ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В НАЙ-ОТКРОВЕНОТО СИ ИНТЕРВЮ: Не се отказах от женствеността си, макар да ме наричат настъпателна кучка

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 09.07.2010

Люба Кулезич е филмов критик, журналист и публицист. Автор и съавтор е на пет документални филма, на предаванията в БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Работила е като автор и политически наблюдател в "Уикенд", "Седем", "Монитор", "Класа". В момента завършва документална книга за легендарната джазова и шлагерна певица Леа Иванова. "Нейната съдба наистина ме покърти", казва Люба.
Кулезич блести и на телевизионния екран на Нова тв като един от малкото журналисти с активна гражданска позиция. Мнението й вече се чува от широката публика и тя стана популярна като професионалист, който не се страхува да излага гледната си точка независимо от обществените нагласи. Отскоро името й се завъртя и като евентуален бъдещ директор на БНТ. Тя е сред кандидатите за поста на Уляна Пръмова, чието управление на държавната медия остро критикува в свои коментари.
В интервю за "Уикенд" Люба Кулезич споделя защо се кандидатира за шеф на БНТ и какво иска да се промени в националната телевизия.

- Люба, в крайна сметка се кандидатирате за шефското място в БНТ. Защо решихте да участвате?

- Не само за мен, а и за много други хора, които се интересуват от политика и медии, този конкурс за шеф на БНТ е тест и за СЕМ с новия му председател Георги Лозанов. От това до колко изборът ще е обективен или предварително уговорен под масата, ще проличи дали имат инстинкт за самосъхранение. Другото име на този инстинкт за самосъхранение в политиката и пред обществото е зачитането на правилата и уважението към кадърните хора, а не към хамелеоните, хитрушковците, далавераджиите. Вече 20 години увлечени в партиен егоизъм, лобистки сметки и номенклатурна глупост, бившите управляващи превърнаха публичното пространство в доста слугинско място. И сами си патиха от това в края на поредното си преяждане с власт и с късогледата си представа за медиен комфорт.
Надявам се, че от конкурса за шеф на БНТ ще се направи показно по доверие в компетентните и кадърни личности. В хората, които пробиват с професионализъм, култура и трудолюбие, а не по втория начин. И не за да се нагушат за сметка на някакъв обществен интерес. Хора, за които една обществена медия е глътка чист въздух насред Чалгария. Защото българската публичност деградира до там, че стана уютно място главно за мутро-мутантите, за динозаврите на бившата соцноменклатура и за техните производни.

- Критикувате досегашната шефка Уляна Пръмова. Най-големите й грешки?

- Пръмова изкара цели два мандата напълно невъзмутима към справедливите критики. Тя демонстрираше по много отблъскващ начин, че е спокойна за мястото си след бутафорните конкурси, с които беше назначена и преизбрана. Дори не намираше за нужно да опровергае по какъвто и да било начин чие протеже е. И с дебелокожието си навреди на имиджа му повече, отколкото му помогна с комфорта, който му осигуряваше. Под майчинското крило на Пръмова БНТ се превърна във второразрядна медия, почти изцяло негледаема, скучна, с бедняшки и ретро изглед, с привилегировани, но кухи и суетни предавания на един-двама фаворити. В този си вид националната телевизия вече е непрес-тижна дори за директна политическа употреба. Тя е не просто беззъба. Тя е лишена от въображение и творчески хъс. Заприличва на изхабена държанка, с която не е за препоръчване да си имаш работа.

- Не сте ли крайна?

- Не, дори съм мека. За 6 години и срещу маса бюджетни пари БНТ имаше твърде малко истински постижения в прокарването на обществената си роля. Макар да са комерсиални, Би Ти Ви и Нова телевизия показват по-пъргави и по-точни обществени рефлекси от време на време. Няколкото помпозни и обслужващи акции на президентската благотворителност в БНТ например не компенсират оскъдицата от модерни формати и от забавни предавания, които да не са пошловати или просто старомодни. Не оправдават липсата на харизматични и знакови лица за сметка на един-двама връзкари с непоносимо самочувствие и с абсолютно смехотворни, но скъпоструващи претенции. Да си спомняте някоя завладяваща репортерска находка или напрегната и умна публицистика, която да е произвела новини и дебати в обществото? Един "Референдум", както се казва, пролет не прави. Проигран беше престижът на националната телевизия, доверието на публиката. И отгоре на всичко медията беше управлявана непрозрачно. Решенията се вземаха от шепа фаворити, които раздаваха на тъмно парчета от телевизионната баница на свои хора, роднини и приятели. Никой не направи нищо, за да разсее съмненията, че БНТ се източва безобразно, и то от много корупционни чучури. Трябва да ви кажа, че и с някои договори покрай Световното по футбол ощетяването на БНТ продължава. За това пък хората, работещи на "Сан Стефано" са сведени до безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла. Много жалко и несправедливо е това. И вредно за цялото общество, в което чувството за разпад се усилва.

