в. Труд | Илиана БЕНОВСКА | 21.11.2011

- Вие бяхте избран за председател на Съюза на издателите в България. Това предизвика страшно много дискусии. Как си обяснявате, г-н Павлов, тези атаки срещу вас?

- Никой не трябва да преживява като лична или като корпоративна трагедия да загуби едни избори. Изборите са за това – да се представят платформи, кандидатури, да се гласува и който спечели – да ръководи. В случая става дума за Съюза на издателите, не за Съюза на журналистите. Някои хора ги объркаха и твърдяха, че председател на съюза трябва да бъде журналист. Има съюз на журналистите, където председател е задължително да бъде журналист. В съюза на издателите е нормално членовете на ръководните органи да бъдат издатели, които носят отговорност за изданията, за разпространението, за рекламата и за заплатите на всички служители. Такива бяха платформите и на всички, които участваха в това събрание. Нашата позиция и моята лична като председател на съюза е, че има място под слънцето за много издания . Най-важното е това да са сериозни, независими издания с ясна позиция, които да бъдат сериозни, в смисъл че казват винаги истината. За мен това е най-важният критерий. Един вестник или едно списание не трябва да се стреми на всяка цена към изключителни тиражи, към изключителен резултат само от гледна точка на това колко хора купуват вестника.

- Защо искахте да заемете поста на председател на Съюза на издателите в България?

- Искам да развия много неща.

- В посока пожълтяването на вестниците ли?

- Точно в обратната. Трябва да има разлика между това, което в европейските държави се нарича таблоид, и това, което в България се нарича жълт вестник. "Сън" е най-тиражният вестник в Англия. Издателят на вестник "Сън" е издател и на вестник "Таймс", който е безспорно един от двата или трите най-сериозни вестника във Великобритания. В тези вестници като "Сън", като "Билд", немският вестник, се пишат много неща за известните хора. Понякога са неприятни неща, но винаги са истина. Ако напишат нещо, което е невярно, клевета, веднага започват тежки съдебни дела за огромни суми. Това е основната част от моята платформа в Съюза на издателите. Вестниците трябва да пишат истината и само истината. Проблемът в България е, че много вестници – дали само за да качват тиражи или да изпълняват корпоративни поръчки, започнаха да пишат каквото им хрумне.

- Не каквото им хрумне. Каквото обслужва техните икономически или политически интереси.

- Може би понякога е и така.

- Как понякога? Ако не се отнася до Николета Лозанова, а до някой друг като вас, това е обслужване на икономически и политически интереси.

- Правят го много издания и с това трябва да се спре. Мога да говоря само за членовете на Съюза на издателите.

- Защо, не четете ли и други вестници?

- Такива вестници не чета.

- Защо не четете?

- Всеки има право да избира какво да чете. Аз чета сериозни издания.

- Как ще си изработите обективен критерий, ако не четете каква злоба, омраза, противопоставяне и дезинформация се сее от вестниците на Делян Пеевски, финансирани от Корпоративна търговска банка, ерго, Цветан Василев?

- Искам да чета само сериозни издания, които пишат истината. Дори и таблоиди, по-леки издания.

- Какво леко има в това да прочетеш абсолютна клевета за себе си?

- Не ме разбрахте. Таблоидите са леки издания в Европейския съюз. В България почти няма такива издания. Тези са жълти и пишат глупости и клевети. Въпросът, който ми задават – защо почнахте да бъдете съиздатели на "България днес", е именно защото аз смятам, че в България има място за един таблоид, който да бъде по-леко издание, който да не пише лъжи и клевети.

- Как поддържате равновесието между истината и сензацията?

- Би трябвало сензацията да е на второ място. Поне това е моето разбиране. Аз сериозно ще поставя това на обсъждане в Съюза на издателите. Всички наши членове трябва да отговарят на първо място на Етичния кодекс на Съюза на издателите и да гарантират истината. Даже ще помоля, ако това се приеме, всеки член на Съюза на издателите да подпише декларация, с която той отговаря за истинността в своите издания. Ако в неговите издания започнат да излизат неистини, той ще трябва да напусне Съюза на издателите.

