в. Стандарт | 10.08.2010
Максим Бехар – един от основателите и акционерите във вестник "Стандарт", бивш първи заместник главен редактор на вестника от първия му брой до ноември 1995 година. Сега Бехар управлява PR компанията M3 Communications Group. Inc. и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.
Леко съм пристрастен естествено, но ми се струва, че "Стандарт" беше великото откритие на новата българска журналистика в началото на 90-те години. И затова имаше една-единствена причина – опитвахме се за говорим на спокоен, интелигентен и позитивен език точно тогава, когато читателите не го говореха, защото в България промените бяха хаотични, агресивни и често тотално неразбираеми. Изведнъж сложихме на вестникарските сергии приятно направен вестник, първия в България с цветни снимки, подреден изцяло, както го правеха нашите западни колеги тогава, и – със сигурност – първия, в който журналистите бяха задължени винаги да изискват поне две мнения по казуса, за който пишат материалите.
***
"Стандарт" беше първият вестник в България с изключително модерна компютърна система, от която почти никой не разбираше как се ползва и защо всъщност трябва да я ползва. Никой освен мен вероятно и няколкото инженери, които често обикаляха коридорите по августовски потни и напълно безпомощни. Пишехме стотици статии и понеже колегите често забравяха някоя и друга команда, те просто изчезваха и всичко трябваше да се пише отначало. Цялата тази загуба на време изнервяше всички страшно много и един ден срещнах няколко от колегите да идват на работа рано сутрин с пишещите си машини.
- Сори, шефе, но предпочитаме да заложим на сигурността. Тези компютри ни скъсаха нервите, просто ги уволни и нещата ще тръгнат.
Не можех да повярвам, че млади хора могат да се предадат толкова бързо. Тогава, без да кажа дума, се прибрах в стаята си, включих моя си компютър и написах заповед номер едно във вестник "Стандарт". Подписах я и я занесох на портиера.
Заповедта гласеше: "Забранява се внасянето на пишещи машини в сградата на вестник "Стандарт". Надявам се… все още важи!
***
Правихме още първите броеве на вестника, наистина полагахме големи усилия да сложим ред в една модерна система, каквато нямаше нито един вестник тогава. Беше твърде революционна – да не принтираме текстовете, а всичко да минава през нашите очи от екраните на компютрите. Едва накрая, вече коригирани и готови за печат, текстовете идваха или при Валери, главния редактор, или при мен за подпис. За по-лесно и прегледно, а и да е по-разбираемо, подписвах го с "max", така дежурният редактор веднага разбираше кой от двамата е подписал материала. Пък и беше логично съкращение от името ми, много хора и досега се обръщат така към мен.
Няколко поредни дни обаче материали, които подписвах за печат, не се появяваха на следващия ден във вестника. Бях страшно учуден и идния ден буквално влетях в стаята на секретариата да попитам какво става. Легендарният дежурен секретар Свилен, който надявам се и до днес да не е загубил чувството си за хумор, ме изгледа много сериозно и с присвити очи каза:
- Ами, шефе, виж сега, ти беше написал "мах" и аз естествено ги махнах, може още да са в кошчето даже. Другия път напиши "тур" и ще ги сложа във вестника…
Беше толкова абсурдно и в същото време вярно, че просто дадох кръгом, върнах се в стаята си и вече подписвах всеки материал с цялото си име. Случки като тези, сигурен съм, има всяко начало. На всеки вестник, на всеки бизнес. Далеч по-важно е обаче, че "Стандарт" не само оцеля през тези толкова неясни и борбени години, но стана един съвсем, съвсем пълнолетен и силен фактор на медийния пазар в България.
И понеже продължих след моите журналистически години да се занимавам с медии, и понеже съм един от тези, които на висок глас казват, че идва краят на печатните медии, сигурен съм, че "Стандарт" ще приеме и това предизвикателство и ще направи най-добрата онлайн медия в България. Просто е, само трябва случката със заповедта и забраната за пишещите машини един ден пак да се повтори… Сега вече по-друг начин и в други времена. Нали това искахме още в самото начало – "Стандарт" да налага стандартите.
Успех!
Стр. 21