- Вие какво планирате да дадете на БНТ?

- Планирам да сложа началото на реформирането й, колкото и трудно да е то. Да спра незабавно крановете, от които изтичат държавните пари. Планирам да реорганизирам управленския модел така, че всички усилия да са обърнати към производството на качествен телевизионен продукт. Искам работещите за БНТ и вътре в нея да получат правото на реална конкуренция, на инициативност, на стимули. Да бъдат преоткрити формулите на виталността и съзидателността, с които медията да е полезна и на зрителите, и на политиците. Защото на никого не му трябва безгръбначна и безкрила национална телевизия – нито на властта, нито на институциите, нито на опозицията, нито на гражданите. Искам и външните продуценти, и способните кадри вътре в БНТ да се чувстват равнопоставени и поощрени за работа с честни процедури и с компетентни критерии. Трябва обновление в поколенията. Аман от мъртвите души, от мързеливите получатели на мизерни заплати. Трябва обучение, нужен е дух на модерност, а не на провинциална пресметливост, която винаги води до блатото. Все пак живеем в ерата на интерактивното общуване, на глобалните диалози, на отварянето към света. Други трябва да са манталитетът и културният мироглед, които една обществена медия да внушава на зрителите си.

- А мислите ли, че медия, която се финансира от бюджета, може да е независима?

- Хайде да не злоупотребяваме с думата независимост. БНТ първо трябва да бъде заобичана от зрителите, за да се съгласят те да плащат такси за издръжката й, както е с BBC в Англия например. До тогава парите ще идват директно от бюджета. Но самата политическа класа, както ви казах, има интерес държавната телевизия да изглежда достойна, обективна медия, уважаваща и държавността, и различните гледни точки, и важните тенденции, които битуват в обществото. Тя трябва да създава еталони на журналистиката, на познанието и на забавлението. Трябва да налага стандарти, а не да служи за изтривалка
И част от тези високи стандарти е усетът за това къде интересът на едни или други управляващи се припокрива с интереса на обществото. И ако не, да се пита защо?, Това не е слугинаж. Това е пригодност за ролята на коректив и посредник между хората и властта с всичките й постижения, но и със спънките, с грешките по пътя. А защо не и със саботажите от страна на мафиотизирани структури, които видимо или не блокират битката за реформи, за законност и т.н.

- Как приемате идеята на не малко медийни коментатори, че БНТ трябва да се приватизира или лък да бъде оставена да се финансира на свободен пазарен принцип от реклами?

- Приемам я като израз на безпомощност, на малодушие, на елементарно интересчийство, на недалновидност, на страх от общественото мнение. Приемам я и като проява на неразбиране, че една добра обществена медия е символ за национална сплотеност около традиционни и модерни ценности, около морални, културни и политически стандарти, без които една държава просто потъва в безпътица и хаос.

- През последната година станахте по-известна с медийните си изяви, отколкото със статиите и коментарите си. Как оценявате медийните си изяви в "Здравей, България" и "Станция Нова"?

- Оценявам ги като вълнуващо приключение, като шанс да покажа какво мога и коя съм извън интригите, слуховете и клеветите. Милен Цветков е моят повторен и истински откривател за телевизията. Нова тв и програмната й шефка Олга Лозанова експериментираха с превръщането ми в тв типаж, който рискува да бъде рязък, може би стряскащ с оценките си, но открит. Не на последно място – дързък типаж, който се стреми да говори честно, дори и когато греши.

- Имате ли амбиции в телевизията? За собствено предаване например и какво би било то?

- 0, да! Конкурсът за шеф на БНТ е само част от личната ми битка на екрана да имат шанс не само силиконовите момичета, чалга – веселбите, врачките, екзотичните политици, куриозните типажи, плямпалата и полуграмотните шутове. Смятам, че имам сили за собствено шоу, в което да има място за култура, политика, смях, истински живот с всичките му провокационно поднесени по интересен, занимателен, артистичен начин.

- Останаха ли и въобще имало ли е истински професионалисти в българската журналистика?

- Ама, моля ви се! Що за въпрос е това?! Разбира се, че е имало и има образовани, подготвени, силни имена в българската журналистика. Нямам пред вид само телевизионната. И не смятам, че понятието "истински професионализъм" е еднозначно.
Нито че се изчерпва с няколко романтични представи от старите филми. Има компетентни, настъпателни, енциклопедични журналисти. Не са непременно симпатични като хора, някои са с повредени от медиите его, морал и нерви. Но тези неща не бива да се смесват. Тъжното е, че за големите пера и влиятелните присъствия в родните медии все повече говорим в минало време. Усещането е, че въпреки провъзгласената демокрация, натискът отвън – през бизнес или политически лобита – върху журналистиката изглежда понякога по-силен от идеологическата цензура преди промените. Има тенденция умните, неспокойните, бягащи от клишета водещи, коментатори, репортери да бъдат пращани в ъгъла, да бъдат отсвирвани лесно, да бъдат уволнявани. Или пък – което е по-лошо – въвличани в долнопробни политически интриги, в подмолни схеми.
Други не издържат на популярността, стават податливи на покупко-продажби, развиват измамно чувство за могъщество. На трети пък не се прощават неподкупността, стремежът към независимост. Сега има ненормално много медии. Но пазарът за сериозни и авторитетни журналисти, свободни от автоцензура, от подлизурство или от характеропатии, все повече се стеснява. Това е парадокс. Но той не води до добро нито медийния пазар, нито публиката, която се отдръпва, става недоверчива, апатична, или твърде податлива на манипулации.
По-интелигентните се отдават на самотни пътешествия из интернет и блогосферата. Големите журналистически характери трябва да бъдат подкрепяни, а не оплювани по нашенски. Иначе закърнява имунната система на цялото общество. Силиконът измества сивото вещество.

