сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-02-13
Журналистът Пюбен Дилов-син е един от създателите на Куку, Каналето, Хъшове, Шоуто на Слави, партия Гергьовден. От 2004 е съсобственик на в-к Новинар. След излизането си от политиката, създава литературния глуб Spirt Qc Spirit. От следващия месец ще бъде жури в ТВ формата България търси таланат. Поканихме го да анализира медийното време и собственото си участие в него.
- Какво ново за ефира ще предложи шоуто "България търси талант"?
- Ами на първо място много забавно, изключително добронамерено представление, в което дефилират много таланти и талантливи недоразумения. Този формат е един от най-обичаните по света заради своята демократичност. Сайман Каул го създава така, че няма никакви ограничения -възрастови, професионалисти и аматьори. Всички могат да се яват. Дори Бойко Борисов може, стига да не е в качеството си на премиер -примерно ако свири на акордеон или прерисува слънчогледите на Ван Гог за време… Между другото имаме и такъв участник…
- На един от записите хвърлят ножове по теб. Иначе, в каква светлина ще те видят зрителите? Как очакваш да се представиш?
- Опитвам се да се държа така, че хората, които имат желание да хвърлят нож по мен, да са по-малко: (Смях) Иначе в поведението на журито има ясно изразени характери и поведенчески модели. Маги Халваджиян е безкомпромисният продуцент, Хилда Казасян е добронамерена, суперпрофесионалист в областта на музиката, умиляваща се и подкрепяща всички млади таланти. Аз съм по-скоро ехиден, иронизираш, и… абе като цяло неприятен. Но съм свикнал с тази роля – като се замислиш – бил съм почти всички мразени неща в България – общински съветник, депутат, политик… Само съдия на мач между Левски и ЦСКА не съм бил… Казано сериозно, форматът на журито по замисъла на създателите на шоуто е много точно определен – продуцент, музикант с академично» образование, журналист. Маги се придържа стриктно към изискванията на формата, защото това шоу е любимото дете на Сайман Каул и принципът "Сайман каза" се спазва желязно!
- Миналата година изпрати отворено писмо до медиите, с критика към сценаристите на Слави и с призив към него да стане депутат. Наскоро той обяви, че е водил разговори с бъдещия премиер Борисов, в които е поискал влияение за избора на депутати. Как би коментирал медийния дебат между тях?
- Както и да коментирам, ще направя грешка. Отношенията между двамата не са ми много интересни. А и Слави нямаше смелостта да продължи разговора за връзките между популярните лица от медиите и политиката. Те са публична тайна в нашите среди и техните любови и раздели приличат на сапунен сериал. Що се отнася до моето писмо, то беше по съвсем конкретен повод и не трябва да се чете като обобщение. Просто тогава сценаристите на Слави го подведоха и той взе страна в един спор по възможно най-неподходящия начин. Ставаше дума за парите за репродуктивно здраве и в Шоуто станаха жертва на интригите на една депутатка, която си правеше личен пиар с темата, на гърба на целия парламент.
- Бившите ти колеги от парламента приеха на второ четене поправки в – Закона за радио и телевизия, според които външните български продукции в телевизиите трябва да бъдат 12%, при предвидени преди това 25%. Как това ще се отрази на медийния пазар?
- Зле ще се отрази! Това беше предателство спрямо българския талант и – ще го кажа направо – те клекнаха пред натиска на собствениците на медии. Истина е, че съотношенията – след като сме членове на ЕС – не могат да създават специални преференции за българи, спрямо чужденци. Но можеше да се направи така, че да се насърчава оригиналната българска продукция За жалост сегашният състав на парламента не е "капацитиран" – както казваше Царят ( Господ здраве да му дава) – за да проумее изобщо проблематиката. Аз доста се страхувам и от бъдещо тяхно законотворчество в областта на медиите.
- В последните поправки на ЗРТ отпада и забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност. Какво ще промени това?
- Това беше забрана, която и сега не се спазваше особено, защото не е никакъв проблем да се занимаваш, чрез свързани лица и фирми. Тук съм по-спокоен, макар че се нарушават принципно антимонополните тенденции в медийното законодателство. В крайна сметка няма как собствениците на цифрови лицензи да не участват в пазара, след като са основни играчи…
- Как се справя твоят вестник "Новинар" при влиянието на кризата и в условията на нарастващо влияние на интернет?
- Добре се справя, въпреки че ми се иска да е много по-добре. Хартията се превръща в бутиков информационен носител, но в интернет бележим сериозен ръст. В крайна сметка "Новинар" се превърна в типичен градски вестник и успя да се преориентира към аудитория с по-големи покупателни възможности. Когато го поехме той беше основно семеен и пенсионерски вестник, заради ниската си цена. Сега – на практика – има два вестника. Хартиено тяло, което запази цена от 40 стотинки и интернет съдържание с над 30 хиляди уникални посещения дневно. Значително се увеличи интересът на рекламодателите към нас.
- Как виждаш бъдещето на "Новинар" и на вестниците?
