сп. Жената днес | Ана КЛИСАРСКА | 19.12.2012

Мария Гергова е собственик и управител на PR агенцията United Partners, която навършва 15 години. Сред най-големите им клиенти са: Procter & Gamble, IBM, Nestle, Western Union, ING. Работят про боно за фондация "Димитър Бербатов". Мария е екс президент на Международната PR организация IPRA.

- 15 години PR – това звучи сериозно!

Да, ние сме от първите. Ние сме още от времето, когато се чудеха какво е това PR.

- Как ти хрумна да се занимаваш с това?

В наше време нямаше сериозен ориентир в каква посока да хванеш и като че ли много не се замисляхме за тези решения. Затова и първото ми образование беше текстилен инженер. Но нямам нито един ден стаж в тази сфера. Когато завърших, реших, че това не е моето нещо и попаднах в една PR агенция, Казваше се "Уийкпрес". Бяхме трима, ааз правех медия мониторинг. Стори ми се интересно, но мащабът ме ограничаваше. Аз съм доста свободолюбива. Затова с подкрепата на бившия ми мъж взех смелото решение да направя нещо сама. После учих финансов и банков мениджмънт (не ме питай защо) и най-накрая завърших "Връзки с обществеността" във факултета по журналистика и масови комуникации към СУ.

- Ти си много учен човек.

Хахаха, виж. в нашата професия това е най-хубавото – че всеки божи ден учим страшно много и различни неща.

- Но какъв е постаментът на твоята професия?

Важно е да имаш желание да учиш. Защото днес можеш да имаш клиент в областта на фармацията и трябва да научиш всичко възможно за някоя болест, за болните, за проблемите им, трябва да се задълбаеш в темата. На следващия ден обаче идва някоя авиокомпания и пак следва изучаване на спецификите на този бизнес. Трябва да си специален тип човек, за да вирееш добре в такава среда. Тя е ултрадинамична и трябва да можеш да си палнеш искрата. Важно е да го правиш със страст, защото ако липсва енергията, нищо не се получава накрая. Във всеки проект си личи колко емоция, мисъл и мерак са вложени.

- Как да запалиш публиката, ако ти не гориш?

Именно. Правим го от 1997 г. досега. Бяхме трима, а сега сме над 20 човека – страхотни хора.

- Лично ли ги подбираш?

Участвам и лично в подбора. Имахме хора, които напуснаха по една или друга причина и после пак се върнаха при нас. Това е ценна обратна връзка за нас. Смятам го за признание за средата, която сме създали. Важно е хората да са мотивирани, да им е интересно и да работят с желание. Скоро проучвах компанията Zappos, която беше купена от Amazon, и е призната за фирмата с най-добра корпоративна култура. На тях бизнесът им е в сферата на онлайн търговията, което звучи много скучно, но собственикът на компанията е развил култура на щастието сред служителите си. Оказва се, че когато служителите са щастливи, това се отразява много добре на финансовото здраве на компанията.

- Като Бутан, където прогресът не се измерва с брутния вътрешен продукт, а с нивото на щастие на нацията.

Нещата са свързани – щастливите хора са с no-голям капацитет и дават по-добри резултати.

- Няма ли българска дума или словосъчетание за PR?

Много дебати имаше за това. Когато станаха промените и в България се роди тази професия (тя е съвсем млада), повечето хора отхвърлиха "Връзки с обществеността", защото е дълго, тежко и навява усещане за соцреализъм. От друга страна, всички искахме да бъдем модерни и западни, a PR звучеше точно така.

- Стана ли ясно с годините що за животно е PR-ът?

Дълго време отне да откроим професионалния, задълбочен PR от лъскавия, видим, селебрити-PR, който Ал Пачино ни показа във "Всички мои познати". Той е нещо съвсем различно от това, което ние правим. Връзките с медиите е, може би, една десета част от нашата работа. Ние преди всичко създаваме концепция. В днешно време например много усилия влагаме в дигиталното пространство и най-вече в това да слушаме какво говорят хората в социалните медии, за да можем да извлечем есенцията, да разберем какво вълнува хората и съответно – целевата група. Използваме специални инструменти за това. Анализираме информацията, вадим допирните точки между нещата, които вълнуват общността, към която сме се насочили, и продукта, за който работим. Това изисква време, мисъл и задълбочена работа. Изобщо не става дума за показно представяне по коктейли.

- А става ли дума за манипулация?

В началото може и да е имало някакви такива проблясъци, но в днешно време ние по-скоро целим да информираме хората. Ние сме посредникът между компанията и целевите й групи. Превеждаме информацията на подходящия език. Тя понякога е ужасно скучна, нашата работа е да я направим интересна и секси.

- За много хора вашата работа е реклама.

Съвсем различно е. Рекламата е едностранна комуникация. Тя облъчва. Нашата роля е да предизвикаме диалог. Ние трябва да създаваме истории, които хората да искат да четат, коментират и споделят. При нас пренасянето на разговора в дигиталното пространство беше революция. Там всичко се променя много динамично и трябва да сме адекватни.

- Да, светът се движи все по-бързо.

Точно така. Едно време си мислех, че мога да науча всичко за професията и после да спра. Оказа се, че не е възможно. Всеки ден се случват нови неща и трябва да се учиш. Проектите ни се развиват в движение, преливат се. кампаниите ни вече са без граници. Трябва да имаш мерак за развитие и всеки ден да правиш по някоя крачка.

- Налага ли се често да се занимавате с кризисен PR?

Рядко ни се налага и ние често правим обучение за нашите клиенти, защото е по-важно да предотвратиш кризата, отколкото да се справяш с нея. Когато липсва комуникация, тогава създаваш вакуум и пространство за кризисен PR.

- С политически PR занимавала ли си се?

Не сме имали възможност и вероятно не сме пораснали за него. Това е една доста по-сложна комуникация, ако се прави както трябва. Има много негативен заряд около политиката. Но ми е много интересно да следя чуждите такива кампании, има много какво да учим и да трупаме безценен опит. Тук средата не е толкова узряла, за да се водят висококачествени комуникационни кампании в политическото поле. Не могат да се вкарат всички класически инструменти на PR, а трябва да се адаптират и да се правят някакви местни версии.

- Адаптацията не е ли нужна по отношение на всяка кампания?

Не. С международните ни клиенти работим както го правят колегите по света. Адаптацията е само как трансформираш посланията, но подходът и инструментите ни са същите. В първите няколко години, когато ходех на международни срещи, се чувствах много изостанала. Щастието е в това, че се появи интернет-революцията и вече можеш да се учиш от всеки, имаш достъп до всяка информация. Всичко е на един клик разстояние. Така бързо настигнахме чуждите колеги.

- Кой е любимият ти клиент?

Този, който ни дава възможност да съберем целия творчески потенциал на екипа и да му предложим решение и начин за комуникация. Този, който ни ограничава, който не използва творческия гений на колегите ми и ни казва как точно да си свършим работата, после недоволства, че резултатите не са добри. Повечето ни клиенти са международни, защото те знаят какво искат и не подлагат уменията ни на съмнение.

- Имаш ли наръч от задължителни качества на един PR?

Трябва да е креативен. Задължително. Трябва да е комуникативен. Важно е да не се страхува от провал. Ние поощряваме всяка идея. Няма глупава идея. Друго ценно качество е нагласата към сървиз-бизнеса. Нашата работа е да направим успешни кампании за клиентите и те да са доволни.
- Ти самата излъчваш доволство и щастие? Негативната среда не ражда нищо добро.

Стр. 72, 73