- Преди няколко месеца ви видях да се насълзявате в ефир по време на коментара ви в "Здравей, България". Беше заради постановката на Яна Борисова "Приятнострашно". А какво беше толкова "приятнострашно" за Люба Кулезич в салона на "Театър 199", за да плаче и на другия ден?

- Знаете ли, че не мога да поканя Яна Борисова да ми гостува в някое мое предаване, защото е неизвестна на широката публика? Как обаче да стане известна, като медиите не я разпознават като ценен човек?! Това си е омагьосан кръг, в който можеш да си загубиш душата. Спасението е понякога в такива хора като Яна – обречени да стоят в сянка. Като някакви модерни изгнаници, за да извличат смисъл, нежност и любов от объркания българския живот. Той все no-често изглежда като примитивно пиянде, загубило пътя, изпълнено с разрушителен гняв и духовна неграмотност. Но когато видя съпротива срещу това – чрез спектакли като "Приятнострашно" и не само – наистина ми се плаче. От обич и жал заради беззащитността на благородството у нас.

- Какво ви мотивира да останете в България и чувствате ли се разбрана? Много често във форумите зрители на "Здравей, България" ви обвиняват в снобизъм и употреба на прекалено високопарен език. Как ще им отговорите?

- Из интернет някакви комплексирани същества ме ругаят, клеветят и плюят за какво ли не. Ако само аз бях потърпевша, с мед да ги намажеш тези анонимни псувачи. Но си имам и яки защитници. Те са болшинство и съм им признателна. Да ви призная обаче, чудя се на обвиненията в снобизъм и високопарен език. Най-малко си падам по псевдоученост.
Не употребявам никакви превзети и академични словеса които наричам "еманацията на флуидите". Обичам да разказвам, да разчувствам публиката, да я карам да се ядосва или да се смее. Сигурно някои ме намират за маниерна. Но всъщност съм комедиант по природа. Гордея се, когато като онзи ден една хигиенистка в Съдебната палата (където бях по работа) ме спря и ми каза: "Кефиш ме, защото всичко ти разбирам, когато говориш, дори за сложни неща". Обичам зрителите си, вярвам в тях и се дразня, когато ги подценяват.

- Дъщеря ви учи в чужбина. Какво си пожелавате за нея и на какво най-много искате да я научите?

- Винаги съм я молила да не се страхува, да бъде свободен човек, да вярва, че смелите хора сам Господ ги пази. Давам и кураж да устоява на несгодите и на извънредно трудната конкуренция на запад. Най-обичам да й казвам: "Дишай леко, детето ми". Най съм щастлива, когато тя разбира какво значи това и го прави много по-добре от мен.

- Какво сте пожертвали за кариерата? Чувствате ли се самотна?

- Заради една дълга връзка преди години бях заплашена от това сама да размия името си, да се самонаказвам със страхове и комплекси, да се боя от упреци и присмех, да не съм аз, да се откажа от истинска реализация. Не експериментирах, позволявах да ме употребяват и платих за това тежка цена. Докато се отърся от горчивината и самоубийствените равносметки, мина доста време и водих доста войни със себе си. Сега съм вътрешно спокойна, не се тръшкам, ако сгафя или загубя. Научих разликата между самотата и уединението. Най-важното е, че не се отказах да обичам, да търся и да намирам приятели. Не се отказах от своята женственост, въпреки че някои ме наричат настъпателна кучка. Не се вземам прекалено насериозно като лице от медийния пейзаж. Пазя се от главозамайване и излишно самомнение, защото не ща да се излагам. Умът ми е буден и трезв като на столетница. Вече не се обиждам, когато ме обиждат на възраст. Но сърцето ми е детско – ще ми повярвате ли?

Стр. 24-25

One Response to “ЛЮБА КУЛЕЗИЧ В НАЙ-ОТКРОВЕНОТО СИ ИНТЕРВЮ: Не се отказах от женствеността си, макар да ме наричат настъпателна кучка”

  1. Галина Says:

    Люба, вие сте най-пъргавият ум, дано ме разберете.Душата ми празнува от вашите прозрения! Бъдете жива и здрава!

Leave a Reply