеми на БНТ. Днес тя говори за това спокойно, без излишна емоция, защото отдавна е преодоляла обидата от отношението. Красивото лице на
единствената тогава телевизия сега се занимава с конен спорт и демонстрира перфектна физическа форма въпреки напредналите години. Смята, че нещата на "Сан Стефано" не са се променили особено от нейно време насам и е готова да даде няколко съвета на младите водещи днес, стига някой да поиска това от нея. Потърсихме Инна Симеонова, за да я попитаме как успя да се съхрани след удара, който БНТ й нанесе и колко пъти е падала от коня, докато станат едно цяло.
***
- Г-жо Симеонова, преди дни ни напусна Александър Авджиев и веднага негови колеги лансираха версията, че именно БНТ го уби с отношението си, с това, че го забрави. Пресилено ли е това твърдение, или има логика?

- БНТ да убива кадрите си, е силно казано, но телевизията би могла да ги използва по-рационално. Ясно е, че не можеш да си млад, красив, в силата си и с акъла си цял живот. Идва един момент, в който човек се променя, идват млади хора, по-кадърни и трябва да им се даде път и на тях. Но лошото е, че онези, които са били някакви лица, веднага биват захвърлени и който няма силната психика да преодолее тази криза и да се захване с нещо друго, може ако не да умре физически, то психически да се срине. Трябва да се намери форма, под която
Да се използват бившите известни лица хората, които са правили телевизията. Защото, за да я има БНТ в този й вид, явно сме направили нещо, дали сме частица от живота си, от здравето си, а това не е малко.

- Но БНТ веднага извади архивите с най-добрите издания на "Добро утро"…

- Това е след дъжд качулка. Като си отиде човекът, веднага се сещат за него и вадят стари кадри, ама докато е жив, не се сещаме за него, какво прави, как е… Това си е политика на телевизията, начин на мислене на настоящите началници, но те винаги са били безхаберни по отношение на това какво могат да вземат от нас. От всеки един от нас сигурно има какво да се научи – едва ли сме станали случайно известни. За да са ни обичали хората толкова много, значи сме оставали следа, с нещо са ни запомнили. Имаме какво да дадем на сегашните тв водещи.

- С днешна дата липсва ли ви БНТ?

- Липсваше ми, но аз вече 20 години не съм там и съм си намерила други занимания. От две години с дъщеря ми се занимаваме
с конен спорт – тя повече, аз по-малко. Скоро обаче завърших един треньорски курс, така че съм си намерила поле за изява и не чувствам липсата от това да съм на екран. Въпросът е, че не всеки успява така да се реализира, за да запълни този емоционален глад, който зейва след напускането на телевизията. Защото тук всъщност говорим именно за това, че след години известност ставаш никой. Но това важи не само за лицата, а и за режисьорите, операторите, журналистите в медията, хората зад кадър, благодарение на които се случва магията, наречена телевизия. Всички те са в окаяно състояние, забравени и непотребни никому, а те също са направили много за сегашното реноме на БНТ. Да, добре, всичко се променя, така е, но е факт, че хората в другите държави умеят да ценят кадрите, в които са вложени средства и труд и затова продължават да ги използват по един или друг начин. Нека се дава път на младите, а ние, по-старите, само да даваме акъл (смее се). Въпреки че виждам колежки, които са по-стари от мен, пък още се показват на екрана… и хората се чудят "тая на колко стана, че още я държат!" Има една възраст, след която човек трябва сам да се откаже но не да изпадне в безтегловност и забвение, както направиха с мен и колегите ми. Нима за нас нямаше място в телевизионната система?

- Добре де, какво толкова има БНТ, че хората така трудно преживяват раздялата си с нея?

- Аз бях 18 години там, работих до 38-годишна възраст и така свикнах, че ми стана втори дом, начин на живот. Тя те обсебва по някакъв начин, затова беше трудно, когато ме освободиха и това важи за всички минали през "Сан Стефано". – Но пък БНТ е популярна още като място, пълно с интриги и клюки… – Това си го правим самите ние, защото идва от променената народопсихология. Българинът поначало е много завистлив човек. Всеки се опитва да смачка другия, за да се изяви, за да бъде той най-богатият, най-известният, най-умният. Има променена ценностна система, но това е дълга тема, по
която може да се напише цял реферат.

- А харесва ли ви това, което се случва на екрана на БНТ в момента?

- Лошото е, че тези промени, които сегашното ръководство направи в програмата, дойдоха доста късно. Частните телевизии изградиха един добър авторитет, заеха една сериозна ниша по отношение на новини, риалити програми и т.н. Единственото нещо, което ми харесва в националната телевизия, е сериалът "Под прикритие" - отдавна не бях гледала толкова добър сериал и го следя с интерес.

- А публицистиката, новините?

- Не, стандартни са ми. Имам чувството, че са едни и същи, откакто аз съм ги правила (смее се). Не виждам промяна освен във визията. Иначе начинът, по който се поднасят… особено около трагедията в село Бисер – толкова фатално и трагично разказваха всичко, че някак беше несъвместимо със самите кадри оттам. Изкуствено бяха отчаяни водещите. Би трябвало безпристрастно, съвсем човешки да предадат тая трагедия, а не да ми играят театър пред камерата, като преместват някакви листа и едва ли не сълзи да им текат от очите. Беше малко странно, но така е, като няма кой да ги научи.

- Станете консултант в БНТ…

- Не, благодаря. Аз се занимавам с коне и се чувствам прекрасно. Щастлива съм. Общуването с конете ми донесе страшно много, дори повече от общуването с колегите в телевизията (смее се).

- Но това все пак е едно самотно занимание?

- Да, така е, но е и страшно искрено. Тук се появява едно доверие между човек и кон, което няма как да се срещне в общуването между хората. Дори не ме блазнят частните телевизии. Ездата ми е достатъчна. Всъщност аз все още чакам поканата за телевизионния сериал или филм… толкова много хора се изпоснимаха напоследък… шегувам се, разбира се (смее се). Аз съм изумена, че в двете години, в които се занимавам с конен спорт, БНТ му обръща внимание
само по време на световната купа
в Божурище. Излъчват някакъв 40-минутен директен репортаж и това е. А това е уникален спорт, толкова красив и истински, а медиите мълчат. А само ми показват голф – ама чакайте, ние не сме голф нация! Съгласете се, че Аспарух е дошъл на кон, нашите деди са живели върху конете. Имаме страхотни състезатели, но никой не ги рекламира. И бизнесмените, вместо даси
дават парите за глупости, да вложат именно там.

- Състезавате ли се?

- Да, но не съм чак толкова добра. Аз го правя заради тръпката и адреналина, които никъде другаде не можеш да изпиташ. Още повече че общуваш и се състезаваш с живо същество, а не сам със себе си и своите възможности и способности – тук разчиташ на още един. Невероятно е усещането.

- Съгласете се, че това е скъп спорт?

- Не е чак толкова скъп, а и не е задължително да имаш свой кон. Аз имам един Диоген, яздим го аз и дъщеря ми. Тя прави обездка с него. Иначе имам една кобила- финес, и още един, който аз определям като ферари, защото той лети по манежа и се казва Наден.

- Колко падания от коня имате?

- (Смее се.) Три пъти паднах, преди да започна да се задържам на него. Но това е нормално. Няма ездач, който да не е падал. Най-големите падат непрекъснато-на тренировки, на състезания. Важното е, че товa е предизвикателство, което ти носи удовлетворение, когато си го преодолял – било то препятствие, или да се научиш да бъдеш тандем с животното, да станете едно цяло.

Стр. 19