в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 16.02.2011

- Г-н Минчев, днес БТА става на 113 г. Как агенцията ще отбележи празника си?

- Идеята е 113-ата годишнина на БТА да бъде отбелязана по-различно. Имаме потвърждението, че на нашата всекидневна редколегия гост ще е председателят на Народното събрание Цецка Цачева. А вечерта в БТА ще направим премиера на литературния алманах "Вечери край Цариградското". Той включва разкази и стихотворения на известни български писатели и поети, работили през годините в БТА – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Петър Увалиев, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Серафим Северняк, Цветан Стоянов и др. Предговорът е на Димитри Иванов, а рисунките са на големия художник Стефан Марков. На премиерата сме поканили бетеанци от различни поколения. Това е – скромно, но в период на криза не сме готови за нещо по-голямо.

- Все още сме в криза. Как се отразява тя на БТА и вижда ли се вече светлина в тунела?

- БТА получава държавна помощ, която е част от бюджета й. През последните години парите на агенцията не са променяни, а преди две години бяха намалени с 10 на сто. Работим с това, с което разполагаме. Търсим вътрешни ресурси с оптимизация на хората. За няколко години агенцията е намаляла с около 15 на сто като личен състав. Ако през 2004 г. сме били 365 души, сега сме 290. Но това не е на базата на съкращения, а на оптимизация. Търсим възможност на чисто пазарни принципи да увеличаваме приходите си – от реклама, от продажба на информация, от пресклубовете.

- Появяват се нови новинарски сайтове през последните месеци, как се борите с конкуренцията им?

- Повечето от тях са наши клиенти, които взимат информацията от нас. Ние сме "за" конкуренцията. Но за съжаление съперничеството между новинарските източници на информация се развива в среда без достатъчно ясно регламентирани правила. Би трябвало да имаме еднакви изисквания и критерии за работа на всички тези сайтове или агенции – да е ясна собствеността им, да се санкционира кражбата на информация, да се пресичат елементите на сива икономика. Големите информационни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес хвърлят огромни инвестиции в защита на информациите си. Все повече е ясно, че интернет, който навлезе в медиите, променя тяхната инфраструктура. И вече е ясно, че глобалната мрежа не е свободно пространство, особено като става въпрос за информация. Тя струва пари и трябва да се плаща. През октомври в Аржентина се проведе Третият световен конгрес на информационните агенции. Там официално бе направена неоспоримата констатация, че 80 на сто от цялата информация по света минава през агенциите. Те са тези, които обикновено дават първоначалната информация.

- Ще инициирате ли законодателни промени в посока изясняване собствеността на сайтовете? По инициатива на Съюза на издателите такива правила бяха прокарани за вестниците.

- Много ми се иска това да се приложи и към сайтовете, които се появяват всеки ден. Ние не знаем как са регистрирани, на кого принадлежат. Има хаос в електронното пространство. И би трябвало този въпрос да се реши. Преди седмица американският посланик Джеймс Уорлик на среща в БТА каза, че въпросът със собствеността на медиите е много важен за една демокрация. Бих искал да продължим това, което започна Съюзът на издателите. Това е необходимо за България, за целия демократичен процес у нас.

- 2011 г. ще е годината на изборите. Как се готвите за тях?

- Мисля, че най-добрата подготовка е, когато успееш да покриеш информационно страната. Затова решихме да инвестираме в нови хора и в допълнителни мощности. Някои медии предимно по икономически причини съкращават кореспондентските си места. Затова преценихме, че ако искаме да изпълняваме добре нашата обществена функция и да произвеждаме информация, е добре да увеличим кореспондентската си мрежа. Това става с вътрешно преструктуриране. Назначихме нови хора в Шумен, Русе, Ловеч. Разкрихме кореспондентски пунктове в Търговище и Кюстендил, където не сме имали екип от 20 години. Предстои ни да освежим присъствието си и в Стара Загора, Кърджали, Сливен. Вече имаме покритие на цялата страна. Желанието ни е да покрием информационните кампании на всички политически сили. Тъй като интересът към изборите е голям, решихме да дадем трибуна и на социологическите агенции. Да чуем нагласите на обществото по важни проблеми, които вълнуват всички – образование, здравеопазване, социална реформа. Ние сме инициатор и домакин на този социологически пул, без да сме участници в него, тъй като това е тяхна територия.

- Ще продължите ли и тази година традицията да организирате Световната среща на българските медии?

- Да. Тя ще бъде в известна западноевропейска държава, в която има българска диаспора и български медии и в която имаме недостиг на положителна информация за България.

Стр. 12, 14