Водеща: Здравейте, г-н Бехар! Аз предлагам направо да започнем с една новина. В Париж на среща, PR среща на много високо равнище бяхте избран за вицепрезидент на световната PR асоциация. Така че честито от нас! Наистина много високо ниво.
Максим Бехар: Благодаря! Това е признание за България. Наистина за първи път източноевропеец става вицепрезидент на ICCO, което е международната, световната PR асоциация, и това също е и голямо признания за българската асоциация на PR агенциите БАПРА, чиито представител съм в борда на ICCO. Това означава, че този бизнес, за който сега ще си говорим, public relations, в България вече е достатъчно силно развит и конкурентен, за да можем да бъдем наистина играчи на световна сцена.
Водеща: Там ли се създават истинските трикове, там ли е лабораторията, в която се раждат и зараждат?
Максим Бехар: Всяка държава си има своя лаборатория. Тъй като нашият бизнес е доста локализиран, колкото и да е англо-американ, колкото и английският да е доминиращ език и това, което се случва в САЩ, във Великобритания да е пример за всички нас, които изработваме стратегии, концепции, консултираме нашите клиенти, било то политически или комерсиални, всяка държава си има своята особеност. България има твърде много особености и различия с други държави, дори и със съседните, но в крайна сметка, знаете, че ще говорим и за социални медии, това, което видяхме на тази черна дъска…
Водеща: Да, смарт класната стая.
Максим Бехар: Да, тази черна дъска е бъдещето и това също е свързано с комуникация.
Водеща: На мен ми се искаше да си поговорим за тези трикове, които може би, в смисъл, ние с просто око не можем да забележим като обикновени, просто потребители и зрители, но за един човек като вас те са напълно ясни. В едни политически кампании се вкарват много трикове, много оръжия има там. Какви са най-често използваните? Някой казваше, че, да речем, рекламата на семейство Обама, реклама, разбира се, в грубия смисъл на думата, на семейство Обама е част от трика да бъде създадена тази PR стратегия на самия Обама. Така ли е наистина, или?
Максим Бехар: Преди десетина години доминираше мнението, че нашият бизнес всъщност е в опаковката. Че ние трябва да вземем един продукт, да го опаковаме добре, да му сложим панделка, да знаем на кого да го продадем, как да го продадем. С навлизането на социалните медии в нашия живот, в нашия бизнес, във всичко това, което правим, опаковката започва да има все по-малко значение и същността, самият продукт, качествата на самия продукт…
Водеща: Т.е. да покажем човека Обама като съпруг, като…
Максим Бехар: Ами това, което се случва с Обама и това, което видяхме и с Меркел, смятам, че част от тях може да са наистина PR подходи, или не бих ги нарекъл дори трикове, да кажем решение на техните PR отдели и PR съветници, но в крайна сметка, ако наводнение в Германия, естествено, че Меркел ще отиде там и с PR, и без PR, ще се поинтересува какво се случва с това наводнение. Ако се случи нещо драматично в Щатите, естествено, че Обама ще отиде. Там по-скоро това е силата на новите медии, които могат да го предадат това нещо онлайн. Това се е случвало и при президента Кенеди, и вероятно при президента Рейгън, обаче са го предавали телевизиите, не са го предавали социалните медии онлайн…
Водеща: Как, да речем, пък един PR избира какво да покаже от личността? Дали да покаже, как да кажа, да проникне под черупката на тази личност, или да се фокусира върху нещо друго?
Максим Бехар: Знаете ли, има много дефиниции на PR през всички тези години и последната, която аз най-много съм си харесал, е, че всъщност това е да правиш, да казваш истината, но да казваш истината по начин, по който хората да я харесат. Истината е ключова дума.
Водещ: Има един влиятелен бизнесмен, който наскоро сложи обява: Търся проповедник, PR проповедник. До каква степен вярата в продукта, който, или в личността, която трябва да се промотира, е важна за работата,или може и без нея, а само, как да кажа, с технически средства?
