сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30