сп. Тема | 2009-12-31
- Г-н Лозанов, българските медии вече преживяха една година в условията на глобална криза. Какво се случи през нея?
- Тенденции, заложени още преди кризата, изведнъж станаха много интензивни. Засили се комерсиализацията, което бе интересно, защото можеше и да не се тръгне натам. Можеше да се търси изход през други канали за комуникация, а не през най-масовите. Но особено що се отнася до телевизиите, екстравагантни решения нямаше. Влезе се в най-очакваното русло, за да се вземе възможно най-много от и без това намалелите рекламни ресурси. Затова и се стигна до нещо безпрецедентно – двете големи частни телевизии излъчиха по едно и също време един и същ формат – танцувално риалити. В битката си за зрители те не оставиха на същите тези зрители никакъв шанс, а ги задължиха да гледат възможно най-комерсиалния продукт, който измислиха.
- Да поговорим още малко за телевизии. Мнозина слагаха Re:tv по-високо като професионални достойнства от по-старите ВВТ и "Европа". Въпреки това точно тя спря, а останалите са живи и здрави, макар междувременно ВВТ да се трансформира в женски канал. Какво е обяснението?
- Видя се, че такова нещо като гражданска телевизия в България просто не може да съществува. Ако тя не играе активно на рекламния пазар с всички негови особености, сред които и комерсиализацията, тя просто не може да съществува. ВВТ така и не показа, че е гражданска телевизия. На нея непрекъснато й се помагаше отвън по най-различни начини. "Европа" пък е на пазара най-отдавна, тя вече си е изработила добри механизми за самосъхранение.
При Re:tv имаше утопична идея, че телевизията ще се самоиздържа като обществена без чужда помощ и без влияния. Това се оказа невъзможно. Колкото повече една среда се комерсиализира, толкова повече предаванията с гражданска насоченост се губят, полето за публицистика, за опозиция на властта се стеснява. Засилва се конформизмът, който върви ръка за ръка с комерсиализацията. Тази година като никоя друга имаше толкова видимо и с просто око срастване на властта с медиите, особено при телевизиите, фондация "Медийна демокрация", която представлявам, направи около изборите мониторинг, който категорично очерта тази тенденция. В телевизиите, образно казано, положението стана горе-долу следното – риалитита и гербери за премиера Бойко Борисов.
- А как да си обясним, че от двата безплатни вестника, които тръгнаха миналата година – "19 минути" и "За града", този, който всички наричаха по-непрофесионален, оцеля, макар и с очевидно разклатено разпространение, а вторият изчезна бързо?
- Често ни се обяснява, че професионализмът е умението да хванеш масовия вкус. Не е така. Всъщност професионализмът е талантът да преодоляваш този вкус и да повеждаш хората към нещо ново, неоткрито, което грабва и задържа вниманието. Професионализмът е умението да реализираш себе си в това, с което си се заел, а не да попаднеш в сферата на услугите и да обслужиш средния и даже често пъти ниския вкус.
Правя това отклонение, за да стане ясно, че в България за професионални медии говорим, когато например някой вестник бяга от комерсиализма. А както вече стана дума, в условия на криза това е невъзможно. Кризата събаря първо професионалистите, а не слабите. Те знаят, че са такива, и търсят пътища за спасение. Това е тъжното на тази игра. Затова и конюнктурният "19 минути" остана, а много по-добре направеният "За града" спря. Вероятно е имало вариант този вестник също да влезе в матрицата на очакваното. Но предполагам, че екипът не се е примирил с подобна възможност.
През кризата с вестниците се случи и още нещо драматично – концентрацията на издания в ръцете на Ирена Кръстева. Това беше изключителен шок. Какво означава криза на медийния пазар? Когато медиите не успяват да се издържат с парите, които им е в природата да получават – от тираж и от реклама. Тогава вратите се отварят широко за капитали с неясен произход и тогава на прага застават хора като Кръстева. Затова и преди, и по време на кризата тя влезе на бял кон в толкова много вестници. Завладя огромни територии и се превърна в конника, който я предвести и стана нейно лице. До този конник неизменно яздеше неговият Санчо Панса -синът й Делян Пеевски. Дали двамата купуват с пари на българския или на турския Доган? Това няма значение. От значение е само, че медиите на Кръстева вече показаха как обслужват капитала, а не очакванията на аудиторията. Затова и до изборите вестниците й бяха анти-"Борисов", а след това станаха негови поддръжници.
Лошият сценарий за 2010-а е, ако Кръстева купи цяла медийна група, а по-малки и носещи разликата всекидневници изчезнат. А най-лошият е, ако тя купи всички медии. Тогава кризата ще стане тотална и всички ние ще чуваме единствено истината на Ирена Кръстева и нищо друго. А както видяхме, нейната истина е склонна да варира според това кой е на власт.
Стр. 48, 49