сп. Журнал за жената | Деляна ЦРЪНЧЕВА | 28.10.2010
Казват, че домът говори много за човека. Убедих се в това, когато пристъпих прага на дома на Маргарита Михнева – усещането беше за събудена красота от миналото, отдаване на детайла и хармонията, стремеж към спокойствие и баланс. Такава е и самата Маргарита – разпалена и нахъсана, но при вглеждане в очите й човек открива малко тъга, много обич към живота и изтънченост на мислите и чувствата.
Цял живот се бориш за различни каузи, опита дори да пееш – по-добър начин ли се оказа?
- Оказа се, че и пеенето не помага достатъчно. Затова взех решение да помагам на Bailando no друг начин. Bailando е като мой репортаж в умален вид – разследвания, разказани от първо лице. Въпросът е не да се предизвикват сълзи, а да се бие камбаната. Моята задача е да доведа докрай тези драми – да се намери някакво разрешение, като почукам на вратата на институциите. Там съм по-силна, отколкото да извивам глас.
Съжаляваш ли за нещо пропуснато?
- О, за много неща съжалявам, но това е съдба – така ми било писано. Всеки човек е брънка от някаква верига. Явно при мен не е бил толкова много талантът, за да успея в музиката или писането, с които се занимавах като дете, а просто останах журналист на едно прилично ниво… Но и това не е малко…
Хора с твоята съдба биха казали за себе си най-малкото "аз съм успял"…
- Аз съм изградила своята лична биография напук на общественото мнение. Възприемай ме по-скоро като драматична и тъжна личност… Какво значи успял човек – успял е само глупакът!
В какво не успя?
- Не успях в личен план – една жена трябва да се омъжи правилно, да получи топлата грижа на мъжа си… Моят личен живот е много сбъркан – не можах да бъда жена, която е ухажвана – не съм имала големи ухажори, любови. Мен ме харесват слаби мъже, защото намират това, което им липсва. Аз от малка бях възпитавана да си намеря половинката – оказа се, че човек трябва да си намери единицата! Половинка не ми стига. Знаеш ли как ми се иска да срещна единицата!
Казваш, че си тъжна, а рядко се вижда усмивка като твоята…
- Аз съм родена, за да се усмихвам – с усмивка приемам дори най-големите трагедии. Аз се радвам, защото имам надежда, че мога с нещо да помогна. И съм помогнала на много хора.
Това ли тe усмихва?
- Не – това е голяма тревога. Много ме натоварва моята популярност – тя не е да искат да се снимат с мен и да им дам автограф, а е да им помогна. Не мога да поема цялата тревожност на хората.
А какво успя ga тe зарадва най-много в живота?
- Това, че съм жива – малко ли е? Аз съм преживяла страшна болест.
Какво се обърна в съзнанието и в душата ти, като се разболя?
- Ракът показва къде си сбъркал – аз съм сбъркала в много неща. Прекалено много преживявам, драматизирам. А трябва да щадиш здравето си, защото ти е нужно. Както е казал Юнг – проблемът трябва да се държи на 15 см от тялото. Аз допуснах в моя живот работата да ме разруши.
Как успя да съхраниш дъщеря си във всичко това?
- Не съм я съхранила – тя живее по-сложен живот от мен. Работи много повече от мен на нейната възраст.
На какво се наслаждаваш – какво обичаш?
- Музика. Виж ми пианото – произведено е преди 120 години – уникално е! Големи български и световни пианисти са идвали вкъщи, свирили са на него и са се учудвали как мога да го поддържам и запазвам. Обичам и да реставрирам старинни мебели. При мен можеш да видиш огледала от френския двор, стола на австрийския посланик, бюрото на министъра на финансите отпреди сто години… Неща, които са купени за без пари или са ми подарени. Всяко нещо тук съм си направила сама – не с пари, а със страшно много усилия. И всяка една вещ има много интересна история… Сама си измислям и бижутата – всичките са по мой дизайн. На такива неща се наслаждавам – опитвам се да пренеса миналото в настоящето. Искам да живея в XVIII век – тогава хората са внимавали в детайлите.
Ако наистина живееше в XVIII век – каква си се представяш тогава?
- Музикантка. Може би щях да преписвам нотите на Моцарт. Или да бъда чистачка в къщата на Бетовен – знам как се чисти роял, пиано. Виждам се като подкрепящ човек на велика личност…
Помниш ли смешни и куриозни случки от реалното си минало?
- А, много неща. Като бях дете, помня че трябваше да научим химна на Китайската народна република, защото трябваше да отидем в китайското посолство да поднесем приветствия. Нашият учител по пеене се обърка и изпяхме китайските песни в руското посолство! Имам весел спомен и за това, че когато излизахме на ресторанти, баща ми гордо поръчваше 4 лимонади, а ние от къщи си носехме кюфтетата – всичко. И първо ме караха да изям хляба, а после кюфтето (затова сега мразя бял хляб). А през зимата най-големият номер беше да се закачиш с шейната за някоя каруца – и да се пързаляш на аванта!
А с какво са различни мечтите ти тогава и сега?
- Една от мечтите ми като малко дете беше да изям цяло пилешко бутче, да изям цяла паста – да не я деля. Виж какви жалки и смешни представи и мечти съм имала! Но имах чисто детство, защото имах много мечти. А сега мечтата ми е да съм жива. И да надживеем битовизма.
Стр. 12 – 13
