Мамооо. Никой не може да издържи

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2010-01-12

Кеворк Кеворкян, Приказки за телевизиятаКарбовски, с присъщата си напоритост, най-добре и първи написа в “Стандарт" за убийството на онова нещастно момче Б. Ц. Грубиянски, както винаги, но пък точно.
Всички се обединиха набързо, че момчето не било журналист, милостиво му отпуснаха, че бил “скандален радиоводещ". Можеха да го нарекат просто продавач на лъжи, каквито са немалко днешни журналисти. Но това ще ни обърка за Карбовски. Той самият продава лъжи. Ето. Минаха вече три седмици – и той не желае да опровергае лъжите си за Светлин Русев.
А пък Нова телевизия отказва да му даде право на отговор. Затова още навремето казах, че Светлин трябва направо да съди Якуб – управляващият директор, шведът, който не спазва българските закони. А всички вие, които се отърквате в политиката, си мълчите, понеже искате да си показвате вдъхновените физиономии заран или вечер по тази телевизия. Един чужденец се подиграва със Светлин Русев – а на вас ви е хубаво. Превърнали сте се в някакви клептомани на медийно внимание, не искате да си разваляте отношенията с Якубчо. Поне се досетете каква тежест ще имате в очите на гуреливите репортерки от Нова, когато виждат, че нямате никакво уважение към Закона.
Прокуратурата също аристократично, и не от днес, избягва това престъпление, каквото си е отказът на право на отговор. И там са алчни за медийни ласки. И там станаха медиократи. Всички страдат, поне публично, когато някой изживява смъртта на животно. Но не и когато това се случва със закона.
В прокуратурата нямат никакъв шанс да се справят с престъпността, когато си затварят очите за престъпленията в медийната сфера – защото там са най-неудобните им свидетели – добре заредени с амбиции, защитени свидетели на корупцията в самите медии. Охотни потребители на същата тази корупция. Ако онзи глупак се хвалеше лъжливо с контактите си с престъпните босове, други, “сериозни" имена, другаруваха на екрана с тях.
Един от тях, понеже повръща без никакви задръжки думите, написа: “Заради славата или нещо друго" Жоро Стоев или Боби Цанков избраха свободата на словото с нейното непосилно за всеки битие". Втората част на тази глупава фраза е крадена. Избрали “свободата на словото"? Мерзавци сега пък ще се опитват да ви объркат какво е свобода на словото. Хищниците на слободията. А всички те ги поощряваха, когато онези лумпени печатаха книгите си, дори единият бе любимият им тв гост. Може би съм един от малцината, който гнусливо казах нещо за Стоев. Той пък написа глуповато писмо срещу мен – обаче отпечатано дори след смъртта му.
Отворете широко уста и се пригответе да преглътнете истината, че покорните лъжци хранят свободата на словото.
***
Ако е заради килограмите, Искра Фидосова наистина има право да получи пет пъти повече екранно време от Огнян Стефанов (в “На 4 очи"). Единственият журналист, жертва на политико-мутренското насилие, бе набързо и фиктивно представен в предаването. А толстолобите насилници сега са слаби, знаете ги, сега трябва да ги натикате в мътната тиня.
Раната Огнян Стефанов не е зараснала. Б.Ц. вече е забравен. Обаче Огнян всеки ден трябва да е канен в някоя столична редакция и мълчаливо ескортиран по стаите. Двете му патерици са символът на днешното писане. От ВАЦ отдавна ме канят да поговорим за “Изкуството да задаваш въпроси". По-добре да погледат Огнян – 30 минути, мълчаливо, без никакви въпроси. Е, може да закачат портретчето и на някой натрапник в нашия занаят, който е щастлив с покорните си лъжи.
***
А разследваща журналистика у нас ще има тогава, когато някой прояви интерес, защо, например, известен водещ е натирен от екрана в разцвета на дървенето си. Който веднъж каза, че “сега ще разговаря с Б. Б. по повод 100 години от управлението му", а бяха минали само 100 дни. Тия хора под носа ви се надпреварваха с Боби Ц., а пък вие…
***
Б. Б. даде едно добро, в смисъл – нормално – интервю на К. Караджов (6 януари, Би Ти Ви). Беше спокоен и изчерпателен, липсата на сервилност в репортера му се отрази добре. В приповдигнатите игри на доскорошните си фаворити той самият се чувстваше неуютно. Понякога неговата вродена естественост се бунтуваше на опитите да бъде излизан от подметките нагоре. Опитите му да усмирява неуместното въодушевление на онзи отсреща, който иска на всяка цена да му се хареса, му влияеха зле. В някои моменти и той самият изглеждаше неестествено. Поначало той, вероятно, няма желание да общува със слаби хора, особено журналисти, това го изнервя, дори може би го усъмнява в собствената му значимост. Става груб, когато усети сервилниченето, въпросите, лъщящи на олио.
Нищо особено не стана в случая – но пък видяхме един нормален диалог. Караджов зададе почти всички въпроси, които очаквахме, с овладяното изражение на човек, който не е дошъл при премиера, за да му се хареса. Нищо особено, обаче напоследък толкова ни бяха втръснали подхалимските пируети около Бойко, че сега публиката сигурно се е почувствала по-добре. Един-два пъти Караджов забрави нейде из джобовете си въпроса “Защо?", но както и да е.