- Не много розово. Със сигурност предстоят сериозни съкращения. Ще се насърчават повече не класическата информация, а аналитичните жанрове. Предвиждам много бурно навлизане на блоговете в електронните тела на вестниците, както обединение на електронната търговия с информацията. Само след 10 години медийният свят ще е напълно различен от сегашния. Мобилните телефонни апарати ще са основно средство за информация, редом с телевизията. Факт. Нищо добро не очаква хората, които не са готови да се променят. Но като цяло -съдържанието и необходимостта от общуване ще продължат да запазват хуманистичния облик на медиите. Ясно е, това никога няма да изчезне, така че аз за себе си съм спокоен. Но е време в българските медии за смяна на поколенията. Старите кучета от началото на прехода, каквото съм и аз, се поуморихме от това вечно състезание и трябва да пускаме младите напред. Те да тичат. Аз лично го правя от няколко години…
- Но си изключително активен онлайн – в личния ти блог и в социалната мрежа Facebook. Как се променят медиите и обществото чрез тях и до къде може да стигне тази промяна?
- Промяната е за добро. Общодостъпността чрез интернет вероятно е най-голямата информационна революция, след печатната преса на Гутенберг. Изобщо понятието за "рецепиент" се промени – в момента читателят е равностоен и активен участник в така наречения информационен процес. Зад тривиалностите, това означава – персонализация на информацията. Колкото по-детайлна, толкова по-успешна. Аз самият обмислям един подобен проект, който ще представлява информационния поток, коментиран от мен и мои приятели по начин, който да прави възприемането на информацията хем забава, хем повод за размисъл… В момента пиша и книга, която е само за интернет. Още нищо не публикувам от нея, но от есента ще почнат да се появявай отделните глави. Доста е забавна… Работното и заглавие е "Обучение по етикет и добри маниери за изпреварилите времето си"
- Чудесно! А колко страда телевизионният ефир от скорошната загуба на Азис? (От – Нова година Вечерното шоу на Азис е спряно от ефира на Про бг – бел.а.)
Страданието в ефир, когато не става дума за катастрофи като тази в Хаити, или войните в Ирак и Афганистан, е славянска характеристика. Славянската душа обича да страда в ефир. Самият ефир е среда за пренос, и като такава – търпелив като стар индианец, сменил седем резервата. И все пак – обичам да казвам – всеки сам си е виновен за това, което показва неговия телевизор. Азис е явление като певец и като сценично поведение. Телевизионните му превъплащения бяха добри, докато бяха заедно с Катето Евро. Тя наистина правеше половината предаване, както и изумително нестандартната Мария Силвестър… Тези двете трябва спешно да се появят някъде, по възможност не в Костинброд.
- Как си обясняваш факта, че най-успешния медиен продукт за изминалата година беше турския сериал Перла?
- Обяснението ми ще напълни пет страници, ако трябва да е точно. Смело казано, потвърди се старото американско правило: "Нито един продуцент не е фалирал, защото е подценил вкуса на зрителите"
- Твоя е фразата, че "между Батето и Големия брат – това сме ние". Този телевизионен сезон ще предложи за първи път Big Brother Family. Какво още не е постигнал телевизионният комунизъм?
- Не е постигнал още 24-часово облъчване на отделния индивид. Ако си спомним създателя на термина "Големия брат", той стига до прозрението – не е нужно постоянно да те наблюдават. Достатъчно е да знаеш, че постоянно си наблюдаван. Подобна ситуация наистина се лекува единствено с много алкохол. В този смисъл положенето ни между Батето и Биг Брадър е оправдано исторически и психологически… Фантастите още преди десетилетия прогнозираха този тип риалита, както и техните граници. Спомнете си "Бягащият човек". Предстои да ги достигнем съвсем скоро – с пей телевизията, разпространявана от мобилните оператори. Мисля, че ще се случи през това десетилетие още.
- Ти участваше в кампанията на БНТ "Голямото четене". Сега върви друга – Българските събития на 20 век. Кое е най-важното постижение на медиите например след демократизирането им?
- Освобождението на езика. Прес-групата, "Ку-ку", "Дарик радио", "Егоист" – това са моите фаворити за сериозен принос в свободата на медиите. Останалото са подробности от пейзажа и следствия. Аааа, да не пропусна и фигурата на моя приятел от детинство – Краси Гергов. Не знам дали трябва незабавно да бъде разстрелян, или да му се направи паметник. Въпреки че едното не изключва другото. А що се отнася до "Голямото четене" – през изминалата година програмата на БНТ, изобщо, в някаква степен реабилитира термина "обществена телевизия".
- А какво ще бъде най-важното събитие в медиите през следващия век?
- Вече казах: персонализирането на информацията. Вграждането на приемниците в човешкото тяло е възможност да си свързан с глобалното село във всеки един момент. Това ще се случи още през този век. Някъде през май, ако се окаже, че майте бъркат все пак…
Стр. 5, 6, 7, 8
