в. Труд | Ива НИКОЛОВА | 09.04.2011 

Повече от седмица темата за собствеността на пресгрупата, издател на "Труд" и "24 часа", е на гребена на скандалната вълна. Зад привидния спор между Любомир Павлов & Огнян Донев, от една страна, и Христо Грозев & Карл фон Хабсбург – от друга, за дадени и недадени пари, за придобити и непридобити акции обаче се крие нещо много по-страшно и дори смъртоносно за дълго лелеяната и мъчително пазена свобода на словото – опитът на монопола да погълне и този терен. И ако прословутият Октопод в разни други браншове се разпадна на пипалца, които отпълзяха в незнайни кътчета на съдебната система, медийният Октопод е толкова явен и добре охранен, че никакви привидни необвързаности и видни дистанцирания не могат да го скрият.
Този Октопод се пръкна изневиделица през 2008 г. Появата му беше толкова стъписваща, че колегията изгуби рефлекса си за реакция и се отдаде на съзерцателно любопитство към процеса, тъй като не се почувства застрашена от новия играч на медийния пазар. И дори инстинктивно не си зададе здравословния въпрос защо ли й е медийна група на една бивша тотошефка като Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски, прелетял за нула време през две партии – НДСВ и ДПС. Изясниха си, че тези собственици всъщност са подставени лица, зад които стои банката на Цветан Василев. Казаха си:
Доган си купи вестници
И продължиха разсеяно да наблюдават как екипите, създали "Монитор", "Телеграф" и "Политика", напускат на тълпи изданията, как качеството и тиражите им се сриват, как страниците им се превръщат в терени за мръсни поръчки и как по най- дърварския начин обслужват тройната коалиция.
Следващият заход на новите медийни магнати стресна по-сериозно гилдията, защото тучното "октоподче" започна бързо да наедрява, поглъщайки авторитетни издания в провинцията и пускайки пипала към телевизиите. После засмука разпространителските фирми и постави в пълна екзистенциална зависимост всички останали вестници.
Тогава медиите писнаха. Сетиха се, че има Съюз на издателите в България и Етичен кодекс и започнаха да убеждават новия медиен Октопод, че трябва да се съобразява с правилата. Той обаче съвсем по октоподски си направи съюз от собствените издания, приши го към някаква незнайна международна организация и демонстрира, че ще живее по собствените си октоподски правила без да го интересува какви са правилата в медийната игра, установявани с огромни усилия на гилдията.
Сега недвусмислено е видимо, че мастилената отрова на този Октопод омаза цялата медийна среда с агресивната си инвазия. И отвсякъде се разнасят вече не писъци на отделни потърпевши журналисти, а крясъкът на цялата изтерзана и отвратена журналистическа общност, която дори започна да се срамува от професията си.
Но октоподът е хлъзгаво животно и по него не полепва нищо – нито обвиненията в непрофесионализъм,нито обвиненията в монопол, нито обвиненията, че с държавни средства, акумулирани в банката по незнаен принцип и с неясни аргументи, се финансират частни медии, които се занимават единствено и само с търговия на влияние. Защото планът на новите медийни играчи бе да дръпнат шалтера на всички тези приказки с последния си ход, установявайки пълен монопол като купят най-тиражните вестници от ВАЦ. Обществена тайна е, че кръгът около Цветан Василев водеше преговори за тези издания. Недоказан е слухът, че от върха на държавата са спрели сделката именно заради скандалното монополно положение върху медиите, което би се установило в България. И вече е съвсем очевидно, че тези амбиции не са секнали. А изненадващият ход на Любомир Павлов и Огнян Донев с покупката българските издания на ВАЦ само ги е изострила. Според запознати медийният Октопод е предприел обходни маневри, опитвайки се да постави новите играчи в зависимост чрез разпространителските фирми. Ударил на камък, явно е решил да превземе изданията отвътре на принципа, че когато нещо не става с пари, значи става с много пари. Още повече че Христо Грозев има какво да търгува с Цветан Василев
Не са само акциите си във вестниците. Грозев води и делото в Брюксел срещу монопола при мултиплексите, които ще разпространяват цифрова телевизия, установен от Василев и прибавен към монополното обслужване на държавни пари, монопола върху разпространителските фирми и опита му за монополизиране на печатните издания. В тоя ред на мисли групировката му като нищо може да си е поставила за цел да монополизира и властта в България
Та затова скандалът гръмна. Скараните нови собственици на двата големи всекидневника размятат някакви проценти и пари, в които се губи истинският проблем – опитът за установяване на пълен монопол върху пресата.
Най-престъпно в случая е нехайството на държавата, която се прави, че не чува и не вижда този скандал. Инфантилната й позиция е лесно обяснима. Вероятно и това правителство както всички предишни си въобразява, че срещу своята разсеяност ще получи подкрепа завинаги, понеже самата държава плаща за това чрез парите си в банката, която пазарува медии на кило. И кой знае защо забравя опита на предишните управляващи, обслужвани коленопреклонно от същите тези издания, които само за една нощ се отдадоха със същата страст на следващата власт. Парите на тези частни медии са държавни, така че техните собственици без никакви задръжки ще обслужват всички следващи управляващи. Докато разумът не надделее и медиите не бъдат оставени на себе си и на пазара да решава кой има право на съществуване.
Ясно е, че журналистическата гилдия няма да се вдигне срещу медийния Октопод. Всеки си трепери за мястото. Но и всеки трябва да е наясно, че колкото повече пази сегашното си място, толкова по-малко ще има къде да работи утре, ако Октоподът успее да погълне всичко. И всички ни.
***
* Ива Николова има дългогодишен стаж в печата, а сега е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Текстът, който публикуваме със съкращения, е от сайта argumenti-bg.com.
***
Текст под снимка
Банкерът Цветан Василев (вдясно), депутатът Делян Пеевски (в средата) и шефът в подопечната им телевизия ТВ7 Николай Бареков.

Стр. 17