- Хубаво. Ще го напусне и ще отиде в другия съюз – на Делян Пеевски, където се говорят неистини.

- Трябва да има съдебни решения, трябва да има имуществени санкции. Мисля, че трябва да се използва дори сегашното законодателство. Но като Съюз на издателите ние ще инициираме, ако е възможно, да се засилят тези санкции. Защото е възможно в някои случаи някои издания да преглътнат глобата, която ще получат от съда заради парите, които ще получат. Затова трябва да има много тежки санкции, когато се пишат лъжи.

- От две седмици обсъждам следния казус -прословутия в. "Всеки ден" всеки ден публикува снимката на парламента, оградена с пачки пари и отдолу пише – чрез есемес за 50 ст. отговорете на един въпрос и ще получавате едногодишното депутатско възнаграждение. Как като издател гледате на това уронване на престижа на първата институция?

- За мен такова нещо би могло да се случи само в едно българско жълто издание.

- Е, и?

- В такива случаи трябва да има санкции. Дори да не е голяма санкцията все още, това ще бъде знаково. Би трябвало читателите да оценяват, когато един вестник е осъден за измислици, за неверни неща, за унижаване достойнството на държавни институции.

- Давате ли си сметка, че сте влезли в страшна битка. Нарекоха ви как ли не, съчиниха какво ли не. Вижда се и участието на определени политически сили, незнайно защо – на ДСБ в лицето на Иван Костов. Той стана приносител на едно писмо на ваши съдружници, с които вие сте в съдебни спорове. Занесе го на главния прокурор, занесе го на Националната следствена служба и срещу вас сега се организират различни мероприятия, които могат да имат един или друг изход. Как ще анализирате това? Винаги когато има нещо подобно, винаги има някакъв интерес. Това не става от идеалистични подбуди.

- Такива битки за мен никога не са били проблем. Още от ранните години, когато се защитаваха принципите на свободата и демокрацията, аз бях от хората, които учредиха СДС. Правата на човека и демокрацията са били водещи при мен да съм срещу комунистическия режим. Когато реших да вляза в медиите, си дадох ясна сметка – четвъртата власт е важна, тя трябва да информира хората и да защитава свободата. Определено има хора, на които това няма да се хареса. Ние го знаехме много добре това с моя партньор Огнян Донев. От самото начало афиширахме нашата собственост. При нас има 100% прозрачност в медията. Не като някои медии, където отпред има едно българско дружество, едно чуждестранно, отзад офшорни фирми. Няма проблем да има офшорни фирми, и в "Кока-кола" има, въпросът е да се покаже обективно кой е собственикът. Трябва да се афишира собствеността. Ние сме го направили.
Към вашия въпрос – въобще не се изненадвам. Иван Костов живее със старото време. На него не му харесаха някои мои действия. Аз директно го бях атакувал на много места, че 4 години той имаше цялата власт в държавата – беше премиер, имаше абсолютно мнозинство в парламента, президент. И не отвори досиетата на ДС. Това беше основна платформа на СДС още от началото. Това беше и мой принцип – да се отворят досиетата, за да има пълна прозрачност. Аз внесох едно решение, когато бях народен представител през 1992 г., то се гласува в НС, мина на ръба с един глас и оттогава досиетата на ДС не са държавна тайна. Каквито и закони после да са гласували, те не са държавна тайна. Някои изпитват ужас, че истината за ДС ще излезе наяве.

- Защо Костов не го направи?

- Факт е, че той не го направи. Носят се всякакви слухове, но оттогава той е като мой смъртен враг и използва всичко да ме атакува по всички линии. Аз съм чул слухове, че той е учил в Ленинград, че е свързан с руското военно разузнаване, затова не излезе негово агентурно минало в България. Дали е така, не мога да го докажа. Всякакви слухове, факт е, че това е темата на нашия конфликт от началото. Той може да говори всичко друго, но това е за заблуда на противника. Той си живее със старата представа от времето на филчев, че може да възлага на прокуратурата политически поръчки. В момента няма такава възможност, той може да разнася всякакви глупави сигнали.