***
Б. Б. сякаш е втренчен единствено в себе си, а би могъл да бъде малко по-загрижен и за хората около себе си. Можеше да спести доста неудобства на Божидар Димитров – например, плачливото му извинение пак по Би Ти Ви (“Новините"). Може би го е поощрил, или, не дай Боже, дори задължил да го направи. Божидар е извънредно ценен човек, главно заради онова, което пази в сърцето си, понеже днешните ни политици са поразително нечувствителни към историята ни. Не ми беше приятно да го наблюдавам, обясненията му бяха отронвани насила, извиненията му – още повече, а пък и в края на краищата беше очевидно, че всичко това е един театър, колкото и пот да беше пролял още Божидар, нямаше да успее да скрие това. Бойко сигурно и сам е успял да успокои турския премиер. И можеше да заключи Божидар в кабинета му за известно време – да бие държавния печат, на който е хранител понякога, по стари карти на изконните български земи…
***
Премиерът трябва да си назначи специален таен съветник, който да прави списък на онези, които най-усърдно му кадят тамян. И Бойко усърдно да ги отбягва. Напоследък крайно религиозните намаляват, обаче се появяват други като Карбовски например, който смята, че е въпрос на добър вкус да обругаеш Светлин Русев, като хвалиш в същото време Б. Б. – …сякаш за да потвърди онзи прекрасен афоризъм на Е. К., че всеки, който заеква, трябва и да куца.
***
В мъглата от тамяна човек може лесно да сгреши. Фалцетните припявания могат да те накарат да свалиш, например, една картина и без никакво правно основание да я подариш някому. А тези неща не се забравят. Перипетиите на една картина винаги се помнят повече, отколкото разхвърляните човешки жестове.
Между другото, нека да уточня нещо. В “Труд" Божана Апостолова, в иначе отличната си реплика за случая с картината на Лавренов, е допуснала грешка. Тя твърди, че Д. Казаков-Нерона бил “открит, подкрепен и наложен сред художествената общественост именно от Людмила Живкова". Истината е малко по-различна – този човек, особен колкото всеки голям художник, бе подкрепян и наложен от Аксиния Джурова – и винаги с участието на “Всяка неделя", не без съпротивата на някои кръгове, които смятаха Нерона за луд, на какъвто той усърдно и сполучливо се правеше. Живкова отдавна не беше жива.
Ние с Божана лесно можем да си уточняваме подобни подробности. Проблемът е в журналистическите клисари, на които, както казваше един писател, Господ сякаш нарочно им е дал фалшиви очи. Очаквайте сега ново разследване колко е бил изтезаван Нерона от онази власт.
***
Когато видиш матрьошка с образа на Бойко, купи си я от бедната женица, която я продава. Но не я отваряй.
Някой я е изрисувал нейде в тъмата на Рус. Веднъж, беше средата на 80-те години, в Москва влиятелни славянофили – между тях и скандалният художник Иля Глазунов, както и световната оперна прима Елена Образцова, ме убеждаваха да се срещна с “бабушка" Любов Майкова. Старицата беше около 80-годишна, бяха й уредили изложба в престижна галерия, имаше огромен успех. Обаче се опъна – не може да остане до неделя, да я заснема най-късно до четвъртък. Дълго я уговарях, накрая тя си призна: ако дойде речният прилив, селцето й остава извън света за 8 месеца. Картините й бяха прелестни, единствената загадка беше как ги е нарисувала тази напълно примитивна душа. “И тъй, момчето ми – рече тя, – дойдоха да снимат филм в селото, а един ми дава голям шоколад, не бях виждала такъв. Друг пък ме посъветва да нарисувам нещичко на гърба на обложката му, даде ми и боички, а аз дори не знаех, че мога да рисувам. И тъй се почна…"
И тъй. Като гледам матрьошката на Бойко, се сещам за баба Люба – след “Всяка неделя" за нея писа дори “Правда", и си представям, че и тя е правена нейде там, в забутаната душа на Рус. Обаче: вътре са Георги Димитров, след него Живков, след това – Станишев, после – Царя , дотук все е поносимо. Ами Бойко, който ги е побрал всичките? Какво иска да каже онзи руски разум, или реката е придошла, и е излишно да търсим някакъв смисъл.
***
Б. Б. е доказал взискателността си – тъй че очаквам публично да отреже ръцете на депутата от ГЕРБ, който бил крал уличен ток, церемонията вероятно ще я предават всички телевизии. В същото време обаче е крайно внимателен, когато става въпрос за медии, дори фалиралата държавна телевизия го изпълва със страхопочитание. А тя все пак му е на подчинение. Ако онзи е откраднал ток за стотина лева, тя пък е напълно финансово разгромена.
“Според данни на ТВ План – ТНС в най-силния си месец – юни, заради изборите за Европейски парламент и за българско НС, БНТ е запълнила (едва) 85% от рекламното си време. В останалото (време) – трудно намира рекламодатели дори за 5-те минути в праймтайма си…Частните телевизии още в началото на 2009 г. намалиха тарифите си за реклама заради кризата, а на “Сан Стефано" 29 своенравно реагираха едва през септември. Тогава новият шеф на рекламата, който идва от Би Ти Ви, актуализира рекламната тарифа на БНТ, която в условията на рецесия е в пъти по-висока от тази на търговските телевизии… (цитат от в. “Банкер".)
Скрито приватизират БНТ, пиеската е започнала. Но и този път не остана време да ви разкажа за телевизия “ПРО ББ". Вместо това, ето една история, разказана ми от Димитър Недков, той пък цитира един от най-известните навремето морски капитани.
Натоварили от Япония няколко милиона говорещи кукли – наклониш я и тя жално казва “Мамооо". Наша търговска организация щял да ги продава в страните от Източния блок, очаквал се голям удар с това “Мамооо". Тръгнали на път, и при всяко поклащане на кораба, веднъж на минута, милиони кукли проплаквали “Мамооо". Трима моряци не издържали и полудели. Никой не може да издържи – започнат ли всички медии в един глас да викат “Божеее".

Стр. 16
 

Leave a Reply