сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6