Максим Бехар: Не знам дали е необходимо да има вяра и не знам доколко тази дума е уместна в нашия бизнес. Ако бизнесът е честен, почтен, морален, точен, това е едно професионално предизвикателство. Не е нужно чак толкова много да си привърженик на една лява партия, за да работиш за ляв кандидат или да имаш някакви партийни пристрастия. Това е бизнес, в който наистина морал и истина са основа и оттам нататък вече има техники, които в днешно време са свързани главно със социалните медии и с начин да се влияе. Аз към категорично против всякакви такива хора, които ходят хо форуми, пишат анонимно. И това са обикновено някакви, вероятно платени, и то си личи веднага, че са такива. И смятам, че в никакъв случай това не допринася за по-добрия имидж или за по-добрия брандинг на един човек. Твърдо вярвам в сентенцията, че един персонален брандинг е това, което хората говорят за тебе, когато не си в стаята. И в крайна сметка не можеш с 10 души, или 20, или 30, или 50, платени в някакви форуми да си направиш по-добър имидж или по-добър образ.
Водещ: Какви други трикове има за черен PR, това всъщност е т.нар. черен PR, нали?
Максим Бехар: Аз смятам, че няма черен PR. Има законни и незаконни действия. Ако ти оклеветиш човек, това е, което се смята, че е черен PR, ако ти кажеш, че един човек е лош човек, че е престъпник, ако го обидиш, ако излъжеш, смятам, че тогава това е престъпление или е казване на неистина.
Водеща: Искам само да направим аналог и с това, което виждаме тук на монитора. Вярно ли е, че всичко е контролирано? Особено в една такава..?
Максим Бехар: О, разбира се, в голямата политика, абсолютно, разбира се.
Водеща: И това, което се случи с роклята на Моника, наистина ли е контролирано, за да..?
Максим Бехар: Е, чак дотам, едва ли.
Водеща: Т.е. не може пък съвсем всичко да се контролира?
Максим Бехар: Обаче смятам, че специално в правителствата има екипи, при големите правителства, на големите държави, има екипи от супер професионалисти, които… Аз имах възможността да правя преди десетина години първото посещение на Хилъри Клинтън в България и да работя с т.нар. продуценти от Белия дом и много добре помня как нощта преди да се появи тогавашната първа дама, ние репетирахме в народния театър „Иван Вазов”, и те бяха довели за тази цел една жена, която беше толкова руса, колкото и Хилъри Клинтън, толкова висока, колкото и тя…
Водещ: Дубльор.
Максим Бехар: Ми да, да кажем дубльор. Която стоеше, сменяше нонстоп, това беше 2 часа през нощта, и сменяше нонстоп дрехи и те сменяха завесата отзад на театъра, на нашия театър „Иван Вазов” имаше не повече от три-четири възможности за бекграунд, за фон, завеси. И някъде, това нещо се снимаше, след това ние пихме бира с продуцентите, гледахме го това на екран и след това тя сменяше дрехите. Това са професионалисти, които си изпипват нещата от първия до последния детайл многократно и си знаят много добре работата. Но аз пак не бих казал, че това е PR, защото може да си облечен в най-добрата рокля, може да имаш прекрасния фон, но ако нямаш харизмата, ако не знаеш как да кажеш нещо, и отново се връщам на това определение, което толкова много ми харесва, и аз съм си го написал, в смисъл, не съм го прочел никъде, че наистина трябва да казваш истината по начин, по който тя да се хареса.
Водеща:Да бъдеш максимално откровен, да.
Максим Бехар: Начин, който да те харесат. Важно е това и за нашите политици в България.
Водеща: Хубаво, че се спряхме на тях. Някъде бях прочела, извинявайте, че ви прекъсвам, но някъде бях прочела, че нашите политици всъщност се обръщат към PR експерт само когато го закъсат много. Те да оправят, да ги измъкнат от блатото и като ги измъкнат.
Водещ: След това пак…
Водеща: След това пак отварят вратата. Така ли е?
Максим Бехар: Може би не само в България, може би и в чужбина е така, но ми се струва, че в България политиците разбират PR бизнеса по начин доста различен отколкото развитите пазари. Т.е. има, все още битува това схващане или тази визия, че ти идваш при един PR експерт и му плащаш едни пари и той се обажда на някой и урежда една статия някъде да излезе. Това обаче първо, че не е възможно. Второ, че убива нашия бизнес и трето дори и да излезе въпросната статия с нищо няма да помогне на никой политик.