- В момента държавата концентрира своите средства – на държавно и на фирмено равнище, в малката Корпоративна търговска банка. Делян Пеевски – онзи, който издава вестниците, които сеят клеветата, омразата и противопоставянето и дезинформира хората, фактически е миропомазаният кредитополучател от тази банка и с тези пари той финансира своите клеветнически медии. Ерго, това става със съдействието на държавата. Не смятате ли, че трябва да вземете по-ясна и категорична позиция, или се въздържате, за да не влезете в конфликт с ГЕРБ?

- Постът на председател на Съюза на издателите за някои хора беше много важен, защото те се страхуват, че и като институция Съюзът ще постави въпроса защо държавните фирми държат техните пари в КТБ без конкурс. За 30 000 лв. се провеждат обществени поръчки, а тук става дума за стотици милиони. Съюзът на издателите е поставял този въпрос многократно. Логично е ние отново да го повдигнем, защото това поставя в неравностойно положение всички издатели. Защото едни издатели се кредитират изцяло с парите на държавните фирми чрез една банка, която е финансирала закупуването. Парите на държавните фирми се слагат на едно място. След това оттам се финансира купуването на медиите, поспете връщат кредитите със същите пари.

- Аз поисках от министър-председателя да възложи проверка да се проследят финансовите потоци: кой тегли тези кредити, с какви обезпечения, защото обезпеченията сигурно се повтарят, дали се обслужват тези кредити и кой финансира с реклами тези медии. Ще видите, че кръгът ще се затвори.

- Да, дали се обслужват, дали има разсрочване и дали са провизирани.

- Чакам втора среща с премиера. Ще го запитаме ли още веднъж на глас? Защото това са важните въпроси. Вие много добре знаете, че свобода без пари няма.

- Вие трябва да се обърнете към тези фирми и към министерствата, към които са тези фирми. Също така можете да попитате и министъра на финансите, който беше много принципен. Той беше застъпил твърдата позиция, че трябва да се спазват процедури.

- Вие ще запитате ли?

- Разбира се. Ето това предизвикатази истерична реакция. Защото в единия случай аз можех да говоря само като управител в нашите медии, сега, ако получа подкрепата на мнозинството в Съюза на издателите, ние ще можем да задаваме този въпрос. И това на някои хора не им харесва.
***
Таблоид – интересен, но не жълт

Пред "Станция Нова" на Нова телевизия:

•Моята категорична позиция е, че едно от най-важните неща в Съюза на издателите е да има ясна и категорична прозрачност на собствеността на всяко едно издание. Второто е, че членовете на Съюза на издателите трябва да говорят истината и винаги да имат проверени източници. Издание, което не пише истината, няма място в Съюза на издателите.
•Тези, които напуснаха съюза, съзнателно или не, подкрепят другия съюз, който се състои от медиите, които пишат лъжи и клевети. Сега те са уязвими, опитват се да кажат, че всички са маскари. Това е елементарна и манипулативна теза.
•Трябва да има равнопоставеност на всички издания. Убеден съм, че една част от тези, които напуснаха съюза емоционално, ще се върнат.
Вестниците не трябва да измислят лъжи, за да качват тиражи или да изпълняват политически и корпоративни поръчки. Напоследък тръгнаха с такава пропагандна машина, защото се страхуват, че няма да получат монопола, който искат.
•Има голяма разлика между това, което в България се нарича жълт вестник, и това, което е таблоид в Европейския съюз. Ние започнахме съвместно с Недялко Недялков издаването на вестник "България днес". Идеята ни е той да бъде истински таблоид по европейски принцип. Ще пишем интересни материали за футболисти, политици, звезди и обикновени хора. Никога няма да публикуваме лъжи и клевети.
***
Любомир Павлов е съсобствении u управител на "Медийна група България холдинг", ноято издава всекидневниците "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", списанията "Идеален дом", "Гео", "Съвременник", "За жената", "Хай клуб".
На 16.11.2011 г. е избран за председател на Съюза на издателите в България.

Стр. 16 – 17