Водеща: Можете ли да ни кажете голям PR-ски гаф, може и да не е в границите на България. Нещо, което наистина във вашите среди се води като PR-ски граф и нещо, което не трябва да се прави никога.
Максим Бехар: Аз сега не мога да се сетя. Гафове има хиляди, разбира се, но сещам се когато преди много години тук президентът Първанов спечели изборите и преди това имаше един диспут, в който той не се появи. Бяха кандидат, тогавашния президент Петър Стоянов и кандидат за президент Богомил Бонев, си спомням как тогава беше, така, президентът Стоянов се опита да удари своя опонент с някакви доказателства, че той лобирал за една частна фирма в България и знам, че този негативен подход му изигра изключително…
Водеща: И той тогава изгуби всъщност.
Максим Бехар: Лоша услуга.
Водещ: Това не е ли политически гаф, а не PR-ски?
Максим Бехар: Това е комуникационен гаф по-скоро, защото това беше казано по време на телевизионен дебат, в телевизионно студио пред милионна публика.
Водеща: Да, но сега пък като че ли повечето диспути се водят точно на тази основа. Да си изваждат и оттук и оттам, от чекмедженца различни…
Максим Бехар: Ами да, това са грешки, грешки след грешки, след грешки. Примерно сещам се за пресконференцията, която премиерът Бойко Борисов даде, когато започнаха протестите и тя беше в предаване директно и той имаше пред себе си един списък от няколко неща, които… А Борисов е човек, който умее да комуникира и всички го знаят това, дето се казва и котките по улицата са наясно, че той е човек, който като отиде в една компания може да комуникира, разбира, говори техния език, разбира техните проблеми, дава им решения. В един момент той се появи на пресконференция с едни написани неща, които трябваше да каже.
Водеща: И никой не прие добре това.
Максим Бехар: И това изигра много лоша услуга на тогавашната ситуация. Струва ми се, че той беше посъветван и това бяха грешни съвети.
Водеща: Но въпреки всичко аз имам чувството, че тук като че ли посоката на PR е повече към черния PR. Не знам дали…
Водещ: Към оклеветяването на границите на закона.
Максим Бехар: Отново аз не смятам, че има такова понятие черен PR главно поради факта.
Водеща: Така популярно го наричаме тези, които не сме…
Максим Бехар: Че това са, това оклеветяване или изричане на лъжи или на неверни неща, които или трябва да бъдат оборвани колкото се може веднага, веднага, веднага, веднага от една страна. От друга страна, ако те нанасят някакви щети трябва вече хората да си търсят правата в съда, но вижте, върнете се преди 10 години. Това е основната разлика в нашия бизнес в момента всъщност. Преди 10 години кои бяха публични личности? Вие, телевизионните журналисти, спортистите, актьорите, политиците. Това е, хората от шоу бизнеса, спортът и политиката. Това бяха публичните личности, ами сега всеки е публична. Сега всеки, който иска да се занимава с политика има възможност и достъп неограничена до медии.
Водеща: (..) сега всеки създава новина във фейсбук.
Максим Бехар: Сега един автомонтьор в един стар гараж с един лаптоп втора ръка може да бъде много по-популярен, отколкото един представител на шоу бизнеса или на политиката
Водеща:. Ние много ви благодарим за това гостуване, тъй като времето малко ни напредва едно предложение от нас, от екипа искате ли да направим поредици за PR, защото съм сигурна, че можем да помогнем не само на хората, които са на сцената, така популярните лица, а и въобще на хората, които стоят вкъщи и ни гледат.
Максим Бехар: Има огромно неразбиране в нашето общество за това какво е PR. Такава поредица може да бъде много полезна, защото за голямо съжаление все още битува това, че когато правиш PR или казваш еди кой си си прави PR. Което означава, че нещо като че ли не е. Т.е. това е той, ама не е той.
Водеща:Добре, считам , че сте съгласен. Добре. Благодарим.
Максим Бехар: Той си прави PR, т.е. показва се. Нека да направим тази поредица.
Водеща:Хайде